Нови правила ще пазят търговската тайна и ноу-хау
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нови правила ще пазят търговската тайна и ноу-хау

Shutterstock

Нови правила ще пазят търговската тайна и ноу-хау

Засегнатите могат да искат обезпечителни мерки или обезщетение за вреди

6016 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


За автора

Адвокат Десислава Фесенко има над 16 години опит в консултирането в областта на дигиталните технологии и регулираните индустрии. Kinstellar е независима адвокатска кантора в Централна и Източна Европа и Централна Азия. За въпроси и коментари към Десислава Фесенко: [email protected]

Статията е част от специалното издание Регал 100, което подрежда най-големите компании в сектор "Търговия" с неговите основи подсектори и прави анализ на тяхното развитие. Вижте още »

Чувствителната бизнес информация, търговските тайни и ноу-хау могат да бъдат защитени според нови правила, които се прилагат в България от април 2019 г. Тези правила установяват набор от гражданскоправни средства срещу нерегламентирания достъп, придобиването, използването или разкриването на широк спектър от чувствителна търговска информация, която се счита за поверителна, но за която не са предвидени други форми на правна защита (например като интелектуална собственост). Така в допълнение към защитата, осигурена от местните разпоредби за нелоялна конкуренция, може да се разчита и на тези нови средства за защита. Новите правила имат за цел да направят опазването на търговските тайни в България по-ефективно и да хармонизират българските правила с правната рамка на ЕС.

Видове информация, която може да се защити

Широк спектър от ноу-хау, бизнес и технологична информация (като данни за клиенти и доставчици, бизнес планове, пазарни проучвания, бизнес и технологични стратегии) потенциално могат да получат защита по новите правила, доколкото тази информация е:

  • останала неразкрита, тоест не е вече общоизвестна или леснодостъпна информация за лицата, които обичайно се занимават с такъв тип данни;
  • с търговска стойност, т.е. незаконното придобиване, използване или разкриване на такава информация може да навреди на търговските интересите на лицата, които законно я контролират;
  • надлежно защитена от лицата, които законно я контролират, за да може тази информация да остане неразкрита.

Информацията или данните, които отговарят на тези условия, се считат за търговска тайна. Ноу-хау, бизнес и технологичната информация, които са резултат от извличане (reverse engineering) от законно придобит продукт (доколкото в този случай разкриването им не е ограничено по договор) или са разкрити в хода на представителството в съответствието с трудовото законодателство, не отговарят на условията за защита съгласно новите правила.

Търсене на защита

Физическите и юридическите лица, които законно контролират ноу-хау, бизнес или технологична информация и отговарят на горепосочените критерии, т.е. информацията представлява търговска тайна, могат във всички случаи да потърсят правна защита, когато такава търговска тайна, е била:

  • предмет на незаконен достъп, присвояване или копиране;
  • незаконно придобита или оповестена, в това число чрез нарушаване на споразумения за неразгласяване или други договорни или законови забрани или задължения;
  • незаконно използвана, например за целите на производството и търговията със стоки или предоставянето на услуги, които в значителна степен се възползват от търговската тайна (например чрез оптимизиране или комбиниране);
  • всички други видове поведение, за които може да се счита, че противоречат на честните търговски практики.

По новите правила за незаконен се счита всеки достъп, придобиване, употреба или разкриване на информация без съгласието на законния ѝ притежател. Същото се отнася и за всички следващи ползватели на търговската тайна, стига те да са знаели или да е трябвало да знаят, че търговската тайна е получена пряко или косвено от друго лице, което използва или разкрива търговската тайна незаконно.

Подобни практики като паразитно копиране или директни имитации могат също така да бъдат санкционирани и съгласно българските правила за нелоялна конкуренция.

Средства за правна защита

В случай на подобно неправомерно поведение, притежателите на търговски тайни могат да потърсят правна защита:

  • Посредством налагане на обезпечителни мерки, като например забрана за всяко по-нататъшно разкриване на процесните търговски тайни; забрана за производството и пускането на пазара на стоки или предоставянето на услуги, извършени в нарушение на търговската тайна; и изземване и конфискация на стоки, произведени в нарушение на търговската тайна. Искането за налагане на обезпечителни мерки ще бъде уважено само ако е добре обосновано, подкрепено с достатъчно доказателства и е пропорционално на претърпените вреди.
  • Обезщетение за вреди, т.е. за всички преки и непосредствени загуби и пропуснати ползи, както и за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушаване на търговската тайна. Когато точният размер на нанесените щети не може да бъде изчислен, такова обезщетение може да надвиши размера на лицензионните или авторските възнаграждения или хонорарите, които биха били дължими, ако нарушителят получи съответното разрешение за използване на процесната търговска тайна.
  • След като бъде установено нарушението, окончателно прекратяване и забрана за по-нататъшно разкриване на процесните търговски тайни; забрана за производството и пускането на пазара на стоки, произведени в нарушение на търговската тайна или предоставянето на услуги, извършени в нарушение на търговската тайна; унищожаването на документи и предмети, съдържащи търговската тайна.
  • След установяване на нарушението, налагане на подходящи и пропорционални принудителни мерки, като например изтеглянето от пазара на стоките, произведени в нарушение на търговската тайна; отстраняване на нарушаващото качество на стоките; и унищожаване на стоките, произведени в нарушение на търговската тайна.

Разрешаване на въпроса по съдебен ред

Искът за защита на търговската тайна следва да бъде предявен пред съда в рамките на пет години от предполагаемото извършване на нарушение на търговската тайна. Подсъдността се определя по общите правила на подсъдността в България.

За да се избегне по-нататъшното разкриване на търговската тайна в хода на съдебното производство, новите правила въвеждат и конкретни мерки за защита на поверителността на търговската тайна по време на процеса. Това включва наред с други мерки възможността за ограничаване на кръга на лицата, които да имат право на достъп до доказателствата или заседанията на съда, както и да могат да се публикуват само неповерителните елементи на съдебните решения.

Значение на новите правила за бизнеса

Новите правила предоставят полезен каталог от превантивни мерки и средства за правна защита.

Новите правила предоставят полезен каталог от превантивни мерки и средства за правна защита, с помощта на които да се запази стойността на чувствителната търговска информация и ноу-хау, които иначе не се ползват със защита като форма на интелектуална собственост (авторското право, промишления дизайн или патент) съгласно българското законодателство. Този инструментариум удовлетворява дългогодишната нужда от повече правна сигурност и структуриран подход към правната защита на нематериалните активи от този вид.

Въпреки това, за да може бизнесът да се възползва от такава защита, трябва да:

  • се увери, че разбира изобилието от данни, които ежедневната работа генерира, и идентифицира онези от тях, които имат действителна или потенциална търговска стойност;
  • оцени реалната стойност на чувствителната търговска информация и ноу-хау - особено що се отнася до пазарни проучвания, изследвания, анализи, технологични познания и протоколи за процесите - и да набележи онези от тях, които са наистина нови, изобретателни, не са известни по друг начин или са леснодостъпни;
  • създаде надлежни вътрешни системи и механизми за контрол, които дават възможност за проследяването, регулирането на достъпа и ползването и гарантират пълна поверителност на чувствителната търговска информация;
  • е прецизирал подхода си към клаузи за неизвършване на конкурентна дейност и споразумения за неразкриване на поверителна информация към трудовите договори, така че те да бъдат добре структурирани и по-целенасочени. Всеобхватната забрана за неразкриване на информация, която може да се счита, че възпрепятства упражняването правото на труд или налага непропорционални високи неустойки, се счита за нищожна според българското законодателство.

Дали дадена търговска или техническа информация или ноу-хау всъщност представлява търговска тайна предполага сложен анализ и резонно може да се очаква българските съдилища да прилагат висок стандарт на доказване в това отношение. Предприятията, които обаче предприемат поне посочените по-горе мерките, имат по-голям шанс да отговорят на този стандарт.

Неоснователни действия в опит за защита на търговска тайна, включително предявените неоснователни искове, могат да се окажат скъпо начинание по няколко причини. Ако предприятие поиска налагането на обезпечителни мерки, то трябва в рамките на един месец от допускането на обезпечителната мярка да докаже основателността на своите претенции или в противен случай искът ще бъде отхвърлен. Ищецът също така трябва да има готовност да предостави гаранция за евентуални вреди, настъпили за ответника в резултат на наложената обезпечителна мярка, ако искът се окаже неоснователен. Важно е също така да се има предвид, че ако в крайна сметка съдът отмени обезпечителната мярка за защита на търговската тайна, ответникът разполага с правото отново да поиска обезщетение за вреди, които произтичат от такова действие.

За автора

Адвокат Десислава Фесенко има над 16 години опит в консултирането в областта на дигиталните технологии и регулираните индустрии. Kinstellar е независима адвокатска кантора в Централна и Източна Европа и Централна Азия. За въпроси и коментари към Десислава Фесенко: [email protected]

Статията е част от специалното издание Регал 100, което подрежда най-големите компании в сектор "Търговия" с неговите основи подсектори и прави анализ на тяхното развитие. Вижте още »


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK