До края на годината ще е ясно дали ще има анулиране на въглеродни квоти
Международната природозащитна организация WWF представи доклад, според който до средата на века световната икономика може изцяло да се движи от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Екоорганизацията признава, че междувременно трябва да се използват традиционните горива, основно природен газ. Дали този сценарий не е твърде оптимистичен и какво все пак е мястото например на въглищата? Работят ли механизмите за намаляване на парниковите емисии? По тези въпроси разговаряме с Марк Джонстън, старши съветник към WWF по въпросите на енергетиката и климатичните промени.
Според WWF до 2050 г. планетата може да се захранва изцяло от ВЕИ. Не е ли твърде оптимистично - икономиката е силно зависима от конвенционалната енергия? Какво е бъдещето на въглищата, петрола и газа в енергийния микс на Европа?
- Мащабът и спешността на проблема с климатичните промени често са подценявани в политическите дебати. През следващите 40 години делът и абсолютното количество на фосилните горива, използвани по света, трябва да намалеят значително, за да избегнем увреждане на природните системи. 80% от парниковите емисии от човешка дейност се дължат именно на тези горива. Първата стъпка е енергийната ефективност във всеки сектор. Искаме ВЕИ да се развиват колкото се може повече, на много места по света те вече постигат успех.
Сериозният подход към климатичните промени изисква много десетилетия. Междувременно ще се използват изкопаеми горива, но се надяваме количествата да спадат. Ние сме против ядрената енергия и въглищата, а газът е опцията, която запълва празнината в прехода към чиста енергия.
Залежите на газ обаче са много по-изобилни, отколкото човечеството може да си позволи да изгори, без това да навреди на климата. Европа може да развива газопроводи и LNG терминали, но не трябва да се опиянява от това евтино и до известна степен мръсно гориво. За целта са нужни мерки за намаляване на емисиите в секторите във и извън Европейската схема за намаляване на емисиите (ЕСТЕ), например стандарти при електроуредите и автомобилите. Операторите на електрическите и газовите мрежи ще са длъжни да помагат на клиентите си да пестят енергия, а това ще намали търсенето на газ.
Освен това имаме т.нар. Effort Sharing Decision (решение на ЕС за "споделяне на усилията" за намаляване на парниковите газове от секторите извън търговията с емисии, например транспорт, сгради и земеделие - бел. авт.). Страните от Източна Европа, които са по-бедни, могат да увеличат емисиите си до определено ниво. Богатите държави трябва обаче да ги намаляват, за да се постигне среден спад в ЕС, без да се пречи на икономическия растеж.
Кризата уби дискусията за климатичните промени – финансовата стабилност и енергийната сигурност изглеждат по-наложителни. Как убеждавате хората да се занимаят с този по-дългосрочен въпрос?
- Не мисля, че климатичната дискусия е мъртва в Европа. Във Великобритания, Германия и скандинавските страни оживено се дискутира какви са следващите климатични мерки. Например Норвегия и Швеция имат обща схема за подпомагане на ВЕИ. ЕС има цели за тези източници до 2020 г., но сега дебатът е какво трябва да се случи след това. Именно северните държави могат да подкрепят останалите в общността относно развитието на зелените централи. Финансовата ситуация влияе върху всекидневната политика, което е разбираемо, но в същото време например в Европейската комисия отделните комисари - по околната среда, климата и енергетиката, обсъждат дългосрочните инвестиции. Състоянието на околната среда създава възможности за нови работни места – обновяването на сградите създава заетост, икономическа активност, пести пари и защитава околната среда.
Много потребители недоволстват заради стимулите за ВЕИ. Как могат техните интереси да се балансират с тези на инвеститорите?
- Има много примери в ЕС за механизми за насърчаване, които са коригирани, за да са по-ефективни. Има и примери за прегряващи пазари. Общият европейски подход ще създаде по-голяма стабилност, но такъв едва ли ще заработи през следващите 6 години. Засега схемите за подпомагане са въпрос на национален избор, правителствата трябва да потърсят и приложат най-добрите практики от съседите си. Например при вятърните ферми, вместо 15 години да се плаща фиксирана преференциална цена за енергията, може да се изплаща премия за определено количество енергия. Например обявено е, че дадена цена ще се плаща при достигане на 20 млн. киловатчаса вятърна енергия. Ако този обем е произведен за 12 или 16 години, субсидията спира тогава. Така има достатъчно стимул за привличане на инвестиции, а печалбите са горе-долу ясни още в началото.
Европейската схема за търговия с емисии страда от свръхпредлагане на евтини квоти. Какво трябва да се промени, за да може тя ефективно да насочва пари към чисти технологии?
- Липсата на недостиг в ЕСТЕ се дължи отчасти на вратички в законодателството от 2009 г. Политиците оставиха възможност твърде много въглеродни кредити от международния пазар да бъдат допуснати до ЕСТЕ. Застоят в схемата се дължи на рецесията, която не беше предвидена, когато се фиксираше таванът на емисиите. През юли ЕК ще представи два документа в тази връзка. Първият цели краткосрочен ремонт на схемата – отлагане на търговете за част от квотите през третия период (2013-2020 г.), които бяха планирани за догодина. Ако държавите членки одобрят идеята през септември, има възможност тя да се реализира до края на годината. Другият текст е т.нар. първи доклад за напредък след последните изменения в директивата за ЕСТЕ. Той ще включва набор от мерки за оздравяване на схемата в дългосрочен план. Държавите членки ще ги обсъдят и вероятно през 2013 г. ще има ново законодателно предложение за отмяна на квоти и по-нисък таван на емисиите. По политически съображения все още не е решено дали това да се случи преди или след изборите за Европейски парламент през 2014 г. От догодина повечето квоти ще бъдат продавани, основно на енергетиката, чрез търгове. Препоръчва се с парите да се финансират вътрешни или международни проекти в областта на климата, например енергийна ефективност и ВЕИ.
Постъпва ли Европа разумно, като е по-предпазлива от САЩ относно шистовия газ?
- Да, европейските институции не дават зелена светлина за проекти в тази сфера, а по-скоро призовават за внимателно обмисляне. ЕК изследва дали европейското екологично законодателство е достатъчно стриктно. Обсъжда се например какво трябва да попада в оценката за въздействие върху околната среда – отделни сондажи или цели проекти. Този въпрос ще се решава и на национално ниво.
Добро решение за климата ли са инсталациите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS), или те просто носят допълнителни екологични рискове?
- По-скъпи са от други възможности за намаляване на емисиите. Ако в една централа днес замените въглищата с газ, това може да е по-евтин вариант за съкращаване на емисиите. В дългосрочен план, ако човечеството не успее да задържи затоплянето до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива на температурите, ефектите ще са неблагоприятни за достъпа до продоволствия и вода, както и за енергийните системи. Реакцията на обществото трябва да е адекватна, щетите при надхвърлянето на този праг ще са огромни. Така че не можем напълно да задраскаме CCS като възможност.
4 коментара
Според мен за Европейския енергиен пазар по-неотложен проблем е дали Германия играе в отбор с ЕС или се спасява индивидуално в съвместни бизнес проекти и договори с Русия.
Защото обща енергийна политика и пазар са невъзможно без Германия, а тя май предпочита (в разрез с интересите на ЕС) да се спасява сама.
Газ или ВЕИ безусловно е важен въпрос. Но при разпокъсан енергиен пазар какъвто имаме в ЕС, няма нито единна стратегия нито смислена оценка на какви алтернативи са оптимални.
А-у-у нова опасност пред Европата.Страх,страх му е майката иначе може и да почне да мисли електората и да спре да инвестира в кухи проекти.
Първо беше птичи грип. После - свинска версия. Първо заговориха за глобално затопляне, после за също така глобално охлаждане, после пак за затопляне, в един момент говореха едновременно за затопляне и охлаждане. Междувременно имаше, после нямаше, накрая не се разбра за Ел Ниньо, приказваше се, че Гълфстрийма ще тръгне наопаки. Всяка година се изтъпанчва по някой, който обявява, че хлябът или месото или олиото или дамските превръзки ще са крайно недостатъчни, защото не знам какво си. Изобщо хрумне ли на някого да се изцепи с предположение за някакъв световен или локален катаклизъм, медиите с някакво мазохистично удоволствие моментално и безкритично почват да го раздуват като неизбежен и непредотвратим край на света.
Комунист