На границата между куфарната търговия, износа и туризма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На границата между куфарната търговия, износа и туризма

На границата между куфарната търговия, износа и туризма

Десислава НИКОЛОВА
9984 прочитания

В „Метро“ - „Люлин“, има промоция „Гран при“ - кафе-машина, прахосмукачка, ютия, тостер и термокана за 118.80 лв. с ДДС. Русокос сърбин, съпругата и сестра му изчисляват до сектора за домашни потреби дали и тримата да вземат по един пакет. Колебаят се за кратко и товарят количките. Тук са с еднодневни карти за пазаруване - на чуждестранни физически лица се издават лесно. Техен съгражданин от Ниш се приближава. „Идвам често. „Метро“ имат рекламни агенти у нас, носят ни брошури, разказва, но не си казва името. Може да имам проб­лем на границата“, оправдава се и бърза към касата. Още на входа на магазина има табели на сръбски, които приветстват с добре дошли и с Наредбата за възстановяване на данък добавена стойност (ДДС) на чужди граждани, а надписи на щандовете уточняват, че след касите се печатат искания за възстановяване на ДДС от два агента - самото „Метро-България“ и „Ел Ем импекс“. Ако дойдат отново, чужденците си получават парите в магазина. Ако не - ги вземат от бюрото на другата фирма на границата. „Метро“ са първият магазин доставчик, регистриран да продава стоки с възстановяване на ДДС, а от тази година са и агент по възстановяването на ДДС на чужди граждани. Те обслужват само собствените си клиенти. На паркинга отпред има автомобили със сръбска регистрация и автобус от Македония. Македонски гражданин разказва: „На границата е сложно - от 100 лева върнат данък даваш между 15 и 20 комисиона на агента и поне още 20 на митничаря. Иначе няма да се подпише.“ Разбира се, не си казва името.

От януари до юли в България са гостували 356 940 македонски граждани и 293 059 граждани на Сърбия и Черна гора, сочи статистиката за платежния баланс на БНБ, цитирана от Министерството на икономиката. Според данни от 2002 г.

Те формират около 38% от туристическия поток към България

Повечето посещения са на т.нар. куфарни търговци и БНБ използва коефициенти за приспадането им от действителните туристи. От 1999 г. методиката не е осъвременявана и коефициентът за Югославия е 0.2, а за Македония - 0.34. „Останалите чужди туристи са по-малко на брой, а и не пазаруват толкова“, отбелязват агентите, които изпълняват исканията за връщане на ДДС на физически лица. „Според представителите на македонските бизнес среди оборотът на куфарните търговци, които внасят стоки от България, е около 10 млн. щатски долара годишно, това е една десета от търговския ни стокообмен“, казва търговският аташе на България в Македония Янко Николов. Компаниите обявили това в контекста на нелегалния внос на български млечни продукти, които убивали местното производство, защото са с добро качество и на много ниски цени. Македонската страна въвела защитна квота и по-високо мито, но трафикът продължил. Една кола комби може да внася тридесет тенекии сирене или стотина килограма кашкавал на ден, като чистата печалба след обмитяване е половин евро на килограм, оплакали се македонците. „Голяма част от куфарните търговци гонят бърза печалба, но за цели погранични райони като Крива Паланка и Делчево

Това е единственият поминък

отчита Николов.

„Куфарната търговия е незаконна. Според регламентите на Световната търговска организация и на Европейския съюз тя не се насърчава, защото пречи на нормалния стокообмен между страните - нелегална е, не се облага с данъци и не се отчита“, обяснява референтът за Сърбия и Черна гора в икономическото министерство Теодора Митова. Тя и колегата и Николай Даутов, който отговаря за търговията с Македония и Румъния, признават, че куфарна търговия съществува, но e в сферата на ненаблюдаваната икономика. Тя е основен поминък на сърбите и македонците в граничните зони. Много от тях пътуват всеки ден до България, пазаруват хранителни стоки, перилни препарати и вещи за дома и ги препродават. Експертите от икономическото министерство имат своето обяснение за това. Според тях покупателната способност на населението (в абсолютна стойност) в Македония и Сърбия е по-висока от тази в България - средната работна заплата в Македония през миналата година е 180 щатски долара, а в Сърбия - 186 евро. В същото време по техни изчисления основните хранителни и промишлени стоки, купени от България, се продават между 1.5-2 пъти по-скъпо в Македония, а в Сърбия - от три до пет пъти по-скъпо. Митова си спомня за случаи, в които блузка, купена за 7 лв. на едро на столичния базар „Илиянци“, се продава в Сърбия за българския еквивалент на 30-40 лв., и то в луксозен бутик. „В Сърбия, особено след войната, липсваха много стоки или ако ги имаше, цените им са високи, затова пазаруването в България си остана традиция и след вдигането на ембаргото“, допълва тя. „В Македония има 36% официална безработица“, включва се Даутов. Според него това е стимул за гражданите и да търсят препитание. Иначе Сърбия и Македония са стратегически търговски партньори и положителното салдо в стокообмена с тях от години е в полза на България. Само през 2002 г. българският износ за Македония е 126 млн. щатски долара при внос оттам за 17.9 млн., за първите осем месеца на тази година износът за Македония вече надхвърля 100 млн. В статистиката за стокообмена обаче отсъс­тват пазаруванията на македонските туристи. България изнася основно нефт и масла, скрап, дървен материал, електроенергия, пшеница. Проблематичните сирене и извара са едва на 18?о място в таблицата и представляват 1.05% (1.047 млн. долара) от импорта. Вносът от Сърбия и Черна гора за миналата година е за 23.8 млн. щатски долара, а износът 173.2 млн. щатски долара. Близо 30 на сто от него заема електроенергията, следват рафинираната мед и нефтът. През последните месеци четвърто място в таблицата (3.95% от износа) заемат хлебарските и сладкарските изделия. „Заводите „Победа“ и „Роял кейк“ разработиха пазарите си там“, пояснява Митова. Според митничарите на „Калотина“ един от малкото изгодни за жителите на Сърбия и Македония начини да спечелят от куфарна търговия е да

Изнасят всеки ден малки количества

и да ги декларират като стоки за лично ползване. По този начин могат да си върнат ДДС при следващото си пътуване. Печалбата им идва от възстановения данък (20%) и от надценката, с която се плащат горивото за пътуване до България и малка печалба за търговеца. Ако купените от български магазини стоки се декларират като износ, сръбските граждани трябва да платят на митницата в Сърбия между пет и 10 на сто вносни мита и така „сделката“ става неизгодна за тях. Освен това отскоро Сърбия въведе ДДС от 19%, а при внос данъкът трябва да се начисли от сръбската администрация. При македонските граждани вносът на промишлени стоки става без мито за разлика от хранителните, при които има високи мита за защита на родното производство. Върху вноса също се начислява 19% ДДС. Иначе на границата с Гюешево може да се види как 500 метра преди браздата е паркирал македонски автобус. До него през половин час пристига кола, която товари дрехи и ги прекарва през границата - за лично ползване. Македонските митничари настояват някои от търговците да плащат мито, но им отговарят, че по споразумението за свободна търговия това са промишлени стоки, други си плащат на ръка.

Българските митничари преглеждат декларацията и пускат стоката - в случая куфарната търговия е проблем на колегите им от другата страна на границата. Освен икономическото министерство, БНБ и Националния статистически институт никое ведомство не отчита куфарните търговци. „Те са печалба за всяка държава, защото си харчат парите в нея. Проблемът дали плащат мита за вноса е на собствената им администрация. България губи от тях само ако си възстановяват ДДС неправомерно, и то всеки ден“, казва висш държавен служител, пожелал анонимност. Според него да се пита колко са и какво изнасят куфарните търговци е все едно да се задава въпрос колко оръжие продава България. „Има и интересни географски траектории. Големите ни търговски вериги получават стока от заводите на „Проктър енд Гембъл“ в Румъния, продават я на сърби или македонци и така перилните препарати и козметиката обикалят полуострова. Добре е обаче, че куфарните търговци пазаруват и произведени в България стоки“, казва Даутов.

Лоши ли са куфарните търговци

Данните за размера на възстановения и отказан за връщане ДДС на чужди граждани, от които може да се съди за размера на куфарната търговия, се съх­раняват в Главна данъчна дирекция, но оттам категорично отказаха коментар. Според измененията на наредбата от тази година данъчната администрация не се намесва в спорове между чуждите граждани, агентите и магазините доставчици. В крайна сметка служителите на магазините, митниците и трите компании - агенти за възстановяване на ДДС, са единствените, които зас­тават лице в лице с всеки чужденец и стратегически важния за България износ на стоки. Само че износът, осъществяван от чужденците, има две лица - реалното - куфарната търговия, и желаното - туристически шопинг. Според Наредба №2 на Министерството на финансите от 1999 г. чужденецът може да предяви искане за възстановяване, когато е платил ДДС над 100 лв. за стоки за лично потребление по една фактура, което означава покупки за около 600 лв. Какво количество може да се изнесе наредбата не уточнява, а препраща към чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за митниците. Според него нямат търговски характер стоките в багажа на пътниците, които се пренасят епизодично и са за лично, семейно потребление или за подаръци. Правилникът отбелязва, че от характера и количеството на стоките трябва да е ясно, че не се изнасят с търговска цел. Преценката е на митничарите.

„ Ако наредбата определи точни бройки, това би намалило злоупотребите с износ на стоки за търговия“, смята Петя Славкова, която е маркетинг-мениджър на компанията - агент за възстановяване на ДДС, „Кеш Бек България“. Тя самата обаче не е попадала на неизрядни клиенти. Според директора на Tax free - подразделението на „Ел Ем импекс“, Кунчо Банковски, когато от една стока се изнасят повече от три бройки, покупката е с търговска цел и магазинът не бива да издава искане. „Митничарите са прави, а куфарните търговци не бива да роптаят“, заключава той. „Разговарял съм с много клиенти от Сърбия. Един все казва: „Не разбирам защо нашите митници не ме спират да внасям от България, а вашите ме спират да изнасям“, разказва мениджърът „Финанси и счетоводство“ на „Метро-България“ Венцислав Чолаков. Мениджърите на „Метро“ са имали няколко срещи с шефовете на граничните митници. „Клиентите ни са от покрайнините и е нормално, като пътуват по 50-60 километра, да си вземат за вкъщи чувал захар, 12 бутилки олио, 50 шоколада“, смята Чолаков. Така обаче

Бариерите на митницата

се спускат пред жителите на покрайнините на Сърбия и Македония. Според източник от системата, пожелал името му да не се споменава, митничарите имат „патриотични“ мотиви да не разписват исканията за връщане на ДДС, защото така той остава в България и фирмите печелят. „В случаите на отказ става въпрос за зареждане на магазини и складове. Това не е туризъм - никой не остава да преспи, да посети заведенията“, обяснява началникът на смяна на митница „Калотина“, чието име не се споменава по настояване на началниците му. „И без това жителите на градчетата отвъд границата всеки ден проверяват кой е на смяна, знаят ни имената и се пробват да си заверят километрични фактури със стоки“, коментира началникът на митницата Цветан Съев. Той и подчинените му обаче са категорични, че нямат тарифа за незаконно възстановяване. „Ето дневника с номерата на исканията, копията от паспортите на чужденците и фактурите. За всеки печат мога да дам обяснение, инспекторатът непрекъснато ни проверява“, горещи се старшият на смяната и разгръща документите. „Нямам нито един писмен сигнал за корупция при подпечатването на исканията, нито оплакване, че хората ми не са преценили правилно кое е за лично потребление и кое не. Основните ни проблеми са от клиентите на „Метро“, казва Съев. Венцислав Чолаков от „Метро“ смята, че веригата е направила всичко по силите си, за да разясни правата на чуждите граждани. Наредбата за възстановяване е отпечатана на английски, немски, руски, сръбски, македонски език, разлепена е в хипермаркета, клиентите получават и брошурки с текста й на родните си езици, при оформянето на исканията служителите предупреждават, че покупката е с търговски характер. По съвет на митниците препращат групата големи клиенти за оформяне на декларации за износ. Веригата е преоформяла и фактури на върнатите от границата клиенти, за да влязат покупките в рамките на личното ползване. В „Метро“ обмислят да предложат на Министерството на финансите вариант за безпроблемно пазаруване. „Вероятно трябва да се даде статут на декларация за износ на искането за възстановяване на ДДС или да се направи комбиниран документ, защото и в двата случая става въпрос за износ и имат еднакви реквизити“, смята Чолаков.

Как България да се превърне в шопинг дестинация

„Метро“ планира откриването на свой хипермаркет в сръбския град Ниш, съобщи пред „Капитал“ източник от веригата, пожелал анонимност. Това обаче едва ли ще убие схемата за куфарна търговия, защото там сърбите ще пазаруват на практика с включен ДДС като физически лица, а в България опитите за възстановяване дори и при по-големи количества ще продължат. „Очаква се през ноември България и Сърбия да подпишат споразумение за свободна търговия. Това ще позволи български стоки да се изнасят с преференциални мита и да пробият на пазара там“, предполага Теодора Митова. „Създаването на условия за превръщането на България в шопинг дестинация трябва да бъде държавна политика“, смята Кунчо Банковски. „Когато има свободно движение на хора, най-важно е къде е по-близо и евтино. Всекидневие за „Метро“-страните е австрийци да пазаруват в близкия магазин в Унгария. Пазаруването в България е важно, това е 100% износ при сегашния дефицит по текущата сметка на платежния баланс“, смята Венцислав Чолаков. „В България има много атрактивни и качествени стоки“, категорична е Петя Славкова. Според нея ще бъде голям успех, ако мрежата на магазините се увеличи, а условията позволят от ДДС възстановяване да се възползват и недотам платежоспособните туристи, които почиват у нас по системата al· inclusive (всичко в цената). „Кеш Бек България“ за първи път се обърнали към магазините за облекла, обувки и аксесоари по бул. „Витоша“. „Това са все неща, които един турист купува“, отбелязва Славкова. Според попълнените искове за връщане на ДДС към компанията чуждите граждани пазаруват най-много видеокамери (17%), антирадари, компютри и дрехи. Изнасят се и хладилници, фотоапарати и домакински уреди, сочи компютърната статистика на „Кеш Бек“. „Клиентите ни пазаруват предимно преносими компютри, видеокамери и дрехи“, отбелязва Банковски. „В „Метро“ се търси цялата гама стоки“, коментират от веригата. „Имаме идея да се съберем с „Метро“ и „Кеш Бек“, да уточним параметрите, по които получаваме информация за клиентите, да ги обслужваме качествено и така да изградим европейски имидж на България“, казва Банковски. В тази посока вървят и онези, които поемат целия поток разочаровани от невръщането на ДДС. „За съжаление в момента не можем да се регистрираме като доставчик, защото не сме търговци, а само предоставяме магазини и павилиони под наем“, обяснява изпълнителният директор на Стоков базар „Илиянци“ Николай Гарелов. Той отбелязва, че на базара може да се намери всякаква стока и идват много чужденци - американски рейнджъри, цветнокожи, араби, китайци, македонци, има всекидневни автобусни линии Ниш - Илиянци. От 30 юли 2001 г. собственик на базара е „Търговски център-Тракия“ АД. „Борим се с лошата слава отпреди години, няма връщане назад - построихме голям паркинг, оправихме улиците на комплекса, тук не се продават фалшиви фактури, охраната ни е цивилна, изгонихме джебчиите“, изрежда директорът. В момента се опитва да мотивира търговците да издават касови бележки. „Според нас няма нужда от излишни органи, които да бъдат арбитри. Институциите просто могат да подпомогнат износителите“, заключава Венцислав Чолаков от „Метро“.

Всеки ден има проблеми, но никой не подава жалба
Цветан Съев, началник на митница „Калотина“, пред „Капитал“

Господин Съев, сръбски и македонски граждани се оплакват, че служителите ви не заверяват издадените от търговските вериги искания за възстановяване на ДДС. Каква е причината?

- Не бива да се остава с впечатление, че практиката ни е да не заверяваме исканията. Хората, които пазаруват за вкъщи, минават спокойно. Основният ни проб­лем обаче са куфарните търговци от Ниш, Пирот и Димитровград, които пазаруват с цел препродажба, и собствениците на малки магазини. Някои идват минимум три-четири пъти седмично в „Метро“.

В Наредба № 2 и в Правилника за прилагане на Закона за митниците обаче не е уточнено какво количество стоки има търговски характер и това решение е оставено във вашите ръце.

- Никъде няма точна дефиниция какво е търговски характер. От наша гледна точка 100 шоколада на физическо лице не е в рамките за лично ползване, два чувала захар по 100 кг единия - също. В такъв случай отказваме да подпечатаме исканията и фактурите. Някои идват с по три телевизора от един и същ модел. Може дори да се приеме, че носят един за хола, друг по-малък за спалнята и един за кухнята, но три еднакви... Други пристигат с по 30 опаковки филета и тенекии сирене. Убеден съм, че няма да направят скандали за невъзстановяване на ДДС, ако изнасят от Австрия например, където има ясни правила за това какво е търговско количество. Всеки случай е сам по себе си уникален. Служителят трябва да прецени дали стоките влизат в допустимото за едно семейство. В повечето случаи проявяваме разбиране. Дошъл човекът чак от Белград, защото тук има магазин „Метро“, и напазарувал тетрадки, химикалки и дрехи на децата за училище. Не го спираме, личи, че се е запасил за цяла година.

Тогава откъде идват оплакванията?

- До мен не е стигнала нито една писмена жалба. Знам от старшите на смяна и моите заместници, че всеки ден има такива случаи. Съседите ни от Сърбия купуват от „Метро“ големи количества козметика, хранителни стоки, всичко, което се продава. Онези, които препродават стоката, настояват да си вземат ДДС - при покупки за 1000 лв. получават към 160-170 лв. Представете си с колко ще ощетим бюджета, ако всеки ден пазаруват и ние заверяваме. Има и други куриозни случаи - пътува мъжът, а пазарува с „Метро“-картата на съпругата си, която въобще не е минала границата и няма право на възстановяване. В Сърбия се предлагат еднодневни екскурзии. Казват: „Ще ви заведем в „Метро“ да си напазарувате евтино с връщане на ДДС.“ Вечерта водачът на автобуса представя фактура за 30 човека, пазарували с една карта, и започват спорове.

Не можете ли да се разберете с магазините да не се издават искания за покупки с търговска цел?

- Опитахме. Досега сме имали три срещи с мениджърите на „Метро“. Те казват: „Добре, кажете кои са вещите с търговски характер, дайте лимит.“ Посъветвахме ги да се обърнат към централното ни управление за тълкувание. В крайна сметка „Метро“ защитават своя търговски интерес. Съгласни сме да считаме за лично ползване една тяхна единица, независимо че е пакет от 12 бройки например. Но не можем да бъдем с тях от едната страна на бариерата, защото задачата ни е да защитаваме интересите на фиска. При проверка не можем да докажем, че сме уважили искането на цял автобус хора за хиляди левове на една фактура. Радваме се, че пазаруват в България, но не можем да си затваряме очите. Посъветвахме „Метро“, вместо да се жалват до най-различни инстанции и да издават искания за възстановяване за всичко, да пращат клиентите си за оформяне на стоката като износ. Сега и те имат оплаквания - „продадохте ми стока, издадохте искане, а митничарите на границата не го заверяват“. С декларация за износ обаче чуждите граждани трябва да плащат мита при вноса в Сърбия и Македония и не зная доколко им е изгодно.

Интервюто взе Десислава НИКОЛОВА

Как се връща ДДС на чужденци

Чужденецът получава от магазина доставчик фактура за стоката и попълва искане за възстановяване на ДДС. При напускането на страната показва покупките, а митничарят поставя печата и подписа си под документите и задържа единия от три екземпляра на искането. Чужденецът се обръща към агентите за възстановяване. Те задържат фактурата и двата екземпляра от искането и изплащат ДДС, като си удържат комисионата за услугата. След това агентите представят документите на магазина, който си приспада ДДС от данъчните задължения и им го превежда. Търговците не губят нищо, а клиентите печелят заради по-ниската крайна цена на покупките. В Германия се възстановява ДДС на чужденци за пазаруване над 25 евро. Във Великобритания връщат пари за стоки над 30 британски паунда, в Гърция прагът е 120 евро, а в Ирландия връщат 21% ДДС независимо от стойността на стоката.

В „Метро“ - „Люлин“, има промоция „Гран при“ - кафе-машина, прахосмукачка, ютия, тостер и термокана за 118.80 лв. с ДДС. Русокос сърбин, съпругата и сестра му изчисляват до сектора за домашни потреби дали и тримата да вземат по един пакет. Колебаят се за кратко и товарят количките. Тук са с еднодневни карти за пазаруване - на чуждестранни физически лица се издават лесно. Техен съгражданин от Ниш се приближава. „Идвам често. „Метро“ имат рекламни агенти у нас, носят ни брошури, разказва, но не си казва името. Може да имам проб­лем на границата“, оправдава се и бърза към касата. Още на входа на магазина има табели на сръбски, които приветстват с добре дошли и с Наредбата за възстановяване на данък добавена стойност (ДДС) на чужди граждани, а надписи на щандовете уточняват, че след касите се печатат искания за възстановяване на ДДС от два агента - самото „Метро-България“ и „Ел Ем импекс“. Ако дойдат отново, чужденците си получават парите в магазина. Ако не - ги вземат от бюрото на другата фирма на границата. „Метро“ са първият магазин доставчик, регистриран да продава стоки с възстановяване на ДДС, а от тази година са и агент по възстановяването на ДДС на чужди граждани. Те обслужват само собствените си клиенти. На паркинга отпред има автомобили със сръбска регистрация и автобус от Македония. Македонски гражданин разказва: „На границата е сложно - от 100 лева върнат данък даваш между 15 и 20 комисиона на агента и поне още 20 на митничаря. Иначе няма да се подпише.“ Разбира се, не си казва името.

От януари до юли в България са гостували 356 940 македонски граждани и 293 059 граждани на Сърбия и Черна гора, сочи статистиката за платежния баланс на БНБ, цитирана от Министерството на икономиката. Според данни от 2002 г.

Те формират около 38% от туристическия поток към България

Повечето посещения са на т.нар. куфарни търговци и БНБ използва коефициенти за приспадането им от действителните туристи. От 1999 г. методиката не е осъвременявана и коефициентът за Югославия е 0.2, а за Македония - 0.34. „Останалите чужди туристи са по-малко на брой, а и не пазаруват толкова“, отбелязват агентите, които изпълняват исканията за връщане на ДДС на физически лица.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK