С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
33 18 ное 2011, 16:00, 21076 прочитания

Люта битка

Пазарът на лютеница се оценява на около 90 млн. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Домати, чушки, патладжан. Плюс олио, захар, сол и подправки. Това е класическият състав на традиционната българска лютеница. В последните години обаче в търсене на бързи печалби и в отговор на натиска за ниски цени много производители използват Менделеевата таблица вместо зеленчуци. Това изкривява продажбите и отблъсква купувачите.

Пазарът


Според собственици на фирми от този пазар в страната се продават около 25 000 - 30 000 тона лютеница годишно. "Кризата не оказва съществено влияние върху обема на продажбите, търсенето е относително постоянно, но има пренасочване на покупките към ниския ценови клас", обясни Иван Янков, управител на "Олинеза".

Сегментацията по цени показва, че най-евтината лютеница е около и дори под лев за бурканче от 250-300 грама, средните цени са около 1.30 лв. за същото количество, а скъпата е по 1.80 лв. и отгоре (пак за този грамаж).

"Стойността на пазара също е условна, защото липсват официални данни. Но, ако се сложи средна цена от 3 лева за килограм, става дума за около 90 млн. лв.", прави уговорка Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и собственик на фирма "Конекс-Тива".



Според Иван Янков продажбите в средния ценови клас ("нито риба, нито рак") намаляват. "Хората си купуват или най-евтиното поради липса на средства, или най-скъпото, защото са ценители и междинният клас все по-малко ги вълнува", отчита Янков.

Между 10% и 20% от произведеното се консумира в ХоРеКа (хотели, ресторанти, кафетерии) канала. "Но и тук процентите са условни, защото част от заведенията си купуват лютеница в малки разфасовки директно от търговската мрежа", обяснява Константин Ламбрев.

Търсенето на продукта през годината е горе-долу постоянно. Известен спад има през лятото, когато излизат пресните зеленчуци, но той не е драстичен, отчитат производители.

Въпрос на вкус

Разделението по технология отличава два основни вида лютеница – фина и едро смляна. "Разликата е в това, че фината (гладката) се прави от варени зеленчуци или пюрета, а едро смляната (зърнеста) – от печени", обясни Мария Паунова, отговорник по качеството в "Булконс Първомай". "Ние например правим нашата лютеница тип "домашна" само през две седмици от годината, когато се берат пресните зеленчуци", уточнява Паунова.

Има и по-нови рецепти за лютеница, които включват ябълки и моркови например. "Това не е лошо. Лошо е, когато се слагат изкуствени пълнители, сгъстители от рода на т.нар. модифицирани нишестета, оцветители и ароматизатори", казва Паунова. И обяснява, че БДС от 1974 г. допуска влагането на пшенично или царевично нишесте, но не уточнява количеството му. "Няма лошо, ако нишестето е 1%, то спомага за сгъстяването на продукта, но ако е 5-6%, значи се прави крем, а не лютеница", категорична е Мария Паунова.

Практиката показва, че сега някои фирми използват картофено нишесте, други - смачкана тиква, защото е по-евтина, а трети разчитат основно на химията.

"Знайни и незнайни производители нещо бъркат, нещо варят. "Андрешко" се бори, докато получи продукт, който отговаря на ниските цени, търсени от веригите. Представя сертификат и си носи отговорността за т.нар. лютеница", обяснява лошата практика в бранша Христо Кацарски, търговски директор на "Филикон-97" - Пловдив.

Цели се нависоко

По правило лютениците във високия ценови клас не съдържат нишесте, нито консерванти, оцветители и овкусители. "Въпреки лошите времена високото качество има доста ценители", отчита Митко Димитров, собственик на фирма "Митак" - с. Ястребово, Стара Загора, която произвежда лютеница Marco. "Нямаме възможност за голям рекламен бюджет. Информацията за нашите продукти се предава главно от уста на уста. Продуктът ни не е толкова скъп, но веригите го правят скъп, защото е качествен и се търси. Търговците си слагат висока надценка и килограмът достига до 7 лв. в магазина. Тогава човек се чуди дали да си купи лютеница или месо. Но е факт, че продажбите ни растат", обяснява Димитров. Компанията предлага три вида лютеница – македонска, стандартна едро смляна и пикантна пасирана. "Тайната е в постоянно високото качество – от 1 януари до 31 декември то е едно и също. Големите вериги искат цена, цена и пак цена. Ако се увлечеш, няма да можеш да спреш – все ще има някой, който да предложи с 5 стотинки по-малко. При толкова много предложения за лютеница единственото, което ти остава, е да се наложиш с качество - без Е-та, без нишестета. Още повече че няма лаборатория, която да може да каже какъв е процентът на нишестето. Затова ние продаваме само във високия сегмент. Наясно сме, че влезеш ли в ниския – това е война без победители", обобщава политиката на фирмата Димитров.

"Произвеждаме сами основните съставки или ги купуваме от изпитани с годините местни фермери. Даже и подправките сами си ги мелим във фабриката. Мнозина ни имитират. Но ние произвеждаме от 1963 г., а рецептата е претърпяла само малки промени", разказва Мария Паунова от "Булконс Първомай". Според нея добрата лютеница се познава по цвета, консистенцията и вкуса (макар че той е субективен). "Качествената лютеница е с наситено червен цвят. Ако е оранжева или светлочервена, със сигурност съдържа нишесте", казва Паунова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Дриймс транс" изгражда логистичен парк за 25 млн. лв. 1 "Дриймс транс" изгражда логистичен парк за 25 млн. лв.

Проектът в индустриалната зона в Божурище ще е готов до средата на следващата година

18 фев 2020, 5353 прочитания

Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски 2 Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски

В десеткилометровата рискова зона около огнището се отглеждат още над 430 хил. птици

17 фев 2020, 2764 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ритейл" Затваряне
Песимизъм обхвана търговците на мед

Търсенето на суровината ще нараства и през 2012 г., но по-бавно от преди

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10