Nielsen: Ръстът в покупките на храни и напитки в България се забавя до 6%
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Nielsen: Ръстът в покупките на храни и напитки в България се забавя до 6%

Потребителите все още посещават 11 пъти средно супермаркетите на месец, но честотата на пазаруване във всички други търговски канали намалява

Nielsen: Ръстът в покупките на храни и напитки в България се забавя до 6%

Потребителите са все по-сигурни във финансите си, но не са готови да харчат свободно, сочат проучвания на компанията

Боряна Генчева
4994 прочитания

Потребителите все още посещават 11 пъти средно супермаркетите на месец, но честотата на пазаруване във всички други търговски канали намалява

© Юлия Лазарова


Ръстът в покупките на бързооборотни стоки в България през 2018 г. се забавя, но все още е почти двойно над средния за европейските страни. Потребителите стават все по-уверени във финансовото си положение, но не са склонни да харчат свободно. В регионите в страната нарастват и доходите, и разходите за бързооборотни стоки, което създава предпоставки търговците да се развиват и във вътрешността на България. Това са някои от основните изводи на база различни проучвания на "Nielsen България", представени на осмия пореден Nielsen Shopper Trends Event.

Ръстът в България – двойно над средния за Европа

Nielsen регистрира 5.9% ръст в покупките на бързооборотни стоки през 2018 г. спрямо 2017 г. при 6.8% предходната година. Забавянето е заради по-малкото купените количества – те се увеличават с 3% при 4.4% година по-рано. Частично е компенсирано от по-силния ръст в цените – с 2.9% при 2.4% година по-рано. Тенденцията на забавяне е много категорична. С всяко изминало тримесечие ръстът става все по-слаб.

Въпреки всичко ръстът в България е доста над средния за Европа, който през 2018 г. е 3.1% - точно колкото и през 2017 г. В повечето държави в Западна Европа ръстът на пазара е под средния за континента, като единствено в Швейцария има спад. Причината отново са по-малкото купени количества. В Централна и Източна Европа (без Чехия, Словакия и Словения) пазарът се развива над средното.

В провинцията има потенциал

Вътрешността на България създава по-големи възможности за растеж в сравнение със София и времето е подходящо за експанзия в регионите, казват анализаторите от Nielsen. В София разходите за бързооборотни стоки през 2018 г. нарастват в стойност едва с 0.5% спрямо предходната година. В същото време в район Тракия (с център Пловдив) се наблюдава растеж 8.3%. В Мизия (Северозападна и Северна Централна България ) ръстът е 5.8%, а в Добруджа/Странджа (Източна България) е 5.3%.

От Nielsen напомнят, че България все още е една от държавите с най-голямо неравенство в доходите по региони. Но ако средните заплати в София нарастват със 7%, то в Централна Северна България ръстът е 9%, в Югоизточна – 8%, и единствено в Североизточна България увеличението е по-бавно - с 6%.

Потребителите са по-уверени, но не харчат

В края на миналата година, запитани от Nielsen, 55% от потребителите в България казват, че се чувстват по-добре финансово, отколкото преди пет години. По този показател в България е на второ място в ЕС наред с Полша, като най-голям процент на отговорилите така има в Румъния. Едва 1% от хората в България обаче заявяват, че са готови да харчат свободно.

Потребителското доверие в страната дългосрочно нараства. За периода юли - септември 2018 г. Индексът на потребителското доверие достига най-високо ниво, откакто Nielsen го следят – 92% при 87% средно за Централна и Източна Европа. Това е продиктувано преди всичко от сигурността за личните финанси, сигурността за работното място и в най-малка степен на готовността да се харчи. В края на годината нагласите традиционно са по-песимистични.

Основна грижа за потребителите в България в края на 2018 г. са сметките за ток, вода и парно, следвани от притесненията за личното здраве и за баланса между работа и личен живот. За сравнение грижа номер едно за средностатистическия европейски потребител е състоянието на икономиката.

Хората казват, че ако трябва да съкращават разходи, ще започнат с тези за дрехи. След това биха ограничили развлеченията и покупката на храна извън дома. Ако в края на месеца им останат свободни средства, биха ги дали за дрехи, за ваканция или за подобрение на жилището си. Но 17% от анкетираните са посочили, че такива пари не им остават.

Ръст при магазините между 40 и 100 кв.м

Всички търговски канали завършват с ръст 2018 г. Най-бурно се развиват продажбите в магазините за храни между 40 и 100 кв.м. Най-голям дял от продажбите минават през големите хипер- и супермаркети, като през последната година делът им нараства с 5%. През магазините между 100 и 300 кв.м ръстът е още по-голям – 7%. Делът на малките традиционни магазини намалява, но все още са втори по важност за продажбите. Най-голям спад има в дела на кафенетата, баровете и ресторантите – т.нар. хорека канал, измерени като брой. Намалява и делът на специализираните магазини.

Пазарува се по-рядко и на автопилот

Честотата на пазаруване, която в България е една от най-високите в Европа, намалява почти във всички обекти. Изключение правят супермаркетите - хората продължават да ги посещават средно 11 пъти месечно, а в дрогериите нараства от 2.2 на 2.6 пъти месечно, сочат данни от изследването Nielsen Shopper Trends, фокусирано върху големите градове в страната. Дори в традиционните магазини месечните посещения намаляват от 10.9 на 10.3 пъти.

Месечното основно пазаруване остана в историята, казват от Nielsen. Делът на хората, които пазаруват седмично, се запазва, а на две седмици - нараства. Допълващото пазаруване все по-рядко е всеки ден, все по-често на два-три дни или седмично.

Осемдесет процента заявяват, че много внимателно избират магазина, в който пазаруват, и смятат, че това решение е достатъчно важно, за да си струва усилията. Процентът е близо до нивата от 2014 г. През всички изминали години между двете той е по-нисък. При избора на магазин нараства значението на това да е добре организиран и с приятна атмосфера и обслужването да е на ниво. След като веднъж са избрали магазина си обаче, потребителите пазаруват на автопилот. Осемдесет и пет процента заявяват през 2018 г., че винаги ходят в един и същ магазин. През 2017 г. този процент е 73.

Хипотетично тези нагласи са в полза на онлайн пазаруването. Едва 3% от българските потребители обаче казват, че категорично биха купували бързооборотни стоки по интернет. Други 62% са категорични, че никога не биха го направили. Основните причини – не могат да прегледат продукта, съмняват се в качеството и просто обичат да пазаруват във физически магазини.

Ръст при 77% от хранителните категории

През 2018 г. нарастват 77% от хранителните категории и 68% от нехранителните. Растежът при по-големите категории бързооборотни стоки (като дял от продажбите) e само в стойност, като обемите на продажби се запазват, отбелязват анализаторите от Nielsen. Това означава, че хората купуват все същите количества, но по-скъпи или по-висок клас продукти. В същото време се развиват нишови категории и сегменти.

С най-голям дял в стойност са безалкохолните напитки (16%), следвани от бирата (11%), млечните продукти (12%), захарните и шоколадови изделия (12%), твърдия алкохол (9%), месните продукти (7%) и стокитe за лична хигиена (7%).

С ръст над 10% в стойност през 2018 спрямо 2017 са солените снаксове, енергийните напитки, храните за домашни любимци, зърнените храни, натуралните и протеиновите барове, кухненските рула и препаратите против инсекти. Умерен (между 3% и 10%) е ръстът в стойност при шоколадите и бонбоните, уиски категорията, ядките, месните продукти, кафето, тоалетната хартия, перилните препарати и дезодорантите. Стагнират (+/-3%) плодовите сокове, бирата, бебешките храни и напитки, вафлите без покритие, продуктите грижа за лицето и тялото и шампоаните. Спад над 3% се наблюдава при радлерите, слънчогледовото олио и маргарина, сладките рула и продуктите за слънцезащита.

Промоциите и лоялността

Лоялността към бранда зависи от баланса между качеството, цената и ефективните комуникации с потребителите, казват анализаторите от Nielsen. Според глобално изследване на компанията най-често мотивите да се премине към друга марка са, че тя предлага повече стойност за парите (76%), промоциите (76%), удобството (71%) и препоръките (70%).

В почти половината от продуктовите категории вероятността потребителите да преминат към друг бранд е много голяма. Сред застрашените са хартиените и санитарни продукти, свежите храни и зеленчуците, оризът, брашното, пастата, захарните и шоколадови изделия. Това са и категориите, за които потребителите посочват, че винаги следят за промоции и търсят по-ниска цена.

Промоциите движат ръста в канала на търговските вериги, казват от Nielsen. Средно 48% от всички продажби във веригите, измерени в стойност, са на промоция. При хранителните стоки този процент е малко по-висок (49%), отколкото при нехранителните (46%), и се увеличава с три процентни пункта. При нехранителните намалява с един процентен пункт. Промоциите при нехранителните стоки обаче са "по-дълбоки". Средната отстъпка при тях е 26% при 22% при храните.

Най-промотираната категория е кафето. В нея 64% от продажбите са на промоция и процентът леко нараства. При кафето са й най-големите отстъпки – достигат до 31%, като този процент леко намалява. С най-малък дял са промоциите при бебешките храни (15%), като делът се увеличава. Отстъпките също са най-малки – 18%, но се задълбочават с половин процентен пункт спрямо година по-рано.

В същото време България е на предпоследно място в Европа (следвана от Русия) по чувствителност на потребителите към промоциите. Едва 8% казват, че биха сменили магазина си с друг, който предлага по-атрактивни промоции. А 16% заявяват, че рядко променят избора си на марка, повлияни от промоция.

Ръстът в покупките на бързооборотни стоки в България през 2018 г. се забавя, но все още е почти двойно над средния за европейските страни. Потребителите стават все по-уверени във финансовото си положение, но не са склонни да харчат свободно. В регионите в страната нарастват и доходите, и разходите за бързооборотни стоки, което създава предпоставки търговците да се развиват и във вътрешността на България. Това са някои от основните изводи на база различни проучвания на "Nielsen България", представени на осмия пореден Nielsen Shopper Trends Event.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK