Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 16 апр 2010, 16:09, 8761 прочитания

Мразя те. Не мога без теб

Нов закон се очаква да регулира отношенията между търговските вериги и техните доставчици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Хиляди листове хартия с цифри, договори, клаузи, анекси, бонуси. Камара от кашони с документи, микробуси, пълни с информация. Липсват само черни маски и сини лампи... и то защото разследването не е на ДАНС, а на Комисията за защитата на конкуренцията.

От няколко месеца търговските вериги в България са в режим на проверка. КЗК ги проверява дали злоупотребяват с господстващо положение, като налагат непазарни условия на компаниите, с които работят. В момента комисията обработва събраната информация и се очаква скоро да излезе с решение. Ако се установи, че веригите злоупотребяват с положението си, ще им бъде наложено да смекчат поведението си към партньорите.


Отделно нов закон може да ограничи силата им. Една от антикризисните мерки на правителството предвижда именно това - да се регулират отношенията между търговци и доставчици.

По света и у нас

Първите хипермаркети се появиха в България в края на 90-те години. Сега има близо десет вериги, сред които са европейските гиганти като френската група Carrefour и германските мастодонти Schwarz (Kaufland и Lidl), REWE (BILLA и Penny) и Metro. Ако преди години делът на така наречената модерна търговия беше символичен, сега тя държи официално между 30 и 35% от продажбите на дребно.



Веригите завзеха дори и малки градове като Луковит, Козлодуй, Левски, Нова Загора. Неофициално половината от продажбите на някои компании минават през тях. Още повече че по време на криза, когато малките магазинчета затварят буквално всеки ден, веригите се превръщат във все по-важен канал за дистрибуция.

"Всеки ден пред очите ми фалират магазини. Затварят и търговските складове, без да ни се изплащат. Единствено веригите са сигурен партньор. Те вече са изключително важен фактор в търговията в България и ще стават все по-важен", коментира мениджърът на голяма компания за хранителни продукти, който пожела да остане неназован.

Веригите осъзнават своето влияние на пазара, при това не само в България, но и в цяла Европа. В някои страни организираните магазини държат и над 80% от продажбите на храни, напитки, козметика и стоки за дома. Увереността, че са важни и без тях не може, им дава повод да се възползват от силната си позиция, като налагат на доставчиците някои нелоялни мерки. Иначе казано, "извиват ръцете".

В Европа поне от две години има вълна на недоволство срещу властта на големите търговци. Почти всички производители на храни буквално настръхват при споменаването на думата верига заради тежките условия, които им се налагат. Всички искани отстъпки и дължими суми минимизират печалбата им. Не могат да развалят договора си с веригата, защото ще загубят важен пазар. Остава им да увеличат цените, което е нездравословно за потребителите.

Това е общата картина, която накара Европейската комисия през 2008 г. да започне разследване има ли концентрация на сила при веригите и дали те използват пазарната си мощ, за да налагат нелоялни условия върху доставчиците, коментираха за "Капитал" експерти от КЗК. Още няма окончателен извод, но фактите до момента потвърждават, че на везната в отношенията вериги-доставчици, първите тежат с много по-голяма сила. Това им позволява да оказват дори принуда над доставчиците, твърдят от комисията.

Сезонът на годишните преговори

Вълната на недоволство стигна и до България. Срещите между buyers (хората във веригите, които договарят асортимента и условията) и компаниите за храни често са дълги, тягостни, свързани с игри на нерви, изпълнени с напрежение и понякога и с крясъци. Борбата е за една десета от процента в поредната отстъпка.

Механизмът е следният. Когато започва да работи с дадена верига, доставчикът подписва общи условия. Отделно всяка година се спори по търговските условия. На първо място това е процентът на отстъпката от ценовата листа на доставчика. Уточняват се входната такса за компанията от всеки магазин, таксата за листване на всеки артикул, различните видове допълнителни бонуси, които са извънфактурни и се взимат от направения оборот в магазина. Така например доставчикът трябва да плаща, за да участва в промоционалните брошури, а участието му е задължително. Или пък се ангажира да прави промоция с двойно (допълнително) излагане на стоката и дължи пари за това. И още, и още...

И тук именно е най-големият спор. Доставчиците се борят да намалят допълнителни проценти. Те например не искат да плащат такса за откриване на нов магазин. Има случай, в който една от веригите е поискала от всички компании по 1700 лв. еднократно плащане, защото е отваряла нов обект. При 1000 доставчика това прави близо 2 млн. лв., което на практика е нужната инвестиция.

"Защо трябва да плащам за магазина. Никоя верига не ми е платила за новия ми завод", коментира собственик на предприятие за млечни продукти. Всъщност това е една от основните критики на Европейската комисия: веригите прехвърлят много от разходите си за сметка на доставчиците.

Друг мениджър на компания каза, че тази година е провел наистина тежки преговори с една верига и в крайна сметка ще работи с нея без печалба. "Подписах договора единствено защото иначе трябваше да уволня 20 човека", каза той и добави, че се стреми да не позволява дадена верига да реализира повече от 10% от приходите му. В противен случай става рисково зависим от нея.

Малки и големи

Ситуацията се нажежава и поради още един факт. Големите чужди вериги сключват договори с големите доставчици на ниво Франция, Австрия или Германия. Представете си разговор между директорите на BILLA и P&G за Източна Европа. Те сядат на масата, разгръщат цялата карта и договарят отстъпките, промоциите и количествата за всички страни накуп. И говорят за милиони бройки, а не за хиляди. Така чуждата компания работи в България при отстъпка от 2-3%, а българският й конкурент може да се надява на 10-15%. По силата на същите споразумения една голяма европейска компания може да плаща по-ниска входна такса, да не плаща за двойно излагане на стоката й или да си получава парите по-бързо от останалите.

Примерите са случайни, но съотношението е адекватно на реалността. Затова някои български компании виждат в ситуацията дискриминация. Мениджърът на "Арома" и зам.-председател на КРИБ Лукан Луканов коментира за "Капитал" своето несъгласие с подхода на търговците. "Веригата има рафтове и трябва да ги предоставя на доставчиците при равни условия", каза той.

Официално от търговските вериги не пожелаха да застанат с имената си и да коментират отношенията си с доставчиците. Още повече в стресовата ситуация на разследване. Неофициално обаче от една от веригите коментираха: "Ние не сме благотворителни организации. Ние сме фирми и искаме да печелим. Нормално е да договаряме условията с големите компании централизирано. Все пак работим на свободния европейски пазар, а не в планова икономика. Ако някой не иска да работи с нас, да не го прави", казаха от веригата.

Свързани завинаги

Мненията са разнообразни. Собственикът във "Фикосота синтез" Красен Кюркчиев разказа пред "Капитал", че е нормално една верига да се опитва да иска много от доставчиците си. Само че, ако насреща си има наистина силна компания с добър бранд, продукт и портфолио, които са търсени от клиентите, магазинът не може да се лиши от тях. "Почти няма случаи, в които да плащаме първоначално исканата такса за листване на нов продукт. Договаряме добри условия", каза Кюркчиев. Той даде за пример, че компанията му е лидер в пет продуктови категории: тоалетна хартия, прахове за пране, препарати за съдове, сапуни и хлебни чипсове. От позицията на лидер тя може да налага своите правила. "Да, веригите могат да станат опасни само ако производителите се съгласят на техните условия. Всяка компания трябва да се научи да работи с веригите. На веригите се гледа като на врагове, а те може да са партньори с доставчиците и двата бизнеса биха могли да растат заедно", допълва Кюркчиев.

Законова намеса

В момента отношенията между веригите и доставчиците са в своя ключов момент, тъй като се готви законова промяна, която да ги регулира. Една от 60-те антикризисни мерки на правителството го предвижда. Тя се подкрепя от работодателите и синдикатите, съобщи зам.-председателят на КРИБ Лукан Луканов, който очаква законът да се приеме до края на годината.

Ако това стане, търговците ще трябва да се съобразяват с редица ограничения, като се очертават няколко групи забрани. Едната е да се спре прехвърлянето на оперативните разходи към доставчиците. Така например веригата няма да има право да събира такса, защото строи нов магазин или логистичен център. Втората група мерки е свързана с бонусите и отстъпките, които трябва да са в "разумни" размери. В Словакия например е казано, че един търговец не може да има марж по-голям от 20%. Третата група задължения е свързана със сроковете на плащане. През есента на миналата година в Румъния беше приет закон, според който свежите храни трябва да се изплащат до 12 дни след доставката, замразените - до 20, а останалите храни - не по-късно от 35 дни. В България някои вериги задържат парите и до 60 дни след доставката, което създава ликвиден проблем на производителите и вносителите.

Тенденцията в Европа е, че постепенно много страни изследват проблема и въвеждат ограничения. Само че до момента няма случай, в който те са проработили, казаха от българската антимонополна комисия. Например в Ирландия от 2006 г. действа закон, който забранява "мерките на икономическа принуда". След приемането му са завалели оплаквания, и то от доставчици. Сега се мислят поредни промени в закона.
Друг пресен пример е Румъния, където веднага са намерени начини за заобикаляне на закона, тъй като в него има много неясни дефиниции, коментира представител на "Фикосота синтез" от Румъния. В Carrefour например не се плаща вече входяща такса, а "такса за промоция на продукта в нов магазин", което на практика е същото.

Красен Кюркчиев от "Фикосота" коментира, че трябва много внимателно да се действа при въвеждането на ограничения и регулации. "Ако вкараме регулации за веригите, защо да не го направим и за производителите. Ако ги въведем, докъде и доколко дълбоки ще са те. Трябва да се внимава и с контрола, иначе рискуваме да потопим бизнеса."

Думите му звучат в синхрон с наблюденията на КЗК. До момента няма страна, която да е открила златната формула за регулация на търговията. От една от търговските вериги коментираха неофициално, че там, където има ограничения, се е започнало да се мисли в обратната посока.
Това е сложен въпрос, който тепърва предстои да се решава и в България. Важно е пазарът да се изследва в детайли и да се разбере как той функционира. В противен случай всяка законова промяна може да доведе до непоправими дефекти.
По темата работи и Деси Николова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ново 20 от Каракачанов: временно да спираме вноса на плодове и зеленчуци 9 Ново 20 от Каракачанов: временно да спираме вноса на плодове и зеленчуци

Предложението му е извън всякакви пазарни правила за свободно движение на стоки. Но ще продължи да се обсъжда с икономическия и земеделския министър

10 апр 2020, 1597 прочитания

Калина Иванова, "Снак арт": Наложи се да съкратим 2/3 от персонала Калина Иванова, "Снак арт": Наложи се да съкратим 2/3 от персонала

Съдружникът в компанията за производство на хранителни продукти и създател на рецептите на Scala пред "Капитал"

10 апр 2020, 981 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ритейл" Затваряне
Първите дни на The Mall и магазина на Carrefour в София

Още от Капитал
За кого всъщност е схемата 60/40

Разминаването в очакванията идва от това, че държавата иска да подпомогне работниците, а не работодателите

Как коронавирусът разбърка пасианса на Путин

Комбинацията от пандемия и срив на петрола се оказва по-ефективна от всякакви действия на руската опозиция за подкопаване на подкрепата за президента

С какви "оръжия" се изправяме срещу COVID-19

Ваксините срещу новия коронавирус ще са готови минимум след 12 - 18 месеца. Няколко съществуващи лекарства обаче може да облекчат битката дотогава

Цената на три месеца

Колко може да изгуби българската икономика през април, май и юни заради COVID-19

Изкуство под ключ

Как галериите за съвременно изкуство в България общуват с аудиторията си по време на извънредно положение

На голям домашен екран

Фестивалът за документално кино Master of Art преминава в онлайн формат

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10