По-ниска зърнена реколта при по-високи цени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-ниска зърнена реколта при по-високи цени

По-ниска зърнена реколта при по-високи цени

До момента България отчита 3.8% спад в производството на пшеница и над 20% при ечемика

Деница Ватева
5090 прочитания

© Цветелина Николаева


Зърнената реколта през тази година ще бъде малко по-ниска от рекордната 2017 г., но същевременно цените започват плавно повишение заради проблеми в ключови световни производители. Жътвата на основните есенни култури е към края си, като понижението на продукцията за различните видове култури варира от близо 4 до над 20%. Ръст на годишна база има единствено при рапицата, но той се дължи на повече засадени площи.

Същевременно цените на продукцията започват да се покачват след няколко години задържане на по-ниски нива на световните пазари. В началото на тазгодишната кампания спрямо същия период на миналата година увеличението е между 4 и 14% по данни на земеделското министерство.

Спад на реколтата от пшеница и ечемик, увеличение при рапицата

Според последните оперативни данни на земеделското министерство при ожънати 90% от полетата с пшеницата реколтата ще бъде по-ниска от миналата година. Данните към момента сочат, че в момента прибраната реколта е 4.94 млн. тона, което е спад от 3.8% на годишна база. Това се дължи на постигнатия по-нисък среден добив от един декар, който през тази година е 484 килограма, тоест има спад от 8.2% на годишна база. Иначе като цяло засетите площи с пшеница през есента на 2017 г. са повече спрямо предходната година.

Намалението на средния добив се дължи на проблемите с дъждовете от последните месеци, както и на аномалиите през пролетта, които са повлияли на развитието на посевите. През последните месеци имаше сигнали и че на определени места се очаква произведената пшеница да бъде с по-ниско качество от обичайното.

Данните на земеделското министерство сочат, че 2018 г. няма да бъде по-добра и за ечемика. При ожънати 97% от площите с тази култура се отчита спад на производството на годишна база от над 20%. Към момента прибраният ечемик е над 490 хил. тона, като намалението при тази култура се дължи както на по-малкото засети площи (11.9% спад спрямо предходната година), така и на по-ниския среден добив от декар (8% намаление на годишна база).

Оперативните данни показват, че България ще постигне по-високо производство на рапица. До момента са прибрани над 443 хил. тона, което е ръст от 2.5% в сравнение с миналата година. Причина за по-голямата реколта е, че фермерите са засадили повече площи - за една година те са нараснали с 13.6%. Като среден добив от декар при рапицата всъщност е най-голямото намаление спрямо всички есенници - през тази година той е 244 кг, или с 12.6% по-малко от миналата година.

Цените тръгнаха нагоре

На фона на очакваната по-ниска продукция през тази година цените тръгнаха нагоре, каквито бяха още първите прогнози през пролетта. Според изследването на земеделското министерство към 25 юли средната цена на хлебната пшеница е била 304 лв. за тон, което е увеличение от 10.2% на годишна база.

С малко по-бавен темп расте цената на фуражната пшеница - тя е била 274 лв. за един тон, или с 4.2% повече от предходната година. На фона на сериозния спад при реколтата от ечемик цената му към 25 юли се е повишила с 14.6% на годишна база и е достигнала 282 лв. за тон. В разгара на жътвата намаление има единствено при цената на рапицата - тя се е продавала средно за 641 лв. за един тон, което е спад от 4.3% спрямо предходната година.

Плавното покачване на цените на основните есенни култури беше прогнозирано още през пролетта заради проблемите във водещи световни производители. Очаква се през 2018 г. да има първи спад на преходните запаси от зърно за последните шест години, като основната причина за това са по-ниски добиви заради суша или други проблеми в редица водещи производители, основно в ЕС и Русия. Според последната прогноза на международния съвет по зърното от миналата седмица световното производство на пшеница през тази година ще достигне 721 млн. тона, което е намаление с 37 млн. тона спрямо предходната година.

Зърнената реколта през тази година ще бъде малко по-ниска от рекордната 2017 г., но същевременно цените започват плавно повишение заради проблеми в ключови световни производители. Жътвата на основните есенни култури е към края си, като понижението на продукцията за различните видове култури варира от близо 4 до над 20%. Ръст на годишна база има единствено при рапицата, но той се дължи на повече засадени площи.

Същевременно цените на продукцията започват да се покачват след няколко години задържане на по-ниски нива на световните пазари. В началото на тазгодишната кампания спрямо същия период на миналата година увеличението е между 4 и 14% по данни на земеделското министерство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK