Реколтата от слънчоглед и царевица е по-висока, но цените спадат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Реколтата от слънчоглед и царевица е по-висока, но цените спадат

Реколтата от слънчоглед и царевица е по-висока, но цените спадат

Очаква се увеличение на преработката в България и при двете култури

Деница Ватева
13827 прочитания

© Валентина Петрова


Прибраните през есента реколти от слънчоглед и царевица са били по-високи и с добро качество, но в първите месеци на активна търговия цените са отбелязали понижение. Това сочи доклад на земеделското министерство за двете култури, публикуван във вторник.

На този етап и при царевицата, и при слънчогледа се отчита леко засилване на износа, като основни пазари и за двете култури остават държавите от ЕС. Същевременно при потреблението има и друга промяна - все повече слънчоглед остава за преработка в България, а при царевицата се отваря нова ниша, след като отпаднаха квотите за производство на захар и подсладители в ЕС през ноември.

По-добра реколта

Данните на земеделското министерство показват, че през изминалата есен земеделците са прибрали по-добра реколта. В страната са произведени близо 2.5 млн. тона царевица през 2017 г., което е ръст от над 10% спрямо предходната година. Увеличението се дължи както на повечето засети площи - 4.2 млн. дка (3.2% ръст спрямо 2016 г.), така и на увеличения среден добив от декар, който за годината е 580 кг, или с 6% повече от предходната.

Същевременно новата стопанска година, чието начало е през октомври, е започнала и с по-високи складови наличности от стара реколта. Те се оценяват на над 570 хил. тона, което е чувствително повишение спрямо есента на 2016 г. Тогава запасите са били със 175 хил. тона по-малко, се вижда от данните.

Миналата година е била по-добра и за производството на слънчоглед. През есента фермерите са прибрали реколта от 1.9 млн. тона, което е ръст от 1.2% и се дължи на малко по-високия среден добив от един декар - 230 кг при 225 кг за 2016 г.

Същевременно общото количество слънчоглед, което ще излезе на пазара през новата стопанска година, е по-високо заради големите преходни запаси - около 470 хил.тона. Така агроминистерството изчислява, че предлагането на тази култура ще бъде за около 2.48 млн. тона, което е близо 7% повече от предходната година.

И при двете култури се отчита добро качество на реколтата като цяло, съпоставимо с предходни години.

Понижение на цените

Добрата реколта за фермерите обаче може да не се окаже повод за голяма радост. Данните показват, че 2017 г. е била по-силна откъм производство в международен план, което логично води до понижение на цените на световните пазари. Тази тенденция ясно се вижда и в България. Според анализа на агроминистерството през периода между септември 2017 и февруари 2018 г. средните изкупни цени на слънчогледа се движат между 542 и 554 лв. за тон, което е драстично намаление спрямо предходната година - от близо 17%. Макар и в по-малка степен, понижението е факт и при царевицата. Между септември и февруари нейната изкупна цена средно е била 263 лв. за тон, или с 6% по-малко от 2016 г.

Все пак при царевицата се забелязва и положителна тенденция в последните месеци. Докато през ноември тя се е изкупувала за средно 258 лв. за тон, през февруари тази средна цена се покачва до 273 лв.

Нови ниши

Традиционно огромна част от реколтите и при царевицата, и при слънчогледа се изнасят, като основните търговски партньори на България са държавите от ЕС. През периода септември - ноември миналата година износът на царевица е бил за над 645 хил. тона, над 80% от който е в ЕС. Повишението на годишна база е 6.4%. Същевременно експортът на слънчоглед също нараства през първите 3 месеца с 34% до близо 300 хил. тона, но това е малка част от произведените в страната количества.

На пазара обаче са видими и две други тенденции. В България се увеличава преработката на слънчоглед в слънчогледово масло след няколко години на засилени инвестиции в този сегмент. През настоящата година се очаква в тези предприятия да влязат 1.1 млн. тона суровина, което би било увеличение от 10% на годишна база.

Същевременно при царевицата също се отваря нова ниша. Отпадналите през октомври 2017 г. квоти за захар и подсладители в ЕС се очаква да доведат до повишение на производството на изоглюкоза - подсладител на основата на нишесте, за който царевицата е основна суровина. От агроминистерството казват, че се очаква на ниво ЕС това производство да достигне 1.9 млн. тона до 2030 г. при квота от 0.72 млн. тона, действала досега. Същевременно според ведомството производствените мощности в страната са се увеличили значително през последните години, като "има потенциал производството на нишесте да нарасне между два и три пъти". Очакванията са преработката на царевица в България да се засили още тази година - при преработени 700 - 800 хил. тона през миналата година очакванията са сега за промишлени цели да бъдат ползвани около 900 хил. тона. Според прогнозата на агроминистерството между 500 и 600 хил. тона от тях ще бъдат за изоглюкоза и различни хранителни продукти, а останалите - за биогорива.

Прибраните през есента реколти от слънчоглед и царевица са били по-високи и с добро качество, но в първите месеци на активна търговия цените са отбелязали понижение. Това сочи доклад на земеделското министерство за двете култури, публикуван във вторник.

На този етап и при царевицата, и при слънчогледа се отчита леко засилване на износа, като основни пазари и за двете култури остават държавите от ЕС. Същевременно при потреблението има и друга промяна - все повече слънчоглед остава за преработка в България, а при царевицата се отваря нова ниша, след като отпаднаха квотите за производство на захар и подсладители в ЕС през ноември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK