Франсис Амп и Жан-Люк Транкар: Никой чужденец няма да дойде за ски ваканция на Витоша
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Франсис Амп и Жан-Люк Транкар: Никой чужденец няма да дойде за ски ваканция на Витоша

Франсис Амп (вляво) и Жан-Люк Транкар

Франсис Амп и Жан-Люк Транкар: Никой чужденец няма да дойде за ски ваканция на Витоша

Зорница Маркова
8715 прочитания

Франсис Амп (вляво) и Жан-Люк Транкар

© Надежда Чипева


Профил

Франсис Амп и Жан-Люк Транкар са консултанти във френската EDR - Enterprises&Development Regional. Двамата са с дългогодишен опит в развитието на региони, управлението на урбанизирани територии и зимни курорти. Говорихме с тях по време на гостуването им на общината в София, при което имаха задачата да се запознаят с Витоша, да добият впечатления от планината и идеи какъв потенциал за развитие има тя.

В София сте за три дни. Къде ходихте на ски?

- На Алеко.

Какво ви е впечатлението като любители и като професионалисти?

- Франсис Амп: Аз съм от Савоя, от Алпите. Там караме ски в огромни зони, които въобще не могат да се сравняват с Витоша. Kато Крушевел или Лезарк. Витоша обаче е впечатляваща с близостта си до София. Невероятно е, че само за половин час може да се качите от града до горе. На практика ските могат да се практикуват в града. Сигурно и през лятото е много красиво. В Италия, Швейцария или Франция се пътува с часове, докато се стигне до ски зоните. Витоша предлага истинско удоволствие от спорта на един жител на града.

Пред нас стои въпросът как да развиваме Витоша. Какво е вашето мнение за бъдещето на Витоша?

- ФА: Наричаме места като София, Париж, Марсилия метрополи. Това са урабинизираните територии, които се развиват с години и в които хората живеят. В тези места един от тежките въпроси е каква е ролята на природата. В случая на София, ако приемем, че метрополията е 50 кв. км, тя включва природен парк в сърцевината си. Това е един изключителен шанс и късмет за софиянци, който трябва да се използва.

В Париж например имаме Венсенската гора и Булонския лес. Те са проектирани през XIX век и тогава хората са смятали, че заемат много голяма площ. Но днес в рамките на една метрополия от 10 млн. души тези паркове са съвсем мънички.

Другото важно нещо е, че метрополиите се конкурират. Работещите хора днес са мобилни и хората се местят към приятните за живеене градове, където има качество на живот. В този смисъл природните пространства са много важни.

- Жан-Люк Транкар: Това, което имате вие, е уникално в европейски мащаб. Притежавате природно пространство в урбанистична среда, в което има малко човешка намеса. Как ще се използва планината е преди всичко политически избор. Трябва да има визия и да се знае какъв е приоритетът - дали Витоша е обществена градина, природен резерват или място за спорт. Сигурно е обаче, че не може да бъде всичко това едновременно, и политиците трябва да поставят приоритета.

Ако зависеше от мен, имайки предвид близостта на планината до града, тя не може да бъде абсолютен резерват, в който хората да не стъпват. Но не може да бъде и лунапарк.

Каква част би трябвало да заемат ските и бизнесът?

- ФА: Неголяма. Трябва да е ясно, че никой никога няма да дойде от друга държава или град, за да прекара една седмица на ски на Витоша. Няма къде да се живее и ските, които се предлагат, са ограничени. Но за един софиянец е фантастично да кара един или половин ден. Трябва да се намери икономическото равновесие, което е добро за всички. То минава през един важен въпрос - достъпът. Сигурно е, че той не може да става с автомобили. Пътят е стар, струва скъпо, няма места за паркиране и не е екосъобразно. Трябва да се намери друг начин и тук публичните власти би трябвало да се намесят.

Знам, че сега има кабинков лифт, с който може да се стигне от града до планината. Той е бил приватизиран преди години. Въпросът е малко деликатен, но ми се струва, че това е било грешка. Ако искаме хората лесно да се качват горе, дори и лифтът да е частен, трябва да има договорка с общината за условията и цените. Ако превозът е скъп, естествено е, че хората ще предпочитат да се качват с автомобилите си.

В аналогичните случаи на София - планина близо до града, кой осигурява достъпа догоре?

- ФА: В Гренобъл например хората се качват в природния парк от центъра на града с кабинков лифт. Собственикът е кметството.

Във френската система има две възможности за управление: общината инвестира или отдава съоръженията на концесия. Частната компания експлоатира или финансира изграждането на нови линии, но собствеността остава публична. Има договор между общината и фирмата, който определя каква ще бъде цената. Фирмата не може сама да промени условията, без да се допита до общината. Това са две решения - едното е по-либерално, другото - по-консервативно, но и двете са под контрола на общината.

