Новата метална завеса

Шок с цените на металите заради войната в Украйна

Руската инвазия доведе до рекордни котировки и хаос в снабдяването с редица стоки

Войната в Украйна изправи и българските металургични заводи пред поредно изпитание
Войната в Украйна изправи и българските металургични заводи пред поредно изпитание
Войната в Украйна изправи и българските металургични заводи пред поредно изпитание    ©  Reuters
Войната в Украйна изправи и българските металургични заводи пред поредно изпитание    ©  Reuters

За втори път само за две години световната икономика преживява огромен шок. Руската инвазия в Украйна разтърси сериозно европейската икономика и в частност българската. Разликата с предишното сътресение - ковид пандемията, е, че за него oще в началото се знаеше, че ще е ограничено във времето. Сега обаче промяната е не само дълбока, но и по всичко личи - ще бъде продължителна. Най-лошите прогнози, които е твърде вероятно да се сбъднат, е да бъде издигната нова желязна завеса, което ще постави компаниите в съвсем нови условия за бизнес. При всички положения сигурно е, че вече има нови правила - голяма част от стоките и услугите ще се създават и движат по нови начини.

В свят на голяма свързаност дори и малките ограничения в контактите, комуникацията и транспорта създават големи спадове в икономическата активност. Това вече се случва в Русия, но Европа не е застрахована, особено ако санкциите срещу Кремъл засегнат газа и петрола. Москва обаче разполага с огромно влияние и при производството и търговията с метали, които намират все по-широко приложение в съвременните технологии. След началото на войната индустриалните метали като мед, алуминий и никел поскъпнаха до рекордни нива.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

За втори път само за две години световната икономика преживява огромен шок. Руската инвазия в Украйна разтърси сериозно европейската икономика и в частност българската. Разликата с предишното сътресение - ковид пандемията, е, че за него oще в началото се знаеше, че ще е ограничено във времето. Сега обаче промяната е не само дълбока, но и по всичко личи - ще бъде продължителна. Най-лошите прогнози, които е твърде вероятно да се сбъднат, е да бъде издигната нова желязна завеса, което ще постави компаниите в съвсем нови условия за бизнес. При всички положения сигурно е, че вече има нови правила - голяма част от стоките и услугите ще се създават и движат по нови начини.

В свят на голяма свързаност дори и малките ограничения в контактите, комуникацията и транспорта създават големи спадове в икономическата активност. Това вече се случва в Русия, но Европа не е застрахована, особено ако санкциите срещу Кремъл засегнат газа и петрола. Москва обаче разполага с огромно влияние и при производството и търговията с метали, които намират все по-широко приложение в съвременните технологии. След началото на войната индустриалните метали като мед, алуминий и никел поскъпнаха до рекордни нива.

Войната в Украйна изправи и българските металургични заводи пред поредно изпитание. Затварянето на ключови доставчици в Украйна вече се усети при производителите на стомана и техните клиенти. Макар че Русия е голям производител на редица важни индустриални метали, за България основните доставки са на алуминий и мед. Затова и компаниите вече търсят алтернативи.

Възходяща тенденция

Цените на металите вероятно ще продължат да се повишават, като факторите за това са няколко. Първо пазарите трябва да започнат да отчитат липсата на производството на руски метали. Разбира се, те могат да бъдат заменени, но въпросът е на каква цена (подобно е положението и с алтернативите на руския газ). Другият, действащ от по-отдавна, е ограниченията на инвестиционните разходи на минните компании - главно поради намаляваща възвращаемост на вложените средства и нарастващ политически риск. Заради това добивът на много от металите не успява да расте със скоростта на търсенето им.

Повишеният риск за доставките на газ, съчетан с вече високите цени на електроенергията, може да ускори зелената революция в Европа чрез внедряване на технологии за възобновяема енергия и разширяване на пазара на електрически превозни средства. Инвестициите в т.нар. енергиен преход обаче ще зависят от ключови метали, произведени от Русия, особено никел. Държавите признават нарастващото значение на тези метали, както се вижда от добавянето на никела като ключов компонент на електрическите превозни средства към списъка на критичните минерали за 2022 г. от Геоложката служба на САЩ.

"Западът не може да се справи с икономическата си зависимост от ресурсите на Русия в краткосрочен план, защото това изисква нови източници, които трябва да се разработят. Ако в нормални условия това означава поне две години, сега ще са нужни поне 4-5 години, защото Западът, а и България ще хвърлят много ресурси за довъоръжаване и осигуряване на запаси", обяснява пред "Капитал" Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". А за да може Европа да намали икономическата си зависимост, и то не само от Русия, ще са нужни огромни инвестиции в нови технологии. Цената ще бъде по-висока инфлация и нарастване на държавните дългове, обяснява той.

Moody's отбелязва в доклада си от началото на април, че ръстът на цените на основните метали отразява опасенията от прекъсване на доставките и недостиг в момент на ниски запаси. Компанията твърди, че балансите между търсенето и предлагането са били твърде крехки, като в резултат на това цените бяха високи и през миналата година, когато световната икономика бързо се възстановяваше от корона кризата.

"Говорим за съвсем различна Европа икономически. Дори да се стигне до примирие, икономическите санкции за Русия, докато Путин е президент, ще продължат."

Иван Кръстев, ръководител на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена, пред участниците в годишната среща на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал" през март.

Предизвикателствата

Бъдещето на износа на руски метали е от голямо значение за световните пазари - страната е ключов снабдител на паладий, никел, алуминий, стомана и мед. По-голямата част от металната индустрия в страната остава незасегната от санкциите, но вече има колебания дали компаниите да продължат да купуват от Русия. Засега руските метали все още се търсят от големите предприятия и строителни компании. Голяма част от търговците и индустриалните компании имат предварителни договори, които могат да се удължат с години. Въпреки това голяма част от играчите в сектора заявяват, че не желаят да купуват повече от Русия, а някои вече се опитват да излязат от действащите споразумения, описва ситуацията Bloomberg. Така за руските производители става все по-трудно да пласират продукцията си, ако не е предварително заявена с договор. Това може да ги принуди да свият производството, ако не настъпят промени преди изтичането на дългосрочните договори.

"Виждаме, че сред клиентите ни няма интерес за закупуване на руски метали, ако могат да избегнат такава сделка - а те могат", казва пред агенцията Роланд Харингс, генерален директор на медния гигант Aurubis, който е част от комитета на медните производители. Ако металът се насочи към Лондонската борса за метали, "ще бъде като фантомен актив, който оказва влияние на пазара заради високата си цена, но всъщност никой не го иска".

"Западът не може да се справи с икономическата си зависимост от ресурсите на Русия в краткосрочен план, защото това изисква нови източници, които трябва да се разработят. Ако в нормални условия това означава поне две години, сега ще са нужни поне 4-5 години, защото Западът, а и България ще хвърлят много ресурси за довъоръжаване и осигуряване на запаси."

Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

Най-голямата медодобивна компания в Европа Aurubis, която има бизнес и в България, се опитва да се измъкне от договорите си с руски снабдители и подкрепя санкции, засягащи металите. "Смятаме, че в крайна сметка колкото и да платим, парите ще се озоват в грешния джоб", казва Харингс.

Норвежката компания за алуминий Norsk Hydro твърди, че е свела договорите си с руски компании до минимум и се опитва още да ги намали. Засега все още има купувачи - дори в Европа. Руски производители на метали като MMC Norilsk Nickel и United Co. Rusal International обикновено сключват годишни или многогодишни сделки с големи индустриални групи и по-голямата част от тези договори вероятно още се изпълняват.

Макар и търговията с метали да не попада под санкциите, в Русия вече се усеща липсата на важно чуждестранно оборудване, което е блокирано от Запада. Финансирането им също е затруднено, защото руските банки, от които са очаквали средствата, са в черния списък. В допълнение голяма част от товарните кораби вече не обслужват руски пристанища, а ЕС забрани и влизането на руски кораби в европейски пристанища.

Ценни метали като злато и паладий обикновено се транспортират със самолет до Лондон или Швейцария - но сега повечето полети от Русия са спрени. Новите сделки също са малко. Glencore, който е един от най-големите търговци на руски суровини, обяви, че няма да прави нови такива в Русия.

Търговците на суровини твърдят, че е почти невъзможно да се намерят банки с желание да финансират нови покупки на руски метали, дори и в Китай, който е най-големият потребител на метали в света.

"Западният свят трябва да намери начин да използва по-малко руски метали, казва Дънкан Хобс, директор по проучванията на компанията за търговия на метали Concord Resources. Ще видим известно преразпределение на търговските потоци в резултат на случилото се, дори ако сраженията спрат утре."

Възможностите пред Европа

През последните десетилетия Европа се позиционира като център за качествени услуги и развойни дейности, като се изолира до голяма степен от добива и преработката на суровини. Старият континент ръководи глобалния дневен ред в областта на най-добрите практики в околната среда, социалната сфера и управлението. Този модел работи в свят, в който веригите за доставки са глобално интегрирани. Но нахлуването на Русия в Украйна подчерта рисковете компаниите да са твърде далеч от източниците на доставки, отбелязва в анализ Financial Times.

Европа вече не може да си позволи да възлага на външни изпълнители всичко, което е мръсно или може да се направи по-евтино на друг континент.

Сега най-важният приоритет на Европа е да намери алтернативни източници на енергия и суровини заради голямата си зависимост от Русия. Ако континентът иска да остане конкурентоспособен в производството, най-вече на електрически автомобили и чипове, тогава трябва да осигури надежден достъп до суровини.

Редките земни и индустриалните метали са жизненоважни и трябва да се даде приоритет за осигуряването им, като се има предвид значението на лития, никела, медта и кобалта за електрификацията. Европа също така е пример за декарбонизация, но европейските компании се нуждаят от надеждни и достъпни стоки, за да произвеждат продукти с по-малък въглероден отпечатък. Континентът е по-беден от САЩ и Китай на индустриални метали, но има нужда систематично да изгражда веригата си за доставки на тези критични минерали.

Западните минни компании също трябва да преоткрият собствените си апетити за риск. В момента те акцентират върху разработването на големи мини в развитите страни, а дори латиноамерикански демокрации като Чили започнаха да се разглеждат като неприемливо високорискови по отношение на инвестиции. Но фактите са, че голяма част от запасите на критични минерали не се намират в развития свят. Това налага Западът, и особено Европа, да не пренебрегва развиващите се пазари в минния сектор и да помогне за развитието на проекти в тях. Инициативи като Fair Cobalt Alliance трябва да бъдат подкрепяни. Може би Демократична република Конго няма да може да произвежда европейски автомобили, но няма причина да не продължи да изнася нерафинирана руда за Китай.

Лари Финк, главен изпълнителен директор на най-големия инвестиционен фонд BlackRock, казва пред изданието, че конфликтът в Украйна е "сложил край на глобализацията, която преживяхме през последните три десетилетия". Според него компаниите и правителствата ще преразгледат сериозно зависимостта си от други страни и ще се стремят да запазят повечето дейности, особено такива от стратегическо значение, на своя територия или поне близо до нея.

Европейските производители също така трябва да преоценят как осигуряват надеждни дългосрочни доставки на материали. Това може би ще включва преки инвестиции в минни активи. Добре ще е Европа да изгради отново своя собствен капацитет за рафиниране и топене, особено като се има предвид нарастващото значение на рециклирането и декарбонизацията. Разходите за енергия ще останат проблем, но това трябва да бъде балансирано със сигурността на доставките.

Европа вече не може да си позволи да възлага на външни изпълнители всичко, което е мръсно или може да се направи по-евтино на друг континент. Ще трябва да се справи с предизвикателствата, които станаха очевидни от войната в Украйна, или рискува да изостане твърде много от САЩ и Китай.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 3
    olu58512811 avatar :-|
    olu58512811

    Грам не вярвам на украинските превратажии! Вече не вярвам на ек и нато!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал