В началото на този век напливът на евтина работна ръка в китайските фабрики доведе до спад на цените на всякакви потребителски стоки в световен мащаб. Същевременно обаче в страната имаше бум на търсенето на суровини като петрол и памук, което спомогна да се компенсира дефлационният натиск. Сега обаче излишният производствен капацитет в азиатската държава, както и забавящият се икономически растеж отново променят уравнението и оказват натиск върху цените в цял свят, пише Wall Street Journal.
Глобален ефект
Надценяването на търсенето на суровини в Китай води до нуждата от понижение на цените на производители в цял свят – от мандри в Нова Зеландия, през въглищни мини в Австралия до плантации за захар в Бразилия. В същото време китайски фирми, страдащи от спадащото търсене в страната, наводняват световните пазари с готови продукти като гуми, стомана и соларни панели.
Глобалните дефлационни процеси, произтичащи от Китай, са симптоматични за по-големи проблеми с потреблението, засягащи редица икономики в Европа, Южна Африка и голяма част от Азия. Освен Китай други причини за дефлационния натиск са излишното производство на петрол в Северна Америка и слабият растеж в Европа. Централната роля на Китай в глобалната промишленост обаче превръща процесите там в основен фактор.
Цените на потребителските стоки, внасяни от Китай в САЩ, са спадали през 20 от последните 32 месеца, като общото им понижение достига 2.2%. Поевтиняването се чувства особено силно в някои сектори като автомобилните гуми, където през този период цените са спаднали с 6.5%. За потребителите в САЩ това е добра новина, но за местните производители и политици това представлява сериозно предизвикателство. Ценовият натиск може да доведе до спад на рентабилността и инвестициите и да ограничи растежа на заплащането.
Цените на услугите в САЩ, които зависят основно от вътрешни фактори, отчитат инфлация, близка до поставената от Федералния резерв цел от 2%. Същевременно стоките, чиито цени са по-зависими от тенденциите при международната търговия, остават под целевите инфлационни нива от 2012 г., като през 2013 г. дори се отчиташе дефлация. Подобни процеси в еврозоната накараха Европейската централна банка да започне печатане на пари по-рано тази година.
Излишен капацитет
Централната роля на Китай в тези процеси е подчертана от данните за излишния капацитет. Производствените цени в страната спадат вече трета година, което накара централната банка да разхлабва паричната си политика. Това обаче може да влоши нещата, като насочи финансиране към още по-голямо разрастване на производствената база. През миналата година Китай е изнесъл 94 млн. тона стомана, която е повече от цялото производство на САЩ, Индия и Южна Корея. Според UBS свръхкапацитетът в производство на стомана възлиза на 553 млн. тона, като голямата част се пада на Китай. Според официалната оценка на Пекин от свръхкапацитет страдат 19 сектора, включително производството на цимент, алуминий, мед, хартия и химикали.
В началото на този век напливът на евтина работна ръка в китайските фабрики доведе до спад на цените на всякакви потребителски стоки в световен мащаб. Същевременно обаче в страната имаше бум на търсенето на суровини като петрол и памук, което спомогна да се компенсира дефлационният натиск. Сега обаче излишният производствен капацитет в азиатската държава, както и забавящият се икономически растеж отново променят уравнението и оказват натиск върху цените в цял свят, пише Wall Street Journal.
0 коментара