Селското стопанство през 2015: В очакване на еврофондовете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Селското стопанство през 2015: В очакване на еврофондовете

Селското стопанство през 2015: В очакване на еврофондовете

От действията на администрацията зависи в голяма степен развитието на сектора през 2015 г.

Деница Ватева
7113 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Планът за разпределението на бъдещите евросубсидии предполага повече инвестиции в изоставащи отрасли.  
Първите схеми от новата програма за селските райони се очаква да стартират в края на първото тримесечие. Кога обаче ще има изцяло работеща програма не е ясно.

Много често една от първите асоциации, свързана със земеделие и селско стопанство, са субсидии и европейски фондове. Това не е случайно - Европейският съюз отделя около половината от годишния си бюджет (над 40 милиарда евро) за подпомагане на този сектор, а в България той усвоява над 1 милиард лева на година само по линия на директните плащания. Така най-подпомаганият от българските и европейските данъкоплатци отрасъл на икономиката често е силно зависим от политическите решения и действия. 

Така например през първата половина на отминалата година липсата на одобрени европейски програми за новия програмен период 2014 - 2020 г. осезаемо се отрази на инвестиционната активност в сектора. Впоследствие дойде и лошото време, което доведе до загуби за фирмите в растениевъдството, както и кризата с болестта син език, която нанесе тежки поражения в животновъдния сектор. 

И ако капризите на природата трудно могат да се прогнозират, със сигурност е ясно, че ако администрацията не успее да стартира безпроблемно европейските програми и схеми за подпомагане, настоящата 2015 г. е напълно възможно да се превърне в нова изгубена година за бизнес активността в отрасъла на селското стопанство.

В очакване на новия програмен период

Макар официално новият програмен период в Европейския съюз да стартира през миналата година, за земеделските еврофондове 2014 г. беше нулева. Първият проект на бъдещата програма за развитие на селските райони до 2020 г. беше изпратен за разглеждане в Брюксел едва през лятото, а през есента стана ясно, че по него има рекордните над 420 забележки и предстоят сериозни корекции. 

Така на фона на новините от Европейската комисия за стартиращи програми в другите държави членки през последните месеци България се оказа сред най-изоставащите в подготовката си за новия период. 

Засега от земеделското министерство обявиха, че планират в края на първото тримесечие да започне прием на проекти по схемата за инвестиции във физически активи (предимно покупка на земеделска техника), а през пролетта - и за млади фермери. Това ще се случи, преди новата програма официално да бъде одобрена от ЕС, т.е. на собствен риск за България. 

На този етап обаче няма яснота кога евентуално фирмите и общините ще могат да кандидатстват по всички схеми от програмата. Прогнозите на бизнеса са, че това  ще се случи най-рано през втората половина на годината, тъй като се изчаква одобрението от страна на Брюксел, а отделно от това трябва да се направят и необходимите промени в наредби и други подзаконови нормативни актове и да се организира работата по приема на проекти според новите правила в Държавен фонд "Земеделие". 

Неяснота и за директните субсидии

Не по-ясен е и въпросът с новите схеми за директните субсидии, по които фермерите трябва да кандидатстват от март. България изпрати в Брюксел концепцията си за разпределението на плащанията по видове схеми в последния възможен ден през лятото, но оттогава насам администрацията изостава в подготовката на детайлите по схеми, включително и необходимите изменения в закони и наредби. 

Същевременно обаче промените са ключови - влизат в сила нови екологични изисквания, по които все още има много неизвестни, както и схеми за подкрепа на малки и млади фермери и уязвими отрасли като животновъдство и зеленчукопроизводство. Сега притесненията на бизнеса са дали до началната дата за прием на заявления - 1 март, администрацията ще успее да подготви и разясни на потенциалните кандидати новите правила за усвояване на средствата.

Тласък за изоставащите  

При успешно стартиране на европейските схеми и програми от бизнеса очакват през 2015 г. по-бърз темп на растеж при изоставащите отрасли. Така например Бойко Синапов от националната асоциация на животновъдите изчислява, че за сектора от 2015 г. би трябвало да има 20% повече субсидии спрямо последните години. "В тази връзка очакванията ни определено са позитивни", коментира още той.

Макар че производителите на плодове и зеленчуци не са доволни от очакваните около 80 милиона лева годишно за отрасъла и настояват субсидиите да се изравняват с тези на животновъдите, които са 160 милиона лева годишно, все пак средствата за тях също ще бъдат значително повече от скромните 15 млн. лв., които бяха отделяни досега.

От сектора смятат, че по този начин ще се увеличи и инвестиционната активност. Инвестициите в тези два отрасъла, особено в животновъдството, може да дойдат и от страна на зърнопроизводителите. От сектора казват, че в последните две години има отчетливи усилия участници в пазара да навлизат в нови ниши, като зърнопроизводители вече са започнали да създават кравеферми и овцевъдни стопанства. Очакванията са тази тенденция да продължи и дори да се засили, ако европейските програми осигурят повече възможности за инвестиции, а започналият през 2014 г. експорт на агнета към Близкия изток се увеличи.

Не безоблачна година

След изключително трудната за земеделието 2014 г., която донесе загуби на практика за всички подотрасли, се очакват известни проблеми и през новата година. Така например членове на асоциацията на зърнопроизводителите съобщават, че заради силните валежи през есента в някои региони е имало сериозни проблеми със сеитбата. 

Тревоги има и при животновъдството, което през 2014 г. се изправи пред най-тежката ветеринарна криза от години насам с болестта син език и претърпя сериозни загуби. В момента в сектора очакват стартирането на ваксинацията на животните през новата година. През декември обаче стана ясно, че обществената поръчка за доставка на ваксини е спряна заради обжалвания на фирми в Комисията за защита на конкуренцията. Ваксинацията трябва да бъде извършена до март.

България се оказа сред най-изоставащите в подготовката си за новия програмен период, а за фермерите 2015 г. може да се окаже нова изгубена година за бизнес активност
Фотограф: АСЕН ТОНЕВ
Планът за разпределението на бъдещите евросубсидии предполага повече инвестиции в изоставащи отрасли.  

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    На селското стопанство пожелавам да извърви пътя на текстилния сектор и останалата лека промишленост. От дежурно търкалящи се по ЖП прелези и КПП-та в протест срещу турския, гръцкия, китайския и не знам още какъв внос на тениски, чорапи, обувки, джапанки, кофи, легени и т.н., накрая си плюха на ръцете и към ден днешен не само вносът не им пречи, но и те самите работят 99% за износ.

  • 2
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#1] от "cinik":

    Съгласен съм за субсидиите,но на запад не получават субсиидии за текстил за разлика от замеделието.При спирането на субсидиите повечето ще загинат,а и не мисля,че можем да се кнкурираме със запада,тъй като субсидиите там са големи.
    Смяташ ли,че нашите без субсидии ще могат да победят западните с голимите субсидии и да изкарат същата или по добра цена.............или пък тряба да се насочат към биоземеделието ?

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "kapitalcho":

    Какво значи да "победиш" някой, който всяка година си изхвърля сериозна част от произведената стока или в най-добрия случай му я раздават някъде из Африка като хуманитарни помощи? Има ли някакъв смисъл от подобна "победа" ?

    Има няколко хиляди култури, които човек използва за хранителни или технически цели. Като има излишък на субсидирани домати, моркови и пр. ще гледаш нещо друго. Какво точно, даваш субсидията по равно на декар и пазарът ще покаже сам.

  • 4
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#3] от "cinik":

    Ти си за спирането на субсиидите или за коренно различен начин за даването им-било на продукция,големина или нещо друго ?
    Как би било най раотещо ?

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "kapitalcho":

    Те са от ЕС, май не могат да се спрат.

  • 6
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#5] от "cinik":

    Не
    Имат двойни субсидии-едни от ЕС,и втори от българския данъкоплатец.
    Най разумното е:
    -спират се субсидиите от дънокоплатците
    -Оставят се субсидиите от ЕС(ние нищо не губим от това),като постепенно субсидиите за ЕС ще се изравнят за всичко по равно.
    И се оставя всичко на пазарът-да в началото ще има голямо хленчене ,както и евентуално фалити,ккато и опити за рекет,но при наличето на Голям пазар в ЕС за това,бързо ще се приспособят към новите условия.
    Друго трябв али да бъде промено в сектора според теб ?

  • 7
    simo87 avatar :-|
    simo87

    До коментар [#6] от "kapitalcho":

    Субсидиите от ЕС са основно за единица площ. Благодарение на тях развиваме доста успешно зърнопроизводството си, което е печелившо и конкурентно на световния пазар.
    Но без национални доплащания няма да имаме никакво животновъдство, овощарство и градинарство. Тези отрасли са много по-трудоемки и рискови и без субсидии, ще ядем само вносни плодове, зеленчуци, меса и млека. А е бих казал безспорно мнението, че българските са с високи вкусови качества и относително по-чисти от да кажем произведените в Турция с адски много химия плодове и зеленчуци.

  • 8
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#7] от "simo87":

    Които основно се изнасят за чуждите пазари..............това го разбархме след подаръка на Путин за Европа(ембаргото за храни).
    Тютюнджиите също за на субсидии................и виж как са цъфнали и вързали.
    Текстилната промишленост също беше на субсидии.............отменихме ги и не са загинали.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK