След скандалните разкрития за манипулациите на междубанковия лихвен индекс Libor и валутните пазари от търговци на големи банки все повече се увеличават критиките и към друг традиционен бечмарк на финансовите пазари – лондонския златен фиксинг. Той е установен през 1919 г. като част от опитите на британската столица да възстанови статуса си на финансов център след Първата световна война. Близо век по-късно фиксингът се използва от страна на минни компании, бижутери, централни банки и финансовия сектор при търговията на злато, определяне стойността на акции и деривати.
Пет банки
Курсът се определя ежедневно от пет финансови институции – първоначално това са група търговци на злато, оглавявани от NM Rothschild & Sons, които в днешно време са заменени от банките HSBC, Deutsche Bank, Scotiabank, Barclays и Sociеtе Gеnеrale. Поддръжниците на тази система изтъкват, че нейното дълголетие е доказателство за ефективността и полезността й. Според нарастващия брой критици обаче начинът на определяне на фиксинга е непрозрачен, старомоден и уязвим за злоупотреби.
Призивите за реформиране на системата идват от различни посоки. На първо място са регулаторите, които станаха по-критични към финансовите бенчмаркове след разкритите манипулации на Libor. Германските власти вече са поискали от Deutsche Bank документи, свързани с ролята й в определяне на цените. От академичните среди се появяват въпроси относно справедливостта на сегашния модел и се предлагат промени като въвеждане на външни наблюдатели и електронно следене на процесите, а в САЩ са стартирани поне три дела с обвинения за манипулации на фиксинга. "Повечето хора от индустрията биха предпочели да запазят фиксинга, защото работи. Реформа обаче е нужна – това, което бе приемливо по отношение на прозрачността преди пет години, е недопустимо днес", коментира Натали Демпстър от World Gold Council.
Съмнения за манипулации
Банките нямат голям пряк финансов интерес от участието си в определянето на фиксинга, но съмненията са, че по време на ежедневните съвети те могат да информират тайно свои клиенти, което им дава нечестно предимство при търговията. Според изследване на финансисти от Университета на Западна Австралия в първите минути след определяне на фиксинга обемът на търговия с деривативни инструменти, обвързани със златото, се повишава с 50%. Това подсказва, че някои участници на пазара получават информация, преди тя да бъде обявена публично. Банките категорично отхвърлят тези обвинения.
Дори да запази сегашната си форма, лондонският фиксинг е на път да претърпи важна промяна, свързана с доминацията на западните финансови институции. Deutsche Bank планира да продаде мястото си в комитета, като за най-вероятен купувач се сочи подразделение на южноафрикасната Standard Bank, което в момента се продава на китайската държавна Industrial and Commercial Bank of China. През 2013 г. Китай се превърна в най-големия пазар за благородния метал в света.
След скандалните разкрития за манипулациите на междубанковия лихвен индекс Libor и валутните пазари от търговци на големи банки все повече се увеличават критиките и към друг традиционен бечмарк на финансовите пазари – лондонския златен фиксинг. Той е установен през 1919 г. като част от опитите на британската столица да възстанови статуса си на финансов център след Първата световна война. Близо век по-късно фиксингът се използва от страна на минни компании, бижутери, централни банки и финансовия сектор при търговията на злато, определяне стойността на акции и деривати.
Пет банки
0 коментара