Хранителната индустрия - между "да" и "не"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хранителната индустрия - между "да" и "не"

Хранителната индустрия - между "да" и "не"

Свито потребление и административен натиск белязаха развитието на бранша през миналата година

Мара Георгиева
4707 прочитания

© Shutterstock


По-малко продадeни храни, напитки и нехранителни стоки преди Коледа и Нова година както в сравнение с ноември, така и спрямо декември 2011 г. Това показаха отчетите на Европейската статистическа служба в началото на тази година. Данните за България в традиционния месец за пазаруване - декември, също сочат спад от съответно 0.6 и 5.5%.

Свиващо се потребление

и засилващ се внос на суровини. Увеличаващ се административен натиск и междуфирмена задлъжнялост. Плюс сив сектор и непрекъснати промени в наредби на земеделското министерство. Това е част от бизнес средата за хранително-вкусовия бранш през миналата година.

"2012 мина под знака на световната криза, изострени отношения с веригите магазини, поръчково законодателство и нелоялна конкуренция", допълва Илонка Аврамова, председател на Асоциацията на месопреработвателите. И още: "Търговските вериги налагат евтини вносни хранителни продукти с недоказано качество и произход. Нерегистрираните производители не се контролират от Агенцията по храните. В същото време ние непрекъснато трябва да се оправдаваме и да се доказваме. Налице е неравнопоставеност на българските продукти спрямо вносните от гледна точка на официалния контрол, осъществяван от агенцията", твърди Илонка Аврамова.

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, потвърждава тенденция за спад. Консумацията на млечни продукти намалява с 10-15% през 2012 спрямо 2011 г. Единствено при продуктите, които съдържат растителни масла (т.нар. имитиращи), не се отчита понижено търсене и обяснението е в по-ниската им цена.

Основен дял в себестойността на продуктите е суровото мляко – между 60-70%. Енергоносителите (горивата за производство и дистрибуция, електроенергия) формират около 20%, обяснява Димитър Зоров. Всички тези елементи на себестойността скочиха, но въпреки това от година и половина браншът задържа цените. Малцина само си позволиха да ги увеличат с около 10%, казва той. Затова и фалитите в сектора се увеличават.

Свито потребление отчитат и месопреработвателите. Делът на предприятията от сектора, които успяват да пробият на европейския и международния пазар, е малък. Балансът на България в търговията с живи животни, месо и месни продукти в стойност продължава да се влошава и е отрицателен. "Увеличи се безработицата, а работещите, които запазиха работните си места, получават по-ниски възнаграждения. В същото време семействата от другите страни, членки на ЕС, дават 13% от доходите си за храна, при нас хората отделят от семейния си бюджет около 36%", посочва неблагоприятни фактори Илонка Аврамова.

Кризата е повсеместна

По данни на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България през 2012 г. седем големи хлебозавода в страната са затворили врати. Някои от малките фурни също са спрели да работят. Липса на външен инвеститорски интерес, поскъпване на брашно, енергия и транспорт и в същото време продажби на най-евтиния в Европа хляб. Такава е картината в сектора според управители на дружества. Статистиката сочи, че цената на брашното през миналата година се е повишила с над 50% спрямо 2011 г., а в същото време цената на хляба не е променена, посочва Мариана Кукушева, председател на федерацията. Влияние оказват също покачващата се минимална работна заплата и осигурителните прагове. Затова и в този сектор очакванията са за още затворени врати на предприятия.

"Измръзвания, суша, изцяло провалена в някои региони реколта от вино. Това беше характерно за 2012 г., но трендът е леко възходящ", казва Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара. Появиха се млади изби, които имат агресивна маркетигнгова политика. Традиционните винопроизводители имат традиционни пазари, контакти и позиции. Налице е и сътрудничество между изби, за да могат да предложат големи количества вино, търсени от търговците зад граница, обобщава картината Моллов.

Миналата година и началото на тази се характеризират и

изострени отношения

между фирмите и държавата. Наредба на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) забрани на млекопреработвателите да произвеждат сирене и кашкавал от мляко и от продукти със заместители по едно и също време, макар и в различни цехове. Според разпоредбите всяка промяна в дейността трябва да бъде заявена предварително и това може да се прави само два пъти в годината. Националната асоциация на млекопреработвателите атакува наредбата пред Върховния административен съд (ВАС).

Месопреработвателите пък имат проблеми, свързани с поправките в Наредба №32 от 23.03.2006 г. на Министерството на земеделието и храните за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Тя съдържа забрана за влагане на вода над определено количество, както и на разрешени от законодателството добавки в храните.

