Виновни до доказване на противното

От компаниите, за които се твърди, че имат нарушения, обясниха, че са разбрали от медиите за обвиненията и ги определиха като абсурдни.

Светозар Игнатов, директор маркетинг на "Кен" – Стара Загора, заяви, че фирмата "не използва соя или соев протеин не само в продуктите под марка "Стара планина", но и във всички продукти на "Кен". "Това автоматично означава, че контролните проби няма как да съдържат такива съставки. Това е абсурдна ситуация. Никога не бихме си позволили да подходим толкова елементарно и да влагаме соя вместо месо. За нас резултатите от проверките са очебийна и очевадна грешка", категоричен бе Игнатов. От фирмата заявяват още, че "изнесените твърдения увреждат дългогодишната й репутация" и че е "недопустимо да се отправят нападки от най-високо равнище, които представляват удар по пазарните позиции на компанията". От "Кен" обясниха също, че нямат "специфичен финансов интерес от производството на продукти "Стара планина", тъй като те заемат по-малко от 3% от общите им продажби".

Подобна беше реакцията и на Антон Костадинов – собственик на "Сами – М" – Перник. "Даже не мога да си помисля това, в което ни обвиняват. Изключено е да слагаме соя в "Стара планина". За съжаление духът излезе от бутилката, но мисля да не се защитавам", каза още Костадинов. Собственикът на "Унимес" – Монтана, Борислав Славчев определи обвиненията като "жива провокация. "За най-голямо съжаление в играта се включи и министърът", каза още Славчев.

"Информацията, която сме събрали досега, показва, че е правен качествен анализ на взетите проби. Такъв анализ обаче не може да покаже дали има 1 грам или 100 кг соя в продукта", коментира Йордан Вачев, собственик на "Лалов и Вачев". Той твърди, че в България "няма акредитирана лаборатория за анализ на соеви съставки, а в стандарта няма описана методика за изследването им" и определя ситуацията като "лов на вещици". "На мен това ми е бизнесът от 18 години. Защо ни е да се компрометираме с глупости, защо ни е да рискуваме да нарушаваме стандарта за стотинки", казва още Вачев. "При нас се трудят 130 души и те много добре виждат как се прави "Стара планина". Нещо повече – на управителния съвет на браншовата асоциация аз поисках да въведем вътрешен мониторинг и ние сами да се проверяваме едни други как се спазва стандартът. Толкова ли съм луд, че да го искам сам, ако нарушавам стандарта. Моята съвест е чиста", декларира още Йордан Вачев.

Междувременно на спешна среща между ръководствата на НВМС, на Асоциацията на месопреработвателите в България и представители на три от засегнатите фирми е било решено пробите от продуктите "Стара планина" да бъдат изпратени за допълнително изследване в референтна лаборатория в ЕС, където ще бъде извършен и количествен, и качествен анализ за наличие на соев протеин.

Месопреработвателите смятат, че ако се потвърди наличието на соя, е възможно тя да е попаднала в продуктите по два начина. Единият е чрез добавянето на млени подправки, които се купуват от специализирани фирми. Другият е вложеното месо, закупено от доставчици в Западна Европа, да е било третирано с протеини, разтворени във вода, за по-високо тегло, което обаче е в противоречие с европейските изисквания. Затова участниците в срещата се договорили инспектори от ДВСК да вземат проби и от вложените суровини и подправки в проверените колбаси.

"Искаме възможно най-скоро да изясним каква е причината, тъй като това е важно както за нас като контролен орган, така и за производителите. Ако причината е в подправките или във вложеното месо, както месопреработвателите допускат, ще им бъде наложена само глоба, тъй като не са нарушили съзнателно изискванията на стандарта", заяви генералният директор на НВМС д-р Йордан Войнов.

"Асоциацията е убедена в коректността на своите фирми и ще изпрати проби за изследване от същите партиди в трета референтна лаборатория в държава- членка на ЕС", заяви изпълнителният й директор д-р Светла Чамова.

Докато траят допълнителните процедури за изясняване на ситуацията, четирите фирми, уличени в нарушение на стандарта, изтеглиха въпросните продукти от пазара.

Стандартите промениха пазара

Утвърдените от НВМС стандарти "Стара планина" за 20 продукта от свинско, говеждо и птиче месо влязоха в сила от 2 август. Те не са одобрени от Българския институт за стандартизация и от Брюксел, а са дело на експерти от НВМС, на технолози от Асоциацията на месопреработвателите и от 30 водещи фирми в бранша. Затова се наричат "утвърдени", а някои ги определиха като "ведомствени".

Седмица след официалното им влизане в сила димитровградската фирма "Лотос" първа в страната започна производството на продукти "Стара планина". Два месеца по-късно месопреработвателните предприятия, одобрени от НВМС за производство на "Стара планина", са 90.

Търговците се възползваха от медийния шум и рекламата, която направи държавата, и побързаха да изложат подобаващо продуктите, изработени "по утвърден стандарт". Последва бум на търсенето. През август от "Пикадили" например съобщиха, че продават до 1 тон на ден и че всички доставени количества се изчерпват докрай.

Любопитството обаче започва да стихва и първоначалният интерес вече не е така предвидим. Затова според експерти продажбите на "Стара планина" са спаднали с около 30% в сравнение с преди месец. Обяснението е във високите цени, които спират част от купувачите.

"В момента има разлика от 2.50 лв. за килограм за един и същ вид продукт "Стара планина", посочва Ивайло Иванов, търговски директор на "Лотос". Причината е, че производителите използват различна суровина. Стандартът не ограничава и не поставя изисквания към суровината и това определено е недостатък. Някои фирми правят каймата или колбасите от замразена обрезка, други - от прясна плешка например. Все е от месо, но различно месо", обясни Иванов.

Въвеждането на стандартите обаче промени пазара на месни продукти. В резултат на търсенето на "Стара планина" продажбите на кайма, кренвирши, кебапчета и кюфтета във високия и в горната граница на средния ценови клас са редуцирани силно. Според Ивайло Иванов намалението в някои от категориите е с около 90%. "Хората се насочиха към "Стара планина", защото за същите пари получават продукти с гарантирано качество", обясни той.

Промяна настъпи и в поведението на търговските вериги. След първоначалните "широко отворени врати" сега те са "на изчакване". Предлагането на "Стара планина" е повече от достатъчно, затова някои от търговците не листват нови видове продукти по утвърдените стандарти и не приемат нови доставчици.

Срокът на годност (до 5 дни за свежите) пък и изискванията за определена температура на хладилните витрини (до 2 градуса) възпират по-малките магазини от продажбата на "Стара планина", което стеснява кръга от предлагане.

След въвеждането на стандартите поведението на производителите също се промени. "За тях е подсигурена добра цена с добър марж. Затова няма смисъл да шмекеруват. Те трябва да се съобразяват със стандарта, за да не го провалят", казва Ивайло Иванов. Остава надеждата, че и останалите от сектора мислят като него.