Може ли Европа да декарбонизира тежката си промишленост

Да, макар че няма да е лесно

Стоманодобивната промишленост е най-напреднала в процеса на трансформация
Стоманодобивната промишленост е най-напреднала в процеса на трансформация
Стоманодобивната промишленост е най-напреднала в процеса на трансформация    ©  Reuters
Стоманодобивната промишленост е най-напреднала в процеса на трансформация    ©  Reuters
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Шведската стомана се счита за най-здравата в света. Скоро тя може да стане най-зелената. В Боден, град в близост до Полярния кръг, стартъпът H2 Green Steel (H2GS) изгражда нов завод, първия в Европа за близо половин век, на стойност 4 млрд. евро (4 млрд. долара). Той няма да бъде захранван от обичайните въглища или природен газ, а от зелен водород, произвеждан на място от богатата вятърна и водна енергия в региона. Когато бъде изграден напълно след няколко години, в него ще работят до 1800 души и ще произвежда 5 млн. тона стомана годишно.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Шведската стомана се счита за най-здравата в света. Скоро тя може да стане най-зелената. В Боден, град в близост до Полярния кръг, стартъпът H2 Green Steel (H2GS) изгражда нов завод, първия в Европа за близо половин век, на стойност 4 млрд. евро (4 млрд. долара). Той няма да бъде захранван от обичайните въглища или природен газ, а от зелен водород, произвеждан на място от богатата вятърна и водна енергия в региона. Когато бъде изграден напълно след няколко години, в него ще работят до 1800 души и ще произвежда 5 млн. тона стомана годишно.

Значението

Този проект има значение далеч отвъд рядко населената Северна Швеция. Последиците могат да бъдат значими за европейските производители на стомана и други основни материали като цимент и химикали, които допринасят директно за около 1% от БВП на ЕС. Според мозъчния тръст Material Economics това ще се разпространи по веригата за доставки на компаниите, от производителите на автомобили до строителите, които отговарят за други 14% от производството на ЕС. Това ще увеличи енергийната независимост на Европа, чието значение беше разкрито от енергийния шантаж на Русия в отговор на западните санкции срещу войната на Москва в Украйна. Това също така ще бъде и в полза на климата, тъй като промишлеността за основни материали отделя около една пета от европейските парникови емисии. Накратко, смята Ан Метлер от Breakthrough Energy, фонд за рисков капитал, подкрепен от Бил Гейтс, това би могло да означава възраждане на европейската тежка промишленост за ерата след изкопаемите горива.

Тежката промишленост отдавна изглежда, че е непоправимо въглеродно интензивна. Използването на желязна руда за производство на стомана, нагряването на варовик за производство на цимент и използването на пара за раздробяване на въглеводороди на съставните им молекули изискват много енергия. Отгоре на всичко свързаните химически процеси отделят голямо количество допълнителен въглероден диоксид. Експертите смятаха, че намаляването на всички тези емисии е или технически невъзможно, или прекалено скъпо.

Нисковъглеродните технологии най-накрая съзряват

Най-накрая и икономиката, и технологиите изглеждат по-благоприятни. Европа въвежда по-строги цели по отношение на емисиите, цените на въглерода се повишават, а потребителите проявяват по-голяма готовност да плащат повече за по-екологични продукти. Няколко европейски държави са разработили стратегии за водорода, който е най-обещаващият заместител на изкопаемите горива в много промишлени процеси. Германия създаде Hydrogen Intermediary Network Company (накратко HINT.co), глобален търговски център за водород и продукти, получени от водород. Най-важното е, че нисковъглеродните технологии най-накрая съзряват. Нуждата на много компании да попълнят остаряващите си активи предлага "механизъм за бързо придвижване напред", казва Пер-Андерс Енквист от Material Economics.

Взети заедно, тези развития позволяват на промишлените предприятия, които са обещали да станат въглеродно неутрални до 2050 г., т.е. на много от тях, да започнат да влагат средства за това. Material Economics е идентифицирал 70 проекта в Европа, в които се комерсиализират технологии за намаляване на въглеродните емисии в производството на основни материали. Почти не минава седмица, без да се представи ново начинание. Декарбонизацията на промишлеността се е превърнала от мисията невъзможна в "мисията възможна", казва Адер Търнър от Energy Transitions Commission, мозъчен тръст.

Най-напреднали

Стоманодобивната промишленост е най-напреднала. Заводът на H2GS в Боден умело съчетава доказани технологии в голям мащаб. Компанията изгражда една от най-големите в света инсталации за електролиза за производство на водород. След това газът се изпомпва в реактор, където захранва процес, наречен "директна редукция": при висока температура той извлича кислород от желязната руда, произвеждайки само вода и гъбесто желязо. Този материал, наречен така, тъй като повърхността му е покрита с дупки, след това се преработва в стомана с помощта на електродъгова пещ, в която не се използват коксуващи се въглища.

На половин час път с кола на юг от Боден HYBRIT - съвместно предприятие между производителя на стомана SSAB, доставчика на електроенергия Vattenfall и производителя на желязна руда Ikab, изпробва подобен процес. През юли управителният съвет на германската стоманодобивна компания Salzgitter одобри проект на стойност 723 млн. евро, наречен SALCOS, който до 2033 г. ще замени конвенционалните доменни пещи с инсталации за директна редукция (ще се използва известно количество природен газ, докато се осигури достатъчно водород). Други големи европейски производители на стомана, включително ArcelorMittal и ThyssenKrupp, имат подобни планове.

70

проекта в Европа развиват технологии за намаляване на въглеродните емисии в производството на основни материали.

Производителите на цимент се движат в същата посока, макар и по-бавно. Нагряването на варовик генерира около 60% от въглеродните емисии в сектора и липсва заместваща технология, като например директната редукция при производството на стомана. Затова индустрията се фокусира върху ограничаване на емисиите впоследствие, използвайки улавяне и съхранение на въглерод (CCS). Много компании експериментират с процес на нагряване, при който въздухът се заменя с чист кислород, при което се получава CO2, подходящ за улавяне. Някои от тях се опитват да използват електричество, а не изкопаеми горива, за да загряват варовика. Най-амбициозните разработват нови видове цимент с по-ниско съдържание на въглерод.

Heidelberg Cement, четвъртият по големина производител на цимент в света, е започнал половин дузина нискоемисионни проекти в Европа. Те включват CCS съоръжение в норвежкия град Бревик и първия в света завод за въглеродно неутрален цимент на шведския остров Готланд. Ecocem, ирландски стартъп, произвежда цимент, при който се използва по-малко клинкер - междинен материал, получен от нагретия варовик, и по този начин се отделят по-малко въглеродни емисии. Някои компании се опитват да извличат цимент от стар бетон в разрушени сгради.

Химическата промишленост е изправена пред най-голямото предизвикателство. Въпреки че захранването на парокрекинг инсталациите с електричество вместо с природен газ по принцип е просто, на практика то не е лесно, като се има предвид ограниченото предлагане на нисковъглеродна електроенергия. Освен това химическата промишленост консумира въглеводороди, от които се получават много от около нейните 30 хил. продукта.

Въпреки това тя не се отказва. Химическият гигант BASF работи с два свои конкурентd - SABIC и LINDE, за разработване на електрически нагрявана парокрекинг инсталация за фабриката си в Лудвигсхафен, която е с размерите на град. Компанията иска да превърне своя обект в Антверпен в нетно нулев до 2030 г. За да постигне тази цел, BASF наскоро закупи част от вятърен парк край нидерландското крайбрежие, който да му осигурява електроенергия без въглеродни емисии. Подобно на своите циментови колеги, компанията също така обръща сериозно внимание на рециклирането, по-специално на процеса, наречен пиролиза, при който пластмасовите отпадъци се изгарят в отсъствието на кислород и се разделят на въглеводородни си компоненти. Други предприятия измислят различни видове по-екологични суровини. Френският стартъп AFYREN извлича химически градивни елементи от селскостопански странични продукти вместо от петрол.

Важно е разрастването

Няколко десетки пилотни проекта - дори и големи - не са равнозначни на зелен преход. Трудната част е тяхното разрастване. Необходимата инфраструктура или е в процес на изграждане (производство на чиста електроенергия), или почти не съществува (производство и дистрибуция на водород). Разходите остават високи: изграждането на зелени стоманодобивни предприятия все още е два до три пъти по-скъпо от това на конвенционалните. Привличането на работници може да бъде трудно, особено в местата, богати на възобновяеми енергийни източници, като Боден, които често са отдалечени. Конкурентите в други страни не стоят безучастно; по-специално няколко гигантски индийски конгломерата залагат много на зеления водород. Европа трябва да побърза, ако иска да запази лидерството си, предупреждава Франк Петер от мозъчния тръст Agora Energiewende.

Всичко това са реални пречки. Но не е задължително те да са непреодолими. За да разберете защо, обърнете още веднъж внимание на H2GS. Той е убедил компании, сред които BMW и компаниите за бяла техника Electrolux и Miele, да подпишат договори за 1.5 млн. тона екологична стомана. Този каталог с поръчки служи като обезпечение за банките, които финансират две трети от проекта (а останалата част идва от капиталови инвестиции от страна на спонсори, включително фирми за рисков капитал и индустриални гиганти като Scania и Mercedes-Benz).

В същото време, за да привлече стотици квалифицирани работници и техните семейства в отдалечения Боден, той ще им помогне да намерят жилища в комплекс, който, ако зависи от архитектите му, ще прилича на луксозен курорт. За да си осигури другата важна суровина, водорода, H2GS се е обединил с испанската енергийна компания Iberdrola, за да построи голяма фабрика в Западна Европа за производство на газа с идеята да доставя част от него на други промишлени потребители.

H2GS смята, че ако успее да създаде своите платформи за стомана и водород по-рано, ще може да си осигури важни предимства пред конкурентите си в други страни. Те включват определяне на стандарти и придобиване на част от потенциално доходоносен бизнес, като например софтуер за управление на оборудването за производство на водород и стомана. За да може Европа да се превърне в суперсила в областта на зелената индустрия, нейните правителства и индустриални гиганти ще трябва да проявят подобна изобретателност и амбиция.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved