Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 10 юни 2016, 15:54, 35919 прочитания

Космически колонизатори

Освен всеизвестния звезден ентусиаст Илон Мъск сега Юри Милнър, Стивън Хокинг и Марк Зукърбърг имат идея да стигнат до Марс и Алфа Кентавър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Космическата индустрия днес е разрастваща се бизнес и стартъп ниша.

- Според CNN от 2011 г. насам около 600 компании са се наместили в нея и милиарди долари са потекли към тях.

- През последните месеци няколко известни предприемачи обявиха планове за полети до Марс и дори извън галактиката.

- Въпросът е дали еуфорията, а и известно количество пари няма да бъдат засмуканани в черната дупка на предприемаческия ентусиазъм.
Точно половин час. Толкова ще отнеме пътуването до Марс, ако се осъществи идеята за лазерни платна, за които физикът Стивън Хокинг активно говори от два месеца. Граничещата с представите за телепортация задача води началото си от представения през април проект Breakthrough Starshot, чиято крайна цел всъщност е да достигне най-близката до нашата галактика звезда Алфа Кентавър. Миналата седмица планове да покорява Марс обяви и създателят на SpaceX Илон Мъск.

Космическата индустрия днес е разтегливо понятие и разрастваща се бизнес и стартъп ниша, чиито предели се простират от гейминг, през имоти и туризъм до технологии. Според CNN от 2011 г. насам около 600 компании са се наместили в тази област и са привлекли рекордни частни инвестиции. Миналата година например 1.12 млрд. долара потекоха към няколко астростартъпа в САЩ. Тъкмо затова никак не е изненадващо, че руският сериен предприемач Юри Милнър също се е насочил в тази посока. При това съвместно със Стивън Хокинг и не по-малко предприемчивия създател на Facebook Марк Зукърбърг, които са в борда на директорите на проекта.


Звезден изстрел

Breakthrough Starshot е проект за скромните 100 млн. долара, който бе представен от Милнър и двамата му съмишленици в средата на април тази година. При първата си публична изява заедно тримата обявиха планове за технология, надхвърляща очертанията на нашата Слънчева система, която по думите им трябва да достигне Алфа Кентавър и да донесе проби оттам. Последната е най-близката до Слънчевата система звезда, разстоянието до която New York Times изчислява на 4.37 светлинни години, или около 40 трлн. км. След проверката на експерти от NASA обаче на триото беше препоръчано първо да извърши пробен полет до Марс.

Breakthrough Starshot е всъщност миниатюрен космически кораб с размер на малка дънна платка и ще бъде задвижван от т.нар. лазерни платна, технология, на която са посветени множество изследвания и която би трябвало да е способна да достигне 25% от скоростта на светлината. Идеята зад проекта е да се използват огромни, базирани на земята лазери, които излъчват снопове "лазерни лъчи". Светлината оказва много малко налягане и досега успешно са тествани няколко типа слънчеви платна - т.е. космически апарати, захранвани със слънчева светлина, пише изданието Popular Science.



Лазерният масив, който е планиран в рамките на Breakthrough Starshot би трябвало да има капацитет да задвижва десетки хиляди подобни обекта годишно, пише още изданието.

Амбициозният проект, разбира се, би могъл да се натъкне на многобройни пречки по пътя си към Алфа Кентавър и дори до Марс. Първо, за задвижването му ще трябва да бъдат синхронизирани много лазери, които да работят като един обединен 100-гигаватов такъв и могат да бъдат насочени в една и съща точка на разстояние милиони километри, за да могат да "бутат" лазерните платна. Подобен сноп лазерни лъчи може да задвижи апарат с тежест от един грам и платно с размер 1 кв.м с 25% от скоростта на светлината само с десет минути излъчване.
Освен това на изследователите ще се наложи да разработят миниатюрен апарат, който все пак да може да побере необходимото оборудване, както и нов материал, от който да бъдат направени гъвкави, устойчиви, свръхлеки и силно отразяващи лазерите платна.

