Промени в минните концесии със съмнителен ефект за бюджета

Правителството планира да вдигне възнагражденията за добив между 2 и 5 пъти, но това може да отблъсне инвеститорите

Концесионните възнаграждения в България са средни за Европа, но рудите са бедни на метал
Концесионните възнаграждения в България са средни за Европа, но рудите са бедни на метал
Концесионните възнаграждения в България са средни за Европа, но рудите са бедни на метал    ©  Цветелина Белутова
Концесионните възнаграждения в България са средни за Европа, но рудите са бедни на метал    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Правителството се готви да увеличи плащанията, които компаниите правят за добив на подземни богатства.
  • С промяна в наредбата към закона възнагражденията ще се вдигнат от два до пет пъти.
  • Ефектът за бюджета ще е ограничен, но повишението може да откаже нови инвеститори.

Концесиите за добив на подземни богатства традиционно са част от предизборната реторика. Сега обаче, близо половин година след последния вот, те попадат във фокуса на правителството, а целта е компаниите да плащат повече. Това предвиждат промени в наредбата, определяща концесионните плащания по Закона за подземните богатства, които предстои да влязат за гласуване в Министерския съвет, след като в началото на седмицата приключи общественото обсъждане.

Повишението на практика е между два и пет пъти за различните видове ресурси и ще засегне бъдещите концесионери, макар че правителството се надява да постигне промяна и на съществуващите договори. Според експерти обаче ефектът за бюджета в най-добрия случай ще е ограничен и е много по-вероятно по-високата тежест да откаже бъдещи инвеститори. Това ще се отрази и на възродения интерес към добива на нефт и газ, и то в момент, когато страната се опитва да диверсифицира източниците си на горива.

Сметки

Размерът на концесионните възнаграждения в България зависи както от вида на подземното богатство - метални полезни изкопаеми, въглища, нефт и газ, индустриални минерали и строителни и скалнооблицовъчни материали, така и от условията за добив. Рудите като цяло са с ниско съдържание, което означава, че компаниите получават по-малко метал при същите разходи като конкурентите си с богати находища. Самото изчисление става по сложна формула, която отчита приходите и разходите, както и рентабилността на предприятията.

В момента в страната са действащи 528 концесионни договора за добив, като повечето от тях са за т.нар. общоразпространени (строителни) материали. През годините като цяло приходите от концесии растат, което е резултат най-вече от поскъпването на суровините. За 2021 г. плащанията са малко под 93 млн. лв., като около 46 млн. лв. от тях са отишли в 179 общини, където се намират находищата.

93 млн. лв.

са концесионните плащания за 2021 г., като половината от тях са отишли в общините, където са находищата.

Промените в наредбата сега са внесени от финансовия министър Асен Василев и ресорния енергиен министър Александър Николов. Заявената цел е размерът на концесионното плащане да бъде адаптиран към "динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл", и да се постигне "по-справедливо разпределение" на икономическите ползи от добива между концедент и концесионер.

По изчисление на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) увеличението на концесионното плащане варира между два и пет пъти: за нефт и газ то е 2 пъти, за твърдите горива - 2.5 пъти, за металите - от 3 до 5 пъти, за индустриалните минерали и строителните и скалнооблицовъчните материали - 2 пъти.

Печеливши и не съвсем

Въпреки това фискалният ефект не изглежда да е значителен. "Концесиите имат много по-малък ефект върху бюджета от всички основни данъци. Така че каквато и политика да възприемем спрямо тях, те трудно могат да започнат да играят водеща роля", коментира Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

По думите му концесиите имат много по-важно значение в три други икономически направления. Едното е големият им регионален ефект, като в някои региони те носят половината от трудовите доходи. Друго ключово въздействие е по веригата на добавената стойност, тъй като добивът на ресурси позволява да се развиват свързани индустрии. Такъв например е случаят с медодобивния завод "Аурубис" в Пирдоп, който преработва рудите на предприятията в Средногорието. По-значим ефект ще има за местните бюджети на общините, където работят добивни компании, тъй като в общия случай те получават половината от плащанията. "Понеже това са малки общини с малки бюджети, тези средства оказват положително влияние", каза Ганев.

"По-значим ефект ще има за местните бюджети на общините, където работят добивни компании, тъй като в общия случай те получават половината от плащанията."

Петър Ганев, ИПИ

Очаквана реакция

Очаквано от сектора не са ентусиазирани от промените. От минната камара коментираха лаконично за "Капитал", че не са съгласни с предложенията и ще търсят среща с Министерството на икономиката, каквато досега не е известно да е провеждана.

