Стандартни грешки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стандартни грешки

Стандартни грешки

Три години след въвеждането им интересът към по-качествените храни по браншови и държавни норми е скромен, а причините са много

Мара Георгиева
7441 прочитания

© Красимир Юскеселиев


На пазар, където платежоспособното търсене е рядкост, е трудно да си конкурентен с друго освен с цената. А при бързооборотните стоки е невъзможно това да стане без компромис с вложените продукти. Затова и логично с началото на кризата предприемчиви производители до такава степен видоизмениха произвежданите продукти, че съдържанието на опаковката приличаше повече на учебник по химия. А сред множеството появяващи се и изчезващи марки беше все по-трудно потребителят да се ориентира кое сирене е с мляко, и кой салам - с месо.

Ето защо през 2010 г. и купувачите, и компании с традиции приветстваха опитите на браншовите организации и на държавата да бъдат въведени стандарти за някои от най-масовите храни. Появиха се т.нар. утвърдени стандарти за девет вида месни продукти под марката "Стара планина", БДС за кисело мляко, сирене и кашкавал, "България" - за три типа брашно и три вида хляб, и браншов стандарт за лютеницата.

Най-голям бе интересът към "Стара планина". Не само защото бе първи по време, но и защото министърът на земеделието и храните по това време - Мирослав Найденов, с многобройните си медийни изяви му направи внушителна реклама. С измисления "соев скандал" обаче, при който едни фирми шумно бяха обявени за грешници, а после оправдани след надлежни проверки в чужбина, същият министър постави началото на края. Доверието към храните по стандарт се срина още в зародиш (виж каретата).

Хубаво, но скъпо

Ще бъде пресилено, ако се твърди, че идеята се провали, но е факт, че и днес интересът към тези храни е предпазлив.

Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната фирма "Тандем", назовава честно една от причините за това. "Изискванията, записани в стандартите, не съответстват на изискванията на пазара. Продуктите "Стара планина" са с много малък срок на годност и с много висока себестойност. Краткият пазарен цикъл в съчетание с ниските покупателни възможности на хората не са привлекателни за производителите", отбелязва Вътев.

Подкрепя го и собственик на мандра от Югозападна България, пожелал анонимност. "Продавам сирене, което зрее 6-8 месеца. За да поддържам такъв обем продукция, трябват много пари. А пазарът иска евтиното. Ако нямаш серия в ниския ценови клас, няма да оцелее и скъпата ти серия."

"Ако продуктът се купува така, както се харесва – ще е много добре за нас. Но, за съжаление, правилата оскъпяват", казва Росен Стефанов от отдел "Продажби" на "Мероне". Компанията е от 21 години на пазара и произвежда само кашкавал.

Проблемът с дисбаланса в цени е особено остър при лютеницата. "Пазарът не приема по-скъпите продукти по стандарт. Не помага дори уверението, че са по-добри и че са гарантирани чрез контрола на държавата", обяснява управител на фирма за производство на консерви. И дава пример. "Продава се лютеница и за 90 стотини, и за 6 лева – за едно и също количество. Как се постигат тези 90 стотинки? Имаш капачка, буркан, труд, електричество, такси за веригите. А къде е суровината?" Въпреки тази явна "алхимия" обаче търсенето на лютеница по стандарт съвсем не е лавинообразно, отчитат търговци.

Нежеланието да се произвеждат храни по стандарт се обяснява и с това, че някои компании си поставят по-висока летва

"Някога БДС за кашкавала имаше три подкатегории – за екстра, първо и второ качество. Сегашният БДС не се цели в екстра категорията, докато нашият кашкавал отговаря точно на описаните в нея показатели", обясняват хора от бранша. Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, пък акцентира върху лоялността към дадена марка. "Има утвърдени производители и за клиентите няма значение дали техните млечни продукти са по БДС или не. Потребителите харесват определен бранд и си купуват точно него. Марката продава", казва Славова.

Стандарт "Бюрокрация"

Всички производители на храни по стандартите твърдят, че спазването им изисква допълнителни инвестиции и усилия. Плюс последващ контрол от агенцията по храните. "Това е все едно сам да си вкараш вълка в кошарата. Регистрираш ли се, че ще произвеждаш по стандартите, в предприятието ти постоянно ще влизат проверяващи и ще следят дали спазваш записаното. Нямаме нужда от тези усложнения", обясни откровено управител на кланица.

Симеон Присадашки, собственик на млекопреработващата фирма "Жоси", обаче е на противоположно мнение. "Имаш разписани в стандарта показатели. Твърдиш, че ги спазваш, значи трябва да си готов за проверки. Останалото е шикалкаване", коментира Присадашки. Той обаче посочва друга причина, която отслабва ентусиазма на производителите - тежката и бавна процедура преди регистрацията, съпътствана с огромна документация.

Забравеният вкус

Към недоверието и по-високите цени на продуктите по стандарт се прибавят и вкусовите предпочитания на част от потребителите. Носталгията по "млякото на баба", оказва се, не е магнит за всички. Киселите млека по БДС имат специфичен, по-кисел вкус. Той обаче е непривичен за мнозина, привикнали към по-сладките млека, налагани в годините след 1989. Така страхът от "поставяне в рамки" също се оказва пречка за някои компании. "Защо трябва да залагам на това, което се е харесвало преди 20 и повече години. Сегашните технологии са по-добри, защото разчитат на по-ниско съдържание на сол и киселинност от записаното в стандарта", казва собственик на преработваща компания.

Николай Миленков, управител на "Еврокомпакт", дава примери за това как технологиите се променят. "В стандартите са заложени определени количества сол, но сега тенденцията е за по-малко съдържание на сол, както и за липса на алергени." Миленков е категоричен, че няма как да се постигне познатият от преди 1989 г. вкус на кренвиршите например, дори и да се спазва стандартът "Стара планина". Причината е, че "породите животни са различни, суровините се отглеждат по нови технологии". Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, също е на това мнение: "Няма как хлябът да има същия вкус от едно време, защото вече не се използват дървени съдове например. Всичко е алпака, всичко е унифицирано", казва тя.

Държавен или фирмен

Утвърждаването на стандартите бе опит за въвеждане на определени правила за качествена храна, по които държавата и производителите постигнаха съгласие. Ръкостискането обаче, оказва се, не постигна очаквания ефект. Вероятно затова новият изпълнителен директор на Агенцията по безопасност на храните проф. Пламен Моллов определя въвеждането на стандартите като пи ар акция. "Стандартите за мен са най-нискостоящите правила, които би трябвало да се изпълняват от максимален брой фирми. С общи правила не може да се постигне високо качество, защото това е най-ниската бариера. За мен еталон е фирменият стандарт. Смятам, че трябва да се налага марката, за която собственикът страда лично", коментира Моллов. Той е категоричен, че "стандартите в този им вид са повей от миналото и няма да решат проблемите с нискокачествените продукти на пазара". "Може би те дават някаква гаранция, но това е най-ниската възможна гаранция. Трябва саморегулиране, но с ясни писти и правила", заяви Пламен Моллов.

Този начин на мислене се поддържа и от производители. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на "Пършевица", също смята, че "стандартите са още една възможност за фирмите, но първостепенна роля играе брандът и едва тогава е съчетанието със стандарта".

И Николай Кръстев, главен технолог на фирма "Елви" и млечните продукти "Боженци", е застъпник на тезата "Марката решава всичко". "Имаме си фирмен стандарт. Разчитаме на това, че сме си изградили бранда, а не на надписа "произведено по БДС", казва Кръстев. И обяснява, че фирмата не предлага изобщо кашкавал "Боженци". Причината - "нямаме необходимото качество, за да сложим марката".

Юлиан Узунов, управител на консултантската компания ТМА, е още по-категоричен - според него "държавните продуктови стандарти за храни са глупост". "Продуктовият стандарт е рецептура с определени изисквания, но не е работа на държавата да се меси в рецептурите. Производителят трябва да си изгради репутация с този продукт и ако клиентите му го харесват, няма никакво значение какво съдържа продуктът. Стига да е безопасен, разбира се", аргументира се Узунов. И дава пример. "Ако харесвам салам от соя, не виждам никакъв проблем да си го купя. Въпросът е производителите да не лъжат потребителя и честно да обявят съдържанието върху етикета, а не държавата да ми казва какво да слагам в салама. Аз мога да сложа това, което моите клиенти харесват", смята той. Според него има най-малко три посоки, в които държавата може да бъде полезна. Да контролира дали производителят отговаря на изискванията за добри производствени и хигиенни практики. Да го принуди да слага етикети върху продуктите с изписано вярно съдържание, при това с четлив шрифт. И да създаде условия за лоялна конкуренция, като ограничи сивата икономика, принуждавайки всички по веригата да работят с фактури и да си плащат данъците.

Засега основният интерес на производителите се поддържа от изискването в детските градини да се предлагат само продукти по стандарт. Бъдещето обаче е на храните с традиционно-специфичен характер, с наименования за произход, на биопроизводството, показва тенденцията на общия европейски пазар. И кой знае - може би ще дойде време, когато "храните ще се продават в аптеките, защото са здравословни", както се изрази Николай Миленков.

 

"Стара планина" за колбаси

Най-голям шум се вдигна около въвеждането на стандартите "Стара планина" за кренвирши, салами и др. Производителите се настроиха за големи и сигурни количества, а потребителите потръпваха в очакване на позабравени вкусове. Дни след пускането на продукти "Стара планина" в търговската мрежа обаче министър Мирослав Найденов изненадващо събра журналисти и съобщи бомбастично, че четири фирми слагат соя в продуктите по стандарт. Собствениците реагираха веднага и изпратиха контролни проби от същите партиди продукти в Германия. Седмица след скандала германските лаборатории обявиха, че не са установили наличие на соя. Реабилитацията на "виновните" мина между другото. Част от тях просто се отказаха изобщо да произвеждат по стандарта, а потребителите останаха със своите съмнения. "След шоуто доверието към стандарта се срина отвисоко", казва управителят на една от набедените компании. "Скандалът със соята си беше пиар на министър Найденов. Само че черен и на гърба на фирмите. Никой не каза, че фирмите не са виновни. Всичко се потули", спомня си Илонка Аврамова, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Днес одобрените предприятия за производство на продукти "Стара планина" са 95, но на практика тези, които наистина ги произвеждат, се броят на пръсти.

 

БДС за млечни продукти

Докато останалите стандарти бяха резултат от единомислие между представители на съответния бранш и държавата, БДС за млечните продукти бяха приети по всички правила на Закона за стандартизацията. А това означава двегодишни усилия, съпътствани от формиране на експертна група с участие на технолози, научни работници, ветеринари, стандартизатори, браншовици, представители на организации на потребителите. Постигане на консенсус от абсолютно всички участници в работната група за съдържанието на стандарта, без да се налага волята на мнозинството. Обществено обсъждане. И накрая - одобрение от Института за стандартизация и публикация в официалния бюлетин на ведомството. Процесът се усложни, защото "българско кисело мляко" и "българско бяло саламурено сирене" са наименования за произход. Това означава, че производителите им трябва да преминат през процедура и в Патентното ведомство. Днес фирмите, които са одобрени да произвеждат продукти по БДС, са 32, но реално са по-малко, защото в регистъра на Агенцията по храните една и съща фирма се брои поотделно за всеки продукт. Компаниите за производство на кашкавал по БДС са 7, а за сирене - 11. При сиренето има големи вариации в самата технология, което позволява да се произвежда и за 5, и за 15 лв./килограм. А технологията при кашкавала не позволява да се правят компромиси, обясняват производители. И уверяват, че тъкмо заради тази особеност фирмите, които го произвеждат, спазват правилата, макар че не афишират "произведено по БДС".

 

"България" за брашно и хляб

"Интересът към хляб "България" е много голям", уверява Стаменка Дамянова, изпълнителен директор на "Хлебопроизводство и сладкарство" – Троян. "При този хляб импровизациите по рецептурата са невъзможни. Брашното е по утвърден стандарт, начините за производство са по-различни, солта е по-малко. Хлябът е с пет стотинки по-скъп, но дава сигурност, че е здравословен", казва Дамянова.

На фона на стотиците хлебопекарни и мелници в страната обаче само 77 са регистрираните обекти за производство на хляб "България". Според Марияна Кукушева стандартът не е получил огромна подкрепа от бизнеса, защото "основната суровина при нас е винаги истинска, не може да се замени с друга и хората са сигурни в това, което ядат. Освен това хлябът е единственият продукт без Е-та", твърди Кукушева.

 

Браншови стандарт за лютеница

Само пет са фирмите, които са регистрирани да произвеждат лютеница по браншовия стандарт. На практика това са най-големите производители за вътрешния пазар. Основната причина за плахия интерес е цената. "Продуктите по стандарт стават непродаваеми на фона на останалите предложения на пазара", признава собственик на фирма, пожелал анонимност. Спас Петров, търговски директор на "Консерв инвест", също отбелязва: "Търсенето на лютеница по стандарта е възходящо, но не е това, което очакваха производителите." Причината е: "Купувачите са ориентирани прекалено ценово."

На пазар, където платежоспособното търсене е рядкост, е трудно да си конкурентен с друго освен с цената. А при бързооборотните стоки е невъзможно това да стане без компромис с вложените продукти. Затова и логично с началото на кризата предприемчиви производители до такава степен видоизмениха произвежданите продукти, че съдържанието на опаковката приличаше повече на учебник по химия. А сред множеството появяващи се и изчезващи марки беше все по-трудно потребителят да се ориентира кое сирене е с мляко, и кой салам - с месо.

Ето защо през 2010 г. и купувачите, и компании с традиции приветстваха опитите на браншовите организации и на държавата да бъдат въведени стандарти за някои от най-масовите храни. Появиха се т.нар. утвърдени стандарти за девет вида месни продукти под марката "Стара планина", БДС за кисело мляко, сирене и кашкавал, "България" - за три типа брашно и три вида хляб, и браншов стандарт за лютеницата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    qwweee avatar :-|
    МM

    Да не забравяме как "изтипосаха" наколко големи фирми че лъжат със съдържанието на соя в стандарта . Това си беше удар под кръста ...

  • 2
    yerdna avatar :-|
    Crux

    Моето лично мение е, че колбасите, произведени по стандарта "Стара планина" са по-качествени и по-вкусни от останалите.

  • 3
    mi6ail1234 avatar :-|
    mi6ail1234

    Моето мнение,че млякото произведено по сегашното БДС е по-качествено и по-вкусно от другите млека.Има и малко особености - например млякото на Данон по БДС(На баба) според мен не е най-доброто от марките,които предлагат кисело мляко по БДС.
    Това си е мое мнение и не съм платен от някоя фирма да пиша тук коментари.

  • 4
    fitil4o avatar :-|
    fitil4o

    При млечните продукти единствено държавната "Елби Булгарикум" спазва стандарта и като цяло са й качествени продуктите.
    За колбасите положението е доста зле, почти всички са пълни с генномодифицирана соя повече от нормата (2%), освен това една камара оцветители, стабилизатори и стартерни култури. Това неминуемо води до много заболявания сред населението. Аз лично бих платил двойна и тройна цена, но да знам, че продуктите са наистина качествени, а не тъпкани с отровни боклуци и химикали.

  • 5
    patchev avatar :-|
    HXP

    Да не правя реклама тук, но най-доброто кисело мляко е наследника на ДСО Млечна промишленост...

  • 6
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    До коментар [#4] от "fitil4o":

    Ти лично би платил, но очевидно болшинството хора не. Това е и причината пазара да е пълен с такива боклуци.

  • 7
    izabell avatar :-(
    izabell

    Всички си мислехме, че е далечно бъдещето когато истинската качествена стока ще присъства по изключение на нашата трапеза,а се оказа с днешен срок на годност.

  • 8
    renova avatar :-|
    Рене

    В държава, където Цветан Василев (КТБанка) е за четвърти път "Банкеръ" на годината, а 45% от населението живее в крайна бедност, няма място за храна, родна марка с добро родно качество! Само вносни скъпарски "гурме" марки и евтини ментета - далечни спомени за хранителни продукти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK