В района на "Пристанищна администрация - Варна" легалните яхтени пристанища са пет: две в Балчик и по едно в Златни пясъци, Бяла и Варненското езеро.

Голямото пристанище в Балчик е взето на концесия от общината за 35 години от консорциум "Марина-Балчик" АД. Той е създаден между "Св. Св. Константин и Елена" АД - 60%, "Вимпел ООД - 5%, и "Би Ар мениджмънт" - 35%. Последната компания е представител на френската фирма за оборудване на яхтени пристанища Poralu marine чрез фирмата си "Марине системс". Яхтеното пристанище е в процес на оборудване. Проектът е за 500 места, но за да стане това, трябва да се построи огледална брегоукрепителна стена на юг от сега съществуващата. Към момента има оборудвани няколко понтона за яхти с колонки за ток и вода, но проектът продължава да се развива. Според Желю Бурилков, съсобственик на "Би Ар мениджмънт" и "Марине системс" Балчик има възможността да приема и румънски яхти, тъй като в северната ни съседка морската инфраструктура е много изостанала. С внасяните от него понтони на френската "Марине системс" се оборудва и изграждащата се в момента марина в Созопол.

Засега яхтеното пристанище "Марина Диневи" в Свети Влас е най-голямо и напълно завършено. Единият от собствениците - Йордан Динев, смята, че при проектирането му са взели най-доброто, което са видели по света. Той не казва точната сума на инвестициите и я определя като "десетки милиони", но смята, че тя ще се върне след 30 години. "Ние сме морска държава, но нямаме морска култура", казва Йордан Динев, който смята, че с брат си са осъществили мечтата на баща им?- някогашен председател на яхтклуба на ОСО в града. Независимо от спомените строителството на яхтеното пристанище изглежда добре пресметната и изпълнена комплексна инвестиция. Марината разполага с петзвезден хотел с казино, няколко ресторанта, клубове, луксозни бутици на световни елитни марки, бижута, яхтено оборудване. Всички те са под наем. Марината има собствено КПП, митническо бюро, банков клон, много добре оборудвани санитарни възли за яхтсмените, пералня, химическо чистене... Разбира се, и всички дейности, свързани с обслужването на яхти. Капацитетът на марината е 300 яхти.

Следващата марина е в началото на стария град Несебър. Нейният капацитет е около 160 яхтени места и е собственост на Националната спортна база, но е отдадена на концесия за 15 години. Там също има проект за разширение, разказва собственикът на концесионера "Булимпекс" АД Младен Мутафчийски. През първия етап ще увеличим местата със сто, но проектът е за 500, обяснява той. Вече е започнало монтирането на колонки за ток, вода и кабелна телевизия, строят се и нови санитарни възли.

Следващата марина, която също е в процес на изграждане, е порт "Марина Созопол". Собственик на пристанището е регистрираната на Вирджинските острови "Омахон лимитед". Засега са оборудвани над 80 яхтени места, но проектът, който трябва да се осъществи, е за 360.

Видно от краткия преглед, инфраструктурата тепърва трябва да се изгражда.

Яхтени марини в бъдеще време

"Ние сме в процес на преговори за финансиране на три марини, каза в интервю за в. "Дневник" генералният директор на Hypo Alpe - Adria - Leasing за България Хорст Ебхарт. "Ако такива марини и портове се построят в България, страната ви ще стане по-атрактивна за нови и по-заможни яхтени туристи", смята той.

Големите черноморски градове Варнa и Бургас нямат добри яхтени пристанища. Лъчезар Братоев, собственик на фирма Lzyachting, смята, че Вар­на задължително трябва да се развива към морето. Морската гара трябва да се превърне в модерно яхтено пристанище, градът да "слезе" до морето, както е в световните градове като Барселона. "Защо трябва влакът да спира в центъра на Варна", пита той. Според него жп гарата трябва да се измести и влаковете да спират п в края на Вар­на. По този начин, като се махнат жп линиите, на тяхно място може да се направи крайморски парк със заведения и спортни центрове, а пристанището да стане една гигантска мар ина, както е по средиземноморските градове. "Това ще превърне Варна в изключително привлекателен град", смята Лъчезар Братоев.

Бургас също проявява желание за изграждането на яхтено пристанище, но засега е само на етап предизборни обещания.

Извън тези портове още пет сравнително големи пристанища принципно са предвидени за развитие на яхтен туризъм: в Несебър, Созопол, Царево, Ахтопол и Поморие. За целта има решение на правителството те да бъдат прехвърлени на общините. За самото актуване на две от тях обаче - тези в Несебър и Созопол - решението засега не е изпълнено от Министерството на транспорта. Аргументът на екипа на Петър Мутафчиев е, че портовете имат капацитет да бъдат превърнати в модерни пътнически пристанища и затова е по-добре да са държавни. Засега обаче няма и предприети действия за концесиониране на марините. В случая с Поморие процедурата по прехвърляне на пристанището на общината в момента е в ход. Според скорошно изявление на кмета на града Петър Златанов неговият екип вече е готов с идеен проект за развитие на порта там и изграждане на втори кей. Общата стойност на проекта е 8 млн. лв., а интерес по думите на Златанов има от български и чуждестранни инвеститори. За срокове обаче засега не се говори. На етап проект е и разширението на пристанищата в Царево и Ахтопол, където според местните власти необходимите инвестиции са общо между 20 и 40 млн. лв. Дали и кога всички тези проекти ще се реализират, зависи не само от кметствата и държавата, а и от интереса на частните инвеститори.

Защо

яхтеният туризъм е толкова интересен

Общините и предприемачите имат доста причини да го развиват. От една страна, инфраструктурата създава много нови работни места, а освен това приходите от яхтения туризъм са много по-големи, отколкото от "обикновения". Според сп. Economist през 2005 г. приходите от яхтен туризъм в САЩ възлизат на близо 37.3 млрд. долара, което е ръст с 13% спрямо 2004 г. Пазарът в Европа е още по-атрактивен - там собствениците на луксозни любителски лодки харчат годишно около 47 млрд. долара. В Турция приходите от яхтен туризъм са близо 2.5 млрд. долара годишно. В Хърватия яхтингът привлича близо 25 000 посетители годишно, които формират 4.5% от общите туристически приходи, за разлика от пътуванията с круизни кораби, които водят в страната 300 000 души, но допринасят за едва 3.1% от приходите.

Има и още - около марините в целия свят се създават естествени центрове за забавления, а оборотите на заведенията са значително по-големи. Стойността на недвижимите имоти също е доста по-висока. Така че бъдещето е даже светло - феновете на лукса в България съвсем скоро ще имат нов пристан.