За 10 години производителността в "Горубсо - Мадан" е нараснала почти три пъти

"След като влязохме в състава на "Холдинг КЦМ 2000" ние станахме по-бързи в оперативен план. Преди това имахме двама собственици, а в такава ситуация оперативното решение трябва да се съгласува на две места. Много важно е, че сега пазарът ни е 100% сигурен, защото цялата ни продукция се потребява в КЦМ. Колкото и продукция да произведем, знаем, че тя ще бъде купена и платена на момента. Сигурният пазар за едно голямо предприятие е най-важният бизнес фактор", коментира Атанасов.

Богатство под земята

Концесията за добив от "Върба - Батанци" е до 2042 г., от "Крушев дол" - до 2035 г., а от находище "Петровица" изтече през тази година и в момента "Горубсо - Мадан" е в процедура по удължаване на срока. Геоложките проучвания са показали, че най-малко до 2050 г. има доказани руди, които са икономически изгодни за преработка. По думите на Атанасов в момента двете компании имат доказани над 10 млн. тона запаси, като годишно добиват 300-350 хил. тона руда.

Продължава и проучването на райони, близки до сега действащите находища. "В едната площ вече сме на финала и сме подали документи за търговско откритие, след което ще кандидатстваме за концесия за добив. Тази площ ни показа, че си заслужава да се търсят орудявания в близост до сегашните находища. Следващите две потенциални концесии са "Петровица - запад" и "Бориева - изток". От миналата година вече работим по тях и проучваме. Това са площи от около 12 кв. км. Като геолог мога да кажа, че със сигурност ще можем да докажем наличието на руда на площите, където я търсим", каза Атанасов.

По нов начин

За 2021 г. двете компании отчитат най-добрите си резултати за последните 30 години. Консолидираните приходи на "Върба - Батанци", които включват и продажбите на "Горубсо - Мадан", достигат 58.8 млн. лв. спрямо 46 млн. лв. година по-рано. Очакванията са, че резултатите през 2022 г. ще са съпоставими с предходната. "Имаме доставчици, които са свързани със страни във военен конфликт и това затруднява доставката на някои резервни части. Но считам, че и 2022 г. ще бъде добра за нашия бизнес, въпреки спада на цените на металите, въпреки по-високите цени на електроенергията", коментира Атанасов.

С общо 850 души персонал, "Горубсо - Мадан" и "Върба - Батанци" са най-големият работодател в Смолянска област Фотограф : Горубсо - Мадан

Това е възможно благодарение на направените инвестиции през последните 10 години. След 2012 г. новите собственици на "Горубсо - Мадан" промениха модела на работа под земята и подмениха техниката, която беше от 50-те години на миналия век. Сега дълбоко под земята - до 450 м, както е в рудник "Петровица", вървят 20-тонни камиони, влизат челни товарачи, карети, които хората управляват като оператори. С това отпада работата с ръчните пистолети, която предизвикваше вибрационни болести сред миньорите.

Това води и до значително увеличаване на производителността. Общият брой на работещите в "Горубсо - Мадан" и "Върба - Батанци" е същият като през 2010 г., но сега миньорите работят 2.5-3 пъти по-производително.

Инвестиции

От 2012 г. досега общият размер на инвестициите надхвърля 60 млн. лв., като основната част от средствата са използвани за покупка на оборудване и прокарване на нови минни разработки. "Пуснахме в експлоатация рудник "Върба", който не беше работил 20 години и само тази инвестиция ни струваше 25 млн. лв.", посочи Атанасов. По думите му инвестициите се финансират с комбинация от банкови кредити, средства по европейски проекти и реинвестиране на печалбата.

Обогатителната фабрика в Рудозем, използвана от двете фирми, е в структурата на "Върба - Батанци" и е една от най-големите на Балканите. В момента работи с капацитет, който е в пъти по-малък от проектния. Във фабриката също се извършва технологично обновление, което следва обновяването на рудничното производство.

Екологичните инвестиции са насочени към хвостохранилището, което е с площ около 1000 дка. Всяка година в него се влагат между 700 хил. и 1.2 млн. лв. Това са финансовите средства за поддържане на съоръжението, съгласно националното екологично законодателство. "Технологично погледнато, ако нямаме къде да си съхраняваме отпадъка, ние не можем да работим. Хвостохранилището е проектирано през 1990 г. с цел да работи 30 години при пълен капацитет на обогатителната фабрика. Тъй като не ползваме пълния капацитет, реално имаме хоризонт от още 25-30 години за хвостохранилището ни, преди да го запълним", каза Атанасов. И добави: "Впрочем не трябва да говорим за отпадък, а за суровина, която в бъдеще ще можем с други технологии отново да преработим. Затова не случайно съхраняваме тази суровина по най-добър начин. За нас хвостохранилището е потенциално находище за бъдещ бизнес". Компанията има и едно хвостохранилище, което вече е рекултивирано - покрито е с почва. То е дадено на общината в Рудозем и сега там има обработваеми ниви.