Вината на лошото време
Заради климатичните условия реколтата от грозде ще бъде по-слаба, но по-качествена. Производството на вино вероятно ще е без промяна, но ще е по-скъпо
Екип на Капитал
По-малка реколта грозде, по-високо качество и цена, а оттам и прогноза за по-скъпо и хубаво вино. Такава ще е 2017 г. за сектора. Той напоследък не се развива бурно, а с леки ръстове, на фона на почти изчезналия износ за Русия. Производството не е гигантско: за миналата година приходите на 100-те по-големи изби са 250 млн. лв., като зад граница са продадени около една четвърт от количествата. С това България е осмият най-голям производител на грозде и десетият най-голям на вино в ЕС. Иначе през магазини, хотели и ресторанти клиентите тук са похарчили 150 млн. лв. за вино през 2016 г. За сравнение - числото при бирата е 500 млн. лв. Накратко, напоследък виненият пазар в страната леко расте, а оптимизмът е, че и износът ще тръгне към по-разнообразни дестинации.
Малко, но добро
Точно сега през септември кампанията по гроздобера е в разгара си. Според данните на земеделското министерство в България са засети над 62 хил. хектара с лозя и макар да има леко увеличение на тези площи спрямо предходните две години, ретроспекцията показва, че в този сектор има трайна тенденция на спад. Например през 2008-2009 г. лозята са били над 100 хил. хектара, или с близо 40% повече от сега.
Но по-малкото насаждения не са единствената причина за очакваната по-слаба реколта грозде през 2017 г. Данните и на лозарите, и на винопроизводителите показват, че на места в страната неблагоприятното време е довело до проблеми. Според продуктовия мениджър на "Домейн Менада" Снежана Мутафчийска в Южна България в района на Свиленград е имало градушки и слани, което е довело до по-ниски добиви на грозде. В други области е имало проблеми със студената зима, довела до поражения върху насажденията, на места негативно влияние е оказало и сухото лято. "Тази година в Мелнишко през юли и август не падна капка дъжд", дава пример Любка Зикатанова от семейната изба "Вила Мелник" в района на Хърсово. Така различните локални проблеми в отделни региони се очаква да доведат до спад на реколтата с между 10 и 15% според оценките на бранша. Според официалната прогноза на земеделското министерство преработеното грозде през тази година ще бъде около 200 хил. тона при 211 хил. тона за миналата година.
Но картината в сектора не е съвсем черна. Прибраната вече реколта от бели сортове е с много високо качество, а първите данни за червените също дават повод за оптимизъм, което е предпоставка и за по-качествени вина. "Количеството грозде е по-малко заради студената зима, но пък е с много добро качество, с много добри технологични показатели и без болести, тъй като лятото беше сухо", казва Наталия Гаджева от изба "Драгомир" край Пловдив. Тази информация се потвърждава и от други производители в страната, и от лозари.
Комбинацията от по-ниска реколта и по-добро качество обаче е довела до повишение на цените, което в бранша определят на между 6-7 и 12% за различните сортове, като те се движат между 1 и 1.50 лв. за килограм в зависимост от сорта и региона. Някои компании казват, че е възможно да има и допълнителен ръст в хода на кампанията при недостиг на суровина от определени сортове.
Вино 2017: Почти оптимизъм
Добрите технологични показатели на гроздето са сигурна предпоставка за производство на по-качествени вина през тази година, но 2017 г. няма да бъде лесна и за този бизнес. От една страна, себестойността на продукцията ще се повиши, най-малкото заради по-скъпите суровини, но от друга – силната конкуренция на пазара няма да позволи особен ръст в цените на продукцията. Според данните на земеделското министерство през 2016 г. България е произвела над 126 хил. хектолитра вино. Очакванията на ведомството, базирани неясно на каква логика, са за ръст на производство до 140-150 хил. хектолитра, въпреки че реколтата грозде е по-малка.
Според изпълнителния директор на агенцията по лозата и виното Красимир Коев през тази година се очаква малък спад на реколтата от грозде, но това няма да доведе до намаление в производството на вино. По думите му годишно в страната се произвеждат 350-360 хил. тона грозде, като през миналата година 175 хил. от тях са отишли за производство на вино, а останалите за ракия, оцет и др. През 2017 г. обаче според Коев избите ще преработят над 200 хил. тона заради повече поръчки от чужбина. Така в страната ще бъдат произведени 140 млн. литра вина при 127 млн. литра за предходната година, смята още той.
Винарните, до които "Капитал" се допита, коментираха, че вероятно през тази година ще бъдат произведени сходни с 2016 г. количества или ще бъде регистриран лек спад. "Като качество реколтата е много добра, особено за белите и розе вината. При червените сортове ситуацията е по-комплицирана поради спецификите за добро узряване на гроздето. Сега е времето всеки енолог да покаже какво може", коментира изп. директор на "Домейн Бойар" Евгени Харамлийски. По думите му "ще има качествени вина от този производител, който има най-добрите енолози".
Интерес към по-качественото
Няколко различни тенденции се очаква да движат през тази година вътрешния пазар на вино, който според оценката на "Нилсен" е за около 153 млн. лв. през последните 12 месеца до средата на 2017 г.
"Последните няколко години наблюдаваме тенденция на увеличаване на консумацията на вино от изби за сметка на домашно произведените вина", коментират от "ВП брандс интернешънъл" (доскоро "Винпром Пещера"). От компанията посочват още, че намалява делът на ниския ценови сегмент за сметка на растящите среден и премиален сегмент. Тенденцията българите да купуват все по-качествени вина се забелязва и от другите производители. Според търговския директор на "Домейн Менада" Артур Гриновер вътрешният пазар е силно конкурентен, но въпреки това компанията има солиден ръст на продажбите на качествени вина. "Потребителите стават все по-информирани и започват да се интересуват от сортове, от начини на обработка на гроздето и др.", казва още той. "Може да звучи парадоксално, но на нашия пазар се продават по-лесно премиум вина, отколкото тези в ценови клас до 10 лв., поне при малките изби", коментира Таня Аврамова от винарна "Братанов". По думите й увеличаването на чуждите туристи не само в курортите, но и в градовете, както и развитието на винения туризъм в страната също оказват влияние.
"Като традиционен производител можем да кажем, че все повече хора купуват качествени вина, макар че темповете са по-скромни, отколкото ни се иска", коментира изп. директор на "Вила Ямбол" Красимир Аврамов, допълвайки, че все пак трапезните вина все още имат най-високия дял на пазара. Според него интересът към бутилираните вина нараства, запазва се висок и към bag-in-box разфасовките.
Компаниите посочват още, че през последните години расте консумацията на бели и розе вина, като очакват тази тенденция да продължи. "Белите вина се наложиха като целогодишен продукт с минимални сезонни разлики в консумацията за разлика от червените, които отбелязват значителен спад през лятото", коментира Евгени Харамлийски от "Домейн Бойар". Данните от пазара сочат, че към момента повечето изби са изчерпали произведените през миналата година вина розе, заради което се очаква и празнина в този сегмент до производството от новата реколта.
"Новите тенденции в сектора са за чистосортови вина, без дъб", коментира Цветелина Николова, управляващ директор на "Катаржина естейт". По думите й българските традиционни сортове привличат все повече вниманието на специалистите и консуматорите. "На международните пазари започнаха да се търсят вина с по-нисък алкохолен градус и по-кратко отлежаване в дъбови бъчви. Трендът е към леки вина, в които се усеща повече натуралният вкус на гроздето, но това не важи в голяма степен за България, където масовият потребител търси все още по-плътни вина", коментира още тя. Все пак очакванията на производителите са през следващите години и тук да се търсят повече по-леки вина, особено сред по-младите потребители.
Поглед към много пазари
Данните за износа на българско вино показват, че то се продава в над 45 държави. Същевременно обаче има няколко страни, които са изцяло доминиращи. През последните години абсолютният лидер в експорта на България е Полша, където според данните на НСИ продажбите са повече от тези в останалите четири най-големи пазара за българска продукция - Русия, Швеция, Китай и Великобритания (виж графиката). Наблюденията в сектора са, че към Полша и Русия България прави продажби в ниския ценови сегмент, като доминиращ е износът на червено вино. Но пък постепенно започва да расте делът на продажбите на по-скъпи вина на различни пазари, включително в ЕС и държави като Китай, САЩ, Япония и др.
"През последните 2-3 години клиентите ни в Европа проявяват засилен интерес към качествени и по-скъпи български вина, които обаче се продават в малки обеми. Можем да кажем, че европейските потребители преоткриват България в това отношение, но процесът едва сега започва", казва Евгени Харамлийски от "Домейн Бойар". "Към настоящия момент износът на българско вино е предимно насочен към страните от ЕС и Русия", коментираха от "ВП брандс". Но от компанията се целят и в пазари като САЩ, Канада, Великобритания, Бенелюкс. "Стремим се да се позиционираме добре и в държави, където консумацията на вино на глава от населението е все още много малка, но расте с бързи темпове", посочват още от компанията, допълвайки, че такива са по-голямата част от държавите в Азия и някои в Близкия изток. Именно Азия се посочва от другите производители и като пазара с най-голям потенциал за растеж през следващите години.
Постоянни инвестиции
Данните от сектора показват, че през последната година инвестиционната активност расте. От една страна, съществуващите стопанства инвестират в ново оборудване - на ниво лозарски бизнес в момента най-много инвестиции се правят в напоителни системи, за което помага и европейското финансиране. Част от избите казват, че увеличават собствените си насаждения с лози и модернизират оборудването си, подменят бъчви и др. в производствените си бази. Същевременно се засилват и инвестициите в маркетинг. "Все повече изби се стараят да следват новите тенденции във винопроизводството, инвестират в създаването на нови брандове с интересни визии на бутилките и етикетите", дава пример Цветелина Николова от "Катаржина естейт". По думите й бизнесът увеличава участията си на международни изложения и конкурси.
По неофициална информация на "Капитал" в момента в сектора има 19 проекта за нови изби, които са на различен етап на изграждане. В повечето случаи става въпрос за малки бутикови производства. Общият брой на винопроизводителите в страната е 263.
Българските винени гиганти
Двайсетте най-големи производители на вино са направили продажби за 165 млн. лв. през миналата година, сочат данните на "Капитал" (виж графиката и таблицата), като увеличението на годишна база е почти с 24%. Така излиза, че в 20 дружества са концентрирани 2/3 от общо отчетените приходи в сектора от 249 млн. лв. Повечето от винарните са с местни собственици, с изключение на четири дружества в топ 20.Най-големият производител на вино в България през миналата година е компанията "Сис Индустрийс", основана от бизнесмена Миню Стайков, която е сред най-големите производители на алкохолни напитки в страната и притежава винпрома в Карнобат и друг земеделски бизнес. Топ 3 се допълва от "Винекс Славянци" и "Домейн Бойар интернешънъл", които са с приходи от над 16 млн. лв от продажби на вино през миналата година. "Винекс Славянци", управлявана от бизнесмена Жеко Жеков, притежава производствена база в района на Сунгуларе и е една от двете компании в топ 20, в които огромната част от приходите се дължат на износ, заедно с ловешката "Винал". "Домейн Бойар интернешънъл" е основана от Маргарит Тодоров, който излезе от фирмата през 2010 г., като контролът се свързва със собствениците на финансиращата я ПИБ. Най-големият външен пазар за компанията е Великобритания. На база група по-напред в класирането може да излезе бившият "Винпром Пещера" през "Вила Ямбол" и "ВП брандс". Ако консолидираше с общите си продажби за 21 млн. лв., групата, основана от Антон Щерев и Атанас Петров, би се класирала на второ място.
