Голямото гушене

Илюстрация Увеличаване Автор: Антония Тилева Смаляване

- Кризата с птичия грип във Франция доведе до забрана за производство и недостиг на деликатеса - Това дава шанс за българските птицевъди, които са в топ три на световните износители на патешки дроб - Според производителите обаче ефектът е само моментен, а спадът в сектора им ще е траен

За повечето хора коледната традиция си е закон. И ако в България асоциацията неизменно е със свинското месо, френската трапеза се счита за непълна без foie gras. Тази година обаче деликатесът от гъши или патешки дроб може да се окаже доста по-трудно достъпно удоволствие. И то не само като цена, а и като наличност.

Заради случаите на птичи грип, констатирани през 2015 г., Франция наложи ограничения, които удариха сериозно местните производители, чиито загуби се изчисляват на около 500 млн. евро. Кризата обаче даде шанс на българските птицевъди, които са в топ 3 на световните износители, да запълнят празнината на пазара, и то след изключително тежката за тях 2015 г., когато продажбите в чужбина достигнаха петгодишно дъно. Така само за първото деветмесечие на 2016 г. секторът реализира износ, който доближава количествата за цялата предходна година.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Моментното раздвижване обаче не гарантира трайна тенденция за ръст в този сектор, който от години е обвиняван от природозащитни организации в нехуманно отношение към животните заради технологията "гушене" (виж карето).

На пух и прах

Според данните на Евростат Франция е абсолютният лидер в производството на патешко и гъше месо в Европа, като за 2014 г. е произвела 234 хил. тона продукция, или около половината от тази в целия ЕС. Същевременно тя държи 75% от световното производство на foie gras или фоа гра, което буквално значи втлъстен дроб. Затова, когато в края на 2015 г. в страната бе регистрирано огнище на птичи грип, сътресенията в международен план не закъсняха. Решението на френските ветеринарни власти да въведат извънредни мерки и да спрат временно производството в птицевъдните ферми в осем департамента в Югозападна Франция доведе до спад в общото производство на патешки и гъши дроб. По оценка на местното дружество на производителите на фоа гра, цитирани от Ройтерс, кризата е струвала около 500 млн. евро на индустрията, включително загуби от нереализирани продажби и допълнителни разходи за повишаване на биосигурността в стопанствата. Очакванията са възстановяването на сектора да продължи повече от година и половина. Така на пазара се освободи ниша за производители от други държави.



Патешка услуга

В последните години над 90% от световното производство на фоа гра е от патешки черен дроб, а останалото - от гъши. Освен световния лидер Франция такъв бизнес има само в още четири държави на ЕС- България, Унгария, Белгия и Испания. България е специализирана в производството на патешки дроб и попада в топ 3 на най-големите износители в света, като сходни количества произвежда и Унгария. Според последните данни на Националния статистически институт от началото на годината износът на патешко месо и дроб от България се увеличава, като през първото деветмесечие е надхвърлил 100 млн. лв. По оценки на бранша обаче реалната стойност на експорта е по-висока и е за около 120 млн. лв.


Основният купувач е Франция, за където се отправя не само патешки дроб, но и месо, субпродукти, разфасовани патици, варено-пушени продукти, консерви, мас, уточнява председателят на Съюза на птицевъдите в България д-р Димитър Белоречков. Исторически българските фирми реализират около 30% от продажбите си в чужбина в периода между октомври и декември. Ако това се запази и сега, общо за годината експортът би трябвало да надхвърли 130 млн. лв, а според бизнеса- дори 160 млн. лв.

"През 2016 г. очакваме производство на около 2700 тона патешки дроб", прогозира д-р Димитър Белоречков. Числата са сходни с предходни години. Според собственика на компанията "Галус-2004" Пламен Челебиев България произвежда между 5 и 6 млн. патици годишно и между 2 и 3 хил. тона патешки дроб, докато във Франция птиците са 36-38 млн., а произведените количества дроб - 20 хил. тона. "Тази година във Франция редукцията в производството заради птичия грип е от порядъка на 6-8 млн. броя птици. В резултат на това бяха реализирани голяма част от количествата патешки дроб на склад и във Франция (над 6000 тона), и в България (между 800 и 1000 тона)", коментира Челебиев.

Пазарите умират сами

Настоящият ръст на продажбите обаче според повечето представители на сектора е само моментен. "По-доброто търсене на българска продукция през 2016 г. се дължи не на по-голям пазар, а на птичия грип във Франция и някои други държави", смята председателят на Съюза на производителите на водоплаващи птици Юри Янков. По думите му по-скоро като цяло има свиване на пазара на патешки продукти. "Това е резултат от намалената консумация в заведенията за обществено хранене и намалелия приток от туристи във Франция заради атентатите. Друго обяснение е кризата в Европа - патешките продукти са скъпи, както и в ембаргото за доставка на някои храни в Русия, което води до задържане и предлагане на друг вид месо и до сваляне на цените на месните продукти като цяло", коментира още Янков.

Пламен Челебиев също е на мнение, че България няма потенциал да увеличи рязко производството на патешки продукти, тъй като пазарът е ограничен. "Производството на всяка фирма в страната варира според наличните мощности, но най-вече според търсенето. 2015 г. не беше добра за сектора заради голямото предлагане и свръхнатрупаните количества, тогава цените паднаха много, но сега се връщат на обичайните си за последните години нива", казва още той. И дава пример: "Когато имаше проблеми с лудата крава, консумацията на патешко магре (филе с кожа) се увеличи, но сега се конкурира с телешкото и търсенето пада. А заради птичия грип някои ресторанти във Франция вече дори извадиха от менюто си патешкото магре." Затова и производителите са убедени, че настоящото раздвижване на пазара не е гаранция за устойчив ръст оттук нататък.

Всъщност секторът от години има имиджови проблеми най-вече покрай упреците на природозащитни организации. Освен това очакванията са, че като цяло ще спадне консумацията на месо. "Не съм голям оптимист за бъдещето на сектора заради протестите на природозащитниците, намаляващата консумация, нагласите към употребата на месо и месни продукти като цяло в света, тъй като вегетарианството става все по-модерно. Смятам, че бъдещите консуматори на продукти от нашия бранш по-скоро ще намаляват", казва Юри Янков.

Нови ниши

Същевременно обаче традициите в производство на патешко месо в България създават и нови възможности за сектора, най-вече чрез навлизането в нови ниши. Така например преди четири месеца в България свое дружество регистрира американската компания Maple Leaf Farms - най-големият производител на американския пазар на месо от Бяла пекинска патица. Фирмата, която има и дъщерно дружество в Китай, е проучвала осем години пазара в ЕС за избиране на най-подходящата локация и в крайна сметка е дошла тук. "В България и в Европа няма традиции в отглеждането на пекинска патица, но в САЩ това е обичайното патешко месо", обясни Мария Полименова, маркетинг мениджър на "Мейпъл Лийф Фармс Юръп". Продуктите от Бяла пекинска патица отварят нов сегмент за пазара. Те ще се предлагат с търговската марка Legacy и зад граница, и в страната (включително и в някои големи търговски вериги). "Целта ни за 2017 г. е да достигнем 200 тона продукти на месец. Голямата цел е България да се превърне в център за отглеждане на пекинска патица и продукти от нея за целия ЕС, както и за някои от пазарите в Близкия изток и Азия", уточни Мария Полименова.

Друга нова ниша в този сегмент е свързана с преработката на гъши пух и пера, които се използват в текстилната индустрия. В последните години такова производство в района на Пловдив започна компанията "Даун криейтърс".

Етиката на пастета Foie gras е част от кулинарното и културно наследство на Франция, но производството му често е упреквано от природозащитни организации. Проблемът според тях се крие в процеса на хранене на животните, или т.нар. гушене, при което със специални тръби в гушата на патицата се изсипва висококалорична храна, а движението й е ограничено. По този начин се постига увеличаване на черния дроб над пет пъти. Според големите организации за защита на животните като PETA например това е жестокост към животните, заради което и производството е обект на забрани в много страни, но не и във Франция.