Износът на зърнени култури от България продължава да бележи ръст за трета поредна година, като месец август е бил рекорден в това отношение, показват данните на анализаторски компании от аграрния сектор. Към настоящия момент в чужбина са продадени около 35% от пшеницата и царевицата. Традиционно вътрешното потребление на тези култури е около 30% от произведената продукция.
Увеличеното производство и благоприятното време правят възможно поддържането на високи темпове на търговия с чужбина, което затвърждава позицията на страната като значим участник на пазара в Черноморския регион. Най-големи обеми от земеделската продукция се транспортират през пристанище Варна, а основните дестинации, за които се насочват натоварените със зърно кораби, са страни от Европейския съюз. Тази година производителите са потърпевши от понижението в цената на пшеницата. Спадът от 210 евро за тон на 173 евро за тон при фючърсите, търгувани на борсата MATIF във Франция, определено се отразява негативно и на българския пазар. Очакванията са, че част от намалените приходи от пшеницата ще могат да се компенсират с увеличената рентабилност от продажбите на царевица. Основен проблем за участниците в сектора си остава липсата на опит и компетенция в управлението на ценовия риск.
Добра реколта въпреки дъждовете
По данни на компанията "Агрикор", която е специализирана в брокеража на зърнени и маслодайни култури и изготвянето на пазарни анализи, производството на пшеница, царевица и ечемик се запазва високо и през тази година. "За сезон 2013/2014 г. производството и износът сумарно са вероятно най-добрите от 1999 г. насам", коментира Петър Димитров, основател и главен брокер на компанията. Според него това се дължи на относително благоприятните климатични условия. "Практически от 2007 г. не сме имали сериозен проблем с времето", добавя Димитров, като уточнява, че валежите от тази година са изместили жътвата на основните култури с няколко седмици назад, съответно и експорта на реколтата. Заради дъждовете прибирането на пшеницата се забави и вместо юли да е традиционно силният месец за износа й, това се случи през август. Тогава експортът на зърнени и маслодайни култури отчита пик с над 1.25 млн. т, показват статистиките на "Агрикор".
Заради дъждовете изостана и жътвата на царевицата и слънчогледа. "През октомври жътвата на царевицата навлезе в разгара си и смятам, че през този месец износът сумарно се доближава също до 1 млн. тона по неокончателни данни", посочва Димитров. По негова информация реколтата от царевица все още не може да бъде прибрана и около 20-25% от площите са неожънати. Това е притеснително за фермерите, тъй като те разчитат на приходите от продажба на царевица, които могат да компенсират част от загубите в добивите и спада в цената на пшеницата.
В момента на борсата MATIF във Франция котировките на фючърсите за януари са 173 евро за тон при над 200 евро през април. Счита се, че котировките на този пазар са най-точният ориентир за цените, на които продават българските фермери. Тяхната продукция се конкурира със зърното, отгледано в Русия (59 млн. т пшеница), Украйна (22.3 млн. т пшеница) и Румъния (8 млн. т пшеница), които са основни износители от Черноморския регион. Той добива 14% от пшеницата в света и допринася за 23% от световния експорт на зърнената култура. В сравнение с основните си конкуренти България успява да продава царевица на по-високи цени от тези от Украйна, но на по-ниски от тези на северните ни съседи. Причината за конкурентната позиция е в доброто качество на родната царевица, по-ниските разходи за транспорт през територията на страната и по-малките разходи за претоварване и окачествяване на зърното. Според данните българският производител получава най-висока цена от износителите в Черноморския регион и според практиката от последните години има добри възможности за продажба на продукцията.
Експорт по вода
Според данните на "Агрикор" най-значимият износ на зърнени култури минава през пристанище Варна, но съществена роля играят и дунавските пристанища. При пшеницата най-големи обеми, около 30% от изнесените за тази година, са отпътували за Испания. Тя е и най-големият вносител на българска царевица. За Саудитска Арабия и Либия е изнесен най-голям дял от произведения ечемик. При маслодайните култури най-съществен е експортът на рапица за Франция и Белгия, а при слънчогледа, макар и много слаб за момента, е експортът към Португалия и Испания.
От данните до момента количеството изнесена пшеница достига до 1.6 млн. т, а при царевицата експортираните обеми са около 1.1 млн. т. Проблем за стопаните през тази дъждовна година е високата влажност на зърното, което изисква то да минава през процес на сушене, което допълнително увеличава разходите им и стеснява маржовете на печалба. Проблемът с качеството на продукцията остава, макар през последните години да се наблюдава подобрение благодарение на инвестициите в прибираща техника и складови стопанства.
1 коментар
Това няма да им попречи да реват за още субсидии, освен европейските!