Новият брой: Накъде след вота
Close

Фришоповете искат още един живот

Безмитните магазини носят на държавата приходи като легална дейност и я лишават от приходи, ползвани като контрабанден канал

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Дните на безмитните магазини в страната са преброени от сегашното законодателство. По Закона за митниците валутните оператори могат да извършват валутна търговия, докато изтекат договорите им с Главно управление “Митници”, но не по-късно от 31 декември 2002 г. Първите десетгодишни договори, сключени през 1991-1992 г., вече са на приключване. И в Централното митническо управление (ЦМУ), и от Асоциацията на компаниите за валутна търговия избягват да уточнят коя фирма кога точно губи правото си да продава безмитно. Общият отговор е, че първите лицензи приключват към края на годината.
От практиката е известно, че в предизборната мътилка с най-голям успех се ловят риби, изпълняваща желания срещу съответното позлатяване. Сигурно затова има слухове (непотвърдени), че една-две фирми вече са успели да удължат разрешителните си до края на 2002 г. “Аз нямам такава информация”, коментира Асен Асенов, директор на дирекция “Митнически режими и процедури” в ЦМУ. Според него в момента няма нормативна възможност за удължаване на лицензите, предвид разпоредбите на Закона за митниците. Освен това въпросът не е в компетенциите на митническата администрация. От финансовото министерство коментираха, че Муравей Радев е в отпуск за изборите и технически няма кой да вземе такова решение. “Не знам да има индивидуални опити”, заяви и Радостин Генов, председател на Асоциацията на компаниите за валутна търговия. Г-н Генов обаче каза: “Чакаме час по-скоро ГУ “Митници”

Да удължи лицензите

които са изтекли или изтичат след месеци. Надяваме се това да стане с анекси към договорите”, коментира той пред в. “Капитал”. Генов смята, че така ще се осигури спокойствие на фирмите в междувластието, докато се сформират новото правителство и парламентарните комисии. Далечната цел на фирмите от дюти фри бизнеса е “държавата да прогласува текст в закона, че валутните оператори, вече получили разрешения за безмитна валутна търговия, могат да я извършат до датата на приемане на България в Европейския съюз”.
Става дума за бизнеса на около десет фирми, получили разрешения по силата на ПМС 15 от 1991 г. за валутния режим и на Наредба номер 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия. Дружествата са спечелили през 1991-1992 г. (при правителството на Филип Димитров) конкурс на финансовото министерство за дюти фри оператори. Те работят в зоните за митнически контрол, на граничните пунктове, летищата, пристанищата, на самолетите и корабите, извършващи международни рейсове. Министърът на финансите, тогава Иван Костов, издава заповеди на спечелилите конкурса, които имат характер на разрешения. После одобрените оператори сключват 10-годишни договори с ГУ “Митници”. За изминалите години кръгът на тези фирми остава постоянен, юридическите лица се запазват, но собствениците частично се сменят. Най-големият оператор (по брой магазини) е държавната “Трансимпекс”. Информационният меморандум, оценката и правният анализ на дружеството са готови, съобщават от Агенцията за приватизация. Вероятно до две седмици съобщението за метода на продажба с конкретните срокове ще бъде обнаровано в “Държавен вестник”.По информация от бизнеса най-мощният в момента е фирма Б.Н.К. на премиерския съветник Веселин Балевски. Тук са “Денеб” АД, “Амфора”, “Панчатантра”, “Принцес Кореком”, “Софком”, “Сииком”, “Аидатур”, летищата София и Пловдив, АК Балкан, “Калотина Балкантурист”, “Бела тур” и др.
Основните обороти на тези фирми (около 80%) идват от продажбите на цигари, после се нареждат алкохолът, козметиката и парфюмите. Става дума за бизнес, чиито обороти за 1999 г. са 36 млн. долара и 11 млн. марки, за 2000 г. - 44.7 млн. долара и 10 млн. марки, а за първите пет месеца на 2001 г. - 22 млн. долара и 19.5 млн. марки по официални данни. “Смятам, че при тези цифри държавата има интерес да продължи дюти фри търговията, защото те се равняват на почти един транш от МВФ. Това е свежа валута и отчисления в хазната днес, а не в обещано бъдеще”, казва г-н Генов.

Аргументите за фришоповете

Поддържана теза е, че България не трябва да зачеркне рязко безмитната си търговия. Страната е длъжна да унифицира законодателството си с европейското и да закрие постепенно граничните си магазини. По-добре е обаче това да стане с оглед състоянието на икономиката и развитието на този бизнес в съседните страни.
ЕС затвори дюти фри магазините си от първи юли 1999 г. след бурен обществен дебат и след като им бяха дадени седем години за адаптация. Безмитните продажби са премахнати по вътрешните граници между страните - членки на ЕС, но са разрешени на излизане и влизане от и в евросъюза. Запазват се фришоповете на летищата, фериботите и в традиционните силно развити туристически зони. В момента бившите дюти фри оператори на ЕС продължават да съществуват под друга форма. Конфедерацията им вече се нарича International travel retail confederation (ITRC), а Българската асоциация за валутна търговия е асоцииран член в нея.
Друг аргумент е, че България е заобиколена със страни с различни темповете на присъединяване към ЕС. Единствената й сигурна обща граница с държава от ЕС е с Гърция. Обаче дори в Гърция, макар и членка на ЕС, продължават да изграждат гранични наземни дюти фри шопове, твърди г-н Генов. В Турция, Гърция и Румъния дюти фри магазините съществуват. В Сърбия баха закрити. В Македония няма, но се твърди, че са в процес на изграждане. “Дори да бъдат затворени магазините, при наличието на постоянен пътникопоток продължава да има рискове от контрабанда, макар и по-малки, като приходите от продажбите ще останат в съседните страни. Затова би трябвало да се търсят решения и на реципрочна основа”, казва Асен Асенов, като подчерта, че това е експертно мнение.

