Храни и лека индустрия – в очакване на нови пазари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Храни и лека индустрия – в очакване на нови пазари

В месопреработвателния бранш конкуренцията е много изострена, а потреблението е свито заради ниската покупателна способност

Храни и лека индустрия – в очакване на нови пазари

Потрeблението е свито, надеждата е в продажби зад граница

Мара Георгиева
7523 прочитания

В месопреработвателния бранш конкуренцията е много изострена, а потреблението е свито заради ниската покупателна способност

© ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА


Стагниращ вътрешен пазар, надежди, насочени към експорта, трудности, борба за оцеляване, но и позитивни примери. Такава е картината при леката индустрия. Всеки един подсектор, разбира се, има своите особености. Така например износът е основният двигател за мебелната промишленост. Той поддържа и текстилния сектор, който обаче страда от липса не само на квалифицирани кадри, но на кадри въобще. На вътрешния пазар пък местните производители на храни и напитки се борят с агресивен и силно конкурентен внос. Очакванията на всички тях като цяло са за трудна година, в която продажбите зад граница ще са водещи за успеха.

Смесена картина при храните и напитките

Свитото търсене определя настроението в секторите за производство на храни и напитки. По наблюденията на мнозинството търговци стагнацията продължава в повечето подсектори и разширение на пазара не се очаква. Това важи с пълна сила за месните продукти. Производители споделят очаквания за остра конкуренция в бранша и дори възможни фалити заради високата фирмена задлъжнялост, ниската покупателна способност, сивия сектор и натиска на търговските вериги към малките производители.

Ивайло Иванов, търговски директор на "Лотос" – Димитровград, споделя и друга интересна тенденция от 2013 г., която вероятно ще продължи  през 2014 г. - ниските цени на свинското месо карат потребителите да предпочитат свежото месо, а това свива продажбите на  преработени продукти.

Позитивни и успешни примери в хранителния сектор все пак не липсват. Фирма "Лактина" - Банкя, която произвежда закваски за млечни продукти, през 2013 г. направи успешни продажби в Китай. Компанията инвестира близо един милион евро в нови машини и отчита около 40% ръст на продажбите. И макар проектът с Китай да е в начален стадий, управителят и съсобственик на "Лактина" Георги Георгиев очаква разширение на пазарите през 2014 г. и сериозни инвестиции за отваряне на поне 200 нови магазина в Китай. Извън това Георгиев прогнозира сериозно навлизане на млечни продукти от други държави на българския пазар. Според него цената на суровото мляко ще продължи да се вдига заради недостига му не само в България. "Възможни са и фалити на мандри по тази причина, както и заради свитото търсене", казва той. Георгиев обаче вижда сериозен потенциал в предлагането и производството на пробиотици на базата на млечнокисели организми. "Лактина" отчита 40% ръст на продажбите на пробиотици през 2013 г, уточняват от дружеството.

"Кризата дава отражение върху потреблението и води до търсене на по-евтини заместители на захарта", смята търговският директор на "Захарни заводи" Красимир Добрев. Компанията, която през 2013 г.  отбеляза 100 години захарен бизнес в България, въпреки това ще се бори за по-голям пазарен дял на вътрешния пазар (около 30% в момента), като планира ръст на приходите и разширяване на външните пазари през 2014 г.

Износът води мебелния бранш

След големия спад заради икономическата криза, експортът е този, който поддържа мебелния бранш. По данни на браншовата камара за първото полугодие на 2013 г. продажбата на мебели зад граница бележи годишен ръст от 13% и достига 324 млн. евро. На пазара активно работят 950 мебелни фирми, а около 240 вървят към фалит, се твърди в анализ на Българската стопанска камара. Практиката показва, че първи отпадат малките "гаражни производители", а оцеляват по-големите предприятия, с повече финансов ресурс, които могат да си позволят известно време да работят и на загуба и успяват да си плащат банковите кредити. Понякога обаче това е за сметка на задължения към техни доставчици.

Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, очаква повече възможности за нови пазари през 2014. "Има доста запитвания от чужди партньори за съвместна дейност, за смесени предприятия и производство в България", казва тя. Според нея плюсът на българските компании в сектора е в доброто съотношение разходи - качество. "Заради повишената цена на труда Китай вече не е толкова конкурентна дестинация, каквато беше преди няколко години. Освен това сроковете за доставка от Китай до Западна Европа са дълги и затова възложителите на мебели по поръчка търсят по-лесни варианти", обобщава Елица Ненчева. Тя очаква тази тенденция на завръщане да продължи и през 2014.

Мнението, че изходът е в разширяване на външните пазари, споделя и Стоян Стоянов, собственик на мебелната компания "Тедива" от Добрич, който очаква повече продажби зад граница. "Българският пазар намалява като обем и като стойност. Тенденцията на свиване не е отскоро, пазарът се сегментира", обобщава ситуацията в сектора Стоянов. Според него ще продължи и тенденцията все по-големи играчи – търговци на мебели, да завземат все по-голям дял от продажбите в страната. Сътрудничеството с тях обаче изисква инвестиции в качествено оборудване. "Голяма част от фирмите в сектора разчитат на стари технологии, но с тях освен в махалата няма къде другаде да продават изделията си", обобщава Стоянов.

Проблем за сектора е липсата на изпитателен център за мебели в страната. Сега всички изпитвания за здравина, якост, наличие на забранения формалдехид и други показатели се правят в чужбина, което оскъпява процедурата. А тя е задължителна. Друг сериозен проблем за производителите на мебели е и липсата на подготвени кадри.

Кадрови проблем и в текстилната промишленост

Поръчки от чужбина и липсата на квалифицирани изпълнители са характерни и за шивашкия и обувния бранш.  "Работа има, но няма работна ръка. Ако браншът се провали, това ще е не заради липса на пазари, а заради лошия имидж, който му беше създаден и заради който сега няма кадри", твърди Валерия Жекова, управител на "Ина трейд" - търговска фирма, която доставя машини, оборудване и материали за шивашката промишленост. Според Жекова "добрите предприятия в сектора работят с пълна пара, могат и още, но няма кой да работи в тях". Очакванията са, че натискът на възложителите върху цените за изпълнение на поръчките ще продължи. "Но предимствата на страната ни – кратки срокове на доставка и качествени поръчки, засега ни помагат да задържим цените при преговорите", обобщава Жекова.

За проблема с липса на хора, които имат желание да работят в шивашката индустрия, говори и Лъчезар Главинов, съсобственик на фирмата за спортни облекла "Диел". Въпреки това компанията разширява пазарите си както на Запад, така и на Изток. Не така оптимистично е настроена обаче д-р Малина Антонова, съсобственик на фирма "А.С.А. - Антон Антонов" - Петрич. "Три месеца нямахме никаква работа, сега през декември отново имаме поръчки", казва тя. Фирмата е в бранша от 2006 г. и работи с гръцки възложители.

За трудна година за целия обувен сектор заради свития вътрешен пазар, но и за очаквания за повече продажби и нови пазари в чужбина споделят от обувната компания "Колев и Колев" - София. Собственикът Иван Колев отбелязва тенденцията на завръщане на западни възложители от Далечния изток и насочване на поръчките към български обувни компании заради доброто оборудване, квалифицираните работници и все още ниската цена на труда.

И производителите на парфюмерия и козметика разчитат основно на продажбите зад граница. "Секторът не е в отлично, но е в прилично здраве", казва Димитър Георгиев, собственик на "Роза импекс" - Пловдив. През отминалата година компанията е успяла да пробие на нови външни пазари и очаква да продължи да прави това и през тази година.

Костадин Чорбаджийски, собственик на "Мес-Ко" - Петрич: "Летаргия и несигурност определят настроенията сред фирмите в сектора. Стагнацията продължава, не очаквам разширение на пазара на месни продукти. Конкуренцията в бранша ще продължи да бъде все така остра, възможни са и фалити. Сериозен проблем е фирмената задлъжнялост, това е бомба, която може да гръмне. Голяма част фирмите са без материални активи - като кутии, през които минават просто някакви пари. Сивият сектор е постоянна величина. Нужни са адекватни мерки срещу натиска на търговските вериги към малките производители".
Фотограф: Капитал
Лъчезар Главинов, съсобственик на "Диел": "Разширяваме пазарите си в Германия, Русия, Италия, Австрия, имаме очаквания и за Полша. Продаваме в около 30 държави. През 2013 г инвестирахме 500 хил. лв. за преустройство и цялостно саниране на фабриката. Всичко това е в очакване на по-голямо производство. Създаваме нови работни места, но проблем е липса на хора, които имат желание да работят в шивашката индустрия. Мнозина са свикнали да живеят със социални помощи, но не и да заработват парите си".
Фотограф: Капитал
Иван Колев, собственик на "Колев и Колев": " През 2013 г. отчетохме по-високи обороти, но това е заради външните пазари. Изпълняваме поръчки за Русия, Испания, Италия. През 2014 г. очакваме да разширим експорта. Има тенденция западните възложители да насочват поръчките си към български обувни компании вместо към Китай и други страни от Далечния изток заради доброто ни оборудване, квалифицираните работници и все още ниската цена на труда. На вътрешния пазар обаче е трудно. Потребителите тук нямат желание да пазаруват обувки, дали заради липса на пари, страх или колебания, свързани с политическата обстановка. Но е факт, че не са настроени да се забавляват, като пазаруват, а купуват само при нужда."
Фотограф: Капитал
Димитър Георгиев, собственик на "Роза импекс": "Козметичният сектор не е в отлично, но е в прилично здраве. Успяваме да устискаме. Продаваме повече от 25 продукта в над 46 държави. През 2013 г. прибавихме нови осем външни пазара. Очаквам да разширим географското си присъствие зад граница и да увеличим продадените количества".
Фотограф: Капитал

Стагниращ вътрешен пазар, надежди, насочени към експорта, трудности, борба за оцеляване, но и позитивни примери. Такава е картината при леката индустрия. Всеки един подсектор, разбира се, има своите особености. Така например износът е основният двигател за мебелната промишленост. Той поддържа и текстилния сектор, който обаче страда от липса не само на квалифицирани кадри, но на кадри въобще. На вътрешния пазар пък местните производители на храни и напитки се борят с агресивен и силно конкурентен внос. Очакванията на всички тях като цяло са за трудна година, в която продажбите зад граница ще са водещи за успеха.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK