По-голямо парче от оризовия пай

По-голямо парче от оризовия пай

Камбоджа изнася все повече ориз към Европа, но така предизвиква недоволството на производителите от Стария континент

4948 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Една пета от вноса на ориз в Европа идва от Камбоджа.

Марит Чор продава ориз за износ. Той се състезава с производители от Тайланд, Индия, Пакистан и Виетнам за по-голям дял от оризовия пай основно на европейския пазар. Родната му страна Камбоджа обаче е в клуба на най-слаборазвитите азиатски държави и дори няма модерна поливна инфраструктура за отглеждане на ориз, като вместо това разчита основно на дъждовете. Тя е една от най-бедните държави в света, разкъсвана от чудовищния режим на червените кхмери допреди 30 години. Когато става въпрос за бизнес, Камбоджа е известна най-вече с факта, че големи световни марки като Levi Strauss шият дрехите си в местни фабрики.

По думите на Марит Чор, който е президент на Mega Green Cambodia (MGC), обаче компаниите - износители на ориз в страната, се увеличават всяка година и през 2014 г. вече са 84. Правителството пък помага, като рекламира по света камбоджанския ориз. Основният им пазар е Европа, където са внесли 255 хил. тона ориз само през миналата година. Азиатската държава се нарежда на второ място след Индия по внос на ориз в Европейския съюз – около 20% от цялата търговия.

В помощ на камбоджанските износители е инициативата на ЕС да насърчава икономиките на 49 слабо развити страни, основно в Африка и Азия, като ги освобождава от мита и квоти върху определени групи стоки. Споразумението е известно като "Всичко без оръжие" (Everything But Arms) от 2001 г. То обаче стана повод за недоволство сред големите производители на ориз в Европа, най-вече Италия.

Ризото с горчив привкус

Стремглавият ръст на вноса на ориз в ЕС от страни като Камбоджа и Мианмар (виж графиката) започна да дразни италианските производители още в началото на миналата година. Причината е решението на Европа през септември 2009 г. да либерализира изцяло търговията с ориз от най-слабо развитите страни, след 8 години преходен период, през който митата плавно намаляваха. Тогава започва и раят за камбоджанските износители. През 2009 г. те са изнесли общо под 13 хил. тона ориз. Година по-късно обаче ръстът е 700% - до над 105 хил. тона по данни на Асоциацията на износителите на ориз в Камбоджа. По-голямата част от търговията е с ЕС. Възходът на камбоджанския ориз продължава и сега, като основните купувачи отново са европейците (виж графиката).

През миналата година България е била 15-ият най-голям вносител на ориз от южноазиатската страна с малко над 4 хил. тона (виж. таблицата). България произвежда едва 55 хил. тона годишно по данни на Евростат – спад от около 5 хил. тона в сравнение с 2011 г. и внася около 30 хил. тона. По думите на Димитър Видолов, помощник изпълнителен директор на Aron Rice, вносният ориз от азиатски страни като Камбоджа, Мианмар и Индия е в по-ниския сегмент. Разходите по отглеждането му също са по-ниски, затова и той е по-евтин. Това притиска надолу и цените на българския ориз. Често обаче потребителят няма как да разпознае камбоджанския от европейския ориз. "В момента, в който оризът бъде препродаден от една европейска фирма, на опаковката може да пише произход ЕС", обяснява Видолов. Италианският ориз пък е много по-скъп. Ако високият клас български ориз струва 3 лв. за килограм, цената на сортове с подобно качество от Италия може да е 5 до 8 лв.

По думите на Роберто Кариере, директор на Италианската асоциация на мелничарите, цитиран от Cambodia Daily, камбоджанският ориз е много конкурентен заради ниските цени, докато италианските производители имат по-високи разходи, а също и климатът не е толкова благоприятен. Засега обаче Европа няма да наруши поетия ангажимент към слаборазвитите страни. Премахването на търговската привилегия "не е на дневен ред", коментира говорителят на ЕК по въпросите за селското стопанство Роджър Уайт, цитиран от Cambodia Daily.

Докато европейското производство спада, ситуацията в останалата част на света съвсем не е такава. В очакване на най-добрата реколта в САЩ от 4 години насам, цените на ориза на Чикагската стокова борса стигнаха преди няколко месеца най-ниските си стойности от 2010 г. Така увеличеното предлагане намали цените на тайландския бял ориз до 426 долара за тон в края на октомври, или общо 20% спад на цените на ориза за година.

Възход по камбоджански

Подем като този на оризовата индустрия в Камбоджа през последните години, макар и изкуствено подпомогнат от ЕС, е сам по себе си внушителен. По оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2014 г. секторът представлява около 10% от брутния вътрешен продукт на Камбоджа. През миналата година БВП е бил 15 млрд. долара. Зад грандиозните трицифрени ръстове обаче са скрити много проблеми на местните производители.

Най-големият сред тях е липсата на оборотен капитал, с който да си подсигурят по-големи сделки. Според доклада на Световната банка "Подобряване на търговската конкурентност на Камбоджа" фермерите се нуждаят от средства веднага, след като са събрали реколтата. Мелничарите обаче не са в състояние да им ги осигурят заради слаб достъп до банково кредитиране. Така тайландски и виетнамски търговци успяват да изкупят голяма част от реколтата.

Друг проблем е липсата на мелници, където да се преработва оризът. По данни на Световната банка едва 14 мелници със среден капацитет 8 до 30 тона на час обработват около една трета от ориза за износ. Останалата реколта отива в малки мелници с капацитет под 10 тона на ден. Добрата новина е, че от съседни страни като Тайланд, а също и от Китай идва немалък брой заявки за инвестиции в мелници.

Производството на селскостопанската култура е не по-малко сегментирано от преработването. В Камбоджа има 2.9 млн. оризови ферми със средна площ под 2 хектара. Всеки фермер произвежда средно около 3.5 тона ориз годишно. Тази разпокъсана пазарна структура влошава стимулите на фермерите да се грижат за качеството на продукцията си. Количествата, които продават на събирачи или директно на мелниците, се смесват със събраната от останалите ферми реколта. Така, въпреки че камбоджанският жасминов ориз спечели награда за най-добър сорт в света за трета поредна година, масовият износ е далеч от премиум качеството. Още повече че в Европа търсенето на жасминов ориз е слабо.

Не това обаче е стратегията на президента на Mega Green Cambodia Марит Чор. Компанията вече е развила мрежа от 200 хил. фермерски семейства, разказва търговецът пред "Капитал", и ще се цели и в биосегмента. "В провинция Ратанакири може да се отглежда биоориз", казва Марит Чор. Причината е по-високото надморско равнище. Така химикалите, които се използват на други оризища, не се оттичат към Ратанакири. По думите му цената на тон ориз е средно 450 долара, докато биооризът може да се достигне до 2000 долара за тон в Китай и Европа.

Всъщност биооризът започва да идва на мода в Европа. По думите на Димитър Видолов от Aron Rice в страни като България все още тази тенденция не се усеща, но в Северна Европа например консумацията на биоориз расте. "Проблемът е, че производителите претърпяват големи загуби в началото. Ако обикновено реколтата е 700 кг на декар, през първите няколко години от отглеждането на биоориз тя е едва 100 до 300 кг", допълва той.

Така за успее да реализира плановете си, Марит Чор ще има нужда най-малкото от помощта на държавата, която да промотира камбоджанския ориз. А също и от продължаваща подкрепа от Европа.

Климатът, хора, климатът

Производителите на ориз както в Европа, така и в Азия имат общ проблем – промените в климата. Реколтите страдат от суша, наводнения и увеличаване на солеността на водата заради покачването на морското равнище. В България например миналата година загубите на оризарите заради градушките са били около 10-20% по думите на Димитър Видолов, помощник изпълнителен директор на Aron Rice. Качеството на реколтата пък е било с около 10% по-ниско.

Дъждовният сезон в Камбоджа пък е от юли до октомври. През август често има дълги периоди на суша, а през останалото време – силни дъждове и чести наводнения. Пала Мей работи в местната организация Save Vulnerable Cambodians. В един от проектите, в които участва, обучава коренното население да сади нови сортове ориз по нови методи, за да се справят с предизвикателствата на климатичните промени. Сред тях е и племето брао, чието основно препитание е отглеждането на ориз. Последната реколта на част от хората в селото е била напълно унищожена от наводнение, защото културата не може да издържи напълно потопена във вода повече от няколко дни.

Както за хората брао, така и за всички останали има и добра новина. Вече има сортове ориз, които могат да издържат по-дълго под вода (до 10-15 дни), в суша и в близост до солена вода. Sub 1 е общото наименование на над дузина сортове ориз, чиито гени са устойчиви на наводнения. Те са разработени от Международния институт за проучване на ориза (IRRI) и вече около 5 млн. фермери по целия свят се възползват от тях. "Sub 1 е само първата вълна от ново поколение семена", казва директорът на IRRI Боб Цайглер, цитиран от The Economist. Ако всичко върви по план, през следващите години растения, които са устойчиви на суша, солена вода и екстремни температури, ще променят изцяло отглеждането на основния източник на калории за човечеството, допълва изданието.
Една пета от вноса на ориз в Европа идва от Камбоджа.

Марит Чор продава ориз за износ. Той се състезава с производители от Тайланд, Индия, Пакистан и Виетнам за по-голям дял от оризовия пай основно на европейския пазар. Родната му страна Камбоджа обаче е в клуба на най-слаборазвитите азиатски държави и дори няма модерна поливна инфраструктура за отглеждане на ориз, като вместо това разчита основно на дъждовете. Тя е една от най-бедните държави в света, разкъсвана от чудовищния режим на червените кхмери допреди 30 години. Когато става въпрос за бизнес, Камбоджа е известна най-вече с факта, че големи световни марки като Levi Strauss шият дрехите си в местни фабрики.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал