Битка за устната хигиена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битка за устната хигиена

Битка за устната хигиена

Конкуренцията при четките и пастите за зъби води до пъстро предлагане и по-висока средна цена

3152 прочитания

Продажби

30 млн. лева годишно е пазарът на пасти за зъби в България, по данни на GfK Bulgaria.

Кой колко купува

- В България паста за зъби се употребява средно 12 пъти седмично (по данни за март-април 2007 г.), т.е. по-рядко от два пъти на ден.

- През същия период най-много четки са си купили хора на възраст между 25 и 34 години, а най-малко - пенсионерите.

- Жените купуват четки за зъби по-често от мъжете. Най-склонни към покупка са висшистите.

Източник: "Арбитраж"

Пазарът на продукти за устна хигиена e арена, на която се води една от най-ожесточените конкурентни битки в момента", казва Мила Златкова, управител на "Красная линия България", пред сп. "Регал".

Мултинационалните компании бавно разширяват позициите си в страната, а отстъплението на местните производители е свързано с жестока съпротива. За разлика от онези пазари, на които конкуренцията ражда преди всичко ниски цени, тук потребителите получават най-вече по-разгърнато предлагане и множество

Иновативни продукти

Вече има не просто пасти за зъби, а пасти за избелване, за чувствителни венци, хомеопатични продукти на билкова основа и пр. Четките са с твърди или меки влакна, с неподвижна или чупеща се глава, със или без индикатор за смяна и пр.

Потребителите могат да избират между продуктите освен на "Арома" ("Астера"), "Рубела" ("Дентал") и "Ален мак", "Красная линия" (преди "Милдекс"), и на P&G ( Blend-a-med), Glaxo SmithKlein (Aquafresh), Unilever (Signal), Colgate - Palmolive (пастите и четки за зъби Colgate). По данни на ACNielsen през 2006 г. продажбите на вносните марки почти са се изравнили с тези на местните по количество. По стойност резултатът е две към три в полза на чуждите марки. Конкретно при пастите за зъби българските производители са загубили близо 9% пазарен дял за 2006 г. спрямо 2005 г.

В хода на конкурентната битка на доскоро поляризиран пазар - вносни марки на високи цени и български на ниски, от около две години започна да се създава

Среден ценови сегмент

който е около 1.30-1.50 лв. за опаковка паста по данни на GfK Bulgaria. Към средната ниша се изкачват новите продукти на повечето български марки. Там те се конкурират с вносните марки като Golgate-Palmolive, (които са традиционно по-евтини от останалите вносни), Unilever със Signal, Procter&Gamble с Blend-a-med. Високият ценови сегмент остава приоритетен за марки като Parodontax, Sensodyne и Lacalut (виж графиката). Най-евтините нива са владение на собствените марки на търговските вериги. Като цяло обаче тенденцията е към покачване на цените на продукта. През 2006 г. средната цена на пастата за зъби се е повишила с близо 9% по данни на GfK.

Чуждестранните компании навлизат с вече разработени маркетингови концепции, утвърден имидж на световни марки и не на последно място - с

Големи рекламни бюджети

На рекламата на продук­ти за устна хигиена през 2006 г. се падат близо 10% от средствата за телевизионна реклама на козметика като цяло. В битката за имидж през 2006 г. P&G е вложила над 2 млн. долара (само за тв реклама), Glaxo SmithKlein (1.4 млн. лв.), Colgate - Palmolive (900 хил. лв.), по данни на "Маркет Линкс". Единствената българска компания с тв реклама през 2006 г. е "Арома" с близо 400 хил. лв. за продуктовата линия "Астера". За сметка на това при вносните продукти става все по-напечено. Colgate-Palmolive например са удвоили инвестициите си за реклама през периода спрямо същото тримесечие на 2006 г.

Пред настъпването на мултинационалните гиганти основните български производители заемат по-скоро защитни позиции и някои от тях се ориентират към нишови и уникални продукти (хомеопатични, с билки). Като цяло местните производители са по-активни при промоциите - най-вече ценови или под формата на количество гратис или подарък четка за зъби или вода за уста.

По общо мнение на търговците пазарът в България има повече от

Значителен потенциал за развитие

в тази насока. Потреблението на продукти за грижа за устата е все още в пъти по-ниско от останалите европейски страни поради ниската здравна култура на потребителите в България, коментират от Colgate-Palmolive. Докато в Европа четката за зъби се сменя средно четири пъти в годината, на един български потребител през 2006 г. са се падали средно 0.7 четки годишно.

Още - в новия брой на сп. "Регал"

Продажби

30 млн. лева годишно е пазарът на пасти за зъби в България, по данни на GfK Bulgaria.

Кой колко купува

- В България паста за зъби се употребява средно 12 пъти седмично (по данни за март-април 2007 г.), т.е. по-рядко от два пъти на ден.

- През същия период най-много четки са си купили хора на възраст между 25 и 34 години, а най-малко - пенсионерите.

- Жените купуват четки за зъби по-често от мъжете. Най-склонни към покупка са висшистите.

Източник: "Арбитраж"

Пазарът на продукти за устна хигиена e арена, на която се води една от най-ожесточените конкурентни битки в момента", казва Мила Златкова, управител на "Красная линия България", пред сп. "Регал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.