Плодовете на тяхното недоволство

Производителите протестират срещу ниските изкупни цени, а държавата се бави с необходимите мерки за стабилизиране на сектора

Няколко седмици след като производителите на зеленчуци се оплакаха от ниските изкупни цени за продукцията им, в края на миналата седмица бяха организирани и протести. Бунтът е на над 300 фермери от района на Сандански и Петрич, които дори затвориха за кратко главния път към Гърция. Те разказваха пред медиите, че доматите се изкупуват под 40 стотинки за килограм - сума, която дори не можела да покрие разходите за производство.

Фермерите настояват да се спре контрабандата на зеленчуци от съседни страни, която подбивала пазара, както и да се повишат субсидиите за българската продукция. Производителите ще внесат официална декларация в земеделското министерство с исканията си като още не е ясно какви стъпки ще предприеме реално ведомството.

Сякаш превантивно преди няколко седмици земеделският министър Димитър Греков съобщи, че ще настоява за повишение на митата на вносните зеленчуци - мярка, която в този си вид на практика не може да се случи. Държавата обаче има и други инструменти, с които може да подпомогне сектора.

Неосъществими идеи

На този етап не е ясно какви мерки ще вземе земеделското министерство по въпросите на сектора, като през уикенда бе съобщено, че предстои тази седмица назначението на зам.-министър, който да се заеме с неотложните проблеми. Дотук обявената от Димитър Греков идея за защитни мита, е неосъществима. ЕС има общи регламенти за вноса на селскостопански продукти и дължимите мита, като за някои държави има и допълнителни споразумения. Така например в общия случай при внос на зеленчуци е най-вероятно да възникне задължение за плащане на базово мито, евентуално допълнително мито и евентуално обезпечение.

Двете държави - Турция и Македония, от които най-често се внасят пресни зеленчуци в България, обаче имат известни преференции. Например Турция има споразумение с ЕС, според което използва нулева ставка за внос на зеленчуци при един от компонентите на базовото мито - т.нар. адвалорно мито (изчислява се като процент от митническата стойност). При стоките от Македония пък вносителят може да поиска преференциално тарифно третиране на база споразумение за асоцииране между ЕС и Западните Балкани, при което има нулева ставка за базовото мито. ЕС е договорил в рамките на Световната търговска организация възможността за налагане на допълнително мито, но това е само в случаите, когато вносната цена е по-ниска от т.нар. прагова цена, която всяка година се дава от Брюксел в световната организация.

Тази прагова цена указва сумата, която осигурява минимално задоволителен жизнен стандарт на производителите на същите стоки в общността. От влизането на България в ЕС през 2007 г. не е имало ситуация, която налага въвеждането на такова допълнително мито за плодове и зеленчуци.

Какво може да се направи

Освен по-засилен контрол върху вноса на плодове и зеленчуци и евентуално пресичане на злоупотребите при него, ако има такива, държавата на практика има и други възможности да подпомогне сектора. Например от години различни неправителствени организации настояват да се организират т.нар. фермерски пазари - на тях селскостопанските производители предлагат стоката си директно на крайни клиенти и при по-висока цена, отколкото предлаганата от посредниците. В много от западноевропейските държави тези пазари са "пътуващи" - всеки ден от седмицата в различен град се затваря площад, улица или парк, където производителите предлагат продукцията си на потребителите. В България вече имаше самоорганизирани такива пазари експериментално и първите данни сочат, че има интерес към тях. За да имат достъп до тях и малките производители обаче, е нужно да се минимизират разходите за представянето на пазара.

Освен чрез повишение на субсидиите за сектора, които също са свързани с известни ограничения от ЕС, може да се създадат и мерки в бъдещата програма за развитие на селските райони, които да го насърчат. В следващия програмен период след 2014 г. един от основните приоритети, заложен от Брюксел, е свързан със "скъсяване" на веригата на доставка от фермера до крайния потребител, тъй като се смята, че земеделските производители са най-уязвими по нея. Така всяка държава може да заложи мерки, които биха постигнали тези цели. Такива например са схеми за насърчаване на обединения на производители с цел засилване на пазарните им позиции и евентуални колективни преговори с големи търговци, вериги или износители, през възможности за маркетинг, директни продажби и др.

Още от Капитал