"Те ще приличат на чипа от мобилните ви телефони, като ще имат много тънко и ефирно леко платно с размер около 34 метра", обяснява бившият директор на изследователския център на НАСА - Ames Пийт Уордън, който ръководи проекта. Той предвижда изпращането на по-голям стандартен космически апарат в орбита, съдържащ хиляди нанокораби и след това изстрелването им един по един в Космоса, пише Reuters.

Но преди цялата тази технология да потегли на трансгалактическо пътешествие, експерти съветват основателите на Breakthrough Starshot да направят пробно пътуване на местна почва в Слънчевата система. "Когато развием лазери с по-голям обхват, най-логичното място да ги изпратим първо е нашата Слънчева система", коментира Филип Любин, един от консултантите по проекта и изследовател по експериментална космология в Калифорнийския университет.

Границите на възможното

Дори само описанието на Breakthrough Starshot напомня твърде много научна фантастика, за да можем да си го представим. Но всъщност единственото странно нещо тук е дали действително може да се достигне подобна свръхскорост. Например изстреляният през 1977 г. кораб Voyager 1 успешно напусна Слънчевата система след 37-годишен полет със скорост от 61 хил. км в час (или 0.006% от скоростта на светлината). И тъй като Breakthrough Starshot далеч няма да е първият път, когато космически апарат без човешко присъствие на борда достига дадена планета, остава да изчакаме построяването на лазерната платформа и да видим дали минисовалката ще стигне до Марс за обещавания половин час.

Междувременно интересни въпроси повдига не толкова дали всичко е технологично изпълнимо, а какво и кой конкретно стои зад него. Преди Марк Зукърбърг и Стивън Хокинг да се присъединят към борда на директорите на Breakthrough Starshot, инициативата идва изцяло от Юри Милнър. Небезизвестният руски милиардер има дълга инвестиционна кариера, пресичаща се с тази на Facebook и Зукърбърг още през 2009 г., когато неговата инвестиционна група Digital Sky Technologies купи 1.96% от акциите на социалната мрежа за 200 млн. долара. През DST Милнър е акционер и в редица други компании като Facebook, Twitter, Spotify, Xiaomi и Alibaba. През 2016 г. предприемачът беше и сред 100-те най-влиятелни личности в света в класацията на Time.

Милиардерът е първият емигрант от Съветския съюз, който завършва през 1990 г. Wharton Business School, без да е емигрант. След престой в Световната банка във Вашингтон в средата на 90-те години на ХХ в. се завръща в Русия и става изпълнителен директор на Alliance-Menatep, инвестиционната компания на олигарха Михаил Ходорковски. В следващите години инвестира в редица интернет проекти в родината си като Mail.ru. Посотепенно насочва вниманието си към международни проекти и създава Digital Sky Technologies.

Конкуренцията на небосклона

Това е поредната технологична инвестиция на руския милиардер Юри Милнър (вляво)

Това е поредната технологична инвестиция на руския милиардер Юри Милнър (вляво)

[Reuters]
На 1 юни Илон Мъск заяви, че смята да изпрати екипаж на Марс до 2025 г.
На космотехнологичната сцена обаче има още много място, на което от известно време се опитва да се настани и друг любител на извънземните изследвания, който също е отличаван от Time предприемач. Създателят на SpaceX и Tesla Motors Илон Мъск също обяви неотдавна, че "се е запътил" към Марс. И при това си даде доста конкретен срок - 2018 г. Идеята му е тогава да изпрати първите си апарати без екипаж, а после да го прави системно на всеки 26 месеца, когато Марс достига най-близо разстояние до Земята. Концепцията е да се ползва модифицирана голяма капсула, която да изпрати на Червената планета робот роувър, който да събира проби и данни от повърхността. Реалната цел е това да стане за много по-малко пари, отколкото струва в момента. С други думи, да се направи нискобюджетна мисия до Марс. Очакванията на SpaceX е тя да струва около 400 млн. долара, плюс още от 150 до 190 млн. долара за ракетата носител и модифицирана капсула Red Dragon. За сравнение последната мисия на роувъра Curiosity струва общо 2.5 млрд. долара. Ако бъде дадена зелена светлина, такава мисия трябва да бъде проведена най-рано през 2021 г.

Миналата седмица предприемачът отиде още по-далеч. По време на една от най-мащабните IT конференции - Code Conference, той заяви, че SpaceX ще може да превозва хора до Марс след по-малко от десет години. Визията му е първата мисия да тръгне в началото на 2024 г., а пристигането да е през 2025 г., с което би изпреварил дори планираните от NASA за 2030 г. проекти.

А по това време на Марс

В същата посока се е насочил и още един предизвикал вълна от ентусиазъм проект на име Mars One. За разлика от Милнър и компания стартираната през 2012 г. инициатива действително заявява колонизаторски намерения. Холандският предприемач Бас Лансдорп планира създаването на човешка колония на Марс, като първите групи хора, по думите му, трябва да стъпят на Червената планета през 2027 г. Полетът е еднопосочен, а освен да колонизират Марс, те ще трябва и да участват в реалити формат на Лансдорп, с който проектът да продължи да се финансира.

Спорната идея събра около 200 хил. кандидат марсианци, от които бяха избрани 100 и се очаква бройката скоро да се стопи до 40. Планът е пилотната експедиция, в която четирима души ще стъпят на Марс, да се проведе през 2022 г., а още през тази година там трябваше да се приземят първите роботи и апарати на Mars One, за да демонстрират основни характеристики на проекта - комуникация между планетите, както и изпращане и получаване на видео. Поради липса на финансиране графикът в момента се актуализира.

Прогнозната стойност на начинанието е 6 млрд. долара. "След разговори с потенциали доставчици на оборудването и задълбочен анализ изчислихме, че сумата, необходима да изпратим четиричленен екипаж на Марс, е 6 млрд. долара. За следващата мисия разходът би трябвало да е 4 млрд. долара", е официалното становище, публикувано на сайта на компанията.

Проектът още набира финансиране, както и дарения. До момента, поне според официалната страница, са събрани 900 хил. долара, 635 от тях дори са от България. Но дори да се пренебрегне подробността, че само оборудването на проект като "Аполо" например се оценява на над 100 млрд. долара, по-смущаващ е бизнес моделът на Лансдорп за след кацането.

"Финансовите ни предизвикателства ще са преди хора да кацнат на Марс, а не след това. Олимпийските игри обикновено печелят по 4.5 млрд. долара само от права за излъчване, спонсорство и партньорства - дори само това е достатъчно да се финансират следващи мисии. Има и още дузини бизнес възможности около мисията: дарения, мърчъндайзинг, приходи от реклама, права за излъчване и много други", каза в интервю пред MarketWatch Лансдорп.

Изглежда, полето за изяви в комерсиалната космическа технология е необятно. Въпросът, които остава, е дали еуфорията и една солидна сума пари няма да бъдат засмукани в черната дупка на предприемаческия ентусиазъм и кои от проектите имат бъдеще.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Българският стартъп Enova спечели 40 хил. долара от състезанието Chivas Venture Българският стартъп Enova спечели 40 хил. долара от състезанието Chivas Venture

Международната надпревара раздели наградния фонд от 1 млн. долара между всички 26 финалисти

3 апр 2020, 501 прочитания

В София най-слабо засегнат от кризата ще бъде ИКТ секторът 3 В София най-слабо засегнат от кризата ще бъде ИКТ секторът

Брутния вътрешен продукт на столицата може да се свие с 3% през тази година, показва доклад на СОАПИ

28 мар 2020, 4914 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Start Up" Затваряне
Софтуерната "Трансметрикс" набра 550 хил. лв. от частни инвеститори

За компанията, която оптимизира разходите на логистични компании като "Спиди" и DHL, това е петият рунд финансиране

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10