- Ж-ЛТ: Дори и много да се инвестира на Витоша и да се направи компромис с природата, не е възможно да се изгради мащабна ски зона. Не може да става и дума за сравнение с региони като Кортина д'Ампецо или Алп д'Юез. Развитието трябва да е в рамките на разумното. Аз бях президент на компания, която управляваше всички малки и средни ски зони в Пиренеите. Не се конкурирахме с големите. Клиентите ни бяха хора, които един ден караха ски, друг ден правеха ски бягане, на третия отиваха да гледат нещо интересно. След това караха шейни с децата. Според мен не е разумно Витоша да се разглежда само като ски зона. Трябва да има общо предлагане на планински забавления и да се види какво може да има като развлечения в по-широк план.

Какво например?

- Ж-ЛТ: Може да има турове със снегоходки, ски бягане, турове с водачи, може да се следи поведението и местата за обитаване на животните. Може да се направят забавни зони за деца. Свидетел съм, че в Европа се вижда как в малките ски зони в Швейцария и Франция има все по-голям ръст на клиентите за точно такъв тип ползване на планината: по-близко до природата, по-семейно прекарване. Има други места в Европа, на които могат да се карат сериозни ски. Съдбата на Витоша е по-скоро в първата посока.

Кои са задължителните стъпки и елементи от анализа, който трябва да бъде направен?

- Ж-ЛТ: Трябва да се направят две неща. Първо, да има много добър анализ, който да казва колко души ползват ски зоната, колко ходят на разходка, колко автомобила се качват, кои са най-често посещаваните места. Това е т.нар. диагноза на планината и тези данни трябва да се сложат на масата. След това се правят сондажи и се анкетират жителите на града. Необходимо е да се знае мнението на населението какво иска да се случи с планината. Вторият важен въпрос е как различните участници в процеса - София, другите общини, държавата, собствениците на терените и прочее, могат да работят заедно и да постигнат консенсус помежду си. Вероятно трябва да има компромис от всички. Правителството също трябва да каже с какво ще участва в този процес. Целта е общата визия да бъде споделена от всички заинтересувани.

Вие участвали ли сте в подобен процес и как протече той?

- ФА: Ами например Лезарк. Това е един от най-големите курорти в света. В подножието му е градът Бург сен Мориц. Първото ниво на курорта е на 1600 м. Построихме железница, много бърза, която беше финансирана от самия курорт, от общината, региона. Гарата е финансирана от железопътната компания. Това е пример за интегриран поглед върху проекта. Партньорство между частния и публичния сектор. Частните инвестиции са вложени в самия курорт.

Друг пример - природните паркове във Франция и Италия се управляват като предприятие. Има директор, у когото е изпълнителната власт. Освен това има съвет на директорите, в който влизат общински съветници и политици, представители на екологичните организации, частни компании. Така се постига равновесие между всички интереси, а директорът отговаря са се спазват регулациите. Ето пример за политическо решение, което позволява нещата да вървят напред.

Как се провежда проучване за бъдещето на планината? Например за Витоша - как си представяте, че може да се организира общественото допитване?

- Ж-ЛТ: Има много различни начини, но някои нива са задължителни и те трябва да се изпълнят в правилната последователност. Всичко се организира от истински социолози, които познават дисциплината. Първо, трябва да има сондаж - на представителна извадка от жителите на София се задават 20-ина въпроса. От типа на: Какво мислите за планината, ходите ли често там, харесвате ли начина, по който тя се стопанисва, карате ли ски. Всичко това трябва да се знае. На второ място, трябва да се влезе малко повече в детайли. Това става чрез фокус групи. Обединяват се групи от по десетина души и в продължение на един следобед се дискутира. Обсъжданията протичат на базата на социологическите проучвания. Те служат за база, за основа. Целта е с помощта на специалистите да осветлят резултатите от сондажа и да разберете в каква посока са ориентирани хората. Третият елемент е провеждането на интервюта с основните участници в сюжета - с директора на парка и неговите колеги, със собствениците на ски училищата, на инфраструктурата, с ресорния зам.-кмет... с общо 20-ина души, които са главните действащи лица. Основната цел е да се види тяхната визия и как виждат бъдещето. Както и да се появят противоречията.

Всичко това се слага на масата и чак след това, след като е събрана базата, идва ролята на политиците, които могат да поведат разговора за Витоша. Ако общественото обсъждане започне без тази цялата информация и изводи, няма да има никаква дълбочина.

Навсякъде, където има природа и бизнес, има сблъсък между два интереса. Какъв опит имате в намирането на баланса между двете?

- ФА: Няма компромис. Противоречието е противоречие и нищо друго. Вие пиете чай, а аз - вода. Няма как да ги смесим. Но може да си говорим. Има общо осъзнаване на проблемите на планетата. В този смисъл гласът на еколозите се слуша по-внимателно в сравнение с преди 20 години. Това не значи, че хората, които имат бизнес визия, трябва да спрат работата си. В същото време и самите еколози трябва да еволюират във визията си. Истинският въпрос в случая е какъв е интересът на гражданите на София. Защото това е важното - качеството на живота.

Профил

Франсис Амп и Жан-Люк Транкар са консултанти във френската EDR - Enterprises&Development Regional. Двамата са с дългогодишен опит в развитието на региони, управлението на урбанизирани територии и зимни курорти. Говорихме с тях по време на гостуването им на общината в София, при което имаха задачата да се запознаят с Витоша, да добият впечатления от планината и идеи какъв потенциал за развитие има тя.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    Само не ми стана ясно защо Витоша се разглежда като софийска планина. Не е ли по-скоро бълграска. Да не говорим че като става дума за природа административните граници са последното нещо, което трябва да се гледа.

    Малко плашещо ми се вижда примерно за съдбада на Пирин да се интересуваме основно какво мислят в Банско.

  • 2
    Avatar :-|
    Умре Коньо

    София проигра шанса си да спечели от своето най-голямо богатство - планината Витоша. Да вземем за пример най-елементарното нещо - качването с лифт на Черни Връх. След площада на Драгалевци рейсът едвам минава. Защо ли? защото вили с площ 1 декар са откраднали и тротоара. Оградата (всъщност манастирски средновековни дувари) почват от асфалта. В самата сграда даже за гараж са спестили да оставят място, а паркират вън пред вилата в 2 реда. Така рейсът едвам минава, като често се налага да се върне по 100 метра на заден ход, за да стане разминаването. Не си и помисляйте да им направите забележка - отговорът се състои в 5 минути на най-люти ругатни, вулгарни изрази и закани за физическа разправа Каква полза от планината, когато населението се състои от жалки, дребни, бедни духом полу-човеци?

  • 3
    Avatar :-|
    айсайдер

    Нещо не мога да сложа плюсове и на двата коментара?

  • 4
    Avatar :-|
    hehe

    "Истинският въпрос в случая е какъв е интересът на гражданите на София. Защото това е важното - качеството на живота."

    Хехе що си мисля, че тия двамата са меркантили
    И някой ще даде ли дефиниция на това що е то качество на живот?

  • 5
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    микво... кога софия се слее с перник и самоков... витоша ше доде баш в центъра...

  • 6
    Avatar :-|
    Ot London

    Но не може да бъде и лунапарк.
    !!!!

  • 7
    Avatar :-|
    Цеко Сифоня

    Знам, че сега има кабинков лифт, с който може да се стигне от града до планината. Той е бил приватизиран преди години. Въпросът е малко деликатен, но ми се струва, че това е било грешка. Ако искаме хората лесно да се качват горе, дори и лифтът да е частен, трябва да има договорка с общината за условията и цените. Ако превозът е скъп, естествено е, че хората ще предпочитат да се качват с автомобилите си.

    Прокуратурата да се самосезира и да се разследва дейността на ПИБ и Цеко Минев + конфликта на интереси като председател на БФС!

    Вместо да се мота из Ванкувър - Минев е за затвора.

  • 8
    Avatar :-|
    например

    От цялата тази статия става ясно основното различие в мисленето ТАМ и ТУК.
    ТАМ- добронамерено се търси общата полза от мероприятието.
    ТУК- както знаем, са реализирали частната полза за конкретни"предприемачи" и тези, които стоят зад тях.
    Кога ТАМ ще е = на ТУК?
    Не е сигурно, че в този век и с това поколение.
    Но, ако ги оставим ТУК да продължат да си правят далаверите, след време няма да има какво да се възстановява така, че да има обща полза от Витоша (например).

  • 9
    fen avatar :-|
    fen

    интервюто е показателно, дори не знам защо се хабя да ги пиша тези 2-3 реда. Направо ми се реве, защото тук нивото/матряла е на допотопно ниво. Това, което двамата интервюирани казват, едва ли ще бъде разбрано и от 10% от общинските съветници в СГО, или пък от депутати в НС, камо ли болшинството от тези, които се занимават с бизнес...
    Трябва ни коренно променен начин на мислене и, за жалост, това няма как да стане само с ядене...

  • 10
    Avatar :-(
    ани

    Много добро интервю. Французите показват визия и европейски мащаб в мисленето. Аз смятам, че повечето българи също мислят така, нали? Защо обаче при нас никога не се получава?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK