Като в хола на юпи

Но докато външният вид е въпрос на вкус, по отношение на използваните в интериора материали дори най-претенциозните няма за какво да се хванат. Атмосферата е като в хол на юпи от Уолстрийт – присъстват само най-качествени материали – кожа, полиран алуминий и дърво.

Налице е обаче и известен шок, като да не знаеш как да си пуснеш музиката или телевизора през свърхмодерните им пултове. Работата е там, че в S90 и V90 физическите бутони на централната конзола са само девет. В резултат всички основни настройки се правят през разположения на арматурното табло таблет с размер 12 инча.

Не за първи път се сблъсквам с него и въпреки това всеки пък си мислех, че щеше да е много по-лесно, ако поне основните копчета бяха запазени. След няколко минути разучаване и припомняне на принципа му на работа, много сходен с този на смартфоните, си казах, че всъщност всичко е доста логично и проблемът вероятно не е в машинката, а в моето ЕГН.

Казано накратко, на стартовия екран има пет полета за бърз достъп до най-ползваните от водача функции (в моя случай навигация, аудио, телефон, среден разход и климатизация). При избор на някоя от зоните се отварят подробните менюта за настройки. С плъзгане на пръста по стартовия екран пък се показват и другите възможности за персонализация.

Що се отнася до приборното табло, което също е изцяло дигитално, то определено ме грабна с огромната карта на навигацията в средата, километража и оборотомера от двете й страни. Водачът може да избере между четири различни визии на скалите, като лично аз от тях си харесах спортната. Благодарение на хедъп дисплея най-важната за шофьора информация е поднесена и на нивото на очите му.

Охлаждане, подгряване и масаж

Тестовите коли бяха с най-високото ниво на оборудване Inscriptions и разполагаха с опционалните седалки с куп варианти за нагласяне, подгряване, охлаждане и дори масаж. Седенето в тях по-скоро тонизира, отколкото изморява, а ако някога тръгна на околостветско пътешествие с кола, седалките биха били една от причините да избера точно S90 или V90.

Убеден съм, че спътниците ми също няма да има от какво да се оплакват, тъй като мястото отзад е като в най-големите лимузини, предлагани на пазара, а не липсва и отделен блок за командване на климатика.

В същото време и багажният обем е сериозен – минимум 560 литра за комбито и 500 за седана. Освен обема немаловажен факт е и наличието на редица хитроумни приспособления за укрепване на товара.

Срещу турбодупката

Моторите и трансмисията са другата причина да предпочета S90 или V90 за евентуален спътник в дълго пътешествие. Моделите излизат на пазара с два бензинови и два дизелови мотора, всички четирицилиндрови и с два литра обем (за подробности виж таблицата). Скоростната кутия за всички агрегати е осемстепенна на магьосниците от ZF.

Първите си впечатления натрупах с най-мощния дизел (D5 235 к.с.). Той е снабден с новата технология power pulse. При нея електрическа помпа нагнетява въздух, който се изстрелва под налягане в турбокомпресора при рязко подаване на газ.

Така се елиминира почти напълно т.нар. турбодупка (забавянето на реакцията на мотора). Благодарение на тази иновация круизният кораб на Volvo се изстрелва с впечатляваща бързина напред.

Ускорението до 100 км/ч отнема 7 секунди, доускорението от 80 до 120, да речем, обаче ми се стори не чак толкова впечатляващо. Разходът от около 7.5 на сто извънградско при основно магистрално шофиране също не и никак лош.

Съвсем различно изживяване предлага най-мощният бензинов мотор - Т6. В случая 320-те конски сили си казват думата и тежащите близо два тона модели на Volvo се втурват напред неудържимо, без значение от скоростта на движение. Спринтът до 100 км/ч става за под шест секунди, а приятната изненада беше консумацията – едва с литър повече от на дизела.

И при двата мотора автоматикът върши работата си перфектно. При кротко каране, в комфортен и екорежим смяната на скоростите става абсолютно незабележимо при малко над 1000 оборота. След активирането на спортните настройки пък се избира такава предавка, че моторът да се държи в подходящи за бързо ускорение обороти.

Това, което ми липсваше, бяха планки за смяна на скоростите от волана - функция, често ползвана от мен при използване на мотора като спирачка при спускане на наклони. Скоростната кутия все пак има ръчен режим за смяна, но това става със скоростния лост, тоест едната ръка на водача не е на волана.

Тушира човешката глупост

С Volvo S90 и V90 обаче това не е чак толкова опасно, тъй като колата може сама да се върне в лентата си на движение. Камерата на предното стъкло следи и за рискове от излизане на пътя, като отново траекторията се променя, така че опасността да бъде избегната.

В преследване на целта си - до 2020 г. да няма загинал в нов автомобил Volvo, от компанията оборудват лимузината и комбито си с новата система, предупреждаваща водача и задействаща спирачките, ако пред колата се появи голямо животно или пешеходец.

Не липсва и сигнализация за опасна близост до предното превозно средство и автомобил в мъртвата зона на огледалата. Естествено лимузината и комбито могат сами да предприемат действия, за да не се стигне до катастрофа.

Голямо удобство е и подобреният активен круиз контрол, който гарантира автономно придвижване в колона със скорост до 130 км/ч, включително спиране, потегляне и следване на кривата на пътя. Не си мислете обаче, че можете в това време да четете вестник или да човъркате нещо в смартфона - задължително условие е ръцете ви да са на волана. И това се прави не защото колата не може сама да се справи с управлението, а защото все още автономното шофиране не е правно дефинирано никъде по света.

Возия за пример

Вече на няколко пъти споменах, че с удоволствие бих направил околосветско пътешествие с S90 и V90. И може би най-важната причина за това е, че и двете версии на колата возят божествено. Разбира се, комфортът е изведен на преден план, като малките неравности се "заглаждат", а по-сериозните се предават в салона възможно най-фино.

Поне така е в колите с опционалното въздушно окачване, каквито бяха тестовите. Голяма изненада идва при активирането на спортния режим, при който, без возията да е неприятно твърда, наклонът в завой е минимален. Важен фактор за удоволствието от шофирането е и страхотното обезшумяване на S90 и V90, което пък позволява на пасажерите да се насладят максимално на качеството на звука от опционалното озвучаване, осигурено от Bowers&Wilkinson.

Викингът и трите кита

В заключение остава да кажа, че S90 и V90 се очертават като сериозна конкуренция на трите кита в сегмента – BMW Серия 5, Audi A6 и Mercedes Е-класа. С дължината си от 4.96 метра лимузината се позиционира над тях, близо до флагманите на трите марки. По отношение на лукса S90 не им отстъпва, дори напротив. Базовият модел в България струва 96 380 лева с ДДС, което го прави най-скъпия в сегмента, но пък предлага щедро базово оборудване.

Същите плюсове има и комбито, предлагано на сходна цена. Разбира се, на първо време шведският претендент трудно ще детронира утвърдените шампиони в двата сегмента, но със сигурност ще им отнеме точки, разбирай клиенти.

Любопитна подробност е, че комбито е с 2 см по-късо от лимузината (4.94 срещу 4.96 метра).

Фотограф: Георги Пауновски

Салонът предлага лукс от дигиталната ера.

Фотограф: Volvo