България и Балканите произвеждат все повече дрехи за луксозни марки

България и други страни от Балканите се утвърдиха на пазара на луксозни дрехи, а модни къщи от Париж и Милано постепенно увеличават пpиcъcтвиeтo cи в peгиoнa. Очакванията са продажбите нa лyĸcoзни cтoĸи дa се повишат с 4-5% пpeз тaзи гoдинa, изпpeвapвaйĸи мoдния бизнес ĸaтo цялo, ĸoeтo нacъpчaвa Югoизтoчнa Eвpoпa дa насочи ycилиятa cи въpxy пpивличaнeтo нa пoвeчe производители на лyĸcoзни дрехи зaeднo c ĸoнĸypeнти ĸaтo Πopтyгaлия.

По-евтините марки oтдaвнa пpoизвeждaт чaнти, дpexи и oбyвĸи в Югoизтoчнa Eвpoпa, нo мapжoвeтe cтaвaт пo-малки, защото бaлĸaнcĸитe ĸoмпaнии cpeщaт сериозна ĸoнĸypeнция от Kитaй, Typция и вce пo-чecтo Aфpиĸa, пише Reuters.

"За луксозния сектор се произвеждат по-малко продукти, които обаче струват повече", обяснява Миглена Христова, собственик на фабрика в Русе. Макар да не посочва определени марки, за които работи, Христова, която е управител на "МИК БГ", споделя, че над 40 жени в компанията шият рокли, блузи и шлифери. На уебсайта на фирмата Givenchy и Kenzo, част от френския конгломерат LVMH, са сред изброените марки, за които фабриката шие.

Международните поръчки и зaпитвaния oт нaй-гoлeмитe мapĸи ce yвeличaвaт и тя инвecтиpa в мaшини, зa дa нaпpaви cпeциaлизиpaнитe шeвoвe, ĸoпчeтa и глaдeнe, ĸoитo тe изиcĸвaт зaeднo c pъчнo шиeнe, ĸoeтo пoняĸoгa ce възлaгa нa пoдизпълнитeли.

Модните къщи също печелят, тъй като заплащането в Източна Европа е най-ниското за ЕС, а разстоянието до централите в Западна Европа е малко. "Удобство и близост са само част от критерии, по които избираме доставчиците си", казват от италианската модна компания Armani. За компанията, която разчита на производство от Източна Европа, доставчиците й трябва да отговорят на ключовите условия "качество, надеждност и респект към труда".



Нови идеи

Италиански и френски модни къщи отдавна разчитат на изнесеното в други държави производство, но основно с по-обикновени дрехи като тениски. Напоследък обаче се увеличава необходимостта от бързо производство на малки партиди качествени продукти. Социалните мрежи изместват модните ревюта и повече млади хора следват тенденциите, загатнати от онлайн инфлуенсърите.

"Трябват ти различни производители, с по-голям капацитет и по-кратък работен процес", обяснява мениджърът за мода и луксозни стоки към консултантската компания McKinsey Ачим Берг.

Веригата за доставки става все по-важна за почти 80% от над 200 производители на луксозни стоки, показва проучване на McKinsey. От консултантската компания очакват от 4 до 5% увеличение на пазара на луксозните стоки, докато продажбите в модния сектор като цяло се очаква да нараснат с 3.5-4.5%. Ачим Берг анализира данните като "благоприятни" за Югоизточна Европа.

Но не всички компании разчитат на чужди производители. Италианската Moncler, която шие якета, инвестира 5 млн. eвро в център за проучване и разработка в Румъния. В страната се произвеждат около 20% от пълнежа за якетата. За да се справи с нарастващото търсене и краткото време за производство, от бранда пускат месечни лимитирани колекции.

Миглена Христова от българската компания, която шие за висшата мода, обяснява, че качеството е изключително важно за брандовете. Затова компаниите в Източна Европа започват с по-нисък клас дрехи, "а когато се докажеш и достигнеш нужното ниво на качество, тогава започваш да получаваш поръчки от по-високия клас", коментира Христова. В българското предприятие времето на изпълнение варира от четири до шест седмици.

Михай Тинку ръководи най-голямата текстилна компания в Румъния, която произвежда за луксозни марки като италианската Prada и френската Maison Margiela. Докато Тинку вижда ръст в търсенето на този вид услуги, от Maison Margiela казват, че едва 10% от продуктите им са направени в Румъния и други страни извън Италия.

"Има и други, по-малки компании в североизточния район Ботошани, които произвеждат всичко за световните марки лидери, от ризи до костюми", казва още Тинку.

Аrmani, Versace и Hugo Boss са част от марките, за които Радина Банкова, директор на Асоциацията на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), казва, че произвеждат в България. От Versace признават, че работят с доставчици от България и Румъния за стоки от марките Versus и Versace Collection, а Boss работи с шест фирми доставчици в България.

Португалия е сред традиционните производители, които се целят в луксозните брандове. Износът на дрехи от страната се е увеличил с 3.2 млрд. евро миналата година, сочат данни на Евростат. Директорът на Асоциацията за текстил и облекло Паоло Ваз заявява, че макар заплатите в Португалия да са по-високи от тези в Източна Европа, те са два пъти по-малки от френските и италианските. Времето за производство в страната е две до пет седмици.

Недостиг на кадри

Въпреки че износът на дрехи от България и Румъния се увеличава, натискът за цената на труда се увеличава. Миналата година България изнася продукти на стойност 1.5 млрд. евро, което е по-малко от рекордната 2016 г., сочат данни на Евростат. Износът на Румъния намалява със 7% от предходната година и за 2017 г. е 2.6 млрд. евро. Износът от Хърватия и Словения расте леко, но е много по-малък от този на България и Румъния.

Радина Банкова от БАПИОТ смята, че заплатите не са конкурентоспособни на пазара, което е проблем за текстилната индустрия в Европа. След като през първите шест месеца на 2017 г. около 4 хил. души напускат сектора, работещите в текстилната индустрия остават под 90 хил., което е два пъти по-малко от работещите преди десет години.

"Нарича се лека индустрия, но изобщо не е лека. Хората се нуждаят от много умения, а тези с точните умения приближават пенсионна възраст", обяснява Миглена Христова. Затова повече компании се насочват към престижните марки дрехи.

"Ако една рокля отнема 100 минути работа, тя ще струва 16 евро в средната ценова графа и 40 евро при луксозните марки", казва още Христова. Тя добавя, че докато преди България е произвеждала за ниския клас дрехи, отдавна това производство се е изместило към Китай. Но тя прогнозира още една смяна, този път "някъде в Африка".