Българската стартъп екосистема губи инерция

Страната е силна с дигиталната си инфраструктура, ниските разходи и техническите таланти, но други напредват по-бързо

През последните години българската предприемаческа екосистема набра сили с появата на редица стартъпи, акселератори и финансиращи фондове и организации. Страната дори наскоро се сдоби с първия си еднорог, след като оценката на технологичната компания Payhawlk прескочи бариерата от 1 млрд. долара. Въпреки това България започва да губи инерция, като отстъпва с една позиция до 36-ото място в света от общо 100 държави в Индекса на глобалната стартъп екосистема, изготвян от StartupBlink (виж карето).

Като силни страни в доклада се отчитат добрата дигитална инфраструктура, ниските разходи за живот и отличните технически кадри, които не остават незабелязани от предприемачи и дигитални номади. И макар че България е топ дестинация на Балканите, тя все още изостава от Западна Европа. А в класацията по градове страната е представена единствено от София и Варна. Безспорно най-добрите стартъп екосистеми са в САЩ - американски са 4 от 5-те водещи градове.

На предприемаческата карта

Позицията на България на глобалната карта се повлиява положително повече от количествените, отколкото от качествените индикатори, става ясно от доклада на StartupBlink. В класацията страната участва с общо 268 стартъпа, 7 акселератора, 35 споделени работни пространства, 13 организации и 1 лидер. Като особено силни области се очертават енергетика и околна среда, транспорт и маркетинг и продажби, където са най-многобройните стартъпи.

През тази година обаче в класацията участват само два български града от общо 1000 в света, след като Пловдив отстъпва на 1070-то място. Сравнително добро присъствие има София, която се нарежда на 123-та позиция, макар че изостава от градове като Талин и Букурещ. Другият класиран град обаче - Варна, е доста по-надолу в списъка (644-то място), като при това губи значителни позиции от миналата година, позиционирайки още по-категорично столицата като водещ център за предприемачески иновации в България. По думите на главния изпълнителен директор на StartupBlink Илай Дейвид това незадължително означава, че средата се влошава, но явно други градове напредват много по-бързо (виж интервюто). Данните показват още, че предпочитаните сфери за създаване на бизнес в столицата са маркетинг и продажби - такива са 99 от участващите 247 стартъпа, докато във Варна водеща област е софтуер и данни, макар и с доста по-малка извадка (5 от общо 11).

Поглед отвън

България има сравнително малък пазар, но с няколко важни предимства за стартъпите - силна дигитална инфраструктура, ниски разходи за живот и топ технически таланти, се посочва в доклада. Страната е създала също и стабилна среда за подкрепа на стартъпи с няколко успешни акселератора и инкубатора, както и възможности за финансиране на предприемачи в начален етап от фондове за рисков капитал и европейски средства. А появата на първия еднорог - Payhawk, демонстрира потенциала за успех и финансиране на екосистемата.

Българската стартъп сцена не остава незабелязана от предприемачи и дигитални номади от цяла Европа, които преместват начинанията си в страната, привлечени от ниските разходи за живот и данъчните облекчения, коментира StartupBlink. България разполага с изобилие от таланти с технически умения, специализирани в ключови сфери като машинно обучение (machine learning) и анализ на данни. Това предполага, че екосистемата има потенциал да стане регионален технологичен хъб, ако се приложат подходящи политики. Сред добрите стъпки са посочени създаването на организации за насърчаване на предприемачеството и инициативата за въвеждане на стартъп визи. Ще са нужни обаче още такива политики, за да се улесни правната рамка за предприемачите, да се насърчат частните инвестиции и да се намали зависимостта от публично финансиране. България може да спечели много, ако промени фокуса си от аутсорсинг към създаване на нови международни стартъпи, смята StartupBlink.

Класацията

StartupBlink е базирана в Израел компания, която прави проучвания на предприемаческата среда и изготвя карта на стартъп екосистемата в света, включваща извадка от стотици хиляди субекти - стартъпи, акселератори, споделени работни пространства, организации и лидери. В партньорство с различни правителствени и бизнес организации като Crunchbase, SEMRush и т.н. компанията ежегодно публикува доклад - Индекс на глобалната стартъп екосистема, който класира средата в над 1000 града и 100 държави. В България StartupBlink си сътрудничи с общинската Invest Sofia и Българската стартъп асоциация (BESCO).

Самата класация се прави на базата на около 40 различни качествени и количествени показателя. Това включва индикатори като брой участници в екосистемата, инвестиции, еднорози, заети и т.н., както и оценка на бизнес средата като условия за правене на бизнес, скорост на интернет, брой патенти на единица от населението и много други.

Субсидиите отравят предприемаческата среда

Илай Дейвид, главен изпълнителен директор на StartupBlink

Защо България присъства само с два града в общата класация, а Пловдив изпада на 1070-о място?

- Първо, стартъп екосистемата в България е много централизирана, като София е доста нагоре в общата класация - на 123-то място, Варна е по-надолу. Миналата година влизаше и Пловдив, но сега не получихме достатъчно информация. Като цяло тази година открихме, че навсякъде по света по-малките екосистеми са пострадали най-много от последиците от ковид, тъй като усилията на администрацията бяха забавени извън столиците. Забелязваме процес на консолидация, при който, ако някой иска да направи стартъп, отива в главната екосистема. София е много силно централизирана екосистема, но мисля, че това е добре, защото всяка страна има нужда от лидер и двигател. София е такъв двигател. От друга страна обаче, трябва да се гарантира, че финансирането за стартъпи в ранна фаза в другите градове няма да изчезне. В момента може би това е рискът.

Каква е причината и София, и Варна да отстъпват надолу в класацията?

- Тази класация е относителна. Ако един град слезе надолу, това не означава, че екосистемата се влошава, а че други градове напредват много по-бързо. Такива например са градовете в САЩ и Азия. Това донякъде избутва екосистемите на Балканите надолу. Като цяло има известно разочарование от европейската екосистема. Европа загуби няколко десетилетия и в момента способността на европейския пазар да създава висококачествени стартъпи в сравнение с американския е много малка. Има структурни проблеми, които допринасят за това слабо представяне. Затова е важно да се каже, че когато развива стартъп екосистемата си, България не трябва задължително да копира европейския модел, макар че ЕС финансира много от дейностите тук и това е важно. Но е важно и да не се копират екосистеми, които в исторически план се справят зле.

Кои са структурните проблеми на Европа?

- Нека първо погледнем резултатите. Сред наистина големите компании в света, които са създадени през последните 20 години, като Facebook, Google и т.н., няма нито една европейска. Това е доста притеснително. Много хубави неща се случват в Лондон, той е невероятно силна екосистема, но си има причини Великобритания вече да не е част от ЕС и една от тях са именно тези структурни проблеми. Друга развита екосистема в региона е Тел Авив и после е Париж. Това, че две от трите екосистеми в региона, които попадат в топ 10, не са членове на ЕС, показва, че тук има проблем. Явно някои политики на ЕС не са осигурили достатъчно условия за растеж на стартъпи.

Ако става дума за това кой е основният проблем, това е прекалено многото подкрепа. Звучи парадоксално, но в екосистеми като Великобритания, Израел и САЩ един стартъп може да оцелее само ако има причина да оцелее. Европейците са много добри в регулирането и централното планиране на стартъп екосистемата. Но като създава толкова много грантове и подкрепящи програми, ЕС на практика отравя екосистемата. Парите могат да са много добро нещо, но могат и да покваряват стартъпите. Как става това. По принцип стартъпите в страните с развити екосистеми знаят, че могат да оцелеят само ако разчитат на себе си - на базата на инвестиции от частния сектор и на базата на страхотен продукт. Европейският модел на прекалена подкрепа създава ситуация, където на първо място има канибализация на стартъп екосистемата, на частния сектор, защото той се състезава с правителствени пари, които обикновено са по-евтини или безплатни. На второ място, стартъпите, вместо да се борят за живота си, като подобряват продукта и рентабилността си по измерими икономически критерии, се надпреварват да получат следващата субсидия. Това тотално изкривява фокуса и отравя средата. В Европа има екосистеми, които са пострадали от това. Полша е чудесен пример за екосистема, където щетите от правителствените пари са толкова големи, че тя трудно ще се възстанови. Предизвикателството за България ще бъде да вземе парите, от които се нуждае, защото все още има да наваксва, но да го направи по начин, който не покварява и не отравя екосистемата. Балансът е много тънък. От разговорите ми тук разбирам, че хората, които взимат решения и развиват екосистемата, осъзнават това и са силно мотивирани да изградят система, която се опира на частния сектор. Публичните средства са необходими, но те трябва да се отпускат много внимателно, за да не бъде отровена екосистемата.

Какво не достига на България, за да е по-напред в класацията?

- Като цяло мястото на България в регионален аспект не е лошо. На Балканите тя е водеща екосистема и е пред страни като Румъния, Хърватия, Словения и Гърция. Все още изостава от лидерите Швеция (5-о място), Германия (6-о) и Франция (9-о), така че определено не е в топ екосистемите на Европа. Трябва да кажа, че самата екосистема е много сплотена, хората в нея са искрено ангажирани - BESCO, Endeavour, Столична община, играчите от частния сектор. Това е нещо сравнително рядко, така че страната ви е в много добра позиция. Проблемът според мен е, че екосистемата е много по-силна, отколкото се вижда отвън. Хората извън България не знаят, че имате здрава екосистема. Мисля, че имате известен проблем с рекламата. Това, върху което трябва да се фокусирате, е как да популяризирате бранда на българската стартъп екосистема така, както го правят Естония, Израел и т.н. Вероятно трябва да насочите повече средства към реклама, вместо да се опитвате да помагате на отделните стартъпи. Имате ниски данъци, разходите като цяло в страната са сравнително ниски, а това е предпоставка да привличате много кадри отвън, както и да задържате най-талантливите си хора тук. Това обаче е и предизвикателство, тъй като много програмисти предпочитат да работят тук за чужди компании, вместо да създават стартъпи в България.

Що се отнася до самите градове, София е на 123-то място в общата класация, което е хубаво. По-добре е да сте в топ 100, но не е лошо място. Но все още не сте успели да изградите град, който да е хъб на екосистемата. Трябва да скъсите дистанцията с градове като Талин (62-ро място), Вилнюс (80-о), Варшава (106-о) и Букурещ (108-мо). Много по-добре сте класирани от Будапеща, Краков и Загреб например. Трябва да намалите и дистанцията със Западна Европа.

Как може да стане това?

- Трябва да се промени манталитетът на хората. В Израел например преди 20 години имаше силен натиск от семейството и приятелите младите хора да стават адвокати и лекари. Сега натискът е да създават стартъпи. Защото това е начинът да направят пари и да бъдат успешни. Една от битките, особено на бившите комунистически страни, е да се опитат да променят манталитета на хората като цяло, така че те да искат да станат предприемачи. Това отнема време и до голяма степен зависи от успешните примери. Затова много се зарадвах, когато разбрах за Payhawk, защото винаги, когато се появи еднорог, това влиза в новините и променя начина на мислене. Точно това стана в Израел преди 20-ина години - започнаха да се появяват много високо оценени еднорози и младите хора си казаха, че и те искат да го направят. Еднорозите са интересни, защото те могат да допринесат много за екосистемата. Но те са интересни не заради парите им, а заради способността им да променят манталитета. Въпросът е да се натрупа критична маса успели стартъпи.

Освен това успехът на екосистемата ви ще задържи и талантите тук. Един от големите проблеми на европейските държави като България, които се присъединиха към ЕС сравнително късно, е, че сега, когато вратите са отворени, най-амбициозните хора отиват някъде другаде. Затова е важно бързо да развиете екосистема, не само за да подкрепите растежа на икономиката, но и да предотвратите изтичането на мозъци, както и да привлечете хора отвън да дойдат в България. Мисля, че властите го осъзнават, така че съм оптимист за вашата екосистема.

Заради инфлацията много фондове и инвеститори търсят възможност да вложат средствата си в стартъпи. Смятате ли, че това може ли да поквари екосистемата така, както се случва с публичното финансиране?

- Не, това е хубаво. Дори и с притока на пари, това са хора, които искат отчетност. Това са техните пари, те се притесняват да не ги загубят при неблагоприятни обстоятелства. Публичният сектор не се притеснява от такива обстоятелства. Мисля, че стартъпите трябва да се възползват от периоди, когато има много пари на пазара. Чудесно е да наберат колкото се може повече от частния сектор и по-внимателно да се отнасят към пари от правителството.

Аз самият съм донякъде песимистично настроен и очаквам този феномен да приключи тази година. Може би ни очакват няколко години на недостиг на финансиране, тъй като лихвите се покачват и навлизаме в нещо като икономическа рецесия. Смятам, че ще има по-малко пари и това ще накара стартъпите да следват наистина устойчиви бизнес модели, докато отново могат да набират капитал.
Все още няма коментари
Нов коментар