Чесън инкогнито
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чесън инкогнито

Чесън инкогнито

ЕС призова Европа да обедини сили срещу нелегалния внос на чесън от Китай. Каналите минавали и през България

5980 прочитания

Схеми
Най-често чесънът влиза на европейския пазар с подменен произход. При т.нар. триъгълна схема стоката се изнася в трета, междинна страна. Там се пренатоварва и получава нови сертификати за произход. Обикновено това са държави, които имат неоползотворени квоти за безмитен или преференциален внос. Така по документи изглежда, че стоката е била произведена в страната, от която тя всъщност се реекспортира. Възможно е чесънът да не предприеме подобни обиколки по света, а да тръгне от Китай с фалшиви документи за произход. Разкривани са и случаи, когато бял чесън се декларира пред митница на ЕС като изсушен или замразен, за които импортните мита са много по-ниски. Друг вариант е т.нар. слонски чесън (само с една скилидка), за чийто внос няма ограничения в съюза, сочат данни на OLAF.

Тридесет и две европейски страни обсъждаха как да бъде ограничен незаконният внос на бял чесън от Китай в Европейския съюз.

Това стана на петдневен митнически семинар в Пьорчах, Австрия, организиран от Службата за борба с измамите към Европейската комисия (OLAF) и австрийското министерство на финансите през миналата седмица, съобщи Dow Jones News. Конкретните методи не бяха съобщени. Стана ясно, че ще се търси кооперация между митническите служби в 32-те страни. OLAF са подготвили анализ на възможните канали за контрабанда на китайски чесън. Сред тях има и такива през България наред с Русия, Сърбия, Черна гора, Турция, Доминиканската република, Египет, Тайланд и Филипините, съдейки по официалното съобщение на OLAF. Като бъдещ член на ЕС България е много удобен вход към пазарите на ЕС и със сигурност е привлекателна за изграждане на нелегални канали, коментират от Deutsche Welle.
Проблемите на европейските власти с нелегалния внос на китайски чесън не са от вчера. Китай е най-големият производител на чесън в света, а заради високите цени на тази стока европейският пазар е особено апетитен за него. За да предпази вътрешния си пазар от "наводнение" с евтин чесън, преди време ЕС налага защитно мито в размер на 9.6% в рамките на годишна квота от 13 хил. тона. Количествата извън квотата се облагат с допълнително специфично мито от 1.2 хил. евро на тон нетно тегло. Това обаче прави контрабандата още по-изгодна. Изчисления на OLAF сочат, че вносителите могат да спечелят до 24 хил. евро, ако "пропуснат" да платят мита само върху един контейнер от 20 тона. В сайта на OLAF се обявява за установени 17 случая на незаконен внос на бял чесън от Китай в ЕС (без да се уточнява за кой период). Финансовите щети за съюза, причинени при разкритите досега случаи, възлизат най-малко на 60 млн. евро. Чесънът се нарежда на трето място по брой заловени нарушения след захарта и месото в статистиката за селскостопанските стоки на службата. Допълнителните митнически разходи при чесъна се избягват чрез триъгълна схема, твърдят от OLAF. Стоката преминава границите на ЕС като произведена в трета страна, която ползва преференциални търговски условия или не оползотворява изцяло квотите си. Така китайската следа се прикрива.
България изглежда удобна за целта. "Български чесън почти не се изнася за ЕС", твърди Андрей Андреев, зам.-председател на Сдружението на търгов­ците на едро, работещи на територията на зеленчуковото тържище в София. Той уточни, че сортовете местно производство са по-дребни и като цяло не отговарят на изискванията на ЕС. Над две трети от вътрешната консумация на бял чесън се поема от китайски внос, казва Андреев. От Агенция "Митници" съобщиха, че вече са включили белия чесън като рискова стока под особен митнически контрол. Причина за това са три случая на измами чрез реекспорт на китайски чесън през България през 2002 - 2004 г., открити при съвместна проверка на българските митнически власти и представители на митническите администрации на Италия и Холандия през 2004 г. По данни на агенцията стоката е била декларирана при внос и износ от България като китайска, но при износа не е била придружена от сертификат за произход. При вноса в ЕС е деклариран български поизход на стоката и е представен български сертификат за движение на стоки EUR.1. Така са избегнати вносни мита в ЕС от близо 500 хил. евро. От агенцията твърдят, че при разследваните случаи няма установено нарушение на територията на България.

През август тази година бе проведена тридневна кооперативна среща между OLAF и Агенция "Митници", "Гранична полиция" и НСБОП. На място бяха проверени контейнери и документи на митниците.

А дали митото е платено
Фотограф: БОРЯНА ГЕНЧЕВА

Схеми
Най-често чесънът влиза на европейския пазар с подменен произход. При т.нар. триъгълна схема стоката се изнася в трета, междинна страна. Там се пренатоварва и получава нови сертификати за произход. Обикновено това са държави, които имат неоползотворени квоти за безмитен или преференциален внос. Така по документи изглежда, че стоката е била произведена в страната, от която тя всъщност се реекспортира. Възможно е чесънът да не предприеме подобни обиколки по света, а да тръгне от Китай с фалшиви документи за произход. Разкривани са и случаи, когато бял чесън се декларира пред митница на ЕС като изсушен или замразен, за които импортните мита са много по-ниски. Друг вариант е т.нар. слонски чесън (само с една скилидка), за чийто внос няма ограничения в съюза, сочат данни на OLAF.

Тридесет и две европейски страни обсъждаха как да бъде ограничен незаконният внос на бял чесън от Китай в Европейския съюз.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK