Онлайн продажбите: Малко компании, много купувачи на дрехи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Онлайн продажбите: Малко компании, много купувачи на дрехи

Pexels

Онлайн продажбите: Малко компании, много купувачи на дрехи

Сравнението с ЕС показва, че българите са на дъното при електронното банкиране

Мария Иванова
25390 прочитания

Pexels

© Pexels


Само 9% от компаниите в България продават онлайн. В ЕС това прави всяка пета компания.

Само 9% от компаниите в България продават онлайн, докато в евросъюза една пета от фирмите използват интернет като канал за продажби и едва 3% от тях в 28-те страни членки не са имали интернет връзка към началото на 2016 г. Това показват данните на Евростат, обобщени в доклада "Дигиталната икономика и общество в ЕС". Данните като цяло говорят, че бизнесът изостава от потребителите, предвид че 85% от домакинствата в ЕС имат интернет, а все по-голяма част разчитат на мрежата и за пазаруване - две трети от тях са купували стоки или услуги онлайн, като електронните продажби вече носят 16% от общия оборот в сравнение с 14% през 2010 г.

Българските потребители значително изостават от тези темпове на развитие - само 27% от тях са пазарували онлайн в последната година преди изследването. За сметка на това сме първенци в ЕС по пазаруване на дрехи и спортна екипировка - 78% от хората в страната, които са купували нещо онлайн през последните 12 месеца, са поръчвали именно такъв тип стоки. При онлайн банкирането българите са на опашката в ЕС с едва 7%, а само 1% са купували онлайн съдържание.

Другите данни за страната също показват изоставане на България от ЕС, но все пак отчитат силен ръст през годините. Например данните на Nielsen за българския онлайн пазар сочат, че едва 1.1 млн. са интернет купувачите в България през 2016 г., което е по-малко от 20% от общото население, докато в ЕС средният процент е 46. А според представители от пазара онлайн търговията е между 600 и 700 млн. лв. за миналата година.

Кой е онлайн и какво прави там

През 2016 г. 85% от домакинствата в ЕС са имали достъп до интернет в сравнение със 70% за 2010 г. Огромна част от потребителите в страните членки (83%) ползват широколентова връзка, като делът им расте устойчиво – при фиксираните устройства нарастването е от 57% през 2010 г. до 74% през 2016 г., а при мобилните увеличението за същия период е четирикратно – от 10% до 41%.

По този показател България стои добре. Малко над половината от домакинствата в страната (57%) имат широколентов интернет достъп. Все повече потребители влизат онлайн през мобилни телефони – в България делът им е 71% при средно за ЕС 79%, макар че най-често целта е комуникация.

Бизнесът също все по-често използва мобилен широколентов достъп, като през 2016 г. над две трети от компаниите (69%) са влизали в интернет по този начин в сравнение с 28% през 2010 г. Все пак в огромната си част дружествата (95%) разчитат на фиксирана връзка.

Индивидуалните потребители най-често използват интернет за изпращане и получаване на имейли (86%), търсене на информация (80%), четене на новини (70%) и участие в социални мрежи (63%). Употребата е различна в отделните страни членки, отбелязват анализаторите от Евростат – онлайн телефонните и видеоразговори например са най-популярни в България (80%), а участието в социални мрежи – в Унгария (83%) и Малта (82%). Потребителите във Финландия (92%), Дания (91%) и Холандия (91%) най-често използват интернет банкиране, а в Литва (93%) и Хърватия (91%) са най-активните читатели на новини онлайн.

Бизнесът от своя страна разчита на интернет, за да достигне потребителите, и увеличава онлайн присъствието си чрез поддържане на собствени уебсайтове, използване на социални мрежи и таргетирани реклами. Една четвърт от компаниите (24%), които имат собствени уебсайтове, предлагат през тях възможност за онлайн поръчки или резервации. Близо половината (46%) пък разчитат на социални медии за разпространение на информация или с маркетингови цели.

Онлайн пазар

Все по-голяма част от потребителите разчитат на интернет и за пазаруване. През 2016 г. продукти или услуги онлайн са поръчвали 66% от интернет потребителите в ЕС в сравнение с 50% през 2007 г. Най-често онлайн се купуват дрехи и/или спортна екипировка, като шест от всеки десет от европейците посочват, че това е водещата категория стоки и услуги, за която използват възможностите на електронната търговия. Извън лидерската позиция на България тук в доста по-малка степен местните потребители купуват онлайн стоки за домакинството (25%), пътувания и почивки (23%), хранителни продукти (22%), електронни устройства (15%), билети за събития (15%) или книги и списания (12%).

На фона на растящия интерес от страна на потребителите бизнесът в ЕС все още като че ли изостава с навлизането си на онлайн пазара – през 2016 г. една от всеки пет европейски компании е продавала онлайн на потребители, други бизнеси и/или публични власти. Данните на Евростат отчитат сравнително скромно увеличение по този показател спрямо 2010 г., когато делът е бил 15%. В България интернет като канал за продажби използват едва 9% от компаниите, като по-слабо е представянето единствено на бизнеса в Румъния (7%).

Електронните продажби формират 16% от общия оборот в сравнение с 14% през 2010 г. В основната си част (11%) обаче това са т.нар. EDI продажби, при които поръчките са автоматизирани и се обработват посредством комуникация между компютри на базата на стандартизирани форми за обмен на данни, без да е необходима човешка намеса. По този начин например големите супермаркети подават поръчки за големи количества продукти към доставчиците си. Така електронните продажби към други бизнеси (b2b) формират едва 3% от общия оборот в ЕС, а тези към крайни потребители (b2c) – 2%. В България през 2016 г. електронните продажби са формирали 4% от общия оборот на местните компании, като разбито по типове 3% са от EDI продажби и едва 1% от уеб продажби, които в по-голямата си част са били b2b.

Характерно общо за ЕС е, че при големите компании делът на приходите от електронни продажби (22%) е над два пъти по-висок в сравнение с отчетеното при малките и средните предприятия (9%).

Възможностите на облака

През 2016 г. почти една трета (32%) от интернет потребителите в ЕС използват облачни услуги, за да съхраняват документи, снимки, музика и други файлове, независимо от типа на използваното устройство. В сравнение с 2014 г. делът им се е увеличил с 5 процентни пункта.

При бизнеса възможностите на облака все още не се употребяват толкова много – към миналата година почти всички компании в ЕС (97%) са имали достъп до интернет, но малко над една пета от тях (22%) са закупили облачни услуги (в сравнение с 19% през 2014 г.). Делът е най-нисък в България, където едва 7% от дружествата си купуват място в облака. Данните на Евростат показват, че големите компании са много по-склонни да плащат за облачни услуги (45%) в сравнение с малките и средни предприятия (21%).


15 коментара
  • 1
    htu01524831 avatar :-|
    htu01524831

    И какво като не продават и не купуват онлайн, лошо ли е? Защо са решили да ни внушават, че онлайн търговията е нещо хубаво? Напротив, тя е нещо хубаво само за едрия капитал, не и за дребния бизнес и населението.
    Пълен бойкот на онлайн търговията и разплащането с кредитни и дебитни карти! Долу картелите и монополите!

  • 2
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    До коментар [#1] от " htu01524831 ": И защо долу за онлайн търговците? Всеки иска добра цена като цяло. Щом има глад за стоката и пазар, е добре. При онлайн продажби търговците често слагат и големи намаления на стоката от магазина си- нямат наем и т.н. и продават допълнителни количества. На клиентите им харесва и купуват. Това си е пазарната икономика. Ако не ти харесва друг да продава твоята стока по-евтино, намираш договорка и ти да продаваш на тази цена, сменяш стоката или правиш да привлечеш клиенти с повече пари, които предпочитат да бъдат обгрижвани повече на живо и са готови да си платят за това.

  • 3
    htu01524831 avatar :-|
    htu01524831

    До коментар [#2] от "атанас":

    Излъгали са те. По-ниската цена (но не винаги е такава), която населението плаща за онлайн покупки, после му излиза през ... Трябва да търсиш цялата истина, да погледнеш по-мащабно на процеса, а не само на моментната изгода за клиента при конкретната покупка.
    Офлайн магазинът плаща наем в твоя град, плаща заплати в твоя град, плаща местни данъци и сметки за ток, отопление, вода и пр., плаща за ремонти, за обзавеждане, за охрана, за реклама в местни медии, за счетоводство. Прибави и дистрибуция, логистика, сервизно обслужване - всичко на местна почва. Всички тия разходи влизат в цената и остават в местната икономика, като от тях се облагодетелстваш и ти и семейството ти, бидейки част от местната екосистема.
    Онлайн магазинът има същите видове разходи, но в пъти по-ниски. Наемът за офис не е задължително да е на оживено место като офлайн магазинът, т.е. по-нисък е. Помещението е с по-малка площ и служителите са по-малко - клиентът се обслужва с няколко клика на мишката. Един служител обслужва стотици пъти повече клиенти отколкото един служител в офлайн магазин. Т.е. всички разходи са малки. И по-важното - не се извършват в твоя град. Една част от онлайн магазините са чуждестранни, друга част са софийски, останалите са със символичен дял. Досега не съм получавал стоки при онлайн покупка, изпратени от моя град - областен център. Естеството на онлайн търговията е такава, че търговецът требва да е максимално близо до клиентите за да са и разходите за доставка по-ниски. А най-много клиенти има в столицата, логично и почти всички онлайн търговци също са там. Онлайн търговията води до струпване на капитали и работни места в София и чужбина, съответно и изтичане на същите от провинцията. А последното води до бедност и безработица, до изчезване на дребния и местен бизнес.

  • 4
    htu01524831 avatar :-|
    htu01524831

    Редно и справедливо е онлайн търговията да се обложи с допълнителен данък от 10%, който да се изплаща на общините, от които са направени покупките. Само така ще има некаква що-годе равнопоставеност на местния бизнес.

  • 5
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    Последната снимка иконографика ме стресна: За какво използват компаниите облачни глупости - Последната колона -България с по-високо ниво.от средното.за ЕС при „употреба на офис софтуер” Капитал, вярвате ли в това? Но сериозно! Убедени ли сте, че Майкрософт продава в България повече абонаменти за Офис365 вместо средно за Европа? Друг полезен облачен офис софтуер за бизнеса на практика няма. Не сме Великобритания (QuickBooks) или Прибалтика (1С), където да се престрашат чорбаджиите да си качат счетоводството в мъглата, пък и не е евтино

  • 6
    kno1466576284499917 avatar :-|
    Andrety

    До коментар [#4] от " htu01524831 ": Не е истина какви идиоти има! Щом са толкова ниски разходите на интернет магазините, защо ги няма по малките населени места? Направи един и продавай или не можеш?

  • 7
    v_l avatar :-|
    v_l

    До коментар [#3] от "htu01524831":

    Е и?
    Да, всичко това, което сте написали е вярно ... само че сме 21ви век и икономиката е глобална, а консуматорството в своя пик. При тия рамки пазаруването от локални бизнеси е просто непрактично и против логиката на пазарната икономика. Насила да се възражда нещо, което е против действащите правила е глупаво. В такива случаи или се променят правилата или системата еволюира.
    Кой пък е казал, че наличието на малки локални бизнеси е единствения начин да се поддържа добра локална икономика? И кой е казал, че добрата локална икономика е единствения начин за справедливо разпределяне на блага ...

    Не са проблема корпорациите или онлайн бизнеса. Проблема е че обществата се променят прекалено бавно и не предлагат адекватни механизми за регулиране на тези "несправедливости". Връщане на статукво от миналия век не е адекватен механизъм ;)

  • 8
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    Много любопитни и донякъде странни данни по отношение на България. Но вероятно такива са обективните реалности в момента, спрямо социално-икономическата структура на обществото.

    Аз лично съм доволен от онлайн магазините и въобще от този тип услуги и пазаруване. Смятам, че колкото повече неща се правят дигитално, толкова по-добре. За днешните деца това ще е най-нормалното нещо за тях.

  • 9
    obu42524875 avatar :-|
    htu01524831

    До коментар [#7] от "v_l":

    Нещо не прочетох доводи различни от "защото така" и голи лозунги. Изнесоха производството, сега и търговията, и това требвало да е хубаво "защото сме 21 век" и "така трябва". Сигурно "трябва" и пълна автоматизация и роботизация на всичко? А хората какво да правят, да си го барат по цел ден ли? Положението в България и Европа в следствие на деиндустриализацията е катастрофално, особено сред младите. Унищожаването и на търговията ще е пореден удар по малкия бизнес и заетостта.

    "Кой пък е казал, че наличието на малки локални бизнеси е единствения начин да се поддържа добра локална икономика? И кой е казал, че добрата локална икономика е единствения начин за справедливо разпределяне на блага ... "

    А ти какво друго предлагаш? Аз пиша неща които са реалност, ти ми опонираш с некакви твои теории и фантазии. Махни производството от една община, махни и магазините, нека населението в нея внася всичко от китайски онлайн магазини, китайско производство. Нали искаш глобална икономика? И какво ще стане с тая община, ще купува малко по-евтини стоки, но нищо нема да произвежда и търгува. Аз ще ти кажа какво ще стане - ще стане това което става и в момента - масово изселване и струпване на население в София и Западна Европа. Остават само пенсионери и кучета, това носи глобализацията в тоя й вид. Тя е създадена и наложена за да е от полза не на всички, а на тия които я налагат и прилагат. А те я прилагат по начин, който да носи изгода само на тех. Това е най-големата манипулация. Иди да правиш бизнес в Китай или да внасяш нещо там, ще видиш колко са глобализирани. Глобализирани сме само ние към тех, т.е. със смъкнати гащи. Същите са отношенията ни и със САЩ, ЕС и пр.

    Най-глупавото нещо е да станем роби на "технологиите" и модата. Технологиите следва да помагат на човека да живее по-добре, не да му пречат. Не на всека цена требва да прилагаме сляпо всека една технология и мода, само защото така ни казват от САЩ, Китай или Брюксел.

  • 10
    obu42524875 avatar :-|
    htu01524831

    До коментар [#6] от "Andrety":

    Защото умнико:

    "Естеството на онлайн търговията е такава, че търговецът требва да е максимално близо до клиентите за да са и разходите за доставка по-ниски. А най-много клиенти има в столицата, логично и почти всички онлайн търговци също са там."

    Друг път чети преди да пишеш.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK