НАП откри над 1.1 млн. лв. неплатени данъци от интернет търговци
Продавач на авточасти от Велинград не е декларирал 320 хил. лв.
Националната агенция за приходите е осветлила над 1.1 млн. лв. данъци, които не са били декларирани от интернет търговци, съобщиха от ведомството. Сред най-сериозните нарушители са търговец на употребявани авточасти от Велинград, който е укрил над 320 000 лв. данъци, и търговец на мобилни телефони от Варна, чийто ревизионен акт е на стойност близо 300 000 лв. Това означава, че реалните продажби са били на стойност 5 до десет пъти по-големи (от НАП не уточняват каква част е укритият ДДС и каква неплатеният данък печалба).
Типичният нарушител
Според анализите на приходната агенция най-често срещаните злоупотреби в сектора се извършват не от фирми, а от физически лица, които получават плащания с наложен платеж. През последните 12 месеца много от тях са получили приход от продажби през глобалната мрежа на стойност между над половин милион лева и 200 000 лв. Често обаче стоките, предлагани в електронни магазини или чрез сайтове за продажба на стоки, не са съпроводени с касови бележки или документи за покупката. Банковите преводи или наложените платежи, получени от търговците, пък изобщо не се осчетоводяват, като по този начин бюджетът се ощетява със стотици хиляди левове, сочат резултатите от данъчните ревизии. Именно затова от НАП са започнали кампания за контрол върху онлайн търговци. Тя се извършва чрез специално разработен софтуер, който наблюдава сайтовете за интернет търговия. Данъчните събират данни и от куриерските фирми за получените плащания, като сравняват паричните потоци с осчетоводените транзакции. При регистриране на несъответствие се облагат всички недекларирани доходи, а отделно укриването на данъци над 3000 лв. се наказва със затвор до шест години, а за неплащане на данъци над 12 000 лв. се предвижда лишаване от свобода до осем години. От НАП съветват клиентите на интернет магазините да изискват касова бележка за всяка покупка. "В противен случай те не могат да искат гаранция или рекламация", се твърди в съобщение на ведомството. Сигнали за установени данъчни нарушения пък могат да се подават на телефон 0700 18 700.
Браншът одобри проверките
От бранша приветстват мерките на НАП. "Това е добра новина. Надявам се, че няма да е еднократна акция, а ще е продължителен процес, който да редуцира значително броя на нелоялните търговци", смята Асен Георгиев, управител на онлайн магазин за лаптоп батерии Batteryland.bg. Според него има стотици, а може би хиляди малки фирми и физически лица, които продават онлайн, без да издават никакви документи, и това е обществена тайна. "Използват се анонимни или почти анонимни уебсайтове или платформи за продажба на стоки втора употреба", добавя Георгиев. Той смята, че следващата стъпка на институциите по отношение на е-търговията е да започнат да контролират фалшивите описания на стоките онлайн, които в много висок процент не отговарят на реалната стока.
"В OLX фокусът ни е основно върху частните потребители, които продават или купуват употребявани вещи, а те не дължат никакви данъци при транзакциите", уточни Спас Сливков, изпълнителен директор на водещата онлайн платформа за безплатни обяви в България. Той добави, че OLX е посредник и за много малки и средни търговци, които сами носят отговорност за продажбите си, а съответно и за плащането на данъци.
Електронният бизнес в разцвет
По данни на Националния статистически институт интернет продажбите са най-бързо развиващият се сектор в търговията на дребно. От 2010 г. досега обемите му са се увеличили с около 300%, въпреки че за 2015 г. се отбелязва спад на годишна база от 0.5%. През миналата година над 720 хил. българи са поръчвали дрехи или спортни стоки чрез интернет, над 320 хил. души - стоки за дома, туристически услуги – над 312 хил. българи, а електронно оборудване – над 208 хил. души. Преобладаващ брой от купувачите – близо 900 000 души, са избирали за покупките си български интернет продавачи, а по-малко от половината от тях – около 400 000, чуждестранни такива, които обаче са в рамките на Европейския съюз. Около 150 000 българи са купували стоки през интернет от страни, които не са част от ЕС. Според същото изследване въпреки значителното навлизане на интернет търговията в ежедневието на българите близо 2 млн. сънародници предпочитат да не използват интернет магазини, защото са свикнали първо да видят продукта "на живо", а 470 000 души нямат знания или им се струва, че използването на уебсайт е твърде сложно.
