С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 юни 2019, 17:30, 1698 прочитания

Nielsen: Ръстът в покупките на храни и напитки в България се забавя до 6%

Потребителите са все по-сигурни във финансите си, но не са готови да харчат свободно, сочат проучвания на компанията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ръстът в покупките на бързооборотни стоки в България през 2018 г. се забавя, но все още е почти двойно над средния за европейските страни. Потребителите стават все по-уверени във финансовото си положение, но не са склонни да харчат свободно. В регионите в страната нарастват и доходите, и разходите за бързооборотни стоки, което създава предпоставки търговците да се развиват и във вътрешността на България. Това са някои от основните изводи на база различни проучвания на "Nielsen България", представени на осмия пореден Nielsen Shopper Trends Event.

Ръстът в България – двойно над средния за Европа

Nielsen регистрира 5.9% ръст в покупките на бързооборотни стоки през 2018 г. спрямо 2017 г. при 6.8% предходната година. Забавянето е заради по-малкото купените количества – те се увеличават с 3% при 4.4% година по-рано. Частично е компенсирано от по-силния ръст в цените – с 2.9% при 2.4% година по-рано. Тенденцията на забавяне е много категорична. С всяко изминало тримесечие ръстът става все по-слаб.


Въпреки всичко ръстът в България е доста над средния за Европа, който през 2018 г. е 3.1% - точно колкото и през 2017 г. В повечето държави в Западна Европа ръстът на пазара е под средния за континента, като единствено в Швейцария има спад. Причината отново са по-малкото купени количества. В Централна и Източна Европа (без Чехия, Словакия и Словения) пазарът се развива над средното.

В провинцията има потенциал

Вътрешността на България създава по-големи възможности за растеж в сравнение със София и времето е подходящо за експанзия в регионите, казват анализаторите от Nielsen. В София разходите за бързооборотни стоки през 2018 г. нарастват в стойност едва с 0.5% спрямо предходната година. В същото време в район Тракия (с център Пловдив) се наблюдава растеж 8.3%. В Мизия (Северозападна и Северна Централна България ) ръстът е 5.8%, а в Добруджа/Странджа (Източна България) е 5.3%.

От Nielsen напомнят, че България все още е една от държавите с най-голямо неравенство в доходите по региони. Но ако средните заплати в София нарастват със 7%, то в Централна Северна България ръстът е 9%, в Югоизточна – 8%, и единствено в Североизточна България увеличението е по-бавно - с 6%.



Потребителите са по-уверени, но не харчат

В края на миналата година, запитани от Nielsen, 55% от потребителите в България казват, че се чувстват по-добре финансово, отколкото преди пет години. По този показател в България е на второ място в ЕС наред с Полша, като най-голям процент на отговорилите така има в Румъния. Едва 1% от хората в България обаче заявяват, че са готови да харчат свободно.

Потребителското доверие в страната дългосрочно нараства. За периода юли - септември 2018 г. Индексът на потребителското доверие достига най-високо ниво, откакто Nielsen го следят – 92% при 87% средно за Централна и Източна Европа. Това е продиктувано преди всичко от сигурността за личните финанси, сигурността за работното място и в най-малка степен на готовността да се харчи. В края на годината нагласите традиционно са по-песимистични.

Основна грижа за потребителите в България в края на 2018 г. са сметките за ток, вода и парно, следвани от притесненията за личното здраве и за баланса между работа и личен живот. За сравнение грижа номер едно за средностатистическия европейски потребител е състоянието на икономиката.

Хората казват, че ако трябва да съкращават разходи, ще започнат с тези за дрехи. След това биха ограничили развлеченията и покупката на храна извън дома. Ако в края на месеца им останат свободни средства, биха ги дали за дрехи, за ваканция или за подобрение на жилището си. Но 17% от анкетираните са посочили, че такива пари не им остават.

Ръст при магазините между 40 и 100 кв.м

Всички търговски канали завършват с ръст 2018 г. Най-бурно се развиват продажбите в магазините за храни между 40 и 100 кв.м. Най-голям дял от продажбите минават през големите хипер- и супермаркети, като през последната година делът им нараства с 5%. През магазините между 100 и 300 кв.м ръстът е още по-голям – 7%. Делът на малките традиционни магазини намалява, но все още са втори по важност за продажбите. Най-голям спад има в дела на кафенетата, баровете и ресторантите – т.нар. хорека канал, измерени като брой. Намалява и делът на специализираните магазини.

Пазарува се по-рядко и на автопилот

Честотата на пазаруване, която в България е една от най-високите в Европа, намалява почти във всички обекти. Изключение правят супермаркетите - хората продължават да ги посещават средно 11 пъти месечно, а в дрогериите нараства от 2.2 на 2.6 пъти месечно, сочат данни от изследването Nielsen Shopper Trends, фокусирано върху големите градове в страната. Дори в традиционните магазини месечните посещения намаляват от 10.9 на 10.3 пъти.

Месечното основно пазаруване остана в историята, казват от Nielsen. Делът на хората, които пазаруват седмично, се запазва, а на две седмици - нараства. Допълващото пазаруване все по-рядко е всеки ден, все по-често на два-три дни или седмично.

Осемдесет процента заявяват, че много внимателно избират магазина, в който пазаруват, и смятат, че това решение е достатъчно важно, за да си струва усилията. Процентът е близо до нивата от 2014 г. През всички изминали години между двете той е по-нисък. При избора на магазин нараства значението на това да е добре организиран и с приятна атмосфера и обслужването да е на ниво. След като веднъж са избрали магазина си обаче, потребителите пазаруват на автопилот. Осемдесет и пет процента заявяват през 2018 г., че винаги ходят в един и същ магазин. През 2017 г. този процент е 73.

Хипотетично тези нагласи са в полза на онлайн пазаруването. Едва 3% от българските потребители обаче казват, че категорично биха купували бързооборотни стоки по интернет. Други 62% са категорични, че никога не биха го направили. Основните причини – не могат да прегледат продукта, съмняват се в качеството и просто обичат да пазаруват във физически магазини.

Ръст при 77% от хранителните категории

През 2018 г. нарастват 77% от хранителните категории и 68% от нехранителните. Растежът при по-големите категории бързооборотни стоки (като дял от продажбите) e само в стойност, като обемите на продажби се запазват, отбелязват анализаторите от Nielsen. Това означава, че хората купуват все същите количества, но по-скъпи или по-висок клас продукти. В същото време се развиват нишови категории и сегменти.

С най-голям дял в стойност са безалкохолните напитки (16%), следвани от бирата (11%), млечните продукти (12%), захарните и шоколадови изделия (12%), твърдия алкохол (9%), месните продукти (7%) и стокитe за лична хигиена (7%).

С ръст над 10% в стойност през 2018 спрямо 2017 са солените снаксове, енергийните напитки, храните за домашни любимци, зърнените храни, натуралните и протеиновите барове, кухненските рула и препаратите против инсекти. Умерен (между 3% и 10%) е ръстът в стойност при шоколадите и бонбоните, уиски категорията, ядките, месните продукти, кафето, тоалетната хартия, перилните препарати и дезодорантите. Стагнират (+/-3%) плодовите сокове, бирата, бебешките храни и напитки, вафлите без покритие, продуктите грижа за лицето и тялото и шампоаните. Спад над 3% се наблюдава при радлерите, слънчогледовото олио и маргарина, сладките рула и продуктите за слънцезащита.

Промоциите и лоялността

Лоялността към бранда зависи от баланса между качеството, цената и ефективните комуникации с потребителите, казват анализаторите от Nielsen. Според глобално изследване на компанията най-често мотивите да се премине към друга марка са, че тя предлага повече стойност за парите (76%), промоциите (76%), удобството (71%) и препоръките (70%).

В почти половината от продуктовите категории вероятността потребителите да преминат към друг бранд е много голяма. Сред застрашените са хартиените и санитарни продукти, свежите храни и зеленчуците, оризът, брашното, пастата, захарните и шоколадови изделия. Това са и категориите, за които потребителите посочват, че винаги следят за промоции и търсят по-ниска цена.

Промоциите движат ръста в канала на търговските вериги, казват от Nielsen. Средно 48% от всички продажби във веригите, измерени в стойност, са на промоция. При хранителните стоки този процент е малко по-висок (49%), отколкото при нехранителните (46%), и се увеличава с три процентни пункта. При нехранителните намалява с един процентен пункт. Промоциите при нехранителните стоки обаче са "по-дълбоки". Средната отстъпка при тях е 26% при 22% при храните.

Най-промотираната категория е кафето. В нея 64% от продажбите са на промоция и процентът леко нараства. При кафето са й най-големите отстъпки – достигат до 31%, като този процент леко намалява. С най-малък дял са промоциите при бебешките храни (15%), като делът се увеличава. Отстъпките също са най-малки – 18%, но се задълбочават с половин процентен пункт спрямо година по-рано.

В същото време България е на предпоследно място в Европа (следвана от Русия) по чувствителност на потребителите към промоциите. Едва 8% казват, че биха сменили магазина си с друг, който предлага по-атрактивни промоции. А 16% заявяват, че рядко променят избора си на марка, повлияни от промоция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Месопреработвателният сектор се готви за интелигентни фабрики Месопреработвателният сектор се готви за интелигентни фабрики

Компаниите залагат все повече на безопасността и ефективното изпозлване на ресурсите

31 яну 2019, 2682 прочитания

Големите ски курорти откриват зимния сезон с по-скъпи карти 5 Големите ски курорти откриват зимния сезон с по-скъпи карти

Туристическото министерство очаква 5% ръст на туристите през започващия зимен сезон

5 дек 2018, 6582 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

 
Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото