С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
33 18 ное 2011, 16:00, 20612 прочитания

Люта битка

Пазарът на лютеница се оценява на около 90 млн. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Домати, чушки, патладжан. Плюс олио, захар, сол и подправки. Това е класическият състав на традиционната българска лютеница. В последните години обаче в търсене на бързи печалби и в отговор на натиска за ниски цени много производители използват Менделеевата таблица вместо зеленчуци. Това изкривява продажбите и отблъсква купувачите.

Пазарът


Според собственици на фирми от този пазар в страната се продават около 25 000 - 30 000 тона лютеница годишно. "Кризата не оказва съществено влияние върху обема на продажбите, търсенето е относително постоянно, но има пренасочване на покупките към ниския ценови клас", обясни Иван Янков, управител на "Олинеза".

Сегментацията по цени показва, че най-евтината лютеница е около и дори под лев за бурканче от 250-300 грама, средните цени са около 1.30 лв. за същото количество, а скъпата е по 1.80 лв. и отгоре (пак за този грамаж).

"Стойността на пазара също е условна, защото липсват официални данни. Но, ако се сложи средна цена от 3 лева за килограм, става дума за около 90 млн. лв.", прави уговорка Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и собственик на фирма "Конекс-Тива".



Според Иван Янков продажбите в средния ценови клас ("нито риба, нито рак") намаляват. "Хората си купуват или най-евтиното поради липса на средства, или най-скъпото, защото са ценители и междинният клас все по-малко ги вълнува", отчита Янков.

Между 10% и 20% от произведеното се консумира в ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафетерии) канала. "Но и тук процентите са условни, защото част от заведенията си купуват лютеница в малки разфасовки директно от търговската мрежа", обяснява Константин Ламбрев.

Търсенето на продукта през годината е горе-долу постоянно. Известен спад има през лятото, когато излизат пресните зеленчуци, но той не е драстичен, отчитат производители.

Въпрос на вкус

Разделението по технология отличава два основни вида лютеница – фина и едро смляна. "Разликата е в това, че фината (гладката) се прави от варени зеленчуци или пюрета, а едро смляната (зърнеста) – от печени", обясни Мария Паунова, отговорник по качеството в "Булконс Първомай". "Ние например правим нашата лютеница тип "домашна" само през две седмици от годината, когато се берат пресните зеленчуци", уточнява Паунова.

Има и по-нови рецепти за лютеница, които включват ябълки и моркови например. "Това не е лошо. Лошо е, когато се слагат изкуствени пълнители, сгъстители от рода на т.нар. модифицирани нишестета, оцветители и ароматизатори", казва Паунова. И обяснява, че БДС от 1974 г. допуска влагането на пшенично или царевично нишесте, но не уточнява количеството му. "Няма лошо, ако нишестето е 1%, то спомага за сгъстяването на продукта, но ако е 5-6%, значи се прави крем, а не лютеница", категорична е Мария Паунова.

Практиката показва, че сега някои фирми използват картофено нишесте, други - смачкана тиква, защото е по-евтина, а трети разчитат основно на химията.

"Знайни и незнайни производители нещо бъркат, нещо варят. "Андрешко" се бори, докато получи продукт, който отговаря на ниските цени, търсени от веригите. Представя сертификат и си носи отговорността за т.нар. лютеница", обяснява лошата практика в бранша Христо Кацарски, търговски директор на "Филикон-97" - Пловдив.

Цели се нависоко

По правило лютениците във високия ценови клас не съдържат нишесте, нито консерванти, оцветители и овкусители. "Въпреки лошите времена високото качество има доста ценители", отчита Митко Димитров, собственик на фирма "Митак" - с. Ястребово, Стара Загора, която произвежда лютеница Marco. "Нямаме възможност за голям рекламен бюджет. Информацията за нашите продукти се предава главно от уста на уста. Продуктът ни не е толкова скъп, но веригите го правят скъп, защото е качествен и се търси. Търговците си слагат висока надценка и килограмът достига до 7 лв. в магазина. Тогава човек се чуди дали да си купи лютеница или месо. Но е факт, че продажбите ни растат", обяснява Димитров. Компанията предлага три вида лютеница – македонска, стандартна едро смляна и пикантна пасирана. "Тайната е в постоянно високото качество – от 1 януари до 31 декември то е едно и също. Големите вериги искат цена, цена и пак цена. Ако се увлечеш, няма да можеш да спреш – все ще има някой, който да предложи с 5 стотинки по-малко. При толкова много предложения за лютеница единственото, което ти остава, е да се наложиш с качество - без Е-та, без нишестета. Още повече че няма лаборатория, която да може да каже какъв е процентът на нишестето. Затова ние продаваме само във високия сегмент. Наясно сме, че влезеш ли в ниския – това е война без победители", обобщава политиката на фирмата Димитров.

"Произвеждаме сами основните съставки или ги купуваме от изпитани с годините местни фермери. Даже и подправките сами си ги мелим във фабриката. Мнозина ни имитират. Но ние произвеждаме от 1963 г., а рецептата е претърпяла само малки промени", разказва Мария Паунова от "Булконс Първомай". Според нея добрата лютеница се познава по цвета, консистенцията и вкуса (макар че той е субективен). "Качествената лютеница е с наситено червен цвят. Ако е оранжева или светлочервена, със сигурност съдържа нишесте", казва Паунова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Nielsen: Ръстът в покупките на храни и напитки в България се забавя до 6% Nielsen: Ръстът в покупките на храни и напитки в България се забавя до 6%

Потребителите са все по-сигурни във финансите си, но не са готови да харчат свободно, сочат проучвания на компанията

12 юни 2019, 2679 прочитания

Месопреработвателният сектор се готви за интелигентни фабрики Месопреработвателният сектор се готви за интелигентни фабрики

Компаниите залагат все повече на безопасността и ефективното изпозлване на ресурсите

31 яну 2019, 2763 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Стоки и продажби" Затваряне
Песимизъм обхвана търговците на мед

Търсенето на суровината ще нараства и през 2012 г., но по-бавно от преди

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство