През 2012 г. осем български производители с 12 артикула правят първите си задгранични продажби чрез "Лидл България" в магазините на веригата в съседна Румъния. През 2018 г. фирмите са 36, а "Lidl държавите", в които се продават 109 български артикула, са 20.
За седем месеца през 2019 г. (от март, когато е началото на финансовата година за групата Lidl - до септември) 112 артикула на 36 български фирми се продават в 22 държави. Това съобщи Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на "Лидл България", по време на специална пресконференция.
Стойността на изнесените стоки също расте – от 11 млн. лв. през 2016 на 24 млн. лв. за седем месеца през тази година. Очакванията са за цялата 2019 г. износът да надхвърли 30 млн. лв.
Топ пазари и продукти
През 2018 г. Румъния е най-големият пазар за български продукти в задгранични магазини на Lidl (39% дял от износа в обем). Следват Германия (19%), Гърция (18%), Полша (10%), Хърватия (3.5%). През тази година в топ 5 на пазарите вместо Хърватия влиза Сърбия (7%), където преди по-малко от година бяха открити магазини от веригата, включително и с помощта на "Лидл България", обяви Милена Драгийска.
В топ 4 на продуктите от български производители, които се продават в магазини на Lidl в чужбина, през 2018 г. влизат хляб (21% дял в обем), олио (15%), оризови продукти (9%), замразени храни – особено банички с различни пълнежи (9%). През тази година олиото е изместено от захарни изделия, а хлябът, оризовите продукти и замразените храни увеличават дела си в обем.
Оценки на партньори
"Работим с Lidl от 2010 г., когато започнахме с 14 артикула, а днес вече сме с 40. За шест години износът ни чрез "Лидл" нарасна с 13% в стойност, а за първото шестмесечие на тази година – 23% от оборота ни е през износа за магазини на групата Lidl", съобщи Поли Димова, директор "Продажби" на групата "Симид".
Компанията продава зад граница опакован хляб и пресни хлебни изделия, включително и зеленчуков хляб, който стана "Продукт на годината" за 2018. "Всички хлебни изделия в магазините на веригата са без хидрогенирани мазнини", уточни Милена Драгийска.
Производителят на сурови плодови биобарчета "Смарт органик" също е партньор на "Лидл България". Съвместната дейност с търговската верига започва през 2015 г. с четири продукта и оборот от около 40 хил. лв. През 2018 г. е направен първият фирмен износ чрез "Лидл" на един продукт за една държава. През тази година обаче три артикула, произведени от "Смарт органик", се продават в 12 държави в 5443 магазина на веригата, а очакваните прогнозни резултати са за 50% ръст на износа в обем.
Продажбите на биобарчета са под собствената марка на веригата Alesto, разработена съвместно между експерти на "Лидл България" и "Смарт органик". Нещо повече – българският продукт Alesto е позициониран на касите на магазините на Lidl в Германия - място, към което се стремят много доставчици, посочи Драгийска.
"Партньорите ни от "Лидл" имат мисия да насърчават износа на български продукти. Всичко това те правят с идеята двете страни – производител и търговец – да имат взаимен интерес, защото това е условие за дългосрочно партньорство", коментира Яни Драгов, изпълнителен директор на "Смарт органик".
През 2012 г. осем български производители с 12 артикула правят първите си задгранични продажби чрез "Лидл България" в магазините на веригата в съседна Румъния. През 2018 г. фирмите са 36, а "Lidl държавите", в които се продават 109 български артикула, са 20.
За седем месеца през 2019 г. (от март, когато е началото на финансовата година за групата Lidl - до септември) 112 артикула на 36 български фирми се продават в 22 държави. Това съобщи Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на "Лидл България", по време на специална пресконференция.
2 коментара
Оборотът им тук е над 800 млн. лв., така че този износ е само капка в морето. Сигурно над 60% от този оборот са вносни стоки. Дано се увеличи по-сериозно износа от България. Не знам по какви неведоми пътища българската лютеница не е световноизвестен продукт.
Много добра новина. Синергията между двата бизнеса е гаранция за устойчивото нарастване на бизнеса на нашите производители. Работата с такива клиенти като Лидл дисцплинира и дава безценно ноу-хау за нашите бизнесмени.
Колкото до лютеницата - за съжаление македонско/сръбският айвар и маледжано, са много по-отдавна и много по-добре познати на западните пазари. За небалканският клиент е много трудно да направи разлика, доколкото тя изобщо е съществена между лютеница и айвар.
Дългогодишната липса на производствени капацитети в нашите "големи играчи" в тази сфера ни остави извън полезрението на международните вериги, които са отворени към продажбите на подобен вид консервирани храни. Това място е отдавна заето от много добрите продукти на съседите ни - които далеч не са с ниски цени, бих подчертал. Не знам точно как, т.е знам, защо нашите дълго време залагаха единствено на възможно най-евтините предложения към крайните клиенти. Защо не инвестираха в търговските си марки - 20 години не са малко време.
Така че, сега ни остава да се борим за ценово чувствителният пазар на стерилизирани корнишони, пипер и тук - там сладка и конфитюри, като често сме производители на "частни марки" - произвеждаш добър продукт но с чужда, напр на Лидл, а не твоя марка...