Плодовете на суровата зима

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Ханами, вековният японски обичай да се наблюдава цъфтежът на вишни, всяка година събира хиляди по паркове и градини. А през пролетта по телевизиите наред с прогнозите за времето се обявява и кога се очаква красивото събитие, което приковава и вниманието на фотографите на международните агенции.

Тази година българските овощари също гледаха метеорологичните прогнози и цветовете в градините си, но с безпомощно притеснение. След серия от резки промени на времето в последните два месеца реколтата от овощните градини в България се очаква да бъде по-слаба, а при някои плодове като кайсии и праскови спадът ще бъде над 50-60% общо по оценка на производители. Нещо повече - по част от насажденията има поражения, които се очаква да създадат проблеми и през следващите години, което ще доведе до повече пропуснати ползи, особено на фона на засилващия се интерес както от местни, така и от чужди търговци.

Мартенският мраз

Новата 2018 г. започна обещаващо за овощарите - средномесечните температури през януари бяха подходящи, а състоянието на насажденията добро. Тази картина обаче се промени само месец по-късно, когато започнаха резки промени във времето. След първото ударно затопляне през февруари по думите на овощари дръвчетата са започнали да се развиват, но последвалите студени вълни от началото и края на март са довели до тежки измръзвания. Към настоящия момент оценките показват, че състоянието в овощните градини е по-лошо, отколкото са били предварителните очаквания. Така по оценка на производители реколтата от череши през тази година ще бъде по-слаба от обичайното, а при плодове като кайсии и праскови намалението ще бъде сериозно.

"По поречието на Тунджа всички производители са пострадали", коментира председателят на сдружението "Българска праскова" Коста Петров. По думите му в Сливенския регион, в който се произвежда значителна част от прасковите в България, реколтата в около 25-30% от насажденията ще бъде на 100% унищожена, а при други 40-50% ще има намаление на добивите в различна степен. Сериозен спад се очаква и в Североизточна България, където е фокусирано основното производство на кайсии в страната.



По данни на Съюза на дунавските овощари при кайсиите загубата на реколта ще бъде между 50 и 100% за отделните стопани. "Пораженията върху черешите ще бъдат до 20%, а при прасковите и нектарините - до 50%", коментира председателят на организацията Николай Колев. По думите му при първата студена вълна през март в Североизточна България температурите са паднали до минус 17 градуса, а след кратко затопляне е последвало и второ застудяване, което допълнително е влошило състоянието на овощните насаждения. Данните на съюза на градинарите в България показват, че към момента по-сериозни проблеми имат овощарите в Северна България, но поражения има и в южната част на страната, коментира председателят на сдружението Мариана Милтенова.

Така равносметката към момента е, че при общо около 38 хил. дка с праскови в България само в района на Сливен около 5 хил. дка реколта е напълно компрометирана, а в други около 10 хил. дка има поражения и се очакват значително по-слаби добиви. Ситуацията с кайсиите е сходна - в страната общите площи с тази култура са 25 хил. дка като при 8 хил. дка от тях само в Североизточна България загубата на реколта ще бъде между 50 и 100%. По данни на производители в района на Пловдив и Кюстендил има известни проблеми с насажденията от череши, но като цяло се очаква сравнително добра реколта, особено на фона на миналата година, когато в някои райони бе отчетен спад между 50 и 70%, отново заради студеното време.

Загуби по няколко линии

На този етап е трудно да се направи оценка на очакваните загуби, които ще претърпи секторът, тъй като все още няма информация какви са пораженията в цялата страна. Земеделското министерство започна обследвания в най-засегнатите региони, но първите обобщени резултати се очакват най-рано след няколко седмици.

По данни на Националния статистически институт цената на тон праскови през 2017 г. е била средно 561 лв. При годишна реколта от между 36 и 40 хил. тона пазарът в този сектор се движи между 20 и 23 млн. лв. При кайсиите средната цена за тон през 2017 г. е 487 лв., а производството се движи в рамките на 23-26 хил. тона в последните години според аграрните доклади на земеделското министерство. Така приходите в този сектор са между 11 и 13 млн. лв. В случай че се сбъднат прогнозите на производителите, че реколтата от двете ще бъде 50% по-ниска от обичайно, очакваните загуби могат да се изчислят грубо на между 15 и 18 млн. лв. на база наличните данни. Това обаче е условно, тъй като заради слабата реколта и по-малкото предлагане цените тази година може да са по-високи, освен ако недостигът не бъде компенсиран с внос.

По оценка на производители огромната част от продукцията в сектор плодове се реализира на вътрешния пазар. Данните на земеделското министерство от последния аграрен доклад показват, че около 49% от реколтата се продава в търговската мрежа, а други близо 35% отиват за преработка. Същевременно обаче през последните години има отчетлив интерес на чужди търговци към българската продукция. Така например според Коста Петров през последните години българска продукция, основно череши, е реализирана в Румъния, Русия и Полша. Износ има още на кайсии и праскови, огромната част от който е за Румъния, сочат данните на производителите.

Без защита

Повечето производители казват, че в конкретния случай с измръзването на дръвчетата застраховането не може да бъде опция за компенсиране на загуби. Причината е, че традиционно в овощарството застраховането започва след средата на април, а пораженията сега са настъпили по-рано. Отделно от това в сектора признават, че интересът към застраховането е много нисък - това правят основно по-големите производители, често ползвайки субсидии за застраховане на продукция, които фонд "Земеделие" отпуска. Годишно за тази цел се отделят между 1 и 1.5 млн. лв., които се ползват от производителите на плодове, зеленчуци, тютюн, етерични култури и др.

"Част от производителите вероятно няма да получат и допълнителната субсидия, обвързана с производството, тъй като при нея трябва да се докажат добив и реализация на продукция", коментира управителят на InteliAgro Николай Вълканов. Според него има начин да се защитиш от измръзвания донякъде, като инвестираш в подходящи технологии, но не и при такива драстично минусови температури, каквито имаше през март.