Промишленост

"Аурубис" ще произвежда повече от по-скъп продукт след инвестиция от 120 млн. евро

Компанията ще преработва цялата си междинна суровина до чиста мед, като инсталацията ще е готова след три години

Проектът ще увеличи капацитета на рафинерията с около 50% до 340 хил. тона чиста мед годишно

Иглика Филипова

Проектът ще увеличи капацитета на рафинерията с около 50% до 340 хил. тона чиста мед годишно © Tsvetelina Belutova

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Германският собственик инвестира 120 млн. евро в разширяване на производството на чиста мед.
Заводът в Средногорието след три години ще преработва цялата си междинна суровина до по-ценен продукт.
Проектът е част от стратегическите инвестиции на групата Aurubis за увеличаване на капацитета заради силното. търсене.

Критиците често казват, че България не изнася достатъчно преработени продукти. Поредният проект на "Аурубис България" обаче, която е най-голямата компания в страната с оборот от 6.6 млрд. лв. за 2021 г., е пример в обратната посока. Миналата седмица надзорният съвет на германската Aurubis взе решение в завода до Пирдоп и Златица да бъдат инвестирани 120 млн. евро (235 млн. лв.) в разширение на рафинерията за мед с около 50% до 340 хил. тона годишно. Това ще позволи на място да се преработват всички аноди, които се произвеждат тук като междинна суровина, но голяма част от които в момента се изнасят към други заводи на групата в Европа за допълнителна преработка. След две години и половина всичко това ще става тук, а крайният продукт ще бъде мед с висока чистота (99.99%), която се търгува на борсата.

Темата накратко

Германският собственик инвестира 120 млн. евро в разширяване на производството на чиста мед.
Заводът в Средногорието след три години ще преработва цялата си междинна суровина до по-ценен продукт.
Проектът е част от стратегическите инвестиции на групата Aurubis за увеличаване на капацитета заради силното. търсене.

За компанията и за икономиката това означава допълнителна добавена стойност. Проектът освен това ще подобри потока на материалите вътре в групата, ще намали логистичните й разходи и въглеродните емисии.

Разширението, което се финансира със собствени средства, е най-голямата единична инвестиция на Aurubis в България от 2008 г., когато още под името Norddeutsche Affinerie германската група купи завода в Средногорието. Това стана малко след като предишният собственик Cumerio (част от Umicore) изгради нова рафинерия на площадката. Впоследствие бяха изпълнени няколко значими инвестиционни програми като "Спектър 2018" за 180 млн. евро и "Аурубис България 2022" за 130 млн. евро, които обаче включваха по няколко различни проекта.

Най-добрият баланс

Причината групата да избере българския завод за разширението, а не някое от другите си предприятия с рафинерии, е това, че "Аурубис" има голямо производство на аноди. Досега значителни количества от тях се изнасяха с влакове към рафинериите в Белгия и Германия. Допълнителният капацитет тук сега ще позволи тези аноди да се преработват в страната. В същото време групата ще разшири други свои мощности, които да заместят доставките на аноди от "Аурубис".

"Проектът наистина балансира системата и българският завод е най-разумният и добър вариант за разширяване на нашия капацитет за рафиниране на мед", коментира главният изпълнителен директор на Aurubis Роланд Харингс за "Капитал". Инвестицията освен това ще помогне на групата да намали логистичните разходи и въглеродния си отпечатък, както и да оптимизира потоците на материали вътре в мрежата на металургичните си производства. Чисто финансовият ефект ще бъде 30 млн. евро допълнително към оперативната печалба (EBITDA), след като разширението влезе в експлоатация през втората половина на 2026 г.

Стратегическа цел

Разширението в България е част от стратегическите проекти на групата, в които до 2026 г. ще бъдат инвестирани 1.1 млрд. евро и които включват също увеличаване на капацитета за рециклиране. Aurubis е една от най-големите рециклиращи компании в света, като 45% от производството й на медни катоди е от преработени отпадни суровини, а за други метали (като калай например) делът достига 100%. "Имаме цел до 2030 г. нивото на рециклиране да достигне 50% за медта, като в същото време увеличаваме и обемите, както се вижда от инвестицията в България. Това означава, че ускоряваме и рециклирането", посочи Харингс.

Голям проект в тази посока е изграждането на завод за рециклиране на различни метали в Ричмънд (щата Джорджия), където Aurubis ще инвестира 640 млн. евро в първото такова съоръжение в САЩ. Други 190 млн. евро ще бъдат вложени в инсталация за рециклиране на комплексни суровини в Хамбург.

Растящо търсене

По думите на Харингс проектът в България трябва да бъде разглеждан в контекста на плановете на групата за увеличаване на производството като цяло. "Основната идея на тази инвестиция е, че ще повишим капацитета си за производство на катоди със 120 хил. тона годишно вътре в групата. За сравнение, в момента капацитетът ни е около 1.1 млн. тона годишно. Това означава, че инвестицията ще добави още около 10%", каза той.

Зад подобен растеж има здрава логика. Търсенето на мед в света нараства постоянно - тенденция, зад която стоят увеличаващите се проекти за ВЕИ инсталации (вятърни и соларни), разширяването на електропреносната мрежа и все по-масовата електрификация и навлизане на електрически превозни средства.

Самата "Аурубис" също инвестира в собствен соларен парк. Първият етап на проекта, който е с капацитет 10 мегавата и е най-големият парк за собствени нужди в страната, беше приключен през 2022 г. По думите на Харингс резултатите са много добри, като произведеното електричество е над очакванията. Това е и причината компанията да започне втора фаза на проекта. "В момента увеличаваме капацитета над два пъти, решението за което беше взето през декември. Освен това имаме потенциал и за допълнително разширение в бъдеще", каза той. И добави: "Аурубис България" ще продължи да работи за по-зелен енергиен микс, като целта е до 2030 г. да задоволява 20% от енергийните си нужди със собствено производство на възобновяема енергия", каза той. Това е амбициозна задача, като се има предвид, че с първите 10 мегавата компанията, която работи в енергийно интензивен сектор като металургията, покрива 2.5% от консумацията си.

Електричеството за енергоемката индустрия в България е скъпо

Роланд Харингс, главен изпълнителен директор на Aurubis

Решението за инвестицията на Aurubis означава ли, че сте доволни от бизнес средата в България?

- Инвестирали сме значителни суми в България. Този проект показва силния ни ангажимент към страната. Той е и стъпка напред за Aurubis, която ще създаде добавена стойност за целия регион, като вярваме и сме уверени, че тя ще бъде възнаградена и подкрепена от българското правителство. Това, от което се нуждаем като индустрия, са конкурентни енергийни условия, каквито към този момент нямаме в България. Електричеството в България е прекалено скъпо спрямо световните стандарти, а в политическата ситуация, в която се намира страната в момента, е много трудно да намериш с кого да обсъдиш проблема. Но ние решихме да направим тази важна инвестиция с увереността, че България в крайна сметка ще подкрепи енергоемката индустрия както трябва, за да бъде тя конкурентна на световния пазар.

Въвеждането на компенсации за индустрията за тока над определена цена не беше ли достатъчно решение?

- Ние сме в световна конкуренция. Цената на металите е международна. Световната референтна цена на тока за енергоемките индустрии е 40 до 50 евро на мегаватчас. Това може да се постигне със съществуващите централи в България. За сравнение, цената на тока за енергоинтензивната индустрия във Франция е 42 евро на мегаватчас. Това се опитваме да кажем на правителството - това е ценовото ниво, което ни трябва, за да бъдем успешни в дългосрочен план и да продължим да инвестираме. Едно от нещата, които лесно могат да бъдат въведени, е компенсация на разходите за непреки въглеродни емисии (в цената на електроенергията - бел. ред.). Получаваме такава компенсация в Германия, в Белгия, в Испания, във Финландия, но не можем да я получим в България, защото тази регулация не е въведена в местното законодателство. Това ще бъде изключително полезно не само за медната индустрия, но за всички енергоинтензивни индустрии. Тази компенсация заедно с ценовия таван в България би ни осигурила едно по-добро, приемливо ниво на цената на електроенергията.

"Аурубис България" внася около 70% от необходимите й концентрати. Сигурен транспортен канал ли е Черно море в момента?

- В началото на войната имахме известни притеснения и затова разработихме резервни решения, в случай че имаме проблеми в Черно море. Днес можем да кажем, че досега опасенията ни не са се оправдали и логистиката тече нормално, без никакви ограничения.

Няколко проекта за добив на медни руди в Южна и Централна Америка, които са големи производители, бяха замразени последните месеци. Има ли опасност от недостиг на суровини за металургията, особено като се има предвид растящото потребление?

- Трябва да гледаме общата картина. Това, което наблюдаваме, е значително увеличение на търсенето на мед в световен мащаб. Това ще продължи да е така следващите десетилетия, защото целият свят се декарбонизира и електрифицира. Вятърните централи и соларните инсталации изискват значително повече метали, по-специално мед, отколкото конвенционалните централи от миналото. Логичният въпрос е откъде ще дойде цялата тази мед. Рециклирането е една част от отговора. Втората важна част е увеличаването на добива и производството на мед. Много държави обмислят минни проекти и виждат силно позитивния ефект, който добивът има върху икономиката, с големите инвестиции, които се правят, и работните места, които се създават. Има много добри примери на отговорни и екологични мини. И се надявам, че много държави ще осъзнаят ползите от добива на мед и стойността, която той носи.

Решението ви да увеличите инвестицията си в САЩ свързано ли е с приетия там Закон за намаляване на инфлацията, за който има притеснения, че ще привлече много от европейските производства там?

- Решението ни да построим завод в Ричмънд, САЩ, беше взето през ноември 2021 г., преди приемането на закона. Строителството започна през юни 2022 г. Поради много добрата обратна връзка от пазара и наличието на материали за рециклиране взехме смелото решение да добавим втори модул през декември 2022 г. - нещо, което планирахме да се случи, но на по-късен етап. По този начин ще ускорим първоначалния проект и ще изградим завод с общо 180 хил. тона капацитет за преработка, без да го разсрочваме. Това е бизнес решение, базирано на пазарните очаквания и на много силната подкрепа за рециклиране и кръгова икономика в Северна Америка. Приетият закон ще има вторичен ефект за нас заради инвестициите, които се правят в САЩ, в електрическа мобилност, възобновяеми източници и зелен водород, които изискват инфраструктура и продукти с много мед. Така че непряко като компания ние също ще спечелим от закона, защото пазарът ще бъде много привлекателен, но той не беше в основата на решението ни и ние не сме получавали субсидии или директно финансиране.