Становище беше публикувано от Американската търговска камара (AmCham), където членува "Дънди прешъс металс", която оперира златните находища в Челопеч и Крумовград. От камарата подчертават, че липсата на аргументация за промените оставя усещане за административен подход, който не отчита особеностите на индустрията в България. Това ще има негативно въздействие върху бизнес климата, тъй като ще обезкуражи както дългогодишни инвеститори в страната, така и такива, които планират инвестиции.

Точно такова негативно отражение върху работата очаква "Асарел-Медет", която добива медни руди край Панагюрище, а друга компания от групата предстои да започне добив на златни руди край Брезник. От "Асарел-Медет" посочиха, че увеличението на концесионните такси неминуемо ще повлияе на инвестициите в техники и технологии. "Именно пряката обвързаност, от една страна, между пълноценното изземване на подземни богатства при експлоатацията на находищата и извличане на полезните компоненти от добитите подземни богатства и от друга, непрекъснатото инвестиране в програми за развитие е една от спецификите на минния бранш", уточниха от компанията.

Недомислица или саботаж

С позиция за новата наредба излезе и БЕМФ, който обръща специално внимание на енергийните суровини. "Двукратното увеличение на концесионното плащане за добив на нефт и газ неминуемо ще доведе до отлив и спиране на инвестиции в търсенето, проучването и добива на нефт и газ. И това на фона на задълбочаваща се енергийна криза в България, региона на Балканите и страните от ЕС", посочват от там.

По-високата тежест може да се отрази на интереса към проучване на нефт и газ и да попречи на местния добив.

Експертът от БЕМФ и бивш директор на "Природни ресурси и концесии" в енергийното министерство Христо Казанджиев коментира за "Капитал", че приема новата наредба като опит да се саботират бъдещи проучвания за нефт и газ. "В рамките на Европа България е в златната среда по отношение на размера на концесионните възнаграждения. Освен това те са строго специфични от гледна точка на потенциала за подземни богатства, а България не се слави като страна с големи възможности", каза той. И добави: "През последните години има тотален отлив на инвестиции в сектора и сега, когато има заявен интерес, едно увеличение на концесионното възнаграждение със сигурност може да откаже инвеститори." А проекти вече се подготвят в Североизточна България, обещаващи резултати от проучвания има и в северозападната част на страната.

Подобен случай имаше преди няколко години в Румъния, където тогавашното правителство вдигна данъците и въведе ограничения за износ за фирмите, които се готвеха да добиват природен газ в Черно море, включително в голямото находище Neptun, което е съседно на българското "Хан Аспарух". В резултат компаниите спряха развитието на проектите и едва след като преди месец условията бяха променени, добивът вече се очаква да започне. "Това е пример докъде може да доведе една такава недомислица", каза Казанджиев.

Промяна в модела

Основният проблем е, че новата наредба променя изоснови самите принципи на управление на добивната индустрия в България, смята Боян Рашев, консултант по устойчиво развитие и управляващ партньор в "Денкщат - България". "Целта на тази индустрия е да осигурява материали за останалите индустрии, да създава заетост с високи заплати и т.н. Сега се преминава на принципа пряко да се пълни бюджетът, което е африканският подход", каза той. В същото време развитите добивни икономики по принцип залагат на ниски преки приходи от концесии за сметка на косвените ефекти. "В Норвегия и Финландия например концесионна такса за добив на метални руди изобщо няма, а в Швеция е 0.2% от стойността на металите", коментира Рашев.

"Основният проблем е, че новата наредба променя изоснови самите принципи на управление на добивната индустрия в България."

Боян Рашев, "Денкщат-България"

Според него промяната в концесионните плащания е сигнал към потенциални инвеститори да не се опитват да развиват проекти тук. Специално за металните полезни изкопаеми новите проекти според него ще станат нерентабилни заради ниското съдържание на метал в рудите. В същото време минният сектор може да работи само при висока оперативна рентабилност, тъй като изисква значителни предварителни инвестиции, преди да започне реалният добив. А приходите покриват и риска при търсенето и проучването на полезни изкопаеми.

При всички положения промените в наредбата не могат да бъдат прилагани за съществуващите концесионери, освен ако те самите не се съгласят да предоговорят условията. И тъй като реалният финансов ефект сега ще е нулев, според Рашев промяната е провокирана единствено от популизъм.

Евентуална ревизия на сегашните договори може да има като част от разговор между индустрията и правителството, на който да се обсъдят в дългосрочен план правилата, сроковете и концесионните плащания, смята Ганев. "Най-вероятно може да бъде постигнат някакъв баланс, но той трябва да е за двете страни. Ако, от една страна, държавата казва, че може да има повече приходи от концесии, от другата страна има друго послание - че може доста по-бързо да се случват тези концесии, а не да отнемат 15 години", каза той.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ecolog avatar :-|
    Еколог

    Дано някой от правителството прочете анализа!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал