Зелената сделка и бъдещето на суровините и материалите

ЕС е силно зависим от вноса на ресурси за производство на материали, особено на редкоземни метали. Зеленият преход трябва да обърне тенденцията - чрез рециклиране и удължен жизнен цикъл

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • ЕС е особено зависим от вноса на редкоземни метали, важни за изграждането на инфраструктура за зеления преход
  • Вместо да рециклира, Европа изнася собствения си суровинен отпадък към трети страни
  • С мерки за удължаване на живота на материалите, преработка и повторна употреба потреблението на първични суровини трябва да намалее, а ЕС да стане по-устойчива и независима

Системата на устойчивите материали се отнася към всичко, от което се произвеждат продукти, оборудване, инфраструктура и други стоки и е дълбоко вплетена във всички икономически сектори. Промените, задвижени от Зелената сделка на ЕС, ще бъдат дълбоки в тази екосистема - те целят едновременно да намалят общата употреба на ресурси, особено на тези, чийто добив и обработка са силно енергоемки. В същото време масово използваните материали в близко бъдеще трябва да бъдат възобновяеми, издръжливи, рециклируеми и животът им да се удължи многократно чрез повторна употреба. Това ще стане чрез развитие на иновативни кръгови и регенеративни технологии, но също и с обратни логистични вериги, възстановяване на активи и повторно производство - чрез по-широка инфраструктура за събиране, разглобяване, сортиране, рециклиране.

Тези промени ще засегнат страните, които захранват Европа със стоки и суровини - континентът е най-зависимият от такъв внос регион в света. Доставчиците от една страна ще трябва да отговорят на новите изисквания на ЕС за тези стоки и материали, а от друга въпреки това ще усетят спад в доставките заради стремежа към по-малко потребление и повторна употреба на материалите.

За това предупреждава докладът "Компас за международна промяна на системата", посветен на глобалния ефект от Зелената сделка на ЕС. Той е изготвен от Open Society European Policy Institute (OSEPI), Club of Rome и компанията SYSTEMIQ и се ползва с подкрепата и одобрението на ЕК. Документът разглежда вероятните международни последици от европейския зелен преход в осем базови икономически екосистеми. В поредица публикации "Капитал" представя прогнозата за ефектите в тях.

Тук може да прочетете какви ще са ефектите в строителството, хранителния сектор, транспорта и потребителските стоки.

Статуквото сега

  • Европа е най-зависимият от внос на материали регион в света
  • До голяма степен причината е прахосничество - в строителството, мобилността, потребителските стоки
  • ЕС е особено зависим от вноса на редкоземни метали и суровини, които са от съществено значение за изграждането на инфраструктура за зелен преход
  • Потреблението на Европа ощетява както природата, така и общества в други части на света - главно страни с ниски доходи.
  • Континентът е износител на замърсяване


Европа внася суровини и изнася отпадъци от тях

Когато става дума за производството и потреблението на всички видове материали (неметални минерали, биомаса, изкопаеми горива и метални руди), Северна Америка и Европа са единствените, които консумират повече, отколкото произвеждат. Всички други региони са нетни износители на материали. Зависимостта на ЕС от вноса на повечето метали е между 75% и 100%, по данни на ЕК.

Лошата новина е, че сред тях са и рекоземни метали и суровини, които са най-важни за създаването на инфраструктура за зелен преход - като фотоволтаици, батерии, двигатели за електрически коли, вятърни турбини и горивни клетки. 98% от тях идват от Китай. Те не могат да бъдат заменени с други материали със сравнимо качество или на разумни цени. С други думи - Европа е почти изцяло зависима от Китай за създаването на зелената си инфраструктура.

Това положение на Европа не е причинено от липса на ресурси на континента - това обяснение е валидно само за малък процент от тях. Основната причина е просто прахосничество - комфортът от изобилието води до къс жизнен цикъл на продуктите и материалите и подхранва поведение на все по-голямо потребление на нови продукти. Това прахосническо потребление на Европа е на цената на огромни щети за природата и хората от миньорската дейност в държави производителки с ниски доходи, но има и още нещо - Европа изнася и замърсяването си, свързано с потреблението на тези ресурси. През 2020 г. износът на суровинни отпадъци от ЕС към страни извън ЕС достигна най-високата си стойност за всички времена 32.7 млн. тона - 75% увеличение спрямо 2004 г. По-голямата част от отпадъците отиват в Турция (13.7 млн. тона), следвана от Индия (2.9 млн. тона).

Повечето от изнасяните отпадъци са желязо и стомана (17.4 млн. тона, предимно строителни отпадъци), следвани от хартия и картон (6.1 млн. тона), пластмаса (2.4 млн. тона), мед, алуминий и никел (1.6 млн. тона) и текстил (1.4 млн. тона). Така ЕС се освобождава от задължението да управлява собствените си отпадъци

и премахва повечето стимули за предотвратяване на образуването им на първо място.

Така се убива и пазарът на вторични суровини в Европа, който би имал потенциал да намали вноса.

Потенциалните ефекти от зеления преход

Промените, задвижени от Зелена сделка ще има дълбоки последици за международната търговия. В основата им е перспективата за пълен, проследяем жизнен цикъл на материалите - от производството им до превръщането им във високоценени вторични суровини. По възможност те трябва да са възобновяеми, издръжливи, рециклируеми. Сред целите е и да се намали общото енергийно потребление при производството им.

Какво ще се промени

  • Намаляване на общото суровинно търсене и енергийното потребление при производството им.
  • Използването на материали, които са възобновяеми, издръжливи, рециклируеми и по-малко енергоемки за създаване.
  • Пълен жизнен цикъл на материалите - проследяемост във всяка фаза на използването им, разглобяването и рециклирането им във високо ценени вторични суровини материали.


Това означава, че ще има драстично намаляване на вноса на материали и износа им като отпадък. В една устойчива, кръгова икономика материалите ще се използват за много по-дълги периоди от време, вкл чрез по-добър дизайн на продуктите и необходимостта от нови материали ще намалее като цяло. Веднъж достигнали края на активния си живот в продуктите, материалите ще бъдат рециклирани и използвани като вторичен суров материали.

Какви ще са ефектите

  • Ще намалее значително вноса на някои суровини и ще се увеличи този на други специфични суровини
  • ЕС може да се превърне в нетен вносител на "отпадъци", които да рециклира и превърне във вторични суровинни материали за европейската индустрия с по-ниски екологични и финансови разходи
  • По-малко отрицателни въздействия от износа на ЕС


Със създаването на високоликвиден пазар за вторични суровини материали, ЕС ще стане много по-устойчив и независим от геополитическите обстоятелства, които традиционно влияят на веригите за стойност. Ако ЕС успее да развие високоефективни технологии за възстановяване, разглобяване и рециклиране на материали, то той може дори да се превърне в нетен вносител на суровинни "отпадъци" от други региони за преработка. След това те могат да бъдат предоставяни на европейската индустрия и предприятия - при по-ниски екологични и финансови разходи спрямо текущия внос на суровини.

Така на практика Европа може да стане самодостатъчна по отношение на нуждите от собствени ресурси и много по-независима от международни фактори. А тези ценни вторични материали могат да се влагат в продукти с висока стойност за глобално приложение.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    iliyan2010 avatar :-|
    iliyan2010

    Размисли за опазването на природата и действията на окултно-църковните секти

    "Потреблението на Европа ощетява както природата, така и общества в други части на света - главно страни с ниски доходи. Континентът е износител на замърсяване. Европа внася суровини и изнася отпадъци от тях. ... Това положение на Европа не е причинено от липса на ресурси на континента - това обяснение е валидно само за малък процент от тях. Основната причина е просто прахосничество - комфортът от изобилието води до къс жизнен цикъл на продуктите и материалите и подхранва поведение на все по-голямо потребление на нови продукти. Това прахосническо потребление на Европа е на цената на огромни щети за природата и хората от миньорската дейност в държави производителки с ниски доходи, но има и още нещо - Европа изнася и замърсяването си, свързано с потреблението на тези ресурси. През 2020 г. износът на суровинни отпадъци от ЕС към страни извън ЕС достигна най-високата си стойност за всички времена 32.7 млн. тона - 75% увеличение спрямо 2004 г. По-голямата част от отпадъците отиват в Турция (13.7 млн. тона), следвана от Индия (2.9 млн. тона)."

    Мой коментар: Европейските страни, по обичайният за тях начин, първо се облагодетелстват от потреблението на природните ресурсите, а след това прехвърлят на други страни отговорността за преработване, рециклиране или депониране на своите отпадъци. А това е непочтено, несправедливо, лицемерно и екологично безотговорно. Има основания да се счита, че Зелената сделка на ЕС ще промени в правилна и положителна посока тези процеси и практики. В България една от мерките, която се очаква Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да въведе скоро е задължението за заплащане на депозит /т.е. малка такса/ при закупуване на продукт с опаковка. При връщане на опаковката в магазина на търговеца, на клиента ще му бъде възстановен заплатения паричен депозит. Освен тази схема, е много желателно ако МОСВ помисли и за паричен стимул при връщане в магазина на търговеца на вече непотребен или неработещ уред или предмет, който в годините назад е бил закупен от въпросния търговец.

    Много сериозен идеологически проблем е, че съществуващите на територията на България окултни секти и ограмните агентурни мрежи на политическата полиция "ДС-ДАНС" и на военно-политическата полиция "СВПВКР", вече 144 години време задължават своите членове да изпълняват църковно-масонската догма да замърсяват градската среда и природната среда, като изхвърлят отпадъците си на нерегламентирани за тази цел места - по тротоари, улици и зелени площи в рамките на неселените места, както и непосредствено до контейнерите, но не вътре в контейнерите, както и в полета и гори извън населените места. По този начин въпросните лица изпълняват догматичното си задължение да демонстрират членството си във въпросните църковно-окултни секти и агентурни мрежи. Така, че Министерският съвет не би следвало да лицемерничи по тези въпроси, а би трябвало да предприеме нужните действия и с оглед правомощнията си да отмени въпросните църковно-масонски догми, които повече от век водят до увреждане и до унижощаване на околната и природната среда в нашата страна. Абсолютно задължително е, също така, да бъдат наказани всички служители на политическата и на военно-политическата полиция, които наблюдават и изискват от членовете на своите агентурни мрежи да замърсяват населените места и природата. А членовете на сектите и на агентурните мрежи, ако не спазват догмите ги наказват. Смисълът на тази догма, освен демонстрация на статута им, е да се създава работа и трудова заетост за съответни чиновници и работници в общинските, държавните и частните фирми и публични администрации, както и впечатленията на жителите и гостите на страната да бъдат заслужено отрицателни.

    Министерският съвет би следвало да отмени и църковно-масонската догма при извършване на ремонт ремонтираната вещ или обект никога да не се възстановява до първоначалния си автентичен и работещ вид, дори когато това е напълно възможно да се постигне от служителя по ремонта. Би следвало да се отмени и църковно-масонската догма, при извършване на ремонт на дадена вещ или обект да се нанасят щети или повреди на друг обект, така че собственика на ремонтираната вещ винаги да трябва да прави нови допълнителни разходи.

    Това са само много малка част от действащите антихуманни и терористични догми, които са известни на и които се прилагат от всички членове на окултно-църковните секти и от огромните агентурни мрежи на политическата полиция "ДС-ДАНС" и на военно-политическата полиция "СВПВКР". Както става ясно от настоящият текст, наличието на тези догми и практики е известно, многократно установено, и потвърдено от житейски случаи, и от независими български и чуждестранни изследователи и анализатори /в т.ч. и от мен/ на окултизма, тоталитаризма и престъпленията, които извършват съвременните български държавни ведомства. А много по-важният въпрос и проблем е, какво да се прави с терористичните догми, доктрини и идеологии, които въпросните държавни ведомства и техните огромни агентурни мрежи ежедневно прилагат на практика и превръщат в действия? Както и какво да се прави и какво заслужава персонала на въпросните държавни терористични ведомства и членовете на техните огромни скрити терористични агентурни мрежи?

    От няколко седмици българските медии ежедневно ни заливат с напълно безсмислени и блудкави новини за вътрешно-политически спорове и събития, с които назначените политици желаят да привлекат вниманието на подопечния им народ, и така да се покажат и докажат, съгласно църковно-масонската догма, че са необходими на същия този народ. А всъщност много важни въпроси, като посочените тук по-горе, въобще не се споменават и не се предприема нищо за разрешаването на тези много тежки политико-социални проблеми.

    Известно ми е, че поради наложени незаконни ограничения и контрол върху Фейсбук профила ми от страна на визираните терористични държавни ведомства, настоящата публикация ще бъде видима едва за неколцина от всичките ми Фейсбук приятели. Затова публикувам коментара си и във форума на вестник "Капитал".

    Нередност?
Нов коментар