Над 244 млн. долара са инвестирани в български стартъпи през 2022 г.

Сумата е почти двойно по-малка от предходната година, когато български млади компании са привлекли 475 млн. долара

Председателят на BVCA Евгени Ангелов представи първия доклад за стартъп екосистемата в Югоизточна Европа
Председателят на BVCA Евгени Ангелов представи първия доклад за стартъп екосистемата в Югоизточна Европа
Председателят на BVCA Евгени Ангелов представи първия доклад за стартъп екосистемата в Югоизточна Европа
Председателят на BVCA Евгени Ангелов представи първия доклад за стартъп екосистемата в Югоизточна Европа

Стартъп екосистемата в Югоизточна Европа е най-бързоразвиващата се в Европа. От 2012 г. насам, комбинираната оценка на стартиращите компании в региона е нараснала 50 пъти, спрямо средното за Европа 12 пъти. Инвестициите на местни фондове в Югоизточна Европа са се увеличили главоломно - от 218 млн. долара през 2017 г. до 1.3 млрд. долара през 2022 г. Това сочи първото проучване на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) за състоянието на стартъп екосистемата и рисковия капитал в региона на Югоизточна Европа и България.

"Индустрията в страната има почти милиард лева под управление днес, което не може да се сравни с обстановката преди 10 години, когато първият фонд на NEVEQ имаше 20-30 млн.", съобщи на представянето на доклада Евгени Ангелов, председател на BVCA. "Надяваме се това проучване да се превърне в дългосрочна практика, един начин за представяне на реалистичния вид на стартъп екосистемата в региона", добави той.

България като регионален лидер

България, сочи проучването, води в Югоизточна Европа на няколко фронта. Страната има най-много на брой местни фондове за инвестиции - като активни в момента са изброени над 10 активни към момента, следват Гърция и Румъния с по 6. Страната ни е и втора след Хърватия по обща оценка на млади компании.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Стартъп екосистемата в Югоизточна Европа е най-бързоразвиващата се в Европа. От 2012 г. насам, комбинираната оценка на стартиращите компании в региона е нараснала 50 пъти, спрямо средното за Европа 12 пъти. Инвестициите на местни фондове в Югоизточна Европа са се увеличили главоломно - от 218 млн. долара през 2017 г. до 1.3 млрд. долара през 2022 г. Това сочи първото проучване на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) за състоянието на стартъп екосистемата и рисковия капитал в региона на Югоизточна Европа и България.

"Индустрията в страната има почти милиард лева под управление днес, което не може да се сравни с обстановката преди 10 години, когато първият фонд на NEVEQ имаше 20-30 млн.", съобщи на представянето на доклада Евгени Ангелов, председател на BVCA. "Надяваме се това проучване да се превърне в дългосрочна практика, един начин за представяне на реалистичния вид на стартъп екосистемата в региона", добави той.

България като регионален лидер

България, сочи проучването, води в Югоизточна Европа на няколко фронта. Страната има най-много на брой местни фондове за инвестиции - като активни в момента са изброени над 10 активни към момента, следват Гърция и Румъния с по 6. Страната ни е и втора след Хърватия по обща оценка на млади компании.

През последните 18 месеца са събрани повече средства от всякога - през 2022 г. инвестициите в български стартъпи са над 251 млн. долара.

А българските и хърватските стартъпи са и с най-висок шанс да привлекат финансиране, с 3 пъти по-голяма вероятност да получат средства от фондове за рисков капитал в сравнение с младите компании в Косово, Албания или Черна гора.

България, Гърция и Румъния съставят повече от 70% от стойността на стартъп екосистемата в цяла Югоизточна Европа, а България и Румъния освен хъб за местни млади компании са и най-популярни за чуждестранни стартъпи, които създават офиси в чужбина.

Хъб за еднорози

В региона вече има 9 компании еднорози, а още 11 са на път да достигнат оценка от 1 млрд. долара. Най-много еднорози има в Румъния - EMAG, Elrond и UiPath. По две компании с оценка над 1 млрд. има в Гърция (PeopleCert, Viva Wallet) и Хърватия (Rimac Automobili, Infobip). В България и Словения младите компании с оценка над 1 млрд. са Payhawk и Outfit7.

Трите най-развити индустрии в Югоизточна Европа са корпоративният софтуер, финтех и транспортът. Общата оценка на стартъпите в тях е над 24 млрд. долара, което е над 50% от общата стойност на всички млади компании в района.

Поглед към 2023

"Капитал" разговаря със Стоян Недин, партньор в българския фонд за рискови инвестиции Vitosha Venture Partners, за очакванията му за световния VC пазар през 2023. "Очакванията на пазара са песимистични. След събитията през 2022 видяхме отдръпване на няколко ко-инвеститори, които вече ни бяха потвърдили участие в определени сделки," казва Недин. "Рисковото инвестиране е едно от първите, пострадали в ситуация на повишена икономическа несигурност, а в случая тя е допълнена и от световна политическа несигурност."

И все пак драматичен спад в сделките не се очаква. "За щастие, много VC фондове са с фиксиран инвестиционен период и целят да инвестират средствата си в определен срок, което значи, че сделките от обичайните регионални играчи на пазара, няма да спрат толкова внезапно", обяснява той. Инвестиционният период на Vitosha Venture Partners е до края на 2023, затова и в момента фондът е в процес на затваряне на около 20 сделки.

"Погледнато от инвеститорска перспектива, такива сътресения в пазара създават и възможности. По правило оценките на стартъп компаниите са силно завишени, тъй като обикновено се основават на дълбоко пожелателни приходи в бъдещето вместо на съществуващи парични потоци", разказва той. "В тези естествени икономически цикли най-силно ще пострадат оценките на най-рисковите компании. Добре е да се случват периодични корекции на пазара след години надуване, за да може при спукване на балоните шокът да не е твърде драстичен и да не се срине системата", завършва Недин.