Най-големите компании за машини и оборудване: Обратно на пистата на растежа

Растежът на приходите на водещите 45 компании в сектора е 23.5% до 10.9 млрд. лв.

Лидер за първи път е "Костал България аутомотив", който е част от германската Kostal. Компанията има завод в Пазарджик от 2017 г., който произвежда компоненти за кормилните системи на автомобилите
Лидер за първи път е "Костал България аутомотив", който е част от германската Kostal. Компанията има завод в Пазарджик от 2017 г., който произвежда компоненти за кормилните системи на автомобилите
Лидер за първи път е "Костал България аутомотив", който е част от германската Kostal. Компанията има завод в Пазарджик от 2017 г., който произвежда компоненти за кормилните системи на автомобилите    ©  Надежда Чипева
Лидер за първи път е "Костал България аутомотив", който е част от германската Kostal. Компанията има завод в Пазарджик от 2017 г., който произвежда компоненти за кормилните системи на автомобилите    ©  Надежда Чипева
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • През 2021 г. повечето компании в индустрията възстановиха производството си.
  • Растежът на приходите на водещите 45 компании в сектора е 23.5% до 10.9 млрд. лв.
  • Автомобилните доставчици се възстановяват, макар някои от тях все още да изпитват трудности.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Статията е част от класацията на "Капитал" "К100: Най-големите компании в България". Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Класацията К100 може да бъде закупена в хартиен или в електронен формат тук.
Темата накратко
  • През 2021 г. повечето компании в индустрията възстановиха производството си.
  • Растежът на приходите на водещите 45 компании в сектора е 23.5% до 10.9 млрд. лв.
  • Автомобилните доставчици се възстановяват, макар някои от тях все още да изпитват трудности.

След като през 2020 г. отчете първия си общ спад на приходите от години, един от най-динамичните сектори на българската икономика - машини и оборудване, се върна към растеж през миналата година. През 2021 г. повечето компании в индустрията възстановиха производството си, макар някои да продължиха да имат затруднения заради забавените глобални вериги за доставки.

Средният растеж на приходите на водещите 45 компании в сектора е повече от здравословен - 23.5% до 10.9 млрд. лв., а постъпленията са по-високи и от предпандемичната 2019 г. И докато почти всички в секторната класация бяха с по-ниски резултати през 2020 г. спрямо 2019 г., през миналата година едва седем са понижили оборота си, и то с малки проценти. В същото време намалява общият персонал в класацията - с почти 2%. Но реално минусът е най-вече заради "Язаки" и още 3-4 компании, като свиването видимо е при автомобилните кабели, където България губи атрактивност заради растящите заплати.

Известно подобрение се вижда и при производителите на авточасти, които имат най-силно присъствие в класацията, а в цяла България са над 250 компании. След лошата за тях 2020 г., когато много от заводите на клиентите им бяха затворени за известен период, в повечето случаи те успяха да се отърсят от забавянето и се върнаха към растеж, макар някои от тях все още да изпитват трудности. Този сегмент от машиностроенето е важен, защото само в него работят над 65 000 души.

Водещите три

Лидер за първи път става "Костал България аутомотив", който е част от германската Kostal. Компанията има завод в Пазарджик от 2017 г., който произвежда компоненти за кормилните системи на автомобилите. Приходите й рязко скочиха през 2020 г. заради преместването на линии от фабриката в Чехия, както и прехвърлянето на производството от смолянското предприятие на групата. Тези промени са продължили и през 2021 г., като ефектите от тях се виждат в резултатите: оборотът е скочил с почти 50% до 813 млн. лв. В същото време намалява персоналът - с над 20% през миналата година, като спадът продължава и тази година. За първи път "Костал България аутомотив" излиза на печалба - 36 млн. лв.

Втори е лидерът от предишната година - германският производител на хладилници "Либхер-Хаусгерете Марица". След като през 2020 г. компанията не спря да расте и за първи път постигна приходи над половин милиард лева, през миналата година оборотът се повиши с още 15% до 577 млн. лв. През 2021 г. пловдивският завод надмина рекорда си за произведени уреди - 1 млн. хладилника още през ноември (за сравнение - през 2000 г. стартират с капацитет 14 000). Служителите в предприятието са над 2100. Компанията майка Liebherr има още една компания в България - "Либхер транспортейшън системс Марица", за производство на климатични системи за влакове. През миналата година тя има приходи от 68 млн. лв. и затова не попада в секторната класация. След време групата ще има и трети отделен бизнес. През юли отвори поредния си завод отново в южната част на града, в "Тракия икономическа зона" - "Либхер конкрийт технолоджи". Новата фабрика произвежда части за възли, бурета за бетоновози и сглобява бетоновози. Инвестицията е 17 млн. евро - 15 млн. за завода и помещенията и 2 млн. за преноса и купуването на нова апаратура. Дружеството вече има над 100 служители.

На трета позиция е бивш лидер от 2018 и 2019 г. - "Сенсата технолоджис България". Компанията, която е собственост на американската Sensata Technologies, произвежда сензори основно за автомобилната индустрия в заводите си в Ботевград и Пловдив. Има и бизнес център в София. След като през 2020 г. отчете спад и по трите основни показателя - на оборота, печалбата и служителите, през 2021 г. тенденцията е обратна. Приходите са скочили с 19% до рекордните 573 млн. лв., а служителите - с близо 9% до над 3600, като продължават да растат и през тази година.

... и рекордьорът по рентабилност

Четвърта в класацията е "БТЛ индъстрийз", част от чешката компания BTL, която произвежда медицинска апаратура за физиотерапия, кардиология и естетика в завода си в Пловдив. През последните години дружеството не е спирало да расте, като за 2021 г. има второто най-високо увеличение на оборота в топ 40 - 99% до 508 млн. лв. Според Георги Петков, изпълнителен директор на българското дружество, причините за неспирния скок са нарасналите поръчки на оборудване в цял свят. Заради него компанията планира да увеличи и екипа си двойно до 1000 души през следващата година. "БТЛ индъстрийз" е лидер и по рентабилност в сектора - печалбата й през 2021 г. скочи със 163% до 165 млн. лв., или рентабилност на приходите 32%.

Авто блус

Именно производителите на автомобилни компоненти имат най-голям брой представители в топ 45 - 17. През последните над десет години инвестициите и приходите им постоянно растяха, но през 2020 и 2021 г. представянето им пострада. В първата година основната причина беше пандемията, докато през миналата въпреки възстановяването производството в целия сектор остана засегнато заради нарушените вериги на доставки. Така и резултатите на отделните компании са различни. Макар само четири да отчитат малко понижение на оборота си и през 2021 г., девет от 17-те компании от автосектора са намалили броя на служителите си. В същото време има и такива с видимо здрав модел и бизнес - например германската "ВИТТЕ Аутомотив България" расте с 35% до 281 млн. лв., след като заводът й в Русе е успял да възстанови капацитета си за производство на заключващи системи за големите производители.

Една от най-големите компании в този сегмент е "Теклас - България", която е дъщерна компания на турската Teklas и произвежда компоненти от каучук, пластмаса и метал за автомобилната индустрия. Дружеството има заводи в Кърджали, Крумовград, Момчилград и Враца, като беше един от малкото автодоставчици, които отчетоха растеж на оборота през 2020 г. - с 2%. Сега той е 4% до 481 млн. лв. Групата е увеличила и персонала си - с 10% до близо 3000 души.

С много добър растеж е и белгийският производител на чипове "Мелексис България" - 33% до 104 млн. лв. Глобалният недостиг на полупроводници се отрази благоприятно на бизнеса на групата в България, а през 2021 г. тя откри и новата си производствена база в "Горубляне", в която инвестира 75 млн. евро. С нея екипът трябва постепенно да се увеличи с още 160 души, като в момента е около 700. Според изпълнителния директор на групата майка Melexis Марк Бирон кризата с чипове прави София ключово звено за бъдещето на компанията.

На другия полюс са едни от най-старите играчи на пазара тук, които са и сред най-големите работодатели - производителите на кабелни системи за автомобили "Язаки България" и "СЕ Борднетце - България", които по време на пандемията затвориха заводите си за известно време, а през миналата година отчитат още спад на оборота. "Язаки", която има заводи в Димитровград, Сливен и Ямбол, беше един от най-големите работодатели в България с над 6000 служители, но през последните две години е намалила персонала си с над 30%. Приходите пък са намалели със 7% до 366 млн. лв. От своя страна "СЕ Борднетце - България", която има заводи в Карнобат и Мездра, както и подизпълнител в Сливен, е намалила персонала си с 12%, а приходите й през 2021 г. са надолу с 12% до 149 млн. лв.

Колелата на късмета се въртят

Друг сегмент, който традиционно има по няколко участници в секторната класация, е производството на велосипеди. И тук трите представителя са имали различна по успех 2021 г. За първи път от години се сменя лидерът в тази индустрия - пловдивската "Макском" измества "Крос" от Монтана. "Макском" увеличава приходите си с 80% до 399 млн. лв. Оборотът на "Крос" пък се понижава с 9.7% до 367 млн. лв., след като предишната година за първи път надхвърли 400 млн. лв. "Лидер - 96", чийто завод се намира в пловдивското село Рогош, расте с 43% до 160 млн. лв. Огромната част от продукцията - над 90% на трите компании, е за износ, който през 2020 г. достига 750 млн. лв. по данни на Асоциацията на производителите на велосипеди в България (АПВБ). Най-търсени в Европа са електрическите велосипеди, докато при традиционните се наблюдава спад в продажбите. Намалението в приходите на "Крос" се дължи именно на по-слабия износ на е-колелета. В същото време "Макском" отчита силен ръст заради най-големия си клиент - австрийският партньор Pierer Group, за който произвежда колекции на неговите марки Husqvarna, GAS GAS и Raymon. Растящото търсене кара "Макском" да изгради втори завод за производство на велосипеди заедно с Pierer, който трябва да заработи през 2023 г. Общата инвестиция ще достигне над 40 млн. евро. През 2021 г. "Макском" сля и дъщерното си дружество "Велотек", чиито приходи за 2020 г. бяха над 21 млн. лв.

Български шампиони

В тазгодишната секторна класация има и 15 компании с български собственици Най-високият растеж в подреждането е също българска компания - смолянският производител на кабели "Гамакабел". Той е отчел скок на приходите със 124% до 101 млн. лв. След забавянето заради пандемията през 2020 г. дружеството очакваше растеж с 20% през 2021 г., но повечето поръчки доведоха и до скок на оборота.

Един от големите й клиенти - "Емка", която прави кабели и проводници в завода си в Севлиево, също отчита здрав растеж с 50% до 139 млн. лв. В годишния си отчет публичната компания казва, че основната причина за скока е намаленият обем на производство в Западна Европа, който увеличил поръчките към "Емка". Над 70% от производството е за износ.

Нова трудна година?

В сектора се надяват на стабилна 2022 г., но са наясно с големите предизвикателства: инфлация, война в Украйна, възможна предстояща рецесия. Работещите в индустрията са преживели не една или две кризи и са наясно, че всяка от тях предоставя и нови възможности.

Засега най-черната криза не е на хоризонта. Но пък топ 45 на машини и оборудване през 2023 г. може да изглежда по много по-различен начин от тазгодишния. В идеалния вариант ще има още много високотехнологични средни и големи производства.

Все още няма коментари
Нов коментар