Три фута вода под кила*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три фута вода под кила*

В България засега се купуват най-вече моторни яхти. Специалистите определят ветроходните кате „истинските“

Три фута вода под кила*

Купувачите на луксозни коли минаха и на яхти. Скъпите лодки ще стават все по-масови

5086 прочитания

В България засега се купуват най-вече моторни яхти. Специалистите определят ветроходните кате „истинските“

© КАПИТАЛ


В България винаги е имало условия за яхтен бизнес най-вече заради излаза на море. Но просто не беше дошъл моментът за неговото развитие.

Той вече назрява и определено започва да се чувства раздвижване. По-богатите българи започнаха да проявяват интерес към яхтите. Инвеститорите насочват поглед към яхтените пристанища. Това очерта първата по рода си конференция "Развитие на яхтения бизнес в България“, организирана от в. "Дневник“ в партньорство с "Диневи и ко“, която се проведе в Бургас. Разбира се, има и скептици за възможностите на този сектор в България. Основните им аргументи са, че Черно море е бурно, релефът далеч не е толкова живописен като този в Средиземноморието, а времето - доста променливо, което не е най-добрият вариант за плаване. Освен това то е затворено море и това скъсява маршрутите. Ентусиастите обаче вече сериозно са се захванали да развиват яхтения бизнес. В събитието участваха над 120 представители на компании и държавни структури, свързани с него.

В България на това да имаш яхта се гледаше напоследък като на изключителен лукс. Докато в много от морските страни в Европа собствен плавателен съд имат и хората от средната класа. Специалисти в сектора смятат, че след бума в продажбите на скъпи автомобили в страната идва ред и на яхтите. Собственият плавателен съд се определя като покупка по средата между тези на висок клас возила и на собствен самолет. Само през тази година в България са

Продадени общо над 50 яхти

- нови и употребявани, сочат данните на вносителите, които са близо 10 компании. Повечето сделки са за моторни яхти, докато професионалистите определят ветроходните като "истинските“. За сравнение - през 2005 година са сключени три пъти по-малко сделки. Само на яхтеното изложение след конференцията бяха показани 28 супермодерни "морски лимузини“.

То се проведе на пристанището "Марина Диневи“ в Св. Влас.
"Пазарът все още е в суров вид и тепърва се събужда и създава“, казва Момчил Николов, собственик на "Яхтинг БГ“, който е представител на "Азимут“ (Azzimut) и "Бавария яхтс“ (Bavaria yachts). Николов посочи, че са продали повече яхти в сравнение с 2005 г., и прогнозира, че бизнесът ще се развие много бързо през следващата година. Сделките са предимно в средния ценови клас - от 30 хил. до 200 хил. евро.

От "Венид яхт“ са продали над 10 нови яхти и още толкова втора употреба през този сезон. За сравнение - през миналата година са били продадени общо три. "Венид яхт“ е представител на марките "Ригал“ (Regal), "Куиксилвър“ (Quicksilver), "Принцес“ (Princess) и редица други. Управителят на компанията Георги Михов убеждава бъдещите купувачи, че

Втората употреба не излиза по-евтино

Напротив, с ремонтите и скъпите части се доближават до цените на новите. Освен това транспортирането на яхта от чужбина е на една и съща цена, независимо дали тя е употребявана или нов внос. Момчил Николов добавя, че е голям проблемът със сервизното обслужване на плавателните съдове. Причината е, че не всички вносители предлагат ремонти, а за целта трябва да се ходи в Турция или Гърция. Според Николов на пристанищата също няма нормално обслужване. За пример на тях липсват кранове за изваждане на лодките. Освен поддръжката скъпо излиза и домуването на яхтите на пристанищата, защото се заплаща място за година или дори за няколко напред.

Собственикът на "Яхтен магазин България“ Лъчезар Братоев не смята, че засега може да се говори за какъвто и да било пазар. През тази година е продал девет лодки "Бавария яхтс“ - повече сделки, отколкото за последните 15 години. Братоев тегли кредити и предплаща за нови яхти с идеята, че пазарът ще се развие. Управителят на "Булмер“ Асен Костов определя пазара като много слаб засега. Компанията внася американските яхти Sea Ray. Тя е продала шест лодки, предимно малки и средни. Но вече има поръчки и за следващата година. Малките струват към 28-30 хил. евро, средните са по 60-80 хил. евро, а големите започват над тези цени. Асен Костов определи като проблем за развитието на пазара липсата на български банки, които да кредитират този бизнес. Също и застрахователи, които да поемат риска. Повечето вносители в момента работят с "Хипо Алпе-Адриа лизинг“ ЕООД (част от австрийската "Хипо Алпе-Адриа банк“), която предлага на българския пазар лизинг на яхти, и със застрахователната компания "Булстрад“. Австрийската компания оперира в България от април тази година. Силвия Цветанова, началник-отдел "Лизинг на машини и оборудване“, обясни, че лизингът на яхти е нова услуга, предназначена на този етап само за юридически лица. Тепърва и други банки ще започнат да обръщат внимание на този бизнес и това обещава да разшири кръга на потенциалните клиенти. Такива индикации засега има от групата на "Уникредит“ - Булбанк, "Биохим“ и "Хеброс“.

* Пожелание на яхтсмените, нещо като "на добър път“

Частните инвестиции навлизат в марините


За да се развива яхтеният бизнес в България, е нужно да има и съответната пристанищна инфраструктура.
За момента обаче липсват чисти и модерни пристанища, на които да акостират и да престояват яхтите. Освен това граничните и митническите режими за допускане на чуждите яхти в страната са усложнени. Българското законодателство не прави разлика между търговското корабоплаване и плаването за удоволствие. Това затруднява регистрацията и контрола на яхтените пътувания, каза управителят на "Венид яхт“ Георги Михов.
Повечето пристанища засега не могат да бъдат модернизирани и използвани, защото държавата няма ясна концепция за тяхното развитие и за ролята на бизнеса в него, стана ясно на конференцията. "Смятам, че портовете не бива да бъдат на държавата, а тя трябва да си запази само правата, които касаят държавността и националния суверенитет“, каза Лъчезар Братоев, който е председател на Българската асоциация на яхтените пристанища. По думите му бизнес структурите трябва да бъдат в частни ръце. Предприемачите са много по-гъвкави и по-конкурентоспособни. Затова държавните яхтени пристанища (части от портовете във Варна и Бургас, а също Созопол, Царево, Приморско, Несебър) незабавно трябва да се дадат на концесия или да се продадат, обяви Братоев.
Вече работи първото частно пристанище. То е в Свети Влас и е инвестиция на строителните предприемачи братята Диневи. В момента се изграждат частни яхтени марини и в Ахтопол, Балчик, Бяла, Созопол. Проектът в Ахтопол е на италиански инвеститори. В Балчик общината предостави пристанището на концесия на "Консорциум Марина Балчик“, в който участва варненската икономическа група ТИМ. Холандска компания има интерес да изгради ваканционно селище и яхтено пристанище в Бяла. Яхтеното пристанище в Созопол се изгражда от английски инвестиционен фонд.
Граничният режим също се нуждае от промени. Ако яхтсмен реши да акостира в България, трябва да влезе първо през пристанищата в Бургас или Варна, защото само там има гранични контролни пунктове. На тях обаче няма нужното оборудване, подходящи местостоянки. Освен това става дума за пристанища в промишлена, а не в курортна зона, и по тази причина разстоянията са огромни. Граничният контрол предвижда още при всяко излизане и влизане в българско пристанище плавателният съд да преминава през граничен контрол. Ако например искате да отидете от Балчик до Несебър дори за един ден, трябва да минете входна и изходна контрола в пристанище Варна например. Докато в Гърция и Турция се минава с т. нар. транзит лок режим. Това означава да се взема една контрола и да се позволява каботаж (акостиране) по цялото крайбрежие, като съответният документ важи за даден период от време. Такъв е режимът и в Западна Европа. В момента в транспортното министерство се подготвя работна група, която да разработи наредба за дейността на яхтения бизнес в страната, съобщи Пейчо Манолов, директор на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация“.

Първото частно яхтено пристанище
Фотограф: ЗОРНИЦА МАРКОВА

В България винаги е имало условия за яхтен бизнес най-вече заради излаза на море. Но просто не беше дошъл моментът за неговото развитие.

Той вече назрява и определено започва да се чувства раздвижване. По-богатите българи започнаха да проявяват интерес към яхтите. Инвеститорите насочват поглед към яхтените пристанища. Това очерта първата по рода си конференция "Развитие на яхтения бизнес в България“, организирана от в. "Дневник“ в партньорство с "Диневи и ко“, която се проведе в Бургас. Разбира се, има и скептици за възможностите на този сектор в България. Основните им аргументи са, че Черно море е бурно, релефът далеч не е толкова живописен като този в Средиземноморието, а времето - доста променливо, което не е най-добрият вариант за плаване. Освен това то е затворено море и това скъсява маршрутите. Ентусиастите обаче вече сериозно са се захванали да развиват яхтения бизнес. В събитието участваха над 120 представители на компании и държавни структури, свързани с него.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Григоров

    за богаташите ограбили народа яхти-за ограбения народ магарето и каръчката

  • 2
    Avatar :-|
    дикобраз

    къшей хляб и една яхта

  • 3
    Avatar :-|
    mule

    Sled zimna olimpiada ide red i na jahteni pristanishta, Bulgarija shte stane vtora Avstralija - vseki vtori s lodka.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK