Кой движи цените на зърнените храни

Цените на основните зърнени култури падат бързо, подобно на останалите стоки. През август те стигнаха най-ниските си нива от осем години. Това е с 41% по-ниско от пика им през 2011 г. То не се дължи на факта, че хората ядат по-малко или земеделците са станали по-продуктивни. За разлика от много други стоки това няма общо и със забавянето на китайския ръст. Независимо дали вървят нагоре или надолу, цените на зърнените храни се движат от други фактори, сред които цената на петрола и държавната политика, пише в новия си брой сп. The Economist.

Първо идва петролът
По-евтино гориво означава по-евтини храни. Природният газ, чиято цена е вързана с тази на петрола, се използва за производството на торове. Други въглеводороди се използват за земеделска техника и за транспорт. Около 20% от себестойността на пшеницата идва от петрола. Освен това евтиният петрол означава по-малко търсене на биогорива. Това на свой ред означава по-евтина храна заради намалялото търсене на зърнени култури за биогорива, най-вече на царевица. Търсенето на биогорива, които до неотдавна беше незначителна величина на пазарите, сега има значително влияние От 2000 до 2011 г. САЩ увеличиха дела на използваната за производство на етанол царевица от 6% до 40% от реколтата си, отбелязва изданието.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Вашингтонският International Food Policy Research Institute смята, че поскъпването на петрола е вдигнало цените на царевицата, пшеницата и соята между 2001 и 2007 г. с 30-40% само заради увеличаването на разходите за отглеждането на културите. Ако към поскъпването на петрола се добави и увеличеното търсене на биогорива, ефектът върху цената на храните става още по-голям.

Точно както поскъпването на петрола вдига цените на храните, така и спадането на цената му допринася за тяхното поевтиняване повече, отколкото корекциите в самия пазар, смята Агенцията на ООН за храни и земеделие. На теория, когато цените се качват, производителите би следвало в отговор да увеличат добива. Поетапното поскъпване на петрола обаче не беше последвано от съответни инвестиции в земеделието.

Инвестиции със закъснение
 
Отчасти това е въпрос на стиковка. Инвестициите в земеделието обикновено идват с голямо закъснение, защото трябва време, за да се култивира нова земя и да се отгледат допълнително култури. Дори и при това положение обаче развитите страни сякаш не обърнаха внимание на ценовите сигнали от 2008 и 2011 г., основно заради кредитната криза и липсата на неизползвана обработваема земя.

В развиващите се страни, особено в Азия и Африка, производството се увеличи. Само Индия допринесе с 29% за ръста на глобалния добив на пшеница в периода 2005 - 2013 г. Китай, Индия и Виетнам заедно са осигурили 61% от ръста в добива на ориз за същия период. Там обаче не пазарът, а правителствата стимулират този ръст. В трите случая политиците подкрепиха местното производство, след като разбраха, че скоковете в цените могат да застрашат хранителната сигурност на страните им.



Индия например увеличи субсидиите за торове и енергия за земеделци и опрости дълговете на дребни производители, като им предложи нови кредити. В същото време смъкна цените за потребителите, като отвори резервите си, но пък увеличи гарантираните цени, при които купува излишъците зърнени храни от производителите.

Каквито и излишъци от храни да се произведат, държавната намеса води до покачване на цените. Когато например цената на ориза започна да се покачва през 2007 г., Китай, Индия, Виетнам и други производители започнаха да ограничават износа. Това може и да е добре за вътрешното потребление, но е зле за всички останали. Ембаргото на Индия удари съседен Бангладеш. През 2007 г. 95% от внесения в страната ориз беше от Индия, а през 2009 г. - едва 3%. Цените се вдигнаха двойно. Експерти от Световната банка изчисляват, че ембаргото за износ от големите производители е равно на 45% от увеличението на цените на ориза на глобалните пазари.