"Наредбата въвежда нови изисквания и стандарти при производството на заготовки и продукти от птиче месо, които противоречат на разпоредбите на европейското законодателство. Тя не е нотифицирана пред Европейската комисия и не се прилага за продукти от другите страни - членки на ЕС, които продават на българския пазар. За пореден път се прилагат двойни стандарти, които са в ущърб на българските производители", коментира Илонка Аврамова. Освен това наредбата не урежда изрично какво ще стане с продукцията, която е безопасна, в срок на годност и е в магазинната мрежа и складовете, но е произведена преди датата на влизането й в сила. Логично е новите изисквания да не се прилагат за тези продукти. Но не. "Чрез медийни изяви и със заповеди се нарежда на българските производители да дарят, унищожат или обработят термично наличните при тях продукти от птиче месо. Когато търговските вериги представиха същите аргументи, администрацията се сети, че има криза, и удължи срока за реализиране на продукцията, но само за тази, която се намира в складовете на магазините, но не и в складовете на предприятията", посочва Аврамова. Според нея "с тази наредба не се спира консумацията на обработено птиче месо, а само се забранява то да е българско". Затова браншовата асоциация обжалва наредбата пред ВАС.

Взрив от негодувание предизвикват и готвените промени в Закона за храните. "Проектът предвижда нови административни тежести за бизнеса, повсеместен контрол, задушаване на дребното предприемачество и практическа забрана на някои видове търговия", обобщава Николай Вълканов от Института за пазарни изследвания.

В специално становище браншовите организации от хранителния сектор посочиха редица парадокси, записани в проектозакона. Например глобата за незаконно предприятие, което не плаща данъци, такси и осигуровки, е 3500 лв. Същата е глобата и ако в тоалетната на изрядна фирма липсва попълнен чек-лист с датата и часа на почистване. Ако в предприятие, заявило, че ще произвежда продукти от мляко, бъдат намерени "имитиращи" продукти, санкцията е 100 хил. лв. Ако същият имитиращ продукт е произведен в незаконно предприятие, санкцията е 3500 лв.

"Крайната цел на проектозакона за храните, изглежда, е да оцелеят малък на брой фирми, което ще улесни контрола върху тях, които имат ресурса да се справят с ежедневните планини от документи, които трябва да бъдат попълвани, както и с множащите се такси, регистрации, лицензи и проверки", коментира Вълканов.

Хранителната индустрия обаче има и своите

звездни мигове

които са резултат от одобрени промоционални програми, финансирани от ЕС. Средствата се отпускат всяка година за реклама на хранителни продукти в други държави от евросъюза или в трети страни.

От 2009 г. досега Европейската комисия е одобрила девет промоционални програми, предложени от български браншови организации, на стойност 32 млн. евро. Една от тях вече е изпълнена, а шест са в процес на изпълнение - три са за промоция на млечни продукти в Германия и Испания, в Русия и Бразилия, в Австралия и Обединените арабски емирства, две са за вина – в Русия и Китай, в Китай, САЩ и Австралия, и една – за консервирани плодове и зеленчуци в Германия, Полша, Румъния. Други две промоционални програми стартират в началото на тази година.

Резултатите от единствената приключила засега програма - "Европейско сирене, моля", са повече от добри. "Реализираните през 2012 г. количества българско сирене и кашкавал в Русия и Украйна са над два пъти повече в сравнение с годините преди старта на промоциите", посочи Димитър Зоров. Увеличават се продажбите на сирене и кашкавал и в Германия (от 700 тона през 2009 г. до 1233 тона за 2012 г.) и Испания (от 46 тона преди три години износът им през 2012 г. се е вдигнал до 150 тона). Резултатите са пряко свързани с програмата "Европейско млечно наследство", предложена от Националната асоциация на млекопреработвателите.

От края на 2011 г. се осъществява и програмата "Освободете вкуса" на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България. В резултат на промоциите продажбите зад граница се увеличават. По данни на земеделското министерство през 2010 г. български компании са изнесли за Румъния 670 тона компоти от праскови, а до октомври миналата година - 1363 тона. Аналогична тенденция се забелязва и по отношение на Полша, където през 2012 г. са пласирани 1175 тона консерви. Ръст има и при износа на лютеница за Германия - от 190 тона през 2011 г. до близо 300 тона година по-късно.

По-малко продадeни храни, напитки и нехранителни стоки преди Коледа и Нова година както в сравнение с ноември, така и спрямо декември 2011 г. Това показаха отчетите на Европейската статистическа служба в началото на тази година. Данните за България в традиционния месец за пазаруване - декември, също сочат спад от съответно 0.6 и 5.5%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е да не плачка "хранителната промишленост"! Миро нали го изритаха, сега да внимават повече кой ще е следващият министър на храните, да не е някой натегач, като Миро!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK