Зърнопроизводството ще бъде по-конкурентно без субсидии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зърнопроизводството ще бъде по-конкурентно без субсидии

Капитал Daily

Зърнопроизводството ще бъде по-конкурентно без субсидии

Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в интервю за "Капитал Daily":

6390 прочитания

Капитал Daily

© Капитал Daily


В близко бъдеще ще има категорична преоценка на цената на труда на заетите в зърнопроизводството.

По-реално е да искаме от Европа еднакви субсидии, та ако ще да са нула.

Земеделието е непривлекателен занаят, но има начин да стимулираме хората да се занимават с него.

Българските производители на зърнени култури са едни от най-големите получатели на европейски субсидии - на година сумата е 1.2 млрд. лв., голяма част от които са съсредоточени в най-големите производители. Субсидиите в икономиката обаче често са критикувани, че като изкуствена мярка изкривяват пазара, свиват конкуренцията, ограничават иновациите и карат производителите да увеличават производството си само за да получават повече средства.

"Българското зърнопроизводство ще бъде по-конкурентно от европейското, ако ЕС спре субсидиите за отрасъла", коментира Ангел Вукодинов - заместник председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в разговор с "Капитал Daily". Да чуеш това от човека, който представя отрасъл, наистина е изненадващо. Вукодинов обаче има своите аргументи и застава на 100% зад думите си.

"Знам добре, че чисто икономически субсидиите са вредни за бизнеса. Споделям това на 100%", казва той и допълва, че страната ни има конкурентните предимства, необходими за просперитет на отрасъла - произвеждаме повече на по-ниски цени в сравнение с много европейски държави. Част от факторите са обективни и са свързани с по-подходящите природни условия. "Зърнопроизводителите вече обработват земята с техниката, с която и европейците я обработват, използваме торовете и семената, които те ползват, но в същото време българският работник получава по-малко. Затова нашият бранш не се притеснява вече, ако се премахнат субсидиите на ЕС", смята Вукодинов. Той обаче не вярва, че това може да стане в близко бъдеще. Затова е по-реално да искаме от Европа еднакви субсидии, та ако ще да са нула. Това е справедливото отношение. Ако има криза в Европа, нека да ги редуцира и да ги спре, но това трябва да бъде общо решение и еднакво отношение към всички, счита заместник-председателят на националната асоциация на зърнопроизводителите. Още повече че и в Европа, и в България има и други не толкова явни начини за подпомагане на селското стопанство като преотстъпения данък върху печалбите, преотстъпения акциз на горивата и други.

Защо не като в САЩ

В националната асоциация на зърнопроизводителите се обсъждат и намират положителни страни на американския начин на подпомагане на фермерите. Практиката в САЩ, която е един големите производители на зърно в света, е да се подпомага застраховането на дохода на фермера. Изискванията са стриктни - всеки, който поиска такава помощ от правителството на САЩ, трябва да докаже с баланс и отчет приходите си от зърнопроизводство през последните 10 години. Субсидията, която държавата дава, е за покриване застраховката на 75 на сто от този доход, разказва Вукодинов. Разбира се, фермерът може да вложи и свои средства, така че да има 100-процентова гаранция, че в случай на лоша реколта той ще получи от застрахователя осреднената сума на доходите си за последните 10 години. Предимствата според Ангел Вукодинов са поне две - сумата на субсидиите, които САЩ дават, е по-ниска от тези, които дава ЕС. Подкрепя се само бизнесът на светло, което особено за България е много важно.

Ангел Вукодинов прогнозира, че в близко бъдеще ще има категорична преоценка на цената на труда на заетите в зърнопроизводството. Ще сработят пазарните механизми и след като няма предлагане на селски труд, цената му неминуемо ще се вдигне. "Като няма хора, ще трябва да вкараме машини, които да ги заместват. И да плащаме подобаващо. Цената на труда на човека, който управлява система от сложни селскостопански машини, не може да е по-ниска от тази на човека, който работи в индустрията", разсъждава той. Защото производителността на селския труд ще става по-висока с новата техника. Това е икономическата логика. Затова и следвайки тази логика, Вукодинов плаща на своите 22 работници във "Вуки" 45% по-висока заплата от средната за страната. Плюс бонуси за производителен труд и при високи резултати.
Шансовете да се насочат работници в аграрния сектор в този момент са два. "По-вероятният е да привличаме емигранти от по-бедни страни, а другият е стандартът на живот да се вдигне толкова, че да могат хора да си позволяват да живеят и работят на село", казва заместник-председателят на националната асоциация на зърнопроизводителите.

"Не виждам шанс българското село да се възстанови във вида, в който на мен ми се иска - с множество здрави малки стопанства. Една слаба държава като нашата няма да задели ресурс за това, казва Вукодинов и добавя, че за него по-голям инвеститор от българския инвеститор през последните години надали има в България. При 30 млн. дка обработваема земя и при 100 - 150 лева на декар, необходими само за оборотни средства - това са 5 млрд. лв. само оборотни средства. Отделно по данни на асоциацията на вносителите на агротехника всяка година българските фермери купуват техника за 0.5 млрд. лв. със собствени средства - без субсидии", казва той.

Как земеделието да стане привлекателно

"Земеделието в цял свят е непривлекателен занаят. Затова ще трябва да стимулираме хората да се занимават с него, като им осигурим нормална доходност, но при условие да произвеждат достатъчно храна с минимален праг на качество, определен със стандарти, и да пазят природата от замърсяване. Звучи добре. Има и още два аспекта - развитие на селските райони и социалните фактори. Но ние като асоциация казваме, че последните два фактора трябва да са следствие на бизнес, на положителни икономически резултати, които да доведат до желаните социални последици и стабилно развитие на селските райони. А най-често в европейските и в националните програми социалният елемент се извежда първи. При това положение и при условие че финансовият ресурс е ограничен, ти възпроизвеждаш бедност там, където е бедно", казва Вукодинов и отново се връща на темата със субсидиите: "Лично аз съм за субсидиране на резултати, а не на количество обработена земя или глава добитък. Обвързаната подкрепа трябва да е резултат от произведена продукция като количество и като качество."

"Впрочем през 2014 г. нашите интереси за плащане на декар засети площи вече са по-различни от интересите ни през 2007 г. Тогава себестойността на тон пшеница беше 60-65 лева за тон, а субсидията беше 14 лева. Сега при себестойност 160 лева за тон, защото цените на всички фактори на себестойността вече са европейски, субсидията е 30 лева и ще пада постепенно към 25 лева. Така че съотношението субсидия/производство все повече намалява и в един момент като икономически механизъм те няма да са интересни", казва той и допълва: "Да, субсидиите дадоха тласък на производството на пшеница, което е добре. Вярвам в тезата на аграрни икономисти, че на практика субсидиите се преразпределят и остават на входа на всяко производство, включително и на пшеница. Те остават при доставчиците на производствените фактори и в рентата, защото тя нарасна много."

Как се формира себестойността

Нека най-напред да кажем, че в абсолютни цифри себестойността всяка година е различна. Ако очакваш да произведеш 400 кг пшеница от декар, себестойността е една, ако очакваш 600 килограма - друга. Ако годината е лоша и имаш заболявания по посевите, разходите нарастват. Да започнем с рентата - тя е около 30-35 лв. средно за страната. Така тя формира около 15% от себестойността. Горивата формират също около 15%, на амортизацията на машините се падат 10%, заплатите са между 8 и 10 процента, семена, торове и препарати - около 35%, до 5% са привлечени средства, общи разходи - 10%. Разбира се, във всяко стопанство себестойността е различна и това е нормална пазарна ситуация. За масовото производство на пшеница средно в България се изразходват 150 лева и повече. Тази година надхвърлихме тези рамки, защото имахме нападения от инсекти и гъбни заболявания и се наложи да пръскаме няколко пъти. Всяко пръскане увеличава разходите с 5-8 лева на декар.
В близко бъдеще ще има категорична преоценка на цената на труда на заетите в зърнопроизводството.

По-реално е да искаме от Европа еднакви субсидии, та ако ще да са нула.

Земеделието е непривлекателен занаят, но има начин да стимулираме хората да се занимават с него.

Българските производители на зърнени култури са едни от най-големите получатели на европейски субсидии - на година сумата е 1.2 млрд. лв., голяма част от които са съсредоточени в най-големите производители. Субсидиите в икономиката обаче често са критикувани, че като изкуствена мярка изкривяват пазара, свиват конкуренцията, ограничават иновациите и карат производителите да увеличават производството си само за да получават повече средства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Субсидирането има смисъл само докато се развие даден сектор, след това е вредно. Крайно време е да се спрат субсидиите за зърнопроизводство, и без това печелят достатъчно много, вече се чудят какви самолети да си купуват.

  • 2
    rdu55315348 avatar :-|
    S.Y.K

    Нужно е подпомагане на малките фермери, а огромна част от тях се занимават с производство на плодове и зеленчуци.Те обаче или не получават или е смешно малко, за да е фактор за развитието им.Същото е и при животновъдите.Субсидира се производство, което е основно за износ.Логика никаква.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Американското селскостопанско производство е субсидирано средно над 40%. Дали си задавате въпроса защо?

  • 4
    tulsa avatar :-|
    тулса

    До коментар [#3] от "daskal1":

    Задаваме си го...И отговорът е какъв?

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Тулса, здравей! След депресията в края на 1920- те години вСАЩ започва един много интересен процес на капитализация и специализация на селското стопанство, иницииран от Сиърс АНС Робук. В конгломерата влизат банки, производители на селскостопански машини, торове, дрехи и хранителни стоки. Те започват с подготовката на 2,000 координатори. В същото време се сключват договори с университети за изследване на най- подходящите за региона производства. Координаторите биват разпратени по региони. Те сключват договори от името на холдинга за финансиране на фермерите които са съгласни да следват указанията. Така започва процесът на интензивното стопанство, в който финансирането от банките е ключов елемент. В същото време правителството на Рузвелт разбира стратегическото значение на храните като елемент на социалната и икономическа политика на страната, включително и Закона за Социална Сигурност и започва планомерно дългосрочно договаряне и изкупване на селскостопансите производства. Излишъците се продават или даряват в чужбина по така наречените Зърнени Грантове, възможно е и договаряне на години и производства в които не се произвеждат определени артикули. Политиката на финансирането е особено фокусирана по отношение на зърнените храни, не напразно фактически има само четири световни фирми търгуващи с тях - АДМ, Каргил и т.н. Просто е ясно че тези производства са стратегически ресурс. В края на краищата на Джо Пъблик не му пука обменната релация на долара към еврото, за него един долар е един долар и храната в Америка трябва да е евтина и много. Останалото е проблем на европейците :-)

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Тулса, виж и историята на Agricultural Adjustment Act и контрола на седемте стратегически зърнени храни в САЩ, интересен процес

  • 7
    today avatar :-|
    today

    И какъв е келепира от това субсидиране, взимат от парите на народа, дават ги на производителите на царевица, от която 2/3 се изнася, демек даваме подаръци на други. Защо, много сме богати, или какво?
    Субсидии докато се модернизират, накупиха си нова техника, вече са производителни и конкурентни, стига толкова.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#7] от "today ;)":
    Сметката, т.е. Келепира, е далеч по-стратегическа. "Царевицата" държи редица бедни страни нахранени и зависими. В България от тази "царевица" се финансира Американският Университет (има опция за разрешаване на продажба на част от гранта). И главното, никой не може да произведе царевица с която да нахрани животни и бедни хора, или да произведе подсладител по- евтино от Америка. Без нея много в Африка или в Палестина биха измрели от глад, а месото в САЩ би било недостъпно за бедните. Храната е стратегически фактор в международната и във вътрешната политика.

  • 9
    ham avatar :-|
    ham

    При една голяма суша...Гореспоменатите твърдения биха развеселили доста публиката и биха в много-голяма степен ,натъжили колегите на тоя Дебеланко!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.