Най-големите компании за метали: Лидер е "Аурубис", най-силно растат стоманодобивните

Поскъпването на металите вдигна приходите на компаниите с 33% през 2021 г., но прогнозите за 2022 г. са по-песимистични

След шока в началото на пандемията през 2021 г. пазарите се съживиха и цялата индустрия тръгна нагоре
След шока в началото на пандемията през 2021 г. пазарите се съживиха и цялата индустрия тръгна нагоре
След шока в началото на пандемията през 2021 г. пазарите се съживиха и цялата индустрия тръгна нагоре    ©  Shutterstock
След шока в началото на пандемията през 2021 г. пазарите се съживиха и цялата индустрия тръгна нагоре    ©  Shutterstock
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Приходите на компаниите в сектора скачат с впечатляващите 33% през 2021 г.
  • Огромен ръст бележи стоманодобивът заради икономическото оживление след пандемията.
  • Инфлацията и опасността от рецесия са основните рискове за индустрията тази година.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • Приходите на компаниите в сектора скачат с впечатляващите 33% през 2021 г.
  • Огромен ръст бележи стоманодобивът заради икономическото оживление след пандемията.
  • Инфлацията и опасността от рецесия са основните рискове за индустрията тази година.

Високите цени на металите рязко вдигат приходите на най-големите металургични предприятия в страната през 2021 г. За втора поредна година начело на общата класация на "Капитал" и от години на секторната е медодобивният завод в Пирдоп "Аурубис България", който предходната година отне първенството на "Лукойл Нефтохим Бургас" в К100. Всичките 15 големи металургични компании увеличават оборотите си, като средният ръст достига впечатляващите 33%. Най-значително повишение бележат стоманодобивните предприятия, а сред водещите компании в сектора влизат и нови търговци на черни метали.

В същото време индустрията е изправена пред повишаващи се разходи за материали и енергоносители - тенденция, която продължава и през тази година. Стръмно пълзящата инфлация, съчетана със започналото понижение на цени на металите и опасенията за рецесия, са основните рискове за компаниите през 2022 г.

Медните лидери

Най-голямото металургично предприятие в страната - "Аурубис България", което е част от германската група Aurubis, продължава да расте през миналата година, като само продажбите му вече достигат 6.5 млрд. лв., а общите приходи надвишават 6.6 млрд. лв. "Това се дължи основно на значителното увеличение на цените на металите - основно мед и злато. В обемите имаме дори по-ниски продажби заради планирания капиталов ремонт, който се извърши през август и септември 2021 г. и доведе до по-ниско производство и респективно продадени обеми", коментира финансовият директор Ивайло Вътев.

По-високи цени и по-големи обеми стоят и зад 50-процентния ръст на приходите на производителя на медни изделия "София мед". През миналата година пазарните условия са били благоприятни, като особено силно е било търсенето на конектори от автомобилната индустрия и от електроразпределителния сектор, става ясно от отчета на гръцкия собственик Viohalco. През последните години компанията се фокусира върху по-сложни продукти с по-висока добавена стойност, което отговаря и на пазарната динамика. А заради устойчивото дългосрочно търсене производството през 2022 г. се очаква да продължи да расте.

По-високи обеми продажби на продукция очаква и "Аурубис България", тъй като през тази година не се предвиждат капиталови ремонти, а глобалното търсене на суровини остава стабилно. "От друга страна, цените на металите вече отбелязаха значителен спад в сравнение с рекордните нива от миналата година и началото на 2022 г.", посочва Вътев. По думите му високите цени на енергийните източници (специално на електрическата енергия за завода), както и значителното увеличение на инфлацията ще доведат до значителен ръст на оперативните разходи в сравнение с 2021 г. "Съществуват трудно измерими рискове, свързани с войната в Украйна и ръста на глобалната икономика, и произтичащи от това ефекти върху търсенето и цените на суровините, включително металите", посочва Вътев.

"Съществуват трудно измерими рискове, свързани с войната в Украйна и ръста на глобалната икономика и произтичащи от това ефекти върху търсенето и цените на суровините, включително металите."

Ивайло Вътев
Ивайло Вътев

финансов директор на ''''Аурубис България''''

Стоманени отличници

След шока в началото на пандемията през 2021 г. пазарите се съживиха и цялата индустрия тръгна нагоре. Това доведе до силно търсене на стоманени продукти, като в определени моменти се стигна и до дефицити. В резултат цените се покачиха, нараснаха и маржовете. Затова не е изненадващо, че през миналата година бургаската "Промет стиил" удвоява оборота си и излиза като най-бързо растящата компания в сектора, а приходите на "Стомана индъстри" в Перник се покачват с 63%, като и двете предприятия отчитат печалба.

Тази ситуация обаче вече започва да се променя. "Съотношението търсене/предлагане се балансира и даже вече върви в обратна посока, тъй като енергийните цени се покачват стремглаво. Това води до намаляване на обемите и е много сериозна индикация, че се движим или към рецесия, или към стагнация, или според мен най-вече към стагфлация. Металите са предвестник на тези събития", коментира председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров.

"Има много сериозна индикация, че се движим или към рецесия, или към стагнация или най-вече към стагфлация. Металите са предвестник на тези събития."

Антон Петров
Антон Петров

председател на Българската асоциация на металургичната индустрия

Войната в Украйна също се отразява на сектора по няколко линии. Пряк ефект има върху производството на "Промет стиил", която е собственост на украинската "Метинвест" и ползва украински заготовки. От съобщение на групата става ясно, че в средата на юни временно е било спряно производството в Бургас заради забавени доставки от "Камет-стал". От "Метинвест" също посочват, че се наблюдава спад на световните цени на стоманата в резултат на намалено търсене.

Заради санкциите на ЕС пък Русия пренасочва значителни количества евтини заготовки към Турция, която от своя страна подбива цените в Европа. "Като цяло политиката покрай войната за ограничаване на енергийните ресурси и рязко вдигане на цените свива пазарите и оскъпява продукцията", посочи Петров. Глътка въздух за българските предприятия е въведеният таван от 250 лв./мВтч на цената на електроенергията, защото дава възможност на индустрията да работи и да бъде конкурентна на европейската, където има аналогични мерки. "Ако това не беше направено, ние щяхме да потънем, и то много бързо", каза Петров. Проблем обаче остава цената на природния газ, който е друг ключов енергоресурс за индустрията.

Оловно-цинков ръст

Стабилно търсене отчитат и от единствения производител на цинк и олово в страната - пловдивския КЦМ. Компанията отбелязва двуцифрено увеличение на приходите, като основната причина е значителното поскъпване на металите - средно 20-22% за двата основни продукта на завода. Като цяло предприятието поддържа постоянни обеми около 150 хил. тона общо, макар че през миналата година имаше кратки периоди на спиране на производството заради високите цени на тока. "Стремим се да бъдем максимално ефективни в рамките на оптималния капацитет", каза изпълнителният директор на КЦМ Иван Добрев.

Отчетената нетна загуба е резултат от финансови разходи, които се базират на оценка на задълженията при по-висок курс на долара. Оперативно компанията има около 10 млн. лв. печалба, но по думите на Добрев тя е можела да бъде с 30 млн. лв. по-висока. "Резултатът много силно се повлия от разходите за електроенергия. Дори след като отчетем компенсацията, която получавахме от държавата последните три месеца, средната цена за годината е около 200 лв./мВтч. Това е два пъти повече от бизнес плана, който имахме", обясни той. В същото време продажбите са обвързани с цената на Лондонската борса за метали. "Опитваме се да правим защита, но договаряйки една търговска премия, не можем в средата на годината да прехвърлим толкова висок разход, защото пазарът ще ни изхвърли. Това вече при нас генерира загуба", уточни Добрев.

Първото полугодие на 2022 г. остава традиционно силно, макар че вече има сигнали за понижаване на търсенето. "Цената на Лондонската борса за метали пада, което е индикатор, че започва намаляване на производството", коментира Добрев. Компанията очаква приходите й да достигнат 1 млрд. лв., като прогнозата отново е базирана на цената на металите при запазване на стабилни обеми на производство. Дали това ще се случи обаче зависи от много фактори. "Цените на металите започнаха да падат. Инфлацията пълзи нагоре, вдигат ни се енергийните разходи, а транспортните услуги са поскъпнали с над 30% от началото на годината", каза Добрев.

"Цените на металите започнаха да падат. Инфлацията пълзи нагоре, вдигат ни се енергийните разходи, а транспортните услуги са поскъпнали с над 30% от началото на годината."

Иван Добрев
Иван Добрев

изпълнителен директор на КЦМ

Тази несигурност е причината компанията да реши да отложи големия си проект "Технологично интегриране на КЦМ", като в момента изпълнява части от него, които са свързани с текущото производство и имат съответната възвръщаемост. "Заради инфлацията разходите ни за строително-монтажни работи са над нашите очаквания. През 2019 г. защитихме проект на стойност 230 млн. лв., но сега оценките са различни, имаме двойно увеличение на разходите за строителство", обясни Добрев. Целият проект предвижда изграждане на нова рафинерия за олово и нова електролиза за цинк и практически надгражда над приключилата преди няколко години друга мащабна инвестиция за близо 150 млн. евро.

Компенсирано поскъпване

Шуменският производител на алуминиеви продукти "Алкомет" отчита близо 50% ръст на приходите, които вече надвишават половин милиард лева. Основната причина е поскъпването на алуминия, макар че компанията увеличава продажбите си и като обем с 14 хил. тона до 86 хил. тона заради силното търсене в различни сфери на индустрията. Значително нарастват и разходите за материали, горива и енергия. "Резкият скок на цените на суровините и енергията вдигна разходите ни и за да ги компенсираме, трябваше да повишим премиите си, което доведе и до по-високи приходи", обясниха от компанията. В същото време по-големите лихвени плащания заради увеличеното оборотно финансиране и амортизационните отчисления след въвеждането на нови производствени мощности водят до нетна загуба, но оперативно "Алкомет" е с над 21 млн. лв. EBITDA.

През първата половина на 2022 г. компанията продължава да увеличава приходите и рентабилността си. "Въпреки че през третото тримесечие има спад на поръчките, очакваме те да се възстановят през последното тримесечие на годината", казаха от "Алкомет". Компанията вече започна серийно производство на компоненти за електрически коли, след като миналата година стана ясно, че е подписала 12-годишен договор с BMW. Той стана възможен след серия от инвестиции последните години, като в завода беше пусната нова 2500-тонна преса и беше изграден цех за механична обработка на профили. През тази година продължава работата по проекта Alugreen за въвеждане на зелени процеси в цеха за елоксация на стойност 1.7 млн. евро, който е съфинансиран от Норвежкия финансов механизъм. Други 5.4 млн. евро са насочени към съпътстващо оборудване във валцовото производство, което ще увеличи капацитета с 25%, а 2.3 млн. евро са предвидени за леярния цех.

Стабилно злато

След рекордния скок, отчетен предходната година, през 2021 г. двете златодобивни предприятия на канадската Dundee Precious Metals отбелязват по-умерен ръст. Производството в "Дънди прешъс металс Челопеч" леко намалява до 177 хил. тр.у. злато под формата на концентрат, докато "Дънди прешъс металс Крумовград" увеличава добива до 133 хил. тр.у., като общото количество е с около 12 хил. тр.у. над това от 2020 г. Приходите нарастват съответно с около 7% и 12%. "Продажбите, осъществени от компаниите, бяха при по-благоприятни търговски условия, включително и по-добра макроикономическа среда, изразяваща се в ръст на цените на металите", казаха от офиса на дружествата. Инфлацията обаче се е отразила и на разходите. "Отчетохме съществено увеличение на себестойността на произведената продукция в резултат на повишените цени на основни суровини и външни услуги", добавиха от там.

През 2020 г. предприятието в Крумовград отбеляза трицифрен ръст на приходите, тъй като на практика то започна работа през 2019 г. Сега, когато вече е постигната пълна мощност, не се планират промени в производствените капацитети на двете дружества. От там уточняват, че за тази година могат да прогнозират само производствените показатели, като добивът в Челопеч се очаква да остане стабилен, а в Крумовград да има лек спад на производството. Какви ще са приходите обаче ще зависи от пазарните условия и цените на златото.

Глобални ефекти

Поскъпването на медта на световните пазари се вижда в резултатите на "Елаците мед", която добива медни руди от находище "Елаците". Компанията е собственост на "Геотехмин" на Цоло Вутов. През 2021 г. приходите й се увеличават с 42%, а печалбата й скача повече от два пъти и половина. Това е и причината за високата рентабилност, която предприятието отбелязва.

Възстановяването на световната икономика миналата година след пандемията от 2020 г. е причината за ръста на приходите с над 23% на медодобивната "Асарел-Медет". "Това се отрази изключително позитивно на цените на борсово търгуваните стоки и в частност на цената на медта", каза директорът "Финансово-икономически дейности" Никола Анев. Увеличените приходи са помогнали на компанията да продължи работата по дългосрочните си проекти, като през миналата година са вложени 57 млн. лв.

Освен високите цени на медта обаче от "Асарел-Медет" отчитат и значително увеличение на цените на енергийните носители. "Имаше индикации след средата и към края на годината за проблемите, с които за съжаление се сблъскваме през 2022 г. Оптимизмът, който ни беше завладял през 2021 г., в момента започва да отстъпва място на реализъм с нотки на песимизъм за развитието на глобалната икономика като цяло. Виждаме, че само в рамките на един месец цената на медта е спаднала с повече от 20%, и отчитаме, че има вероятност този процес да продължи", посочи Анев. По думите му компанията е изключително пряко зависима от процесите, които се случват в световен мащаб, защото реализирането на продукта, който произвежда, е свързано с цената на медта на Лондонската борса за метали. А вече има индикации за предстояща рецесия.

"Оптимизмът, който ни беше завладял през 2021 г., в момента започва да отстъпва място на реализъм с нотки на песимизъм за развитието на глобалната икономика като цяло."

Никола Анев
Никола Анев

директор ''''Финансово-икономически дейности'''' в ''''Асарел-Медет''''

Затова и прогнозите за тази година са въздържани. "Очакваме труден пазар с потенциал за слизане на цените на медта и в този контекст водим целия процес по отношение на управлението на финансовия риск в дружеството. Подходът ни е по-скоро консервативен, като от години спазваме изградените политики и управляваме риска чрез хеджиране на част на произвежданата продукция и валутата, с която търгуваме. Така се опитваме да направим бизнеса си максимално прогнозируем и да го защитим от волатилности на пазара, особено в периоди на спад, каквито очаквам да срещнем в краткосрочен или средносрочен план", каза Анев. И добавя: "Трябва да се има предвид, че при нас себестойността на производството е мястото, където можем да влияем за постигане на оптимален финансов резултат, защото не можем да влияем на продажната ни цена, от една страна, а от друга, защото преработваме руди с изключително ниско средно съдържание на мед от едва 0.27%. В световен план това е около два пъти по-ниско от ниските нива, с които другите работят."

За да направи себестойността на продукта си максимално конкурентна, компанията вижда два пътя - оптимизация чрез интегриране на високотехнологично оборудване и оптимизация на процесите и дейностите. Наскоро стана ясно, че компанията ще участва и в новия европейски научноизследователски проект, наречен AGEMERA, който се финансира от програма "Хоризонт" и цели да изследва и отключи потенциала на Европа в областта на т.нар. критични суровини. Партньори в проекта са 19 организации - университети, научни институции, технологични компании и минни предприятия, от 10 страни.

Повишаването на цените обаче остава основен риск. "За съжаление инфлационната спирала се завихри по начин, който вече дава негативно отражение и върху нашия бизнес. Виждаме увеличение на цените на суровини и материали, което води до повишаване на себестойността с драстични проценти. А една комбинация от намаляващи цени на металите на международните борсите заради свито потребление и увеличени цени на материалите за производство е най-лошият възможен сценарий за производствено предприятие като нашето", посочи Анев.

Въпреки всичко от компанията очакват в перспектива засилване влиянието на медта като една от базовите суровини за изпълнението на ангажиментите по зелената сделка. "Това е правилният начин за развитието на планетата като цяло, но въпросът е да се намери разумният баланс и да не се поставят на масата в твърде кратки срокове за изпълнението им тежките проблеми, които се породиха от войната в Украйна, газовата зависимост и повишаването на цената на енергоносителите", добави Анев.