С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 8 ное 2016, 12:56, 21796 прочитания

Светът е голям и подправки дебнат отвсякъде

Глобалният пазар, лидерите, българската картина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от новия брой на сп. "Бакхус", който може да бъде намерен в търговската мрежа в обектите на Inmedio и Relay, в магазините CASAVINO, "Кауфланд", "Билла", "Пикадили", "Фантастико", както и в бензиностанции OMV. За повече информация вижте тук.
Световният пазар на подправки е с обем от близо 13 милиарда долара и около 30% от тази стойност се пада на страните от Европейския съюз. Макар Европа да има традиции в производството на определени листни подправки, европейският потребител предимно консумира и затова голяма част от световната търговия на подправки минава през континента. Най-големите търговци на подправки в Европа са Германия, Холандия, Франция, Испания и Великобритания. Те не само имат директен достъп до световни производители на подправки (Индия, Индонезия, Виетнам), но са и основни центрове на дистрибуцията на подправки в останалите страни от Европа.

Каква е позицията на България?


България е един от дребните играчи на световния пазар, но с установени позиции както на вносител, така и на производител и износител на подправки. Стратегическата позиция на страната я е превърнала в разпределителен център за дистрибуцията на подправки в Източна Европа.

През 2015 г., по данни на Световната търговска организация, сме внесли 5500 тона подправки на стойност 16 милиона долара, като 70% от вноса се пада на черния и червения пипер. Някои подправки, като куркума, кимион, червен и черен пипер се внасят директно от страните производители, докато други се внасят от по-големи европейски търговци, предимно от Холандия и Германия.

Основната конвертируема подправка, с която България играе на световния пазар, е кориандърът, чийто износ през 2015 е на стойност около 18 милиона долара, или 75% от общия износ на подправки от България. Страната ни заема трето място след Индия и Русия на световния пазар по износ на кориандър.



Освен местно произведени подправки България изнася и препакетирани на място вносни подправки, предимно за съседните страни като Румъния, Сърбия, Гърция.

Големина на пазара

Няма официални данни за обема на българския пазар, но според източници от индустрията, пазарът на подправки на дребно е с обем около 26 милиона лева, като най-голям дял (около 40%) заемат универсалните подправки и миксовете, следвани от моноподправките (35%) и червения пипер (13%).

Българският пазар на подправки е силно фрагментиран. Докато в повечето европейски страни има по 4-5 основни производители на подправки на дребно, в България те са над 50. В повечето случаи българските потребители не са склонни да отделят повече средства за по-качествени подправки и това е добре дошло за дребни местни фирми, които препакетират подправки и предлагат ниско качество на ниски цени.

Инфографика

Класификация

Увеличаване

Тенденциите у нас:

"И сега ще сложим малко черно пиперче"

Развитието на вътрешната консумация на подправки в България е резултат от няколко фактора:

Съвременните кулинарни теле­визионни предавания
След пионера Ути Бъчваров през 90-те, благодарение на когото много български домакини започнаха да допускат и нетрадиционни продукти и подправки в кухнята си, днес все по-популярните кулинарните програми продължават да образоват българите, като представят не само нови рецепти и чуждестранни кухни, но и слабо познати продукти, в това число и подправки.

Българите все още готвят често вкъщи
Според пазарни проучвания в България се готви средно по три пъти седмично, което на фона на други европейски страни е много. От друга страна, все по-малко домакинства правят зимнина, което влияе и на консумацията на определени подправки като копър, бахар и т.н.

В последните години се наблюдава ясно изразена тенденция към по-натурални продукти и подправки в чистия им вид, а не като съставка от различни смеси. Потребителите се отдръпват от т.нар. миксове и фиксове, в които освен подправки, има добавени овкусители, глутамат, сол и др. Тенденция, която се очаква да бележи ръст от сега нататък е на прясно смлените подправки в индивидуални мелнички. Все още има незабележим интерес към подправки с органичен произход и те са много малък дял на пазара.

Пътуванията в чужбина
Благодарение на тях българите стават по-любопитни и по-склонни да опитват нови неща, но предимно от средиземноморския регион. Все още в България няма открояваща се тенденция за налагането на местно ниво на далечни кухни и техните подправки.

Излекувай се сам
Традиционният български подход към лечението на много болести е с подръчни домашни средства. Благодарение на тази спорна тенденция, според вносители и производители, в последните години се наблюдава засилен интерес към подправките джинджифил и куркума, които се използват в лечебни рецепти. Поглед в търговската статистика показва, че вносът на джинджифил у нас се е увеличил близо три пъти през последните пет години, а вносът на куркума – близо два пъти.

На всяка манджа... червен пипер

Червеният пипер е най-популярната подправка в България и поради обема си често се разглежда като отделен пазарен сегмент с обем около 3-4 милиона лева годишно. Най-българската подправка обаче се оказва предимно китайска. От традиционен производител на червен пипер в миналото, към момента България внася поне 90% от необходимия червения пипер за задоволяване на местния пазар от Китай. Китайските износни цени са изключително ниски и обезсмислят производството му не само у нас, но и у други традиционни производители, като Унгария например.

Благоприятните климатично-почвени условия за отглеждането на червен пипер в България не са достатъчен стимул за зеленчукопроизводителите да продължават производството. Липсата на целенасочена държавна политика в този отрасъл, ниската доходност, недостатъчната механизация и разчитането на ръчен труд са допълнителните фактори, които сриват местното производство. Макар и в България да има добра селекция на сортове за производството на червен пипер, ниските изкупни цени не покриват производствените разходи на производителите и те нямат стимул да продължават. Някои пакетиращи фирми като един от водещите играчи, БИОСЕТ например, имат собствено производство на червен пипер.

Най-много са злоупотребите с тази подправка. Всички помним митовете за добавена смляна керемида в червения пипер отпреди години. Днес примесите варират от добавено царевично брашно и червена боя до смлени изшушени люспи от домати (остатъчен продукт от преработвателната промишленост). В резултат на това нараства търсенето на едро смлян червен пипер, както и на бутиково произведен от малки производители, които са гаранция за липсата на примеси.

В България все още няма дефинирана процедура за наблюдение и контрол, както и стандарт за проследимост на суровините, които се влагат в пакетираните подправки. Въпрос на професионална етика е всеки производител самостоятелно да декларира състава. БАБХ извършва проверки само по сигнали и оплаквания от потребители или други лица.

Куриозният кориандър

През изминалата година България е произвела 27 000 тона кориандър, предимно за износ. В България неговата употреба е ограничена и е в месопреработването и като компонент в смесени подправки.

Дълги години марката "Кориандър от България" е била знак за качество на международните пазари, където предимно се пласира. Качествените показатели са добър аромат, мека лютивина и приятен жълтеникав цвят. Отглеждането не изисква голяма инвестиция и не изтощава почвата.

В последните години се наблюдава интерес от чужди компании (предимно от САЩ) към био кориандър от България. Добивите от био кориандър са в пъти по-малки от конвенционалния, но за сметка на това изкупната му цена е също в пъти по-висока.

Микроклиматът на Добруджа е най-подходящ за отглеждането на кориандър, но заради високата рента на земята в този край, която стига до 100 лв./дка почти не се практикува, защото не носи доходност. В момента производството му е съсредоточено предимно в Южна България (Ямбол, Стара Загора) и Лудогорието (Разград, Шумен), където освен благоприятните климатични условия, и рентата е значително по-ниска (30-40 лв/дка) и производителите успяват да излязат на печалба.

В последните няколко години България губи позиции на международния пазар заради засилващата се конкуренция от Русия и Украйна. В резултат, ако допреди 2-3 години една средно малка фирма е изнасяла около 1000 тона кориандър, сега обемите са спаднали до 100 тона. Кориандърът е борсова стока и стратегията на руските износители е да предлагат ниски цени и разсрочени плащания, които подбиват българската стока.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Месопреработвателният сектор се готви за интелигентни фабрики Месопреработвателният сектор се готви за интелигентни фабрики

Компаниите залагат все повече на безопасността и ефективното изпозлване на ресурсите

31 яну 2019, 2615 прочитания

Големите ски курорти откриват зимния сезон с по-скъпи карти 5 Големите ски курорти откриват зимния сезон с по-скъпи карти

Туристическото министерство очаква 5% ръст на туристите през започващия зимен сезон

5 дек 2018, 6507 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Стоки и продажби" Затваряне
Два фуражни завода в Бургас и Стара Загора се продават

Това е втори опит за намиране на собственик на базите на "Зоохранинвест"

Скъпа БНТ

Без публичност за финансовото състояние на БНТ конкурсът за генерален директор е безсмислен

Българска кухня от "Космоса"

Заведенията на Николай Григоров - "Ракия бар Ракета","Фабрика дъга", "Спутник" и "Космос", помагат на столицата да се превърне в град с модерна кулинарна култура

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"