Битка за устната хигиена

Продажби

30 млн. лева годишно е пазарът на пасти за зъби в България, по данни на GfK Bulgaria.

Кой колко купува

- В България паста за зъби се употребява средно 12 пъти седмично (по данни за март-април 2007 г.), т.е. по-рядко от два пъти на ден.

- През същия период най-много четки са си купили хора на възраст между 25 и 34 години, а най-малко - пенсионерите.

- Жените купуват четки за зъби по-често от мъжете. Най-склонни към покупка са висшистите.

Източник: "Арбитраж"

Пазарът на продукти за устна хигиена e арена, на която се води една от най-ожесточените конкурентни битки в момента", казва Мила Златкова, управител на "Красная линия България", пред сп. "Регал".

Мултинационалните компании бавно разширяват позициите си в страната, а отстъплението на местните производители е свързано с жестока съпротива. За разлика от онези пазари, на които конкуренцията ражда преди всичко ниски цени, тук потребителите получават най-вече по-разгърнато предлагане и множество

Иновативни продукти

Вече има не просто пасти за зъби, а пасти за избелване, за чувствителни венци, хомеопатични продукти на билкова основа и пр. Четките са с твърди или меки влакна, с неподвижна или чупеща се глава, със или без индикатор за смяна и пр.

Потребителите могат да избират между продуктите освен на "Арома" ("Астера"), "Рубела" ("Дентал") и "Ален мак", "Красная линия" (преди "Милдекс"), и на P&G ( Blend-a-med), Glaxo SmithKlein (Aquafresh), Unilever (Signal), Colgate - Palmolive (пастите и четки за зъби Colgate). По данни на ACNielsen през 2006 г. продажбите на вносните марки почти са се изравнили с тези на местните по количество. По стойност резултатът е две към три в полза на чуждите марки. Конкретно при пастите за зъби българските производители са загубили близо 9% пазарен дял за 2006 г. спрямо 2005 г.

В хода на конкурентната битка на доскоро поляризиран пазар - вносни марки на високи цени и български на ниски, от около две години започна да се създава

Среден ценови сегмент

който е около 1.30-1.50 лв. за опаковка паста по данни на GfK Bulgaria. Към средната ниша се изкачват новите продукти на повечето български марки. Там те се конкурират с вносните марки като Golgate-Palmolive, (които са традиционно по-евтини от останалите вносни), Unilever със Signal, Procter&Gamble с Blend-a-med. Високият ценови сегмент остава приоритетен за марки като Parodontax, Sensodyne и Lacalut (виж графиката). Най-евтините нива са владение на собствените марки на търговските вериги. Като цяло обаче тенденцията е към покачване на цените на продукта. През 2006 г. средната цена на пастата за зъби се е повишила с близо 9% по данни на GfK.

Чуждестранните компании навлизат с вече разработени маркетингови концепции, утвърден имидж на световни марки и не на последно място - с

Големи рекламни бюджети

На рекламата на продукти за устна хигиена през 2006 г. се падат близо 10% от средствата за телевизионна реклама на козметика като цяло. В битката за имидж през 2006 г. P&G е вложила над 2 млн. долара (само за тв реклама), Glaxo SmithKlein (1.4 млн. лв.), Colgate - Palmolive (900 хил. лв.), по данни на "Маркет Линкс". Единствената българска компания с тв реклама през 2006 г. е "Арома" с близо 400 хил. лв. за продуктовата линия "Астера". За сметка на това при вносните продукти става все по-напечено. Colgate-Palmolive например са удвоили инвестициите си за реклама през периода спрямо същото тримесечие на 2006 г.

Пред настъпването на мултинационалните гиганти основните български производители заемат по-скоро защитни позиции и някои от тях се ориентират към нишови и уникални продукти (хомеопатични, с билки). Като цяло местните производители са по-активни при промоциите - най-вече ценови или под формата на количество гратис или подарък четка за зъби или вода за уста.

По общо мнение на търговците пазарът в България има повече от

Значителен потенциал за развитие

в тази насока. Потреблението на продукти за грижа за устата е все още в пъти по-ниско от останалите европейски страни поради ниската здравна култура на потребителите в България, коментират от Colgate-Palmolive. Докато в Европа четката за зъби се сменя средно четири пъти в годината, на един български потребител през 2006 г. са се падали средно 0.7 четки годишно.