С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 11 окт 2015, 13:01, 3257 прочитания

Кой движи цените на зърнените храни

Каквито и излишъци от храни да се произведат, държавната намеса води до покачване на цените

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Цените на основните зърнени култури падат бързо, подобно на останалите стоки. През август те стигнаха най-ниските си нива от осем години. Това е с 41% по-ниско от пика им през 2011 г. То не се дължи на факта, че хората ядат по-малко или земеделците са станали по-продуктивни. За разлика от много други стоки това няма общо и със забавянето на китайския ръст. Независимо дали вървят нагоре или надолу, цените на зърнените храни се движат от други фактори, сред които цената на петрола и държавната политика, пише в новия си брой сп. The Economist.

Първо идва петролът
По-евтино гориво означава по-евтини храни. Природният газ, чиято цена е вързана с тази на петрола, се използва за производството на торове. Други въглеводороди се използват за земеделска техника и за транспорт. Около 20% от себестойността на пшеницата идва от петрола. Освен това евтиният петрол означава по-малко търсене на биогорива. Това на свой ред означава по-евтина храна заради намалялото търсене на зърнени култури за биогорива, най-вече на царевица. Търсенето на биогорива, които до неотдавна беше незначителна величина на пазарите, сега има значително влияние От 2000 до 2011 г. САЩ увеличиха дела на използваната за производство на етанол царевица от 6% до 40% от реколтата си, отбелязва изданието.


Вашингтонският International Food Policy Research Institute смята, че поскъпването на петрола е вдигнало цените на царевицата, пшеницата и соята между 2001 и 2007 г. с 30-40% само заради увеличаването на разходите за отглеждането на културите. Ако към поскъпването на петрола се добави и увеличеното търсене на биогорива, ефектът върху цената на храните става още по-голям.

Точно както поскъпването на петрола вдига цените на храните, така и спадането на цената му допринася за тяхното поевтиняване повече, отколкото корекциите в самия пазар, смята Агенцията на ООН за храни и земеделие. На теория, когато цените се качват, производителите би следвало в отговор да увеличат добива. Поетапното поскъпване на петрола обаче не беше последвано от съответни инвестиции в земеделието.

Инвестиции със закъснение
 
Отчасти това е въпрос на стиковка. Инвестициите в земеделието обикновено идват с голямо закъснение, защото трябва време, за да се култивира нова земя и да се отгледат допълнително култури. Дори и при това положение обаче развитите страни сякаш не обърнаха внимание на ценовите сигнали от 2008 и 2011 г., основно заради кредитната криза и липсата на неизползвана обработваема земя.

В развиващите се страни, особено в Азия и Африка, производството се увеличи. Само Индия допринесе с 29% за ръста на глобалния добив на пшеница в периода 2005 - 2013 г. Китай, Индия и Виетнам заедно са осигурили 61% от ръста в добива на ориз за същия период. Там обаче не пазарът, а правителствата стимулират този ръст. В трите случая политиците подкрепиха местното производство, след като разбраха, че скоковете в цените могат да застрашат хранителната сигурност на страните им.



Индия например увеличи субсидиите за торове и енергия за земеделци и опрости дълговете на дребни производители, като им предложи нови кредити. В същото време смъкна цените за потребителите, като отвори резервите си, но пък увеличи гарантираните цени, при които купува излишъците зърнени храни от производителите.

Каквито и излишъци от храни да се произведат, държавната намеса води до покачване на цените. Когато например цената на ориза започна да се покачва през 2007 г., Китай, Индия, Виетнам и други производители започнаха да ограничават износа. Това може и да е добре за вътрешното потребление, но е зле за всички останали. Ембаргото на Индия удари съседен Бангладеш. През 2007 г. 95% от внесения в страната ориз беше от Индия, а през 2009 г. - едва 3%. Цените се вдигнаха двойно. Експерти от Световната банка изчисляват, че ембаргото за износ от големите производители е равно на 45% от увеличението на цените на ориза на глобалните пазари.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро 2 Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро

Управляващият съдружник на благоевградската месопреработвателна компания КФМ пред "Капитал Градове"

16 яну 2020, 1880 прочитания

Сделките на 2019: Малко, малки, местни 3 Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

16 яну 2020, 3128 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Ритейл" Затваряне
Петролът отчете най-силния седмичен ръст от 2009 г.

Фед вероятно няма да бърза с вдигането на основната лихва

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10