С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 юни 2006, 0:00, 5323 прочитания

Западната мода идва от югоизток

Новата франчайз вълна обещава по-реални цени и промоции, актуални колекции и по-прозрачен бизнес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Накъде вървят моловете

Седмици след като в София заработиха първите два големи търговско-развлекателни центъра от типа мол, „Капитал“ попита представителите на собствениците им за равносметката. City Center Sofia е собственост на инвестиционния фонд Equest Balkan Properties и беше открит на 12 май. Mall of Sofia неотдавна беше купен от фондовете GE и Quinlan и беше открит на 9 юни. Покрай дебюта на двата мола стана ясно, че много инвеститори, основно чуждестранни, имат подобни планове. В София проектите за търговски центрове са над дузина, а във Велико Търново, Пловдив, Варна и Бургас - поне по два. Резултатите на първите два мола са от значение както за бъдещите инвеститори, така и за търговците, които трябва да решат дали да правят бизнес в моловете.



Вълната от 20-30 нови модни марки, която навлезе в страната покрай двата мола в София, е основно под формата на франчайз и идва най-вече през Гърция.

По този начин идват Marks&Spencer, Sephora, Guy Laroche, Intersport и др.). Има няколко български пробива (Esprit, Kookai, French Connection и др.). Наблюдава се и засилено присъствие на марки от Израел (Cassidi, Fox) и Турция (Madoc, Altinbash, Pasabahce). Всичко това разбива представата, че западната мода задължително пристига от Париж, Лондон, Мадрид или Ню Йорк. В България сега тя навлиза от югоизток.





Гръцката модна инвазия


в София не е изненада. Звучи познато от индустрията, банките, бирите, безалкохолните, дилърството на коли и пр. Изглежда, дойде редът и на модния сектор. Благодарение на опита на собствения си пазар гръцките фирми вече са купили правата на световни модни марки и за региона. И онези, които досега са държали латентно правата си за България, вече започват да ги упражняват. Обяснимо. Очаква се до месеци страната да стане част от пазара на Европейския съюз. В нея чрез моловете започнаха да се предлагат търговски площи от вида и мащабите, изисквани от модните гиганти. А и българският потребител вече може да си позволи не само кока-кола, както в началото на 90-те години, а и маркови дрехи.

Освен това, за да предоставят франчайз на дадена компания, повечето модни фирми изискват не само помещение по строги стандарти, но и опит, капитал, а в някои случаи и доказване на произхода на капитала. Това, изглежда, е било по силите на гръцките, но не и на много български фирми. За франчайз магазин на Mango (в София вече има два) например са нужни около 500 000 евро по информация от сайта на компанията. Твърди се, че за да се преговаря за друга испанска модна марка (която все още не присъства в София), е нужен 5 млн. долара официален оборот от търговия с дрехи, направен за трите пред­ходни години общо.

Някои модни компании освен това предпочитат да имат един представител за пазари като балканския с цел по-лесен контрол и по-голяма ефективност. Поне на стадия, на който населението не им изглежда достатъчно платежоспособно, и не очакват впечатляващи продажби.

Израелските и турските фирми са различен случай. Най-често те стъпват на модния пазар в България директно и търсят не само печалба, но и имид­жов ефект от присъствието на европейския пазар.

Общото при представителството в моловете е, че то в голяма степен е пряко.

Директното присъствие на дадена марка



означава европейски цени и промоции, по-актуални модни колекции, по-проз­рачен бизнес и не на пос­ледно място - по-големи гаранции, че стоките са оригинални.

Вариантът, в който гръцкият притежател на франчайза е взел правата за България и регистрира дружество тук, е по-лош само доколкото стоките се оскъпяват от транспорта и някои мита (когато са произведени в трети страни). Обикновено доставките се правят до Гърция и оттам се разпределят из региона.

Всичко това се случва на фона на местен бизнес, който понякога е доста потаен и склонен към анонимност. Има български представители на култови модни марки, които държат в тайна името на фирмата си. Освен това в професионалните среди въпросното представителство се свързва с човек, чието име изобщо не фигурира сред съдружниците във фирмената регистрация.



Изглежда, все още не е приключил напълно.

Сенчестият етап на този лъскав бизнес


Доскоро класика беше схемата, при която българският търговец купуваше марковите дрехи от държателя на правата в някоя друга страна, обяснява представителка на модна фирма, предпочела анонимност. Така българската фирма си спестява разходите, съпътстващи франчайзинга - такса роялти, или входна такса, инвестиции в оборудване, фирмени материали и реклама.

За потребителя всичко това има предимно минуси. По магазините се появяват не особено актуални колекции. Вместо да ги пусне на разпродажба, съответният официален представител ги пласира с някаква отстъпка на българския партньор, който от своя страна ги продава в България на бомбастични цени.

Разказват се и легенди как покрай марковите стоки в дадени магазини на цена от примерно 50 евро се пласират и азиатски ментета, купени за по 5 евро. „Как си обяснявате, че представители на някои модни марки в страната не предприемат нищо срещу ментетата от същата марка, които заливат пазарите“, каза гръцки бизнесмен, който също предпочита анонимност.

Деян Кавръков: Бутик направи оборот от 5000 евро на кв.м

Управляващият партньор на Equest Balkan Properties, собственици на City Center Sofia

Каква е равносметката след първия месец от съществуването на първия мол в София?

Като посетители, като купувачи, като оборот City Center Sofia се представя съгласно очакванията ни и малко над тях. При това лятото е слабият период от гледна точка на посетители за всеки търговски център по цял свят. Потокът се засилва през септември, като пикът е по коледните празници.

Какви са отзивите на наемателите?

Те не са длъжни да ни дават отчет за продажбите си. Само в няколко случая имаме договори с наематели, в които се заплаща процент от продажбите плюс наема, което е една нова практика за България. Като отзиви и коментари почти всички наематели са много доволни. Продажбите са значително над очакванията за нов търговски център. Някои казват, че за първата седмица са направили оборот, който се равнява на този за месец в друг обект на същата марка. Имаме магазин за дрехи, който за първия месец направи оборот от 5000 евро на квадратен метър. За сравнение - световноизвестни марки планират около 3500 евро за региона на Югоизточна Европа.

Как ви се отрази откриването на Mall of Sofia?

Потокът не е задължително да се свързва с конкуренцията от другия мол. В момента има намален поток на посетители и купувачи заради световното първенство по футбол и заради това, че лятото започва.

Първият месец за купувача е период на т.нар. опит - да опита и двете места и да види кое е по-подходящо за него. Конкуренцията между двата съществуващи мола е полезна, особено като се има предвид състоянието на софийския пазар за потребителски стоки и предвид, че появата им в страната закъсня с пет-шест години.

За колко мола има място в София?

В момента има достатъчно клиенти и за двата търговски центъра. Знам, че има около дузина нови проекти. Съжалявам, но се проявява стадното чувство, че това сега е нишата на пазара и хайде всички да направим това. Личното ми мнение е, че софийският пазар може да поеме още два търговски центъра от подобен размер.

Трябва много ясно да бъде уточнено какво значи мол - не по-малко от 100 магазина, които да не са малки по площ, т.е. поне 22 000 кв.м разгъната търговска площ. Може би има място и за един търговски парк - обединение на вериги големи магазини с общи паркоместа, инфраструктура, заведения за бързо хранене и т.н. Търговският парк, който на места наричат биг бокс или ритейл парк, обикновено е в покрайнините на града. Всеки по-голям търговски център трябва да си намери нишата. Например да се ориентира към обекти за хора с по-ниски доходи, намалени цени или снабдяване директно от производителя, където се изграждат фирмени магазини или т. нар. аутлети. Забелязва се тенденция всички да се насочват към хубавите климатизирани, лъскави търговски центрове и всички да забравят значителния пазар, който са хората с по-ниски доходи.

При това във вашия мол все още има ненаети площи...

В момента City Center Sofia е зает 92%. За толкова има сключени договори. Тези магазини, които не функционират в момента ще отворят юли и август, най-късното отваряне е септември - на „Marks&Spencer“. Междувременно имаме достатъчно кандидати и до септември ще постигнем заетост от 98%. Дали ще има достатъчно наематели обаче е пряка функция на покупателната способност на населението. ?61

Как се представят т. нар. ключови наематели?

По информация, която получаваме от наемателите ни, продажбите им са на очакваните равнища, а при някои от тях - на по-добри. Посещението в супермаркета „Пикадили“ върви много добре и според отзивите на клиентите ни. Кината засега също вървят много добре, но и те зависят от световното първенство. Продажбите на „Техномаркет“ са абсолютно в рамките на очакваното. Много успешна се оказа концепцията за голям магазин за обувки, тип супермаркет, където предлагането е голямо, клиентът има достъп до абсолютно всички стоки. Успехът на „Леонардо“ е много показателен за другите търгов­ци.

Какъв е проблемът с местата за паркиране?

Основното е липсата на опит на българския купувач при достъпа и употребата на такива паркинги. Често хората отиват, влизат на първото ниво и си търсят място само там, без да забележат, че има още едно ниво.

Паркингът ще става ли платен?

Да, имаме изготвен план на фази, но не е ясно откога.

Какъв е профилът на посетителя на молове?

По наблюденията дотук клиентите са от всички възрасти. Значителна част са в активна възраст, работят много, изкарват повече пари и харчат повече пари. Другият сегмент е на млади хора, които се обличат спортно, но със скъпи марки, и им харесват атмосферата на съвременния интериор, добрият дизайн, заведенията и т.н. Конкретно за City Center Sofia най-високи са продажбите в областта на козметиката и обувките, на определен вид облекла, които са средно и малко над средното ценово равнище. Освен това се променят навиците за търговия и за купуване на хората. Добре подготвените магазини реализират продажби между 8 и 10 часа вечерта.



Ели Егоси: Имаме дълъг лист от чакащи фирми

Изпълнителният директор на „М. О. София“ АД, компанията, собственик на Mall of Sofia

 

Какъв е резултатът от първите дни работа на Mall of Sofia?

Резултатът е прекрасен. Виждам много хора от всички категории на доходите, основно от средна и висока класа. Виждам много семейства. Всички облечени модерно. За три дни имахме около 150 хил. посетители. При всеки дебют на мол първите 3-4 седмици хората обикновено идват да огледат. Особено в случаи като София, където досега не е имало такива обекти. Хората виждат, че е красиво, и започват да идват по-често.

А наемателите ви?

От това, което чувам, повечето наематели са много доволни както от средата, която сме създали, така и от клиентите. Те виждат, че в изграждането не сме пестили от нищо.

Отразява ли се световното първенство по футбол на интереса към мола?

Не мисля, че потокът е намалял, дори имаме повече посещаемост от планираната. Но наистина много жени посещават мола.

Кои са пиковите дни и часове?

Във всеки шопинг център в света понеделник и вторник са слаби дни, потокът от клиенти започва да расте в сряда вечерта, а събота и неделя са най-натоварените дни, като основно се пазарува следобед или вечер. Той и сега е висок предвид летния сезон и световното по футбол.

Имахте ли проблеми?

Да, обичайните проблеми на нов шопинг център - всичко е ново и трябва да сработи. Но не сме имали нищо сериозно. Това е като да влезеш в нова къща. Още в 3-4 часа следобед паркингът е вече пълен, а имаме 700 паркоместа. Работното време на офисите се разминава с пиковите часове на посетителите. И в бъдеще престоят до два часа ще е безплатен. За стоящите по-дълго цената ще е винаги много ниска.

Мислите ли, че подбраната комбинация от магазини е подходяща?

Мисля, че да. Разбира се, винаги може да се добавят още имена. Има и такива, които са искали да присъстват, но ги няма и сега съжаляват, защото не са взели решението в подходящия момент.

Например?

Например Zara. Бяхме в сериозни преговори с франчайз фирмата (ливанска компания), но заради едно предварително споразумение решиха, че искат първо обект на бул. „Витоша“. Затова не стигнахме до договор. После от Zara смениха франчайзополучателя с друга ливанска компания. Новият представител дойде при мен и каза, че иска обект в Mall of Sofia, но молът беше вече пълен. В момента имаме лист на чакащите от 30-40 фирми. Това е доказателство, че молът е успешен. ?61

Смятате ли, че има място за още молове в София?

Не мога да отговоря със сигурност. Има търсене от страна на наематели за обекти в този мол. Но зависи. Инвеститорите разбират, че за да се изгради мол, трябват определени знания. Това не е просто сграда. Със сигурност бъдещето е на моловете.

Какви са прогнозите ви за интереса към мола няколко месеца напред?

Като влезем в рамките на нормалната ежедневна търговия, очаквам 25 хил. посетители на ден, а през уикенда двойно. Хората ще свикнат с мола, ще стане традиционно място за срещи. Ще има и синергия с бъдещите наематели на офис сградата. Затова виждам бъдещето стабилно и по-силно.

Наемателите ли идваха при вас или вие отивахте при тях?

По двата начина. Например, видях реклама на „Дафне“ и им се обадих, че искам да се срещнем, след това видях Vivid и също ги поканих. Тези, които идваха сами при мен, първо ги проверявах, исках да ми покажат как изглеждат магазините им, кои са. Трябваше обектите да са красиви и да са в унисон с останалите.

Има ли критерий за успеха на един магазин, например оборот на квадратен метър?

Не. Първо, обектът трябва да е в синхрон с мола, да е красив, канещ клиентите, добре осветен, с добра музика, добра атмосфера и персонал.

Но продажбите са важ­ни. Някои от наемателите казват, че са очаквали повече продажби.

Естествено някои ще имат повече, други - по-малко. В самото начало сме, затова не може да се съди за толкова кратко. Има случаи, в които обекти пробват нещо, то не работи, тогава те сами откриват как се работи в мол. Различно е от търговията на бул. „Витоша“, тук си един сред десетки обекти.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Кауфланд България", "Лигна груп" и "Лидл България" взеха наградите на германската икономика "Кауфланд България", "Лигна груп" и "Лидл България" взеха наградите на германската икономика

Германско-българската камара връчва своите награди за 16-а поредна година

28 яну 2020, 1559 прочитания

Philips обмисля продажба на бизнеса си с домакински уреди Philips обмисля продажба на бизнеса си с домакински уреди

Решението е на дневен ред, след като печалбата на нидерландската компания спадна със 17% през последното тримесечие

28 яну 2020, 935 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ритейл" Затваряне
Кой стъпи на българския пазар

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10