ВЕИ ще изместят изкопаемите горива до 15 години

Енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще увеличава дела си в световния енергиен микс, като до 2030 г. ще измести конвенционалните източници (ядрена енергия, лингнитни въглища и др. изкопаеми горива) от лидерското място в световното брутно електропроизводство. Това става ясно от доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), посветен на развитието на зелената енергия. Докладите и прогнозите на базираната в Париж организация, част от структурата на ОИСР, се приемат за авторитетен източник на информация в специализираните среди, като МАЕ от години призовава за по-решителни действия от страна на правителствата и инвеститорите по отношение на ограничаване на вредните емисии.

Зеленото е новото черно

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Необходимостта от намаляване на емисиите, както и усложнената международна геополитическа обстановка стимулират много страни да диверсифицират източниците си в стремеж към по-голяма енергийна сигурност. Именно зелените централи са търсенето решение на проблема, като около 80% от новоприсъединените мощности в света през миналата година са неконвенционални - соларна и вятърна енергия, ВЕЦ и биомаса. Кумулативният капацитет само при фотоволтаиците е внушителните 178 гигавата, като от 2010 г. насам средно се присъединяват над 30 гигавата, става ясно от доклада.

Това дава основание на експертите да прогнозират, че делът на ВЕИ-тата ще достигне 33% от световното производство на енергия до края на следващото десетилетие (спрямо 20% през тази година). Бързият растеж е подхранван от падащи цени на строителство и експлоатация и все още атрактивната ценова политика на стимули под формата на субсидии, които инвеститорите получават и се калкулират в цената на тока. Високите климатични цели и фокусът върху енергийната сигурност обаче идват на определена цена. Индустриалните консуматори на електричество губят конкурентоспособността си и експортният им потенциал намалява за сметка на конкуренти от развиващи се страни, като Индия например, която не прилага толкова рестриктивна климатична политика.

Ново споразумение



Близо двеста държави ще вземат участие на предстоящия кръг от преговори в Париж през декември за ограничаване на въглеродните емисии. Агенцията призовава да се стигне до глобално рамково споразумение, което да обвърже всяка страна с конкретен процент и срок, в който да въведе съответните договорки в законодателството си. Обединяването на толкова страни под един интерес обаче не е толкова лесно, като в миналото се е стигало до несъгласие да се ратифицират климатични споразумения под претекст, че може да засегнат конкурентоспособността на икономиката на дадена страна. Позитивно е, че големи развиващи се страни като Китай постепенно започват да си поставят амбициозни цели за намаляване на емисиите от парникови газове. Пекин плавно започна да изкарва от експлоатация неефективни централи на лигнитни въглища, като страната се превърна в най-големия оператор на зелени централи с инсталиран капацитет от 378 гигавата, основно от вятърна енергия и ВЕЦ, а производството на фотоволтаични клетки се е увеличило стократно от 2005 г. година насам.

Акцентът на дебата за ВЕИ централите на международно ниво се промени съществено, като преди няколко години беше съсредоточен до голяма степен върху климатичните промени, но нямаше решителни действия от правителствата, които да скъсат зависимостта между нарастване на емисиите и висок икономически растеж. Според МАЕ страна като Германия с високи търговски излишъци не може внезапно да премине изцяло на зелена енергия. Затова сега в Париж ще се търсят освен ангажименти за намаляване на въглеводорода, така и устойчив ценови модел, който да не засегне съществено големите индустриални консуматори, както и малките фирми на ниско и средно напрежение. Въпреки това обаче зеленият бум е факт и от правителствата зависи как и до каква степен ще се възползват от него.