Финансовите ползи

Оборотите на безмитните магазини са впечатляващи, но ползата за икономиката на страната от тях е неуточнена. Фирмите продават за чужбина (по принцип) чуждестранни маркови стоки и ползват преференции като за износители. Не плащат ДДС и мита. Внасят акциз, който после им се възстановява. В договорите им е предвидено месечно да отчисляват между 0.5 и 1.5% от оборота си по сметките на Централно митническо управление. Оператор, пожелал анонимност, твърди, че от известно време не им събират тази сума. Той си го обяснява със закриването на извънбюджетните сметки. От ЦМУ отричат. Фирмите плащат данък печалба. От асоциацията твърдят, че краткосрочно кредитират държавата в рамките на акциза, който всеки оператор е длъжен да плати (и който после му се връща от финансовото министерство). Според дюти фри операторите обаче сегашната държавна практика

По отношение на акциза

е не докрай премерена. Според Генов тя е причината оборотите на дюти фри търговията да намалеят, след като през 1996-1997 г. са достигали до 150-160 млн. долара.
Два са основните проблеми на дюти фри фирмите с акциза - че им се събират нереално големи суми и че държавата бави възстановяването им прекалено дълго. Досега по закон акцизът се възстановяваше за месец от датата на реализиране на стоката. На практика държавата го е бавила значително повече, понякога до два месеца. Става дума за задържане на суми от порядъка на 500-600 хил. лева месечно. Така валутните оператори са оставали без оборотни средства, без възможност да купуват нова стока и са ги принуждавали да вземат банкови кредити. Преди два месеца данъчната администрация реши този фирмен проблем с промяна в правилника за приложение на закона за акцизите, като създава възможност акцизът да се възстановява в 15-дневен срок.
Сега асоциацията лобира за решаването на втория проблем - необходимостта да се плаща нереално висок акциз за неособено маркови цигари. В момента акцизът и на цигарите, продавани от дюти фри магазините, се определя като два лева плюс 30% от фиксираната продажна цена за вътрешния пазар. Най-големият процент от цигарите, които продават фирмите обаче, са оборотни от неособено престижни марки, обясни Генов. Те отсъстват от списъка с фиксираните цени за вътрешния пазар. За такива случаи законодателството предвижда като база за изчисляване на акциза да служат цигарите с най-високата фиксирана цена в групата. Асоциацията на валутните оператори предлага акцизът да се определя на базата на продажната цена на дребно (доставната цена плюс търговската надценка) в обектите за валутна търговия.
Иначе казано, безмитните магазини не само че не се ориентират към приключване, но и са амбицирани да подобряват условията за дейността си. Когато се говори за бъдещето им обаче, няма как да се пропусне

Сенчестата страна

на този бизнес. “Безмитните магазини са един от примерите на споделена контрабанда”, пише например в доклад на Коалиция 2000 за контрабандата и корупцията. “Ако първоначално стоките влизат като напълно законни в магазините по границите, след това те напускат магазините незаконно през погледа на митничари, гранична полиция и продавачи на магазините. Типичният клиент е собственик на заведение или магазин навътре в страната, който ще спечели лев или два на бутилка.” От тази гледна точка фришоповете разбиват опитите да се изгради нормален вътрешен пазар. Те отварят контрабанден канал, успореден на дейност, лицензирана от държавата.
“Докажете”, казват от Асоциацията на валутните оператори по повод на тези твърдения.
По косвени методи потвърждения могат да бъдат намерени. Например, като се раздели оборотът на дюти фри фирмите на броя на чужденците, влезли в страната, и на българите, пътували навън. Получава се, че през 2000 г. всеки човек, пресякъл границата, е оставял във фришопа средно по седем долара. По груби сметки излиза също, че всеки преминал границата е купил средно по шест кутии с цигари. Тези цифри могат да се обяснят, ако се допуснат продажби на едро за външни пазари и покупки за вътрешния. Има косвени начини държавните служители да определят обема на цигарите, влизащи от безмитните магазини на българския пазар. Може би трябва да бъдат сметнати загубите от акциз, мито и ДДС от този внос, да ги съпоставят с постъпленията от магазините и тогава да се реши дали да се удължават лицензите им. Иначе казано, парламентът вече се е произнесъл по съдбата на безмитните магазини. Ако решението му ще се ревизира, би трябвало да има сериозни аргументи, че плюсовете от дюти фри търговията са повече от минусите.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар