За да се развива яхтеният бизнес в България, е нужно да има и съответната пристанищна инфраструктура.
За момента обаче липсват чисти и модерни пристанища, на които да акостират и да престояват яхтите. Освен това граничните и митническите режими за допускане на чуждите яхти в страната са усложнени. Българското законодателство не прави разлика между търговското корабоплаване и плаването за удоволствие. Това затруднява регистрацията и контрола на яхтените пътувания, каза управителят на "Венид яхт“ Георги Михов.
Повечето пристанища засега не могат да бъдат модернизирани и използвани, защото държавата няма ясна концепция за тяхното развитие и за ролята на бизнеса в него, стана ясно на конференцията. "Смятам, че портовете не бива да бъдат на държавата, а тя трябва да си запази само правата, които касаят държавността и националния суверенитет“, каза Лъчезар Братоев, който е председател на Българската асоциация на яхтените пристанища. По думите му бизнес структурите трябва да бъдат в частни ръце. Предприемачите са много по-гъвкави и по-конкурентоспособни. Затова държавните яхтени пристанища (части от портовете във Варна и Бургас, а също Созопол, Царево, Приморско, Несебър) незабавно трябва да се дадат на концесия или да се продадат, обяви Братоев.
Вече работи първото частно пристанище. То е в Свети Влас и е инвестиция на строителните предприемачи братята Диневи. В момента се изграждат частни яхтени марини и в Ахтопол, Балчик, Бяла, Созопол. Проектът в Ахтопол е на италиански инвеститори. В Балчик общината предостави пристанището на концесия на "Консорциум Марина Балчик“, в който участва варненската икономическа група ТИМ. Холандска компания има интерес да изгради ваканционно селище и яхтено пристанище в Бяла. Яхтеното пристанище в Созопол се изгражда от английски инвестиционен фонд.
Граничният режим също се нуждае от промени. Ако яхтсмен реши да акостира в България, трябва да влезе първо през пристанищата в Бургас или Варна, защото само там има гранични контролни пунктове. На тях обаче няма нужното оборудване, подходящи местостоянки. Освен това става дума за пристанища в промишлена, а не в курортна зона, и по тази причина разстоянията са огромни. Граничният контрол предвижда още при всяко излизане и влизане в българско пристанище плавателният съд да преминава през граничен контрол. Ако например искате да отидете от Балчик до Несебър дори за един ден, трябва да минете входна и изходна контрола в пристанище Варна например. Докато в Гърция и Турция се минава с т. нар. транзит лок режим. Това означава да се взема една контрола и да се позволява каботаж (акостиране) по цялото крайбрежие, като съответният документ важи за даден период от време. Такъв е режимът и в Западна Европа. В момента в транспортното министерство се подготвя работна група, която да разработи наредба за дейността на яхтения бизнес в страната, съобщи Пейчо Манолов, директор на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация“.