Безводни проблеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Безводни проблеми

Безводни проблеми

Силно амортизираната напоителна инфраструктура изправя пред все по-сериозно предизвикателство фермерите

Деница Ватева
3145 прочитания

© Цветелина Николаева


От 10 кубика вода, пуснати от язовира, до стопанствата стигат 5-6. Това коментираха оризопроизводители от Пловдивския регион наскоро. Силно амортизираната напоителна инфраструктура и все още липсата на адекватна стратегия на национално ниво как това да се поправи вече създават сериозни притеснения след фермерите. Проблемът е силно обвързан и с все още недостатъчната комасация на земите в страната, която "блокира" евентуалните действия на сдружения на производители.

И ако все още ситуацията не е критична, пропуснатите ползи вече дават отражение върху производителите. Така например през изминалата година голяма част от реколтата от слънчоглед и царевица не успя да бъде спасена заради проблеми с напояването. По оценки на зърнопроизводителите поне половината от реколтата е можело да бъде спасена, ако е имало възможност за осигуряване на достатъчно количества вода за стопанствата. Подобни проблеми имаха и производителите на зеленчуци, които обаче донякъде успяха да компенсират загубите си заради по-малкия размер на самите ферми.

Остаряла инфраструктура

С условието, че на практика няма обобщена информация за състоянието на напоителните съоръжения в страната и покритието им, преобладаващите мнения са, че тя е силно амортизирана. Съоръженията, които се стопанисват от подчинената на земеделското министерство държавна фирма "Напоителни системи", макар и разположени в цялата страна, на практика обслужват малка част от площите.

Според данните на самата компания към момента годни за напояване са около 5.3 млн. дка, като реално вода се ползва от между 220 и 270 хил. дка. За тези стопанства пък се купува вода директно от дружеството или чрез сдружения за напояване, в които влизат фермери. Според официалните данни от регистрираните 89 такива сдружения някаква дейност развиват едва 14, които ползват малко над 1% от хидромелиоративния фонд.

Проблем след проблем

Неизползването на практика на инфраструктурата, липсата на каквито и да било ремонти по нея през последните години, както и несъздаването на каквато и да било програма за развитието й вече създават сериозни притеснения сред фермерите. От една страна, България няма сериозен проблем с водата, но постоянните загуби по мрежата и кражбите увеличават в пъти цената за тези, които я ползват. От друга, има цели региони, където въобще няма съоръжения - заради силна амортизация или кражби. Така се стига до омагьосан кръг.

Какво може да се направи

Инвестициите в подобряване на тази инфраструктура са огромни и е необходима дългосрочна стратегия за развитието й. През настоящия програмен период имаше възможност в оперативната програма за развитие на селските райони да стартира мярка за модернизация, но това така и не се случи. Частните инвестиции на този етап също изглеждат неосъществими от гледна точка на друг сериозен проблем, свързан с все още неслучващата се комасация на парцелите, което заедно с някои законови пречки е основната причина на практика да не се създават сдружения на ползватели.

При работата на земеделското министерство в подготовката за новия период досегашният земеделски министър в кабинета на ГЕРБ Мирослав Найденов няколко пъти съобщаваше, че се работи по залагането на този приоритет в следващия програмен период. Дали обаче това ще се случи, предстои да се разбере.

От 10 кубика вода, пуснати от язовира, до стопанствата стигат 5-6. Това коментираха оризопроизводители от Пловдивския регион наскоро. Силно амортизираната напоителна инфраструктура и все още липсата на адекватна стратегия на национално ниво как това да се поправи вече създават сериозни притеснения след фермерите. Проблемът е силно обвързан и с все още недостатъчната комасация на земите в страната, която "блокира" евентуалните действия на сдружения на производители.

И ако все още ситуацията не е критична, пропуснатите ползи вече дават отражение върху производителите. Така например през изминалата година голяма част от реколтата от слънчоглед и царевица не успя да бъде спасена заради проблеми с напояването. По оценки на зърнопроизводителите поне половината от реколтата е можело да бъде спасена, ако е имало възможност за осигуряване на достатъчно количества вода за стопанствата. Подобни проблеми имаха и производителите на зеленчуци, които обаче донякъде успяха да компенсират загубите си заради по-малкия размер на самите ферми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    След 23 години се сетихме :-) Браво, но да припомним - към 1988 година бяхме 4-ти в света по системи за напояване и мелиорация :-) Продавахме системи и технологии на Израел, днес ги купуваме от тях :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK