Люта битка

Люта битка

Пазарът на лютеница се оценява на около 90 млн. лв.

Мара Георгиева
23024 прочитания

© Надежда Чипева


Домати, чушки, патладжан. Плюс олио, захар, сол и подправки. Това е класическият състав на традиционната българска лютеница. В последните години обаче в търсене на бързи печалби и в отговор на натиска за ниски цени много производители използват Менделеевата таблица вместо зеленчуци. Това изкривява продажбите и отблъсква купувачите.

Пазарът

Според собственици на фирми от този пазар в страната се продават около 25 000 - 30 000 тона лютеница годишно. "Кризата не оказва съществено влияние върху обема на продажбите, търсенето е относително постоянно, но има пренасочване на покупките към ниския ценови клас", обясни Иван Янков, управител на "Олинеза".

Сегментацията по цени показва, че най-евтината лютеница е около и дори под лев за бурканче от 250-300 грама, средните цени са около 1.30 лв. за същото количество, а скъпата е по 1.80 лв. и отгоре (пак за този грамаж).

"Стойността на пазара също е условна, защото липсват официални данни. Но, ако се сложи средна цена от 3 лева за килограм, става дума за около 90 млн. лв.", прави уговорка Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и собственик на фирма "Конекс-Тива".

Според Иван Янков продажбите в средния ценови клас ("нито риба, нито рак") намаляват. "Хората си купуват или най-евтиното поради липса на средства, или най-скъпото, защото са ценители и междинният клас все по-малко ги вълнува", отчита Янков.

Между 10% и 20% от произведеното се консумира в ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафетерии) канала. "Но и тук процентите са условни, защото част от заведенията си купуват лютеница в малки разфасовки директно от търговската мрежа", обяснява Константин Ламбрев.

Търсенето на продукта през годината е горе-долу постоянно. Известен спад има през лятото, когато излизат пресните зеленчуци, но той не е драстичен, отчитат производители.

Въпрос на вкус

Разделението по технология отличава два основни вида лютеница – фина и едро смляна. "Разликата е в това, че фината (гладката) се прави от варени зеленчуци или пюрета, а едро смляната (зърнеста) – от печени", обясни Мария Паунова, отговорник по качеството в "Булконс Първомай". "Ние например правим нашата лютеница тип "домашна" само през две седмици от годината, когато се берат пресните зеленчуци", уточнява Паунова.

Има и по-нови рецепти за лютеница, които включват ябълки и моркови например. "Това не е лошо. Лошо е, когато се слагат изкуствени пълнители, сгъстители от рода на т.нар. модифицирани нишестета, оцветители и ароматизатори", казва Паунова. И обяснява, че БДС от 1974 г. допуска влагането на пшенично или царевично нишесте, но не уточнява количеството му. "Няма лошо, ако нишестето е 1%, то спомага за сгъстяването на продукта, но ако е 5-6%, значи се прави крем, а не лютеница", категорична е Мария Паунова.

Практиката показва, че сега някои фирми използват картофено нишесте, други - смачкана тиква, защото е по-евтина, а трети разчитат основно на химията.

"Знайни и незнайни производители нещо бъркат, нещо варят. "Андрешко" се бори, докато получи продукт, който отговаря на ниските цени, търсени от веригите. Представя сертификат и си носи отговорността за т.нар. лютеница", обяснява лошата практика в бранша Христо Кацарски, търговски директор на "Филикон-97" - Пловдив.

Цели се нависоко

По правило лютениците във високия ценови клас не съдържат нишесте, нито консерванти, оцветители и овкусители. "Въпреки лошите времена високото качество има доста ценители", отчита Митко Димитров, собственик на фирма "Митак" - с. Ястребово, Стара Загора, която произвежда лютеница Marco. "Нямаме възможност за голям рекламен бюджет. Информацията за нашите продукти се предава главно от уста на уста. Продуктът ни не е толкова скъп, но веригите го правят скъп, защото е качествен и се търси. Търговците си слагат висока надценка и килограмът достига до 7 лв. в магазина. Тогава човек се чуди дали да си купи лютеница или месо. Но е факт, че продажбите ни растат", обяснява Димитров. Компанията предлага три вида лютеница – македонска, стандартна едро смляна и пикантна пасирана. "Тайната е в постоянно високото качество – от 1 януари до 31 декември то е едно и също. Големите вериги искат цена, цена и пак цена. Ако се увлечеш, няма да можеш да спреш – все ще има някой, който да предложи с 5 стотинки по-малко. При толкова много предложения за лютеница единственото, което ти остава, е да се наложиш с качество - без Е-та, без нишестета. Още повече че няма лаборатория, която да може да каже какъв е процентът на нишестето. Затова ние продаваме само във високия сегмент. Наясно сме, че влезеш ли в ниския – това е война без победители", обобщава политиката на фирмата Димитров.

"Произвеждаме сами основните съставки или ги купуваме от изпитани с годините местни фермери. Даже и подправките сами си ги мелим във фабриката. Мнозина ни имитират. Но ние произвеждаме от 1963 г., а рецептата е претърпяла само малки промени", разказва Мария Паунова от "Булконс Първомай". Според нея добрата лютеница се познава по цвета, консистенцията и вкуса (макар че той е субективен). "Качествената лютеница е с наситено червен цвят. Ако е оранжева или светлочервена, със сигурност съдържа нишесте", казва Паунова.

В домашни условия

Според производители тази есен хората отново се върнали по-масово към правенето на лютеница в домашни условия. Константин Ламбрев обяснява това с кризата и добрата реколта от зеленчуци. "Домакините не изчисляват труда и разходите си за електричество. Използват продукти собствено производство и буркани втора употреба. Така лютеницата изглежда по-евтина от индустриално произведената, но това е доста условно", смята Ламбрев.

Според Христо Кацарски варенето на лютеница в домашни условия вече е "по-скоро хоби, защото зеленчуците (ако се купуват от пазара) не са евтини и усилията не си струват".

Ламбрев предупреждава, че вече втора година в ЕС действа наредба, свързана с миграцията на вещества от уплътненията на капачките към съдържанието вътре в буркана. "Миграцията е опасна, особено при продукти с олио като лютеницата. Затова индустрията мина на друг тип капачки, при които гумата е с други съставки и няма преминаване на вещества от капачката към храната. Тези изисквания би трябвало да се отчитат и в домашни условия", обяснява Ламбрев.

Зад граница

Липсват официални данни за продажбите на лютеница зад граница. За някои компании съотношението е 80:20 в полза на вътрешния пазар, за други (като "Конекс-Тива" с марките "Софра" и "Аврора") външните дестинации имат превес. Лютеница се продава основно на т.нар. етнически пазари – там, където има компактни групи от българи и други балкански етноси. Затова пазарът в Испания например е особено голям.

Чужденците купуват предимно едро смляна лютеница, защото фината се смята за твърде специфична. "Всяка държава си има своя кухня и хранителните навици се променят трудно", обяснява трудността да се разшири периметърът на продажбите Христо Кацарски. "Проучване показва, че в Германия се консумира годишно около 150 тона продукти тип лютеница и те си ги внасят, значи има още възможности", посочва Иван Янков.

"Продаваме добре и в чужбина, но не под името лютеница. В Словакия например продуктът ни се нарича промазанка, така местните хора по-лесно се ориентират за какво става дума", разказа Митко Димитров.

Нови играчи

От 40 членове на браншовия съюз, 16 правят лютеница, съобщи Константин Ламбрев. Но производителите са доста повече, просто те не са членове на съюза и за тях няма статистика.

В Топ 5 на фирмите, предлагащи лютеница, са "Дерони" (с марките "Дерони", "Велика", "Царица", "Тодорка", "Петел"), "Олинеза" ("Олинеза", "Наша марка", "Селце"), "Филикон-97" (Philiсon – "Домашна", "Екстра", "Нашенска"), "Булконс Първомай" ("Лютеница Първомай", "Лютеничко"), "Консервинвест ("Първомайска лютеница").

Явно този пазар е интересен, защото дори във време на криза в него влизат нови играчи. Фирма "Компас", която е известна с производството на пастети, от седмица предлага своя марка лютеница - "Фамила". "Вложили сме всичкия опит на нашите технолози, продуктът се изработва по наша рецепта в "Булконс Първомай", обясни Иван Димитров, управител на търговската фирма "Си трейд 2011" (част от структурите на "Компас"). Компанията ще предложи лютеница класик, домашна и селска, обяснява Димитров. И уточнява, че "Фамила" е във високия ценови клас и има амбиции да завоюва 5-7% пазарен дял.

Новият стандарт

През седмицата стана ясно, че вече е одобрен новият браншов стандарт за лютеницата. Инициатор за това е Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци. Стандартът гласи, че 60% от фино смляната и 50% от едро смляната лютеница трябва да са от домати и пипер, а останалото съдържание е по решение на производителя. Изброяват се разрешени суровини и спомагателни материали, сред които моркови, картофи и нишесете - картофено или царевично. Недостатъчно категоричното определение обаче предизвика недоволство сред потребителите, които са убедени, че отново ще има място за съмнения какво точно се влага. Браншовият съюз и Агенцията по храните обаче смятат, че стандартът ще даде възможност за избор на купувачите и ще бъде гаранция срещу злоупотреби със съдържанието на традиционния български продукт.

Очаква се първите продукти по стандарт да бъдат на пазара до два месеца. Те ще бъдат обозначени със специално лого. Фирмите, които искат да ги произвеждат, ще бъдат предварително проверени от Агенцията по храните, а след това ще бъдат обект на постоянен контрол, обещават от контролния орган.

Засега е трудно да се прогнозира какъв ще е интересът към лютеницата по стандарт. Някои производители вече очертават нов проблем, свързан с по-далечното бъдеще на традиционния продукт. "Типичната някога закуска с филия, намазана с лютеница, сега е заместена от филия с течен шоколад", посочва реалистично-песимистично Христо Кацарски.

Домати, чушки, патладжан. Плюс олио, захар, сол и подправки. Това е класическият състав на традиционната българска лютеница. В последните години обаче в търсене на бързи печалби и в отговор на натиска за ниски цени много производители използват Менделеевата таблица вместо зеленчуци. Това изкривява продажбите и отблъсква купувачите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


33 коментара
  • 1
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    И аз бях от хората които смятаха, че не е нужно да се прави зимнина (в частност - лютеница) в домашни условия и да купувам от българските производители, но откакто едно забравено в хладилника бурканче което не хвана плесен дори след 4 месеца - реших че от домашно приготвените зимнини по хубаво няма, а производителите на Е-ментета да вземат да се снимат.

  • 2
    dreamboxer avatar :-?
    hypercube

    На Олинеза не съм видял нито една лютеница, в която да няма нишесте. А защо във въпросните интервюта никой не засегна темата за китайското доматено пюре дето се блъска в лютениците с "традиционна рецепта". Искаме българска качествена стока и искаме да не се бъзикат със състав, произход на суровините и рецепти. Плащаме си! Толкова ли е трудно да се направи ?

  • 3
    volrath avatar :-P
    volrath

    До коментар [#2] от "dreamboxer":

    Да.Толкова е трудно, защото печалбите им от тея 3 лева на кило няма да са 2.50, ако вземат да ви угодят на вас!!!Аман от наглеци!!!

  • 4
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Чувал съм, че айвар произведен в България се продава на доста места в Европа, дори съм си купувал такъв на Софко в Едека. А колкото и да обясняват някои хора как "Друго си е лютеницата", айварът е също толкова вкусен - прилича на едро смляна домашна лютеница.

    До коментар [#1] от "zamen":

    Не е икономически ефективно човек сам да произвежда лютеница в домашни условия. Не говоря за качество разбира се, говоря за цена.

    На човек със заплата над средната, бурканите затворени вкъщи ще му излезнат златни.

  • 5
    djb95 avatar :-|
    djb95

    До коментар [#4] от "NPaine":
    Зависи как смяташ.По цени от тази есен / 15кг чушки , 10 кг домати, 5 кг патлажан , олио / средната цена на килограм излиза около 4,50 лв.Вярно , че е трудоемко , но все пак приготвяш храната си и няма никаква химия.Няма лютеница на пазара , която да се сравнява с домашната. Не коментирам случаите , когато продуктите са собствено производство.Произведенит зеленчуци в селските градини са с неподражаем вкус и отдавна са си био.Криви , с различини големина , но вкусни.

  • 6
    dravalanche avatar :-|
    DrAvalanche

    Не е въпросът в цената, а във вкусът. Все още не съм срещал по-добра от домашната лютеница.

  • 7
    demonoid avatar :-|
    demonoid - чао тирани!

    Учудва ме, че производителите оценяват домашното производство само по параметър "икономическа обоснованост". Ами изгодно ми е, дори и да плащам електричество, при условие че принципно лютеницата се вари в голямата тава на огън. Няма по-истинска и по-вкусна от домашната. Не съм опитвал лютеница дори и във високия ценови клас, която да има вкус като домашната.
    По-горе в статията се казва, че лютеницата било домати и пипер. И можело още моркови и тиква. Ами патладжана къде го забравихте? ;)
    Действително "Митак" правят добра лютеница за цената си, която спокойно може да се нареди до тези от т.нар."висок клас".

  • 8
    chet avatar :-|
    Cvetan Harizanov

    Сложи и минимум два надника по 50 лева и става по 8 лева за килограм.
    Защо никога не смятате труда който влагате в производството в домашни условия?

  • 9
    demonoid avatar :-|
    demonoid - чао тирани!

    Защото трудът е удоволствие. Особено когато си правиш кефа - произвеждаш уникален по вкус и неповторимост продукт. Къде по-лесно е да отидеш до магазина и купиш поредното пюре. Или сте от хората, които вярват, че в лютеницата се слагат "най-красивите и вкусни домати" и "най-червеният, узрял и прав пипер"?

  • 10
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    И на мен не ми се вярваше, че мога от магазина да си купя лютеница и тя да е с вкуса на домашна, но преди 1 месец си бях купил филикон едросмляна, или нещо подобно беше, и на вкус беше много добра. Но наистина си е тото да купуваш при условие, че има 50-60 вида.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал