"Био" като запазена марка

"Био" като запазена марка

Псевдоекологични продукти заливат българския пазар заради хлъзгавото законодателство

4341 прочитания

Сирене с цена 12 лв. за килограм със сигурност изглежда скъпо, особено ако на рафта до него има друго, което струва 6.20 лв. Първото обаче е биологично - тоест гарантирано е, че с него потребителят няма да получи безплатно доза антибиотик (даван на кравите), мляко на прах или мая от генетично модифицирани гъби. Проблемът е, че другото сирене също носи етикет "био", който обаче не дава тези гаранции.

С подобни примери производителите онагледяват проблема с неистинските биопродукти на българския пазар. Заради зачестилите неоправдани употреби на "еко" и "био" преди около месец Българската национална асоциация на потребителите (БНАП) и фондацията на производителите на биологична продукция "Биоселена" инициираха проект "Не на фалшивите биохрани". При проверка по магазините сдруженията са открили над 50 продукта с надписи "био" или "еко", чиито производители не са сред 203-те сертифицирани биологични фирми в страната. Проверките са правени само в София и Варна, тъй като за момента единствено там има дистрибуция на сертифицирани биологични продукти. Преди седмица двете организации посочиха около тридесет производителя, които според сдруженията злоупотребяват с доверието на потребителите. На сайтовете http://www.bnap.org/ и http://www.bioselena.com/ са посочени цяла гама от пакетирани варива, оцет, олио, кашкавал, няколко марки кисели млека, мед и други.

Обвинения...

Част от производителите злоупотребяват с наименованията за биологичен продукт от незнание, казва Богомил Николов, председател на БНАП. След като асоциацията обърнала внимание на някои фирми, те спрели да изписват "био", но случаите са единични. Определено има и производители, които подвеждат потребителите злонамерено с цел печалби, добавя Николов. Най-нагли според двете сдружения са фирмите, които изписват върху етикета директно "биологичен". Това е наименованието, наложено в България, за т.нар organic продукти. Най-честата злоупотреба е с използването на "еко" или "екологично чист".

Според Закона за храните (чл. 6е) продукти от растителен и животински произход, които не са произведени по биологичен начин, не могат да бъдат обозначавани чрез използване на думите биологичен, екологичен, органичен, био, еко или техните производни. Подобен текст има и в Закона за пазарите на земеделските продукти и Закона за животновъдството. Тоест фирмите, които използват неоснователно изброените наименования, нарушават три закона. Отделен въпрос е дали законодателството само не предразполага към злоупотребите, след като има претенции към твърде широко ветрило от думи, използвани в обикновената реч.

Според юристите на БНАП фирмите, които използват етикети "био", "еко" и производните им за храни, които не са произведени по биологичен начин, могат да бъдат атакувани и по Закона за защита на потребителите (чл.38, ал.1) - за заблуждаваща реклама.

За да установи дали даден продукт е наистина биологичен, потребителят трябва да търси знак за сертификат. Министерството на земеделието е признало на шест организации в България правото да сертифицират биологичната продукция. Знакът на която и да било от тях върху етикета на съответния продукт е гаранцията за естествен произход. Той доказва, че качеството на продукта е контролирано от фермата до рафта в магазина, като са спазени всички правила за биологичното производство. Освен знака на организацията производителите обикновено поясняват и допълнително, че продуктите са биологични. Биопрозводителите не дават информация колко точно струва сертифицирането. Производството им е по-скъпо от това на останалите фирми и защото имат по-ниски добиви, тъй като не ползват химикали. Обикновено биопродуктите са по-скъпи с 20 -30% от обикновените храни.

... и оправдания

"Нито претендираме, че сме биологичен производител, нито сме били злонамерени", казва Вичко Вичев, управляващ на "Яйца и птици" АД - Мизия, което според БНАП продава яйца с надпис "еко". " Просто изписвахме името на фирмата, която е наш собственик - "Еко инвест холдинг". Сега обаче спряхме тези етикети, за да нямаме проблеми", добавя той. От "Фама" - производителят на мляко "Роса", (други фирма, обвинени в злоупотреба), също казаха, че вече са спрели надписите "еко". "Започнахме да изписваме "еко" при създаването на търговската марка "Роса" през 1998 г. За да не подвеждаме потребителите, тъй като не сме биологичен производител, от началото на годината вече не го правим", каза маркетинг-мениджърът на компанията Владимир Бочев.

Производителят на кашкавал "Пършевица" Димитър Зоров смята, че не нарушава закона, като изписва, че продуктът му е произведен в екологично чист район, тъй като преработвателното предприятие е в Национален парк "Врачански Балкан". "Бих приел обвиненията, ако изписвахме, че продуктът ни е биологичен, но нека някои опровергае, че националният парк не е екологично чист район", добавя Зоров.

Дали обвиненията не уронват престижа на някои производители и кой точно е прав в спора обаче, би трябвало да кажат контролиращите организации.

От Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) до момента не са проверявали употребата на "био" и "еко" в етикетите. От двете институции обясняват, че досега при тях не са постъпвали подобни сигнали. Ако БНАП и "Биоселена" ни предоставят пълната информация за фирмите, които според тях нарушават законодателството, ще предприемем стъпки, казаха и от двата органа.

Филтър за ментетата

Търговските вериги и магазините също биха могли да са филтър за биопродуктите менте, казват от БНАП и "Биоселена". Търговците на храни не са длъжни да проследяват какво се крие зад етикетите. Въпреки че е в техен интерес да рекламират, че продават биопродукти, често те ги слагат на рафта наред с други, които са само с "био" етикет. Вероятно една от причините невинаги да ги обособяват на отделни щандове е, че все още асортиментът в България е ограничен.

Собственикът на веригата "Елемаг" Божидар Петракиев, която спечели наградата биомагазин на годината, поясни, че компанията му се зарежда само с биопродукти, които имат сертификат - бил той български или на друга държава, признат и в България. "Зареждаме биопродукти само от няколко фирми, които са сертифицирани. Основен доставчик ни е "Био Бг". За плодове и зеленчуци - оранжерии "Гимел" и "Тайборн", за ядки - "Никеа" ЕТ", казва пък Марияна Хаджиева от търговска верига "Пикадили". "На този етап не сме имали предложения от несертифицирани производители и не сме усетили реален проблем. Смятаме, че пазарът сам ще се регулира в близките години с повишаване културата на потребление, като съдействието на сертифициращите органи също ще е от значение", добави тя.

Според БНАП са необходими и някои законодателни промени, като например в закона за марките и географските означения да се забрани да се регистрира марка, която се асоциира с термините био и еко. От Патентното ведомство обаче обясниха, че няма изискване да се проследява какъв продукт се продава под съответната търговска марка. Това може да е пропуск, но е световна практика в областта на интелектуалната собственост", добавиха от ведомството.

Най-разумният изход от ситуацията изглежда биологичните производители сами да застанат зад една търговска марка, която да налагат и промотират и която да ги отличи и разграничи от останалите продукти, които се титулуват еко и био. Такъв е опитът в други държави. В САЩ марката, зад която застава държавата, е USDA Organic. В Швейцария например знакът за биологичен продукт е BIOSUISSE. Така се нарича федерацията на фермерите, преработвателите и търговците на биопродукти, в която членуват над 6000 фирми. Същото биха могли да направят и българските производители, които така или иначе вече са обединени в свое сдружение.

Какво пише върху етикетите на organic продуктите в САЩ

"100% биологично" (USDA* печат)

- когато всички съставки са биологични

"Биологично" (USDA печат и печат на сертифициращата организация)

- когато поне 95% от съставките са биологични

останалите 5% трябва да са от националния списък

"Произведен с биологични съставки" (само печат на сертифициращата организация)

- при поне 70% биологични съставки

* Министерство на земеделието на САЩ

Мащаби

35 млн. долара в пазара на биопродукти в световен мащаб, като 17.7 млрд. долара от него се падат на САЩ. В глобален мащаб през последните 10 години търсенето надвишава предлагането. В САЩ вносът е осем пъти по-голям от местното производство. От ЕС там се внасят вина, зехтини, макарони, билки, домати. Българският износ за САЩ е малък, но потенциалът му е голям, стана ясно на семинар на службата на земеделското министерство на САЩ в София. Около 90% от българската биопродукция сега се изнася за ЕС, като 60% от нея са билки и диви плодове от сертифицирани райони. Само 0.25% от земеделските площи в България и 1% от дивите са сертифицирани за биопроизводство. По националния план за развитие на биоземеделието 2007 - 2013 г. в края на периода 8% от земеделската земя трябва да е сертифицирана, и 3% от консумираните продукти да са био. Около 174 млн. евро е финансирането, предвидено за целта.

Сирене с цена 12 лв. за килограм със сигурност изглежда скъпо, особено ако на рафта до него има друго, което струва 6.20 лв. Първото обаче е биологично - тоест гарантирано е, че с него потребителят няма да получи безплатно доза антибиотик (даван на кравите), мляко на прах или мая от генетично модифицирани гъби. Проблемът е, че другото сирене също носи етикет "био", който обаче не дава тези гаранции.

С подобни примери производителите онагледяват проблема с неистинските биопродукти на българския пазар. Заради зачестилите неоправдани употреби на "еко" и "био" преди около месец Българската национална асоциация на потребителите (БНАП) и фондацията на производителите на биологична продукция "Биоселена" инициираха проект "Не на фалшивите биохрани". При проверка по магазините сдруженията са открили над 50 продукта с надписи "био" или "еко", чиито производители не са сред 203-те сертифицирани биологични фирми в страната. Проверките са правени само в София и Варна, тъй като за момента единствено там има дистрибуция на сертифицирани биологични продукти. Преди седмица двете организации посочиха около тридесет производителя, които според сдруженията злоупотребяват с доверието на потребителите. На сайтовете http://www.bnap.org/ и http://www.bioselena.com/ са посочени цяла гама от пакетирани варива, оцет, олио, кашкавал, няколко марки кисели млека, мед